№ 1409
гр. Пазарджик, 08.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хИ.ди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220104087 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:38 часа се явиха:
Ищците Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. – редовно призовани, чрез пълномощника
си адв. С. М. не се явяват. Същите се представляват от процесуалния си
представител адв. С. М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено
към исковата молба.
Не се явява ответникът Н. С. Ш., редовно призован, чрез пълномощника
си адв. А. В.. За него се явява адв. В., редовно упълномощен с пълномощно
представено по делото.
Не се явява и новоконституираният ответник Й. И. Т., редовно
призована. За нея се явява адв. В., редовно упълномощен с пълномощно
представено към писмения отговор.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
АДВ. М.: - Уважаема госпожо районен съдия, моля да дадете ход на
делото.
АДВ. В.: - Да се даде ход на делото, госпожо съдия.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от
фактическа страна.
АДВ. М.: - Поддържаме така подадената искова молба за делба на
процесните недвижими имоти. Няма какво да допълним по нея. Оспорваме
подадените отговори на Н. Ш. и Й. Т., нямаме нови доказателствени искания.
Придържаме се към тези, които сме направили. Поддържаме искането за
приемане на оценителския доклад. Моля да бъдат разпитани най-напред
свидетелите, след което ще изложа становище за неговата относимост и
допустимост, и по приемането на това писмено доказателство.
АДВ. В.: - Уважаема госпожо председател, поддържам така
депозираните отговори на исковата молба от страна на Н. Ш. и Й. Т..
Поддържам представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, ще се ползвам от същите. По отношение на представения в
предишно съдебно заседание оценителен доклад, оспорвам го. Аз и в
предходното съдебно заседание казах, че това е частен документ, който е
поискан по искане на ищците. Водим допуснатите в предишното съдебно
заседание двама свидетели – В. К. и И. Х.. Поискал съм с отговора от страна
на Й. Т., свидетел при режим на довеждане, той е трето лице, И. И. се казва.
Днес не го водим, защото няма произнасяне от страна на съда.
Обстоятелствата, които ще доказваме са, че г-жа Т. от самото начало е била до
покойния наследодател с Ш., създала е заедно с него това имущество, и реално
е съсобственик на ½ от процесните имоти.
АДВ. М.: - От посочените от нас свидетели се явява Г. Т. – при
призоваване, като в момента водим свидетеля м т, тъй като свидетелят М. И.
К. е възпрепятстван. Отказваме се от М. И. К., той е възпрепятстван да дойде,
и вместо него водим като свидетел м т.
СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към
спогодба.
АДВ. М.: – На този етап няма възможност за спогодба.
АДВ. В.: – На този етап няма възможност за спогодба между страните.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане ДОКЛАДА
си по делото в следния смисъл.
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.
2
Предявена е искова претенция от ищците Ц. С. Ш., с ЕГН: **********, с
посен адрес: ** и Е. С. Ш., с ЕГН: **********, с посен адрес:, **, чрез адвокат
С. В. М. от АК - гр. Пазарджик, със съдебен адрес ** срещу ответника Н. С. ш,
с ЕГН: **********, с посен адрес: гр. * с правно основание: чл. 34 от ЗС във
вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, с която ищците предявяват срещу ответника иск за
делба на следните съсобствени недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-274/27.10.2020 г. на
Изпълнителен директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 21.04.2023 г., с
адрес на имота: с. г, с площ от 89] кв. м.. трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор
съгласно скица на поземлен имот № 15- 444795-25.04.2023 г., ведно със
сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор **, със застроена
площ: 43 кв. м., брой етажи: I. предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-444801- 25.04.2023 г. 2. Сграда с
идентификатор **.2, със застроена площ: 153 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: селскостопанска сграда съгласно скица на сграда № 15-
444806-25.04.2023 г.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-274/27.10.2020 г. на
Изпълнителен директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение, с адрес на имота: с. г, с площ от 649 кв. м„ трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база
съгласно скица на поземлен имот № 15-372963-05.04.2023 г., ведно със
сградата, която попада в имота: Сграда с идентификатор **.1, със застроена
площ от 303 кв. м„ брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда
съгласно скица на сграда № 15-372980-05.04.2023 г.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-274/27.10.2020 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 21.04.2023 г.. с
адрес на имота: с. ** с площ от 372 кв. м., трайно предназначение на
3
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.) съгласно скица на поземлен имот № 15- 372950-05.04.2023 г.. ведно със
сградите, които попадат в имота: 1. Сграда с идентификатор № **, със
застроена площ от 69 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна съгласно скица на сграда № 15-372970- 05.04.2023 г. 2. Сграда с
идентификатор № **, със застроена площ от 45 кв. м.. брой етажи: 1,
предназначение: гараж съгласно скица на сграда № 15-372973-05.04.2023 г.
Твърди се, че съсобствеността между Ц. С. Ш., Е. С. Ш. и Н. С. Ш. на
гореописаните недвижими имоти била възникнала в следствие на наследство
по закон от техния общ наследодател - с Ц.ов Ш. с ЕГН: **********, починал
на ** г., който от своя страна бил едноличен собственик на недвижимите
имоти. Твърди се още, че всеки един от наследниците е дете на наследодателя
и наследявал по равна част равняваща се на 1/3 от наследствените недвижими
имоти. Изложени са твърдения, че повече от година съсобствениците не могат
доброволно да разделят гореописаните съсобствени недвижими имоти и до
момента не е прекратена съсобствеността между тях на друго основание, като
с оглед прекратяване на съсобствеността между съсобствениците за ищците
бил възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск за делба.
Моли се съдът да постанови решение, с което да допусне до делба
гореописаните съсобствени недвижими имоти между Ц. С. Ш., Е. С. Ш. и Н.
С. Ш. при равни квоти по 1/3 за всеки един от съсобствениците.
С исковата молба ищците Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. отправят покана за
изплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на гореописаните
съсобствени недвижими имоти на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу Н. С.
Ш., който владее и ползва еднолично недвижимите имоти.
Моли се съдът да разпореди вписването на исковата молба на основание
чл. 114 във вр. с чл. 112, б. „а“ от ЗС.
