Р Е
Ш Е Н
И E
№479 23.11.2020
год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на десети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №545 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62, ал.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Б.Ю.Ю., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Стара Загора, против Заповед №Л-3493
от 21.08.2020 год., издадена от За главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София, с която заповед, в изпълнение на чл.58
от ЗИНЗС и на основание т.3.2 от Заповед №Л-919/ 08.03.2017 год. на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е наредено
превеждането на лишения от свобода Б.Ю.Ю. в Затвора гр. Бургас, за
доизтърпяване на наложеното наказание. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като по същество съображенията са за
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че родителите му, са с
настоящ адрес *** поради което за тях ще е по-лесно да го посещават в Затвора
гр. Стара Загора. По тези съображения и изложени в съдебно заседание доводи, че
с преместването му в Затвора Бургас ще се затруднят и контактите му с децата му,
е направено искане за отмяна на обжалваната заповед и за доизтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Стара Загора.
Ответникът по жалбата - За главен директор в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез пълномощника си по
делото, прави възражение за неоснователност на подадената жалба, като изтъква
аргументи, че същата е издадена в предвидената от закона форма и при спазването
на административнопроизводствените правила. Направено е искане и за присъждане
на направените по делото разноски за осъщественото процесуално
представителство.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, че към
датата на издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят Б.Ю.Ю. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“, наложено с присъда №173 от 18.12.2019 год. по
НОХД №3153/2019 год. по описа на Районен съд – Стара Загора, потвърдена с
Решение №46/09.06.2020 год., постановено по ВНОХД №1033 по описа на Окръжен съд
Стара Загора за 2020 год. Не е спорно също така, че за изтърпяване на
наложеното наказание Ю. е бил настанен в Затвора гр. Стара Загора. От
приложения по делото формуляр за досие на Б.Ю.Ю. се установява, че към момента
на постъпването му в Затвора Стара Загора на 18.06.2020 год., жалбоподателят е
с регистриран постоянен адрес ***.
С оспорената в настоящото съдебно производство
Заповед №Л-3493 от 21.08.2020 год., издадена от За главен директор в Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на
основание т.3.2 от Заповед №Л-919/08.03.2017 год. на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, е наредено превеждането на лишения от
свобода Б.Ю.Ю. в Затвора гр. Бургас, за доизтърпяване на наложеното наказание.
Със заповедта е разпоредено и Началникът на Затвора – Стара Загора да уведоми
ГДИН за преместването на лицето, съотв. Началникът на Затвора гр. Бургас да
уведоми ГДИН за постъпването на лишения от свобода и за номера на
затворническото му досие. От фактическа страна обжалваният административен акт
е обоснован с обстоятелството, че не са налице предпоставките за
удовлетворяване на молбата на родителите на жалбоподателят.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на
обжалваната Заповед №Л-3493 от 21.08.2020 год., в т.ч. и постановената на
основание чл.13, ал.2, т.1 и чл.58 от ЗИНЗС Заповед №Л-919 от 08.03.2017 год.
на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбоподателят е запознат със Заповед №Л-3493/21.08.2020
год. на 26.08.2020 год., видно от ръкописно направеното отбелязване върху
същата /лист 5 от делото/ и е обжалвал същата чрез ГДИН до Административен съд
–Стара Загора, като жалбата е с поставен рег. индекс – вх.№6567/31.08.2020 год.
на ГДИН. При тези фактически установявания, съдът приема, че в случая е спазен
законоустановения 14-дневен срок за съдебно обжалване. Оспорването, като
направено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на обжалваната заповед, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената заповед е упражнено административно
правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС – за преместването на лишения от свобода Б.Ю.Ю.
в Затвора гр. Бургас. Съгласно нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В разпоредбата на чл.
62, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено, че Главният директор на ГД "Изпълнение на
наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал.1, т.1 - 3 и 5
на своите заместници или на За главен директор в главната дирекция, който е с висше
юридическо образование. От представената и приета като доказателство по делото
Заповед №Л-3368 от 14.08.2020 год. е видно, че на основание чл.13, ал.2, т.1 и
ал.3 от ЗИНЗС и чл.5, ал.4 от ППЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ е възложил на старши комисар Ц.Т. Ц. - Заместник директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, да
изпълнява функциите на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за времето от 17.08.2020 год. до 21.08.2020 год. С оглед на което
съдът приема, че оспорената Заповед №Л-3493 от 21.08.2020 год. е издадена от
материално компетентен орган - За главен директор в ГД „Изпълнение на наказанията“ – старши комисар
Цветан Ц., в условията на заместване, съгласно Заповед №Л-3368 от 14.08.2020 год.
