Решение по дело №1085/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1293/27.09.2021 година, град Б.Административен съд - Бургас, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                               Съдия:  Веселин Енчев

при секретар Г. С.,

разгледа адм.д. № 1085/2021 година

 

Производството е по чл. 292 от АПК.

            Образувано е по искова молба от Й.Г.Т. с ЕГН ********** и „Даникол 69“ ЕООД – Поморие с ЕИК *********, и двамата със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „А., Б. и сие“.

            Ищците искат установяване по отношение на началника на РДНСК - Бургас, че влязлата в сила заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК - Б.за забрана на достъпа и ползването до строежи - дървен навес с размери 2,00/2,60 метра над едноетажна пристройка, дървен навес с размери 1,60/5,60 метра и височина 2,20 метра над тротоар и масивно складово помещение с размери 2,20/7,10 метра, представляващи част от  механа „С.Н.“ в град Поморие, улица „Рибарска“ № 7а, неприети по установения ред, не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност.

            Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва иска. Представя административната преписка.

            Въз основа на доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

            Със заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК - Б.са забранени достъпа и ползването до строежи - дървен навес с размери 2,00/2,60 метра над едноетажна пристройка, дървен навес с размери 1,60/5,60 метра и височина 2,20 метра над тротоар и масивно складово помещение с размери 2,20/7,10 метра, представляващи част от  механа „С.Н.“ в град Поморие, улица „Рибарска“ № 7а, неприети по установения ред.

            Адресат на заповедта е В. Г.Т. ***, посочен като извършител на строежите.

            Заповедта е оспорена по съдебен ред и с решение № 319/09.04.2003 година по адм.д. № 175/2002 година на Окръжен съд – Б.жалбата е отхвърлена. След касационно обжалване, решението на Окръжен съд – Б.е оставено в сила с решение № 9967/07.11.2003 година по адм.д. № 6008/2003 година на Второ отделение на ВАС, т.е. на 07.11.2003 година заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК – Б.е влязла в сила.

            От 07.11.2003 година до 29.04.2021 година от началника на РДНСК – Б.не са предприемани никакви действия по изпълнение на заповедта.

            С писмо изх. № ОП-368-00-209/29.04.2021 година служител на ДНСК, изпълняващ правомощията на началник на РДНСК – Бургас, е изпратил заповедта за изпълнение на експлоатационните дружества („Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и „Електроразпределение юг“ ЕАД) и на кмета на община Поморие.

            От ответника не са представени доказателства за изпращане на покана за доброволното ѝ изпълнение до адресата на заповедта.

            В рамките на настоящото производство Й.Г.Т. се легитимира процесуално като собственик на обекта, чието ползване е забранено - заведението за обществено хранене механа/ресторант „С.Н.“ в град Поморие, чрез акт за узаконяване № 22/22.10.2004 година на главния архитект на Община Поморие, удостоверение за търпимост, издадено по молба от 06.04.2004 година, разрешения за поставяне на преместваеми обекти – маси за консумация – от 2018 – 2020 година, удостоверение за утвърдена категория на заведение за хранене и развлечение № 147 – Д/11.07.2016 година. Съответно, вторият ищец – „Даникол 69“ ЕООД – Поморие с ЕИК ********* се легитимира процесуално като наемател на обекта с договор за наем от 01.01.2020 година. И двамата ищци са засегнати от изпълнението на заповедта и имат интерес от предявяването на иска.

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

            Предмет на установяване с иска по чл. 292 от АПК е, че, макар и възникнало, изпълняемото задължение е престанало да съществува или е станало неизискуемо поради настъпването на нови факти след издаване на изпълнителното основание. Отрицателният установителен иск по чл. 292 АПК може да се подаде без ограничение във времето, преди, по време или след осъществяване на изпълнението. Преценката дали са налице нови факти по смисъла на чл. 292 АПК е въпрос по същество. С разпоредбата на чл. 292 от АПК е регламентирана възможността задължението - предмет на изпълнението да се оспори по исков ред, чрез отрицателно установителен иск, само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Това са фактите, относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването на съответните актове, съставляващи изпълнително основание. Такива факти имат качеството на правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи изпълняемото изпълнително основание.

            Основният довод за основателност на исковата молба е твърдението за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 285 ал. 1 от АПК. Заповедта е влязла в сила на 07.11.2003 година, което се установява с влязлото в сила съдебно решение на ВАС. Съгласно чл. 285 ал. 1 от АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила. Влязлото в сила съдебно решение на ВАС и срокът, изтекъл от датата на постановяването му до момента на изпращането на заповедта до експлоатационните дружества – за изпълнение (повече от шестнадесет години) са убедителни доказателства относно основателността на предявения иск. В случай, че е изтекла погасителната давност, то това представлява новонастъпило обстоятелство, което е основание за констатиране на неизискуемост на изпълнителното основание (влязлата в сила заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК – Бургас).

            Затова настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.

            Изходът от оспорването обуславя и основателността на искането за присъждане на разноски, направено своевременно от процесуалния представител на ищците. Заплатеното възнаграждение в общ размер 900 лева не е прекомерно по размер. По делото не са представени доказателства каква част от възнаграждението на процесуалния представител е заплатена от всеки от ищците, затова съдът приема, че разноските са поделени поравно между тях, т.е. на ищеца Т. и на ищеца „Даникол 69“ ЕООД следва да бъдат присъдени по 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски – за заплатено адвокатско възнаграждение. На ищците следва да бъдат присъдени и разноски в размер на заплатените от тях държавни такси за разглеждане на спора по същество – 10 (десет) лева на ищеца Т. и 50 (петдесет) лева на ищеца „Даникол 69“ ЕООД. Разноските се дължат от Дирекцията за национален строителен контрол – София, юридическото лице, в чиято структура е административния орган, издател на заповедта, чиято изпълняемост е погасена.

            С оглед изложеното и на основание чл. 293 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

           

            УСТАНОВЯВА по искова молба от Й.Г.Т. с ЕГН ********** и „Даникол 69“ ЕООД – Поморие с ЕИК *********, и двамата със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „А., Б. и сие“ - по отношение на Дирекцията за национален строителен контрол – София, че заповед № 11/10.01.2002 година на началника на РДНСК - Б.за забрана на достъпа и ползването до строежи, не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

 

            ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол – София да заплати на Й.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева – разноски по делото.

 

            ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол – София да заплати на „Даникол 69“ ЕООД