Оформен е петитум, предвид гореизложеното и след като съдът се убеди
в основателността на исковата молба, същият да постанови решение, с което
да уважи предявения иск за делба, като установи кои са съделителите, за кои
имоти се отнася делбата и какви са дяловете помежду им, както и да
постанови решение, с което се прекратява съсобствеността между
съделителите върху горепосочените недвижими имоти, като присъди и
сторените по делото разноски за всеки съделител съобразно притежаваната от
4
него идеална част от правото на собственост върху недвижимите имоти.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. С. Ш.,
ЕГН **********, чрез адв. А. В., съдебен адрес: гр. **, мобилен телефон **, с
който моли съдът да отхвърли предявения срещу ответника иск, излагайки
фактически и правни доводи по допустимостта и основателността на същия,
като сочи, че намира така предявения срещу иск за недопустим. Твърди, че
процесните имоти не били съсобствени и ищците нямали правно основание за
завеждане на исковата претенция. Твърди, че ½ от собствеността върху всички
процесни имоти била на Й. И. Т., която е била във фактическо съжителство с
бащата на ответника от 1994 г. до неговата смърт през 2018 г. твърди, че
заедно били закупували процесните имоти, упражнявали били съвместно
владение върху същите, както и, че ги били подобрявали и били развивали
обща търговска дейност посредством тези имоти. Твърди,че Й. Т. била
човекът, който заедно с наследодателя с Ш. били закупили всички процесни
имоти, облагородили ги, правили били подобрения в тях със собствени
средства и усилия. Твърди още, че г-жа Т. е била неотлъчно до с Ш., тъй като
въпреки липсата на сключен граждански брак, тя била чувствала същия като
неин законен съпруг, създали били семейство, имали един син, а именно
ответникът Н. Ш., като имали намерение да оставят имотите и бизнеса си на
него, което се и случвало по неприятен начин. Твърди, че следвало да се
приеме, че Й. Т. е собственик на 1/2 от всички процесни имоти, като моли съда
при постановяване на решението си да се съобрази с тези обстоятелства.
Твърди още, че ответникът Н. Ш. бил собственик на другата 1/2 от
собствеността върху процесните имоти, като същият владеел недвижимите
имоти без прекъсване и без противопоставяне от ищците в продължение на
период по-дълъг от 10 години, първоначално чрез своята майка Й. Т., а в
последствие и сам, след навършване на пълнолетието си. Изложени са
твърдения, че видно било от исковата молба, че ищците твърдят, че Н. Ш.
владеел и ползвал имотите еднолично, като те не се били противопоставяли на
това владение. Твърди, че ответникът не бил пречил на ищците, тъй като Ц. С.
Ш. и Е. С. Ш. живеели извън Република България повече от 10 години,
прибирали се рядко и били със знанието, че процесните имоти щели да
останат в собственост на Н. Ш.. Сочи, че владението било едновременно
проявление на субективен и обективен елемент, както и, че обективният
5
елемент се изразявал в упражняване на фактическата власт върху веща и
включвал фактически действия, които недвусмислено манифестирали власт
върху имота по съдържание като на собственик - / ПП-6-74/. Твърди, че
субективният елемент на владението - намерението за своене било трудно
доказуемо, защото било психическо съсие, поради което законодателят
установявал законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Твърди, че се
предполагало, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установяло, че я държи за другиго, както и, че намерението се изразявало
външно чрез различни действия, които фактически запълвали съдържанието
на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобИ.е се целяло. Сочи още, че презумпцията ползва владелеца, а не
държателя, т.е. за да се приложела презумпцията, тези действия трябвало да
бъдат доказани. Твърди, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилагала както в
отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици,
така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е
възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/. Възможно било
предаване на владението от предишния собственик, или владелец
/квазиправодаване, което не било формален акт - можело да стане с
конклудентни действия, или да се изрази словестно. Твърди още, че когато
владението било установено по този начин, или чрез предаване на
фактическата власт и нямало данни тя да е била отнета, действала
презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС, тоест, приемало се, че имотът се
владеел от владелеца за себе си и без прекъсване. Сочи, че с ТР №4/ 2012г.
на ОСГК на ВКС било прието, че позоваването на придобивна давност е
процесуално средство за защита на материално правните последици от
изтичане на придобивната давност, че то не е елемент от фактическия състав
за придобИ.е правото на собственост, че правото на собственост по давност се
придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на законовия
срок независимо дали се касае за владение на съсобственик, или за владение
на имот от трето лице, което не е съсобственик, в която връзка се прави
възражение за придобИ.е по давност от страна на ответника на собствеността
върху поземлен имот с идентификатор **, ведно със сградите в него с
идентификатори ** и **.2; поземлен имот с идентификатор **, ведно със
сградата в него с идентификатор **.1; поземлен имот с идентификатор **,
ведно със сградите в него с идентификатори ** и **. Ответникът прави и
6
възражение за придобИ.е по давност от страна на майката на ответника –Й. Т.
на 1/2 от процесните имоти, подробно описани по-горе. Твърди, че от
съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения
между сънаследници следователно било основанието, на което един от тях е
бил започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот,
както и, че ако владението му е било предадено от един от съсобствениците,
следвало да се приеме, че било налице намерение фактическата власт да се
упражнява за себе си, което изключвало владението на останалите по
отношение на частта на този съсобственик. Сочи, че в практиката на ВКС по
чл.290 ГПК е била разгледана и друга близка хипотеза на установяване на
самостоятелно владение - когато собственикът на вещта предава владението
на един от бъдещите си наследници чрез изрична уговорка или чрез
конклудентни действия - решение № 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3973/2015 г., I г. о.; решение № 32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015
г., I г. о., решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о.
Твърди, че подобна хипотеза на установяване на самостоятелно владение
щяло да има в случая, когато още при установяването на фактическата власт
върху наследствен имот единият от наследниците владеел само за себе си по
изрично съгласие с другия наследник, който считал, че собствеността на имота
следвало да остане само за владеещия, като посочва, че такава била и
хипотезата по настоящото дело, поради което и посочената практика на ВКС
следвала да намери приложение и към настоящия случай. Посочва, че при
извършването на преценка дали един от наследниците е установил
самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател
недвижим имот, съдът следвало да вземе предвид и наличието на
предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на
владението. Ако наследодателят приживе е бил изразил воля да предаде
владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има
качеството на негов наследник по закон, следвало да се приеме, че още от
момента на предаване на владението е била установена самостоятелна
фактическа власт с намерение за придобИ.е на собствеността. В този смисъл
сочи и становището в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение
№3/25.01.2016г. по гр.д.№3973/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което било
прието, че когато владението е установено по този начин /чрез предаване от
предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата
7
власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на
чл.83 ЗС, тоест, приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без
прекъсване. В тази връзка моли съдът да допусне до разпит двама свидетели,
с чиито показания ответникът да установи момента, от който същият владее
процесните имоти, тъй като предаването на владението не представлявало
формален акт, и било допустимо установяването му чрез свидетелски
показания. Сочи, че в конкретния случай ответникът е изключителен
собственик на 1/2 от всички процесни имоти, като другата 1/2 от имотите е
собственост на неговата майка - Й. Т., която е владяла имотите заедно с
бащата и общ наследодател и без неговото противопоставяне в продължение
на повече от 18 години, като твърди, че по отношение на нея била изтекла
придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС. Твърди, че еднаквото и
точно приложение на разпоредбата на чл. 69 ЗС, в хипотезата на отношения
между съсобственици в т.ч. и сънаследници, с посоченото вече тълкувателно
решение се приемало, че „според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“, като посочва, че
тази презумпция е оборима, тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилагала за всички
гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на
собственост върху една и съща вещ, както и без оглед на правното основание,
източник на общите права на страните. Твърди, че законодателят бил
установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за
доказване на намерението за своене като психично отношение и намерение да
третира отчасти или изцяло чуждата вещ като своя. Сочи, че чрез нея с оглед
на това, което обикновено ставало, било формулирано заключение за наличие
на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus
domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт - обективния признак на владението /corpus/ - упражняване на
фактическа власт върху вещта. Твърди, че съдът бил длъжен да я приложи
точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася, че тя го
задължавала да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществувал и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. Твърди, че
съществуващата уговорка на наследодателя с някой от близките му, а след
смъртта му наследници по закон, съставлявала не само действието по
предаване на фактическата власт, но и предоставяне възможността да се
8
позове на презумпцията, че от този момент упражняващият фактическата
власт на чуждия имот владее за себе си, като посочва, че изцяло в тази насока
са и изложените общи мотиви по Решение № 32 от 08.02.2016 год. по гр.д. №
4591/2015 год. на ВКС -1 г.о. и отчасти Решение № 3 от 25.01.2016 год. по гр.д.
№ 3973/2015 год. на ВКС -1 г.о. Твърди се още, че ответникът Н. Ш. е
упражнявал фактическа власт върху имотите, а чрез действията си - посно
експлоатиране на имота чрез упражняване на търговска дейност и обитаване
на къщата, извършване на ремонтни дейности и подобрения на имотите, е
манифестирал намерението си за своене и придобИ.е на частта на другите
наследници. Предвид изложеното в отговора, ответникът счита, че предявения
иск с правно основание чл. 34 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв
следвало да се отхвърли, а по отношение иска с правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС за обезщетение за ползване на имота излага становище, че с оглед
неоснователността на иска за делба, то и акцесорния иск е неоснователен.
Оформен е петитум, с който моли съдът да постанови решение, по
силата на което да отхвърли КАТо недопустим, неоснователен и недоказан
предявения иск с правно основание чл.34 от ЗС от Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. против
Н. С. Ш. за делба на поземлен имот с идентификатор **, ведно със сградите в
него с идентификатори ** и **.2; поземлен имот с идентификатор **, ведно
със сградата в него с идентификатор **.1; поземлен имот с идентификатор **,
ведно със сградите в него с идентификатори ** и **
Претендират се разноски в производството, в това число и адвокатско
възнаграждение. Не се възразява срещу представените с исковата молба
доказателства и срещу направените доказателствени искания. От своя страна
ответникът сочи доказателства и формулира доказателствени искания.
В предходното съдебно заседание е конституирана като ответник и Й.
И. Т.. В срока по чл. 131 от ГПК, от този ответник, с ЕГН: **, чрез адв. А. В.,
съдебен адрес: гр.Пазарджик, **, е постъпил писмен отговор, в който е
отправена молба до съда да отхвърли така предявения иск, като излага
становище, че намира същият за недопустим. Твърди, че процесните имоти не
са съсобствени и ищците нямат правно основание за завеждане на исковата
претенция. Твърди, че ответникът Й. И. Т. е била във фактическо съжителство
с общия наследодател с Ц.ов Ш. от 1994 г. до неговата смърт през 2018 г., че
заедно са закупували процесните имоти,упражнявали са съвместно владение
9
върху същите, подобрявали са ги и саразвивали обща търговска дейност
посредством тези имоти. Твърди, че г-жа Т. е собственик на ½ от
собствеността върху всички процесни имоти, както и че тя е човекът, който
заедно с наследодателя с Ш. са закупили всички процесни имоти,
облагородили са ги, правили са подобрения в тях със собствени средства и
усилия.Твърди, че ответницата била неотлъчно до с Ш., тъй като въпреки
липсата на сключен граждански брак, тя била чувствала същия като неин
законен съпруг.Твърди, че били създали семейство, имали един син –
ответникът по делото Н. Ш., като били имали намерение да оставят имотите и
бизнеса си на него. Твърди също така, че това се и случвало, но за съжаление
по неприятен начин. Твърди, че следвало да се приеме, че Й. Т. е собственик
на ½ от всички процесни имоти, като се моли съдът при постановяване на
решението си да се съобрази с тези обстоятелства. Твърди още, че другият
ответник Н. Ш. е собственик на другата ½ от собствеността върху процесните
имоти, като същият владеел недвижимите имоти без прекъсване и без
противопоставяне от ищците в продължение на период по-дълъг от 10 години,
първоначално чрез своята майка Й. Т., а в последствие и сам, след навършване
на пълнолетието си. Изложено е становище, че видно от исковата молба,
ищците твърдели, че Н. Ш. владеел и ползвал имотите еднолично, като те не
се били противопоставяли на това владение. Твърди, че нито Н. Ш., нито Й. Т.
са пречили на ищците, тъй като Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. живеели извън Република
България повече от 10 години, прибирали се рядко и са били със знанието, че
процесните имоти щели да останат в собственост на Н. Ш.. Сочи, че
владението било едновременно проявление на субективен и обективен
елемент, като обективният елемент се изразявал в упражняване на
фактическата власт върху веща и включвал фактически действия, които
недвусмислено манифестирали власт върху имота по съдържание като на
собственик - / ПП-6-74/, а субективният елемент на владението – намерението
за своене било трудно доказуемо, защото било психическо съсие, поради което
законодателят установявал законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС.
Предполагало се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я дължи за другиго. Сочи, че намерението се изразявало външно
чрез различни действия, които фактически запълвали съдържанието на
правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобИ.е се целяло. Твърди, че презумпцията ползвала владелеца, а не
10
държателя, т.е. за да се приложело презумпцията, тези действия трябвало да
бъдат доказани, както и, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилагала както в
отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици,
така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е
възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/. Твърди, че било
възможно предаване на владението от предишния собственик, или владелец
/квазиправодаване/, като то не било формален акт, като сочи, че могло да стане
с конкулдентни действия, или да се изрази словесно. Твърди още, че когато
владението било установено по този начин, или чрез предаване на
фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действала презумпцията на
чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС, тоест приемало се, че имотът се владее от владелеца
за себе си и без прекъсване. Сочи, че с ТР № 4/ 2012г. на ОСГК на ВКС се
било приело, че позоваването на придобивна давност било процесуално
средство за защита на материално правните последици от изтичане на
придобивната давност, че то не било елемент от фактическия състав за
придобИ.е правото на собственост, че правото на собственост по давност се
придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на законовия
срок независимо дали се касаело за владение на съсобственик, или за владение
на имот от трето лице, което не е съсобственик. В тази връзка е направено
възражение за придобИ.е по давност от страна на ответника Й. Т. на ½ от
собствеността върху поземлен имот с идентификатор **, ведно със сградите в
него с идентификатори ** и **.2; поземлен имот с идентификатор **, ведно
със сградата в него с идентификатор **.1; поземлен имот с идентификатор **,
ведно със сградите в него с идентификатори ** и **. Твърди, че другата ½ от
собствеността на процесните имоти била собственост на Н. С. Ш., придобита
също по давност. Твърди, че от съществено значение при позоваване на
придобивна давност в отношения между сънаследници следователно било
основанието, на което един от тях е бил започнал да упражнява фактическата
власт върху съсобствения имот и, че ако владението му е било предадено от
един от съсобствениците, следвало да се приеме, че е налице намерение
фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключвало владението
на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Твърди се още,
че в практиката на ВКС по чл.290 ГПК е била разгледана и друга близка
хипотеза на установяване на самостоятелно владение, а именно, когато
собственикът на вещта предава владението на един от бъдещите си
11
наследници чрез изрична уговорка или чрез конклудентни действия - решение
№ 3 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о.; решение № 32 от
8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., решение № 20 от
23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о. Твърди се, че подобна
хипотеза на установяване на самостоятелно владение щяло да има в случая,
когато още при установяването на фактическата власт върху наследствен имот
единият от наследниците владеел само да себе си по изрично съгласие с
другия наследник, който считал, че собствеността на имота следвало да остане
само за владеещия. Твърди, че такава била и хипотезата по настоящото дело.
Сочи, че затова посочената практика на ВКС следвала да намери приложение
и към настоящия случай. Твърди, че при извършването на преценка дали един
от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху
притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следвало да вземе
предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за
предаване на владението, като ако наследодателят приживе е бил изразил воля
да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му
има качеството негов наследник по закон, следвало да се приеме, че още от
момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа
власт с намерение за придобИ.е на собствеността. В този смисъл сочи и
становището в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №3/25.01.2016г.
по гр.д.№3973/2015г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато
владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния
собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма
данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС –
приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. В
тази връзка е формулирано доказателствено искане за допускане до разпит
двама свидетели, с чиито показания ще установява момента, от който
ответницата владеела процесните имоти, като посочва, че тъй като
предаването на владението не представлявало формален акт, допустимо било
установяването му чрез свидетелски показания. Твърди, че в конкретния
случай Й. Т. е изключителен собственик на ½ от всички процесни имоти, тъй
като тя е владяла същите заедно със с Ц.ов Ш. и без неговото
противопоставяне в продължение на повече от 18 години, че по отношение на
нея е изтекла придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС, а останалата ½
от собствеността била собственост на сина й Н. С. Ш.. Сочи се, че с
12
посоченото вече тълкувателно решение се приемало, че „според презумпцията
на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго“, че тази презумпция била оборима, тя била и обща
гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се
прилагала за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали
притежават или не права на собственост върху една и съща вещ, както и без
оглед на правното основание, източник на общите права на страните. Твърди,
че Законодателят бил установил оборимата презумпция в полза на владелеца
поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
отношение и намерение да третира отчасти или изцяло чуждата вещ като своя.
Сочи, че чрез нея, с оглед на това, което обикновено ставало, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на
владението /animus domini/– намерението да се държи вещта като своя, като се
изхождало от друг установен факт – обективният признак на владението
/corpus/ – упражняване на фактическа власт върху вещта. Твърди, че съдът бил
длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които
се отнася, че тя го задължавала да приеме, че щом като е доказан фактът от
хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият
факт. Твърди, че съществуващата уговорка на наследодателя с някой от
близките му, а след смъртта му наследници по закон, съставлявала не само
действието по предаване на фактическата власт, но и предоставяне
възможността да се позове на презумпцията, че от този момент
упражняващият фактическата власт на чуждия имот владее за себе си. Сочи,
че изцяло в тази насока била и съдебната практика и изложените общи мотиви
по Решение No 32 от 08.02.2016 год. по гр.д. № 4591/2015 год. на ВКС –1 г.о. и
отчасти Решение No 3 от 25.01.2016 год. по гр.д. No 3973/2015 год. на ВКС –1
г.о. твърди, че ответникът Й. Т. е упражнявала фактическа власт върху
имотите, а чрез действията си – посно експлоатиране на имота чрез
упражняване на търговска дейност и обитаване на къщата, извършване на
ремонтни дейностите и подобрения на имотите, е манифестирала намерението
си за своене и придобИ.е на частта на другите наследници. Предвид
изложеното, е изложено становище, че се счита, че предявеният иск с правно
основание чл.34 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
Изложено е становище от ответника Й. Т. и по отношение иска с правно
13
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за обезщетение за ползване на имота, която
заявява, чрез процесуалния си представител, че счита, че с оглед
неоснователността на иска за делба, то и акцесорния иск е неоснователен.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, по
силата на което да отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан
предявения иск с правно основание чл.34 от ЗС от Ц. С. Ш. и Е. С. Ш. против
Н. С. Ш. и Й. И. Т. за делба на поземлен имот с идентификатор **, ведно със
сградите в него с идентификатори ** и **.2; поземлен имот с идентификатор
**, ведно със сградата в него с идентификатор **.1; поземлен имот с
идентификатор **, ведно със сградите в него с идентификатори ** и **
Претендират се разноски в производството, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Изразено е становище по представените с исковата молба доказателства
и доказателствени искания. От своя страна ответникът Й. Т. формулира свои
такива.
Съдът УКАЗВА на всяка една от страните в делбеното производство, че
носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от
нея факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, а именно, ищцовата страна претендира и следва да докаже, че
процесните имоти са придобити по наследяване от общия на страните
наследодател, а ответната страна следва да докаже, че са придобили имотите
по давност при квотите посочени в отговора на исковата молба.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените писмени
доказателства и е допуснал гласни. Към настоящият момент не се е
произнесъл по доказателственото искане на ответницата Й. Т. да бъде
допуснат един свидетел при довеждане за установяване на твърдените от нея в
отговора факти и обстоятелства. Съдът не се е произнесъл и по
доказателственото искане направено в предходното съдебно заседание за
приемане като писмено доказателство на оценителски доклад на процесните
недвижими имоти.
В днешното съдебно заседание, съдът счита, че следва да пристъпи към
събиране на допуснатите гласни доказателства, чрез изслушване на
показанията на явяващите се днес свидетели, а по другите доказателствени
искания ще се произнесе след извършване на тези процесуални действия.
14
АДВ. М.: - Нямам възражения по доклада. Нямаме и допълнителни
доказателствени искания освен заявените.
АДВ. В.: - Нямам възражения по доклада, госпожо съдия, да се приеме.
На този етап нямам други доказателствени искания.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ:
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА ИЩЦИТЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Д. Т.: – на 55 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Г. Т.: - Обещавам да кажа истината. Познавам Ц. Ш. и Е. Ш.. По
принцип, всички ги познавам – и Н. Ш. и Й. Т.. Съседи са ми на а, израснали
са пред очите ми – Е. и Ц., а пък Н. го познавам от г, с майка му. Там, в г, съм
зет вече от 20 години, та ги познавам, и в г живеем близо до тях. Ц. и Е. от
дълги години са в и там живеят и работят, а Н. и майка му са тук в г. с Ш., него
го познавам, да, Бог да го прости, докато беше жив поддържахме контакти,
близки мога да кажа, така, приятелски. Той живееше в г, в къщата. Значи, в
началото, когато Ц. Ш. и Е. Ш. се прибираха в България, оставаха да живеят
при вуйчо в а, но откакто най-големият му син се ожени и има дете, им стана
тясничко, и си стегнаха една стая в г на втория етаж – Ц. лично той си я
стегна, хванахме майстор там. Да може, като се прибират, да отсядат в къщата
– тази къща, където живеят Н. и Й. – бащината му къща.
Знам, че с Ш. има брат. Те са в къща близнак – едната половина на с,
едната беше на Н.. На починалия брат, той също е починал, Бог да го прости и
него, в г, в една къща близнак, и в последствие, нямам точно спомен, тя се
водеше на баща им, разделиха си я, едната половина беше на с, а другата на
Н.. И двамата са починали, но ги познавах и двамата.
Да, с Ш. притежава бази в г в стопанския двор, ама сега две ли са, три ли
са, защото са на две места, а как са разделени не мога да кажа точно, дали са
по отделни имоти как е що е.
Едното е работилница дърводелски цех, другото е, като складова база,
мисля, че с хладилник, там изкупуваше охлювите, билки, там ги складираха.
Нямам представа от кога ги е владял с тези имоти, но работилницата
15
дърводелската, мисля, че я купи от брат си, по на скоро – скоро, скоро, може
би около преди шест-седем години, нямам представа точно кога е. Тя беше
първо на брат му Н., после той я взема от него, и така.
АДВ. М.: - А Ц. и Е. ползвали ли са ги? Били ли са в работилницата и в
това?
СВ. Г. Т.: - Значи, Е. по-рядко съм я виждал там, Ц. по-често. Дори много
пъти сме ходили там при баща му, споделяха общи планове, какво ще
направят, какво няма да направят – Ц. и баща му. Плановете – ами, какво ще
направят, да разширят базата, да направят дърводелски цех – там, в този
смисъл, да си поддържат бизнеса.
Лично той пред мен – с, може би, някъде ще е било месец-два, нямам
точно представа, ходихме до едно к село та вземахме бус, стана въпрос така,
защото той беше болен човек, той диабет имаше, та така се заговорихме по
пътя, нали, далече, каза ми на мен лично, сега, няма как да го докажа, нали,
защото бяхме двамата, вика: „Нищо няма да прехвърлям на тримата, нека
всичко да им остане, дори и след моята смърт, защото те ще разпродадат
всичко после, пък така, като са тримата, по ще е трудно да стане работата“.
АДВ. М.: - След като е починал с Ш., Ц. и Е., живели ли са, прибирали
ли са се отново в къщата в г?
СВ. Г. Т.: - Да. Ами лятото като идват ваканция, основно Е. с децата си
живееше в къщата, даже Й. й гледаше децата, като излиза насам-натам, тя ги
гледаше, виждал съм я из селото да се разкарва с децата на Е.. Те затова си и
стегнаха на втория етаж една стая, да могат да имат къде да живеят като се
приберат тук във ваканция. ц – той по-рядко, Ц., даже мисля, че последната
една-две години, защото може би някакви кавги имат там, като си дойдеше си
взимаше хотел, но, ходили сме там в къщата, в базите. Даже тука наскоро,
преди три месеца, купи един апартамент в с, Ц., та си остави си тук
материалите в базата в г, за неговия апартамент, където ще ги взимат
майсторите да ходят там да работят. Казвам, нали, че посещавали сме с него,
дори и преди, когато беше с жив, и след това. Моторът му беше оставен в тази
другата база, ходихме да го вземем да го караме на ремонт.
АДВ. М.: - А Ц. Ш. или Е. споделяли ли са Ви какви са им намеренията
тук за тези имоти, да ги ползват, да ги поделят, да ги владеят?
16
СВ. Г. Т.: - Ами, значи, то основно с Ц., защото тя Е. по-рядко си идва,
нали, искат да си направят нещо тука да имат, защото, викат: „Живот и здраве
да се приберем, тука нямаме нито покрив над главата, нито нищо“. Сега, там
вече, последно ми каза, че имат някакви търкания как да ги разделят, викам:
„Това си е ваша работа, по-нататък, как ще действате“
АДВ. М.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. В., СВ. Г. Т.: –Първоначално двамата – Ц. и Е.,
са живели в а, след това се преместват в г.
Да, по спомен, кога се преместват в г, значи, горе-долу това ще е –
детето е на – на вуйчо им детето, внучето, е около 6-7 години, може би от
тогава. Защото баща им живееше, както с майката на Ц., не бяха разделени,
взема после и – то не са се оженили, ами живееше на семейни начала и има
дете от тази Й.. И тя отиде в г кака с, Бог да я прости – на Ц. и на Е. майка им,
и те нямаше къде да идат, и дойдоха в а. Обаче, като синът му се ожени – той
има трима сина, ожени се, роди му се детенце и ц вика: „Не може да живеем
толкова народ, ще си стегнем горе на г стаята“, даже майстор от а хванахме,
направи я, всичко с негови средства се ремонтира, за да може като си идват да
имат къде да пребивават. В другата част от къщата живеят Й. и Н.. Те, мисля,
че на долният етаж основно живеят, а те горе на втория етаж си направиха
стаята.
Ц. по-често се прибираше в България, Е. по-често съм я виждал в
къщата, на г, защото тя нямаше къде да живее, няма такива възможности като
Ц., и си живееше в дома там, в стаята, която брат й Ц. стегна.
Да, Е. всяка година идва – ами лятото, август месец, не знам как са им
отпуските, но основно лятото. Даже миналата година или по-миналата два
пъти си идва.
Тая къща в г, аз съм на 55 години, тя е от тогава съм я виждал, и може
би от преди това е направена. Беше на дядо ц „Бог да го прости“, моят чичо
беше бръснар в къщата, затова Ви казвам, че ги познавам. После си вземаха
там, направиха си стаята и нямам представа кога са я прехвърлили.
АДВ. В.: - Нямам други въпроси, госпожо съдия.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
17
На свидетеля Г. Д. Т. да се изплатят разноски за явяването му в размер
на 30 лв. от внесения по делото депозит.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. М.: – Моля да заличите свидетеля М. И. К., тъй като не може да се
яви и на негово място да допуснете до разпит като свидетел м в т.
АДВ. В.: - Не възразявам.
Съдът, счита, че следва да заличи допуснатият като свидетел М. И. К.,
като на негово място да бъде допуснат до разпит като свидетел м в т, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА допуснатия до разпит по делото като свидетел М. И. К..
ДОПУСКА по делото да бъде разпитан като свидетел м в т.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЦИТЕ:
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
м в т: – на 29 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. м т: - Обещавам да кажа истината. Познавам Ц. и Е. от малък,
защото къщата на вуйчо им и на баща ми са къща до къща, това е в с. а к.
Познавам и Н. Ш., техният брат, той е от г – знам къде живее той в г. Ц. Ш. и
Е. Ш. са живели също в къщата в г, където Н. живее. Те живееха в а, в къщата
на вуйчо им, само че неговото момче се ожени, роди им се дете, и къщата
стана тясна за толкова народ, и после се преместиха и те в г, стегнаха си една
стая, не че са се преместили, ами като си идват в чужбина, там си стегнаха
една стая, и живееха в къщата в г. Те двамата имат дърводелски цех, там една
друга база. С ц съм ходил няколко – бая пъти съм ходил с него там, помагал
съм на Ц.. Материали сме сваляли там, взимали сме машини от баща му –
винтоверт, перфоратор, ей-такива, като работим. с Ш. го познавам, той е
починал. След като с почина Ц. и сестра му Е. са ходили в г в къщата – в
бащината им къща, виждал съм ги, даже с ц много пъти съм ходил там. Даже и
18
Е. с двете си деца, тя много по-често оставаше с децата там, даже и Й. ги
разкарваше децата, на магазина съм ги виждал.
АДВ. М.: - А със с Ш., да сте имали някакви разговори с техния баща?
СВ. м т: - Ами като сме ходили с ц у тях, и там на базата те си правеха
планове, нали, какво ще работят, какво ще вършат. Даже сега наскоро ц си
купи апартамент в с, и може да има вече три месеца, си беше дошъл и ми каза,
че отива там на базата някакви материали да сваляме за апартамента, че ще му
прави ремонт.
АДВ. М.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. В., СВ. м т: – Живея в с. а к.
АДВ. В.: - А как тогава твърде често сте виждали Ц. и Е. в г?
СВ. м т: - Леля ми живее в г и аз почти всяка вечер с колелото минавам
от там през тяхната къща. Тя не живее близко до тях, но се минава от там, те са
на главния път.
Те, къщите, са на двамата братя – на с и брат му к, те са залепени къщи.
Нямам спомен кога са се преместили Ц. и Е. в къщата, те, по принцип
като се приберат от чужбина тогава остават там. Ами, лятото се прибират от
чужбина.
АДВ. В.: - Нямам други въпроси, госпожо съдия.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА:
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА, КАКТО СЛЕДВА:
В. Б. К.: – на 62 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. В. К.: - Обещавам да кажа истината. Познавам и Ц., и Е., и Й., и Н. –
всички ги познавам. Значи, познавам ги, това семейство го познавам от 30
години. Й. израсна в махалата, като съседка. Аз живея в г, съседи сме.
Познавам ги, децата, тоест Е. и Ц. бяха доста малки, когато бащата, се
19
разделиха с първата си съпруга и след това той създаде семейство с Й.. Искам
да кажа, че това, което е създадено е благодарение на семейството, което Й.
дърпаше напред. Тези имоти в г, всичко това, което е създадено, е създадено
след като те се събраха двамата. Това е не по-малко от – Н. е 20 години, това е
не по-малко от 25-30 години, откакто са се събрали заедно.
АДВ. В.: - През цялото това време, двамата Ц. и Е., идвали ли са в г,
помагали ли са по някакъв начин с нещо за облагородяване на имотите?
СВ. В. К.: - Аз искам да кажа, че Ц. и Е., след като се разделиха
родителите, те – Ц. и Е. бяха при майката, в а к, но след като нараснаха и
навлезнаха в опредЕ. възраст, като завършиха образованието си, те излезнаха
в чужбина. Въпреки че, нали, тя е втората им майка, тя ги посрещаше като
собствени деца. Гледаше им децата, приятелски, винаги с добра основа към
тях се отнасяше, и продължава, доколкото виждам някои неща. Ц. и Е., като
деца, много малко са живели в къщата в г. Сега, към настоящия момент, като
си идват от чужбина престояват за кратко време в бащината къща, в г.
АДВ. В.: - Нямам други въпроси, госпожо съдия.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. М., СВ. В. К.: – В бащината къща, Ц. и Е.
имаха горе пространство – имат специално, когато, за да дойде Ц. и Е. от
чужбина, преди няколко години, специално баща му и Й. им направиха
основен ремонт на втория етаж, за да пребивават, времето, в което бяха в
България. Етажът представлява две спални, доколкото си спомням, спалня и
коридор, банята и тоалетната им е на първия етаж – тя е обща с първия етаж.
АДВ. М.: - Знаете ли, имотите в г – базата, работилницата, която с Ш. е
имал, знаете ли от кога ги владее тези имоти?
СВ. В. К.: - Ами тези имоти, господине, ги владее след, може би след
демокрацията, когато започнаха да се разпродават селскостопанските сгради.
АДВ. М.: - А от тогава ли са негова собственост тези имоти?
СВ. В. К.: - Не, първо бяха на брат му и след това той ги закупи от брат
си. Ами, владее ги, може би има 25 години. Й., след смъртта на съпруга си, тя
прави основен ремонт на покривите, на селскостопанските сгради, където са
закупени. Братът на с се казва Никола Ш.. с закупи имот от брат си. Ами,
преди смъртта на брат му го закупи, преди колко време – може би преди десет
години, да не е и повече.
20
Й. помагаше на Е. с децата, и съответно и на Ц..
Н. не ми е споделял за намеренията им за имотите, аз като съседка отвън
наблюдавам, по-скоро те не са споделяли с мен.
АДВ. М.: - Й. споделяла ли Ви е, че Ц. е изпратил човек да ги оцени
имотите?
СВ. В. К.: - В последствие разбрах, когато е завел дело, и тя каза, че си
търси свидетели.
АДВ. М.: - А каза ли Ви, че е идвал оценител, който да ги гледа, да ги
оценява?
СВ. В. К.: - Да. Да стана разговор, нали Ви казвам, след като Ц. е подал
съответната, нали е искал раздялата, и е изпратил вещо лице, той е оценил
имота, но това, което е направено, още един път казвам е благодарение на Й..
АДВ. М.: - А Й. го е допуснала доброволно това вещо лице?
СВ. В. К.: - Не мога да Ви кажа дали го е допуснала, аз не съм
присъствала, не мога да твърдя това, което не съм чула и видяла.
АДВ. М.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА.
И. Б. Х.: – на 72 години, българин, български гражданин, вдовец,
неосъждан, без родство със страните по делото.
СВ. И. Х.: - Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. И. Х.: - Разбира се, обещавам да кажа истината. Моята жена бяха
първи братовчеди със с Ш.. Съседи сме със страните по делото. Абсолютно, те
са израснали пред очите ми, в г сме съседи, живеем къща срещу къща.
Познавам Ц., Е., Н. и Й.. В г те живеят в двуетажна къща срещу нас. Сега там
живеят Н. и Й.. Преди да почине, там живееше и с. Някога бащата и майката
на с построиха тази къща. И след като те починаха остана с да живее там с
21
Данчето, вече от 30 години. Не знам, мисля, че не са имали сключен брак с и
Данчето. В г, в старото ТКЗС те имат някаква база, един цех за
дървообработване, друго не знам. Данчето стопанисва тези имоти. Може би
92-ра -93-та, когато започнаха да се развалят ТКЗС-тата и да се продават
сградите, тогава те взеха – с взе базата, която беше някога дърводелски цех, и
след туй, брат му взе друга сграда, направи дърводелски цех, и после брат му
прехвърли на с.
Й. от 30 години е със с, значи от 96-97 г. може би, той имаше едно
заведение с, и тя беше там сервитьорка, и значи, някъде 91-92 г. е това
заведение, и от тогава са заедно, докато се разведоха с първата му жена.
АДВ. В.: - Към настоящия момент има ли някакви промени или там
подобрения да го наречем в тези сгради от ТКЗС-то, в сравнение с това,
откакто са го взели 1993 г.?
СВ. И. Х.: - През тези години се направи всичко, сега база има една част,
в която събират билки, изкупуват орехи, охлюви ей- такива неща, а другата е
един дърводелски цех. С това се занимава Й.. И Н. и той – двамата
стопанисват и се грижат за всичко, това след като почина с. Ц. и Е. те са в
Англия, идват лятото чат-пат, и Й. се грижи абсолютно - Й. посреща ги,
изпраща ги, грижи се за тях.
АДВ. В.: -Те идват, като на гости ли?
СВ. И. Х.: - Ами, не съм ги видял да работят нещо. Те не живеят в г, не
съм ги видял да правят нещо, е, всъщност правят – идват на гости.
АДВ. В.: - Някой да е пречил през този дълъг период, вече около 30
години някъде, някой да е пречил на Й. да упражнява правата си, да е казал:
„Това е мое“?
СВ. И. Х.: - Не съм чул такова нещо, защото на с, Й. му беше дясна ръка
– той тръгва някъде, тя тръгва с него. Обажда му се за камъни да ходят, за
дървен материал, на базата да се приемат охлюви, билки, разни работи, в
дърводелския цех, когато трябва да отиде някой тя отива, изобщо повече тя се
занимаваше, отколкото с. Н., като поотрасна вече, помага и той.
АДВ. В.: - Нямам други въпроси госпожо съдия.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. М., СВ. И. Х.: – Знам, че в ТКЗС-то, че имат
два обекта. Не знам да имат друг имот освен този в ТКЗС-то, не съм запознат.
22
Н., той ходи там, помага на майка му в цеха, и ходи та нещо камъни
лепят тука по къщи. с Ш. ги купи тези имоти някъде след като се започнаха да
се развалят ТКЗС-тата. Не мога да кажа точно годината, но тогава, по това
време се разпродаваше всичко и се купуваше, който е работил в ТКЗС-то
майка, баща – продаваха с отстъпка.
Ц. Ш. и Е. Ш. живяха в г докато пораснаха, завършиха училище и след
това заминаха за и. Първо живееха с майка им, после майка им – първата жена
на с, замина за г, за Крит мисля че беше, коя година беше (свидетелят мисли).
Мисля, че още не бяха завършили училище децата, когато тя замина, не мога
да Ви кажа със сигурност, но тя замина и тия останаха да живеят пак и
Данчето остана и се грижеше за тях.
Как се казваше първата жена на с - а сега де, не мога да са сетя вече, тя
почина преди пет-шест години.
Първата жена на с работиха заедно с Й. в заведението. Скараха ли се,
какво стана - не знам какво стана.
Къщата там, в г, е на калкан, тя трябва да е собственост на с, другата
част на брат му. Не знам кога са я разделили.
АДВ. М.: - След като са заминали Ц. и Е. Ш.и в чужбина, като се връщат
в България, виждали ли сте ги в къщата в г?
СВ. И. Х.: - Да, Й. винаги ги посрещаше, когато си идваха лятото – всяко
лято, като идват, гледа децата, грижи се за тях, изпраща ги – като на хотел.
АДВ. М.: - А споделяла ли Ви е Й., намерения, нещо с останалите страни
по делото, да поделят това нещо, което им е от баща им?
СВ. И. Х.: - Ами, сега, скоро покрай делото разбрах, че има такова нещо.
АДВ. М.: - А някаква оценителка да знаете да е идвала?
СВ. И. Х.: - Нямам представа. Й. ми е споделяла ето това, че има
претенции за имотите, и тя поне ми казва, че иска да се седне да се разберат
кой какво си иска, и да се оправят нещата.
АДВ. М.: - Трите деца на с да се разберат кой какво ще получи?
СВ. И. Х.: - Да.
АДВ. М.: - Нямам други въпроси.
АДВ. В.: - Нямам въпроси.
23
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. М.: - Моля, относно оценителският доклад, да се приеме по
делото, тъй като едната свидетелка спомена, че наистина такова вещо лице, по
нейните думи, е идвало, и с това, с този оценителски доклад се доказва фактът
че е имало намерение доброволно да се разделят имотите, а те не са ги
считали изцяло за тяхна собственост, щом са допуснали вещо лице да ги
оценява, значи са имали намерения и са смятали, че те са собственост на
тримата наследници на с Ш.. Относно разпита на поисканите свидетели,
считам за ненужен, тъй като тримата свидетели подробно изложиха факти и
обстоятелства относно, тези обстоятелства, които твърди ответната страна, че
ще доказва с този свидетел, а и ние не оспорваме едно от обстоятелствата, че
Й. Ш. е живеела в тази къща.
АДВ. В.: - Оспорвам, за пореден път, оценителския доклад, доколкото
същият е частен документ изхождащ само от един от двамата ищци,
ответниците не са запознати с него. В съдебно заседание свидетелят каза, че
знае такова нещо и за такъв оценителски доклад в следствие хода на
производството. По отношение искането за допускане до разпит на свидетел,
държа на разпита на свидетеля. Този свидетел е съсед в г, три имена имам – И.
А. И., при режим на довеждане. Не успях да разбера от колегата – той не
оспорва само, че ответницата Й. е живяла.
АДВ. М.: - Оспорваме, че има собственост.
АДВ. В.: - Значи държа на разпита.
Съдът по доказателствените искания на страните, счита, че
представеното като писмено доказателство оценителски доклад следва да
бъде приет по настоящото дело, като по неговата доказателствена стойност
съдът ще се произнесе в съдебния акт по същество. А изложените възражения,
във връзка с приемането му, съдът счита, че не са същинско оспорване
истинността на документа, поради което и доказателствената стойност на това
доказателство ще бъде предмет на анализ в съдебното решение. По
отношение на гласното доказателство посочено в писмения отговор на
допълнително конституираната ответница Й. Т., съдът намира това
доказателствено искане за основателно следва да бъде събрано посоченото
доказателство, като показанията на свидетеля ще бъдат ценени с оглед на
24
всички останали събрани по делото доказателства.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство представения в предходното
съдебно заседание оценителски доклад.
ДОПУСКА по делото като свидетел да бъде разпитан И. А. И. при
довеждане от ответната страна.
За събиране на посоченото доказателство, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 05.11.2024 г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес, чрез процесуалните си представители.
Допуснатият свидетел при режим на довеждане от ответната страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:38
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
25