на Главния директор на ГДИН.
Обжалваната заповед е постановена при спазване на
нормативно установените изисквания за съдържание на акта и при правилно
приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
По своята правна същност и по аргумент от нормата
на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, Заповед №Л-3493
от 21.08.2020 год. на За главен директор в ГД „Изпълнение на наказанията“,
представлява индивидуален административен акт. Ето защо заповедта следва да
съответства на законово регламентираните формални изисквания досежно
съдържанието на индивидуалния административен акт. Съгласно императивната
разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт е необходимо да
съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите
основания са конкретните факти въз основа на които административният орган е
приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на
предоставената му от закона компетентност. Законово регламентираните основания
за преместването на лишените от свобода са разписани в нормата на чл. 62, ал.1
от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг се извършва при: включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в
болнично заведение по лекарско предписание /чл.62, ал.1, т.2/; по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл.62, ал.1,
т.3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода /чл.62, ал.1, т.4/ и при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.3, като в този в
този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
В заповедта е посочено, че не са налице
предпоставките за удовлетворяване на
молбата на родителите на Ю., тъй като не са налице законовите предпоставки за
това. Производството по издаването на оспорената заповед е започнало по молба с
вх.№5461/27.07.2020 год. по описа на Затвора Стара Загора, подадена от К.З.А.и Ю.Ю.А.–
родители на Б.Ю.. Съдът намира, че така подадената молба правилно е била
възприета като такава по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба,
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, по
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. Действително в
ЗИНЗС не се съдържа легална дефиниция на понятието близки за нуждите на
закона, поради което и следва да се имат
в предвид разпоредбите на гражданското законодателство. В този смисъл, очевидно
е че родителите са близки роднини на лишения от свобода от първа степен и като
такива са законово оправомощени да подават молба за преместването на Ю..
За да са налице предпоставките на чл.62, ал.1, т.3
от ЗИНЗС, е необходимо да е подадена молба от близките или на лишения от
свобода, при промяна на постоянния
адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. В
конкретния случай е видно, че е налице промяна на настоящия адрес на родителите на Ю., но не и на техния постоянен
адрес. Съгласно
чл. 93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, постоянен адрес е адресът в
населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението, а съгласно чл.94, ал.1 от същия закон, настоящ
адрес е адресът, на който лицето живее. Очевидно е че е налице разлика между
двете понятия, а от приложените удостоверения е видно, че е родителите са си
сменили настоящия адрес, считано от 20.07.2020 год. Смяната на настоящият адрес
обаче, не е основание за преместването на лишения от свобода.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че не
са налице законовите предпоставки на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за
удовлетворяване молбата на К.З.А.и Ю.Ю.А.– родители на Б.Ю. за оставянето му да
изтърпи наложеното му наказание в Затвора Стара Загора.
Що се отнася до приложеното удостоверение за
постоянен адрес на жалбоподателят, е видно, че считано от 14.07.2020 год.,
същият е с постоянен адрес в с. Братя Кунчеви. Следва да се отбележи, че
постоянния адрес на лишения от свобода е от значение при първоначалното му
настаняване, по аргумент от издадената на основание чл.58 от ЗИНЗС Заповед №Л-919/08.03.2017
год. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. В конкретния
случай, към момента на постъпването на жалбоподателят в Затвора Стара Загора –
18.06.2020 год., същият е бил с постоянен адрес ***, поради което и същият е
следвало да бъде първоначално настанен в Затвора Бургас. Последващата промяна
на постоянния адрес на лишеният от свобода, не е основание за преместването му
по аргумент от разпоредбата на чл.62 от ЗИНЗС.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР №
16 от 31.03.1975 год. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта. В настоящият случай такива може
да се изведат и от становище от за Началника на Затвора Стара Загора /лист 29,
30 от делото/ от която е видно, че е налице пренаселеност в Затвора Стара
Загора, като особено тежко е положението в ЗООТ Стара Загора, където при
капацитет от 113 души са настанени 120 души.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, следва да бъдат уважено
искането на ответника за присъждане на разноски по делото. С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Ю.Ю.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора против
Заповед №Л-3493 от 21.08.2020 год., издадена от За главен директор в Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
– гр. София, с която е наредено превеждането на лишения от свобода Б.Ю.Ю. в
Затвора гр. Бургас, за доизтърпяване на наказанието, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Ю.Ю.,
ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София сумата от 100.00 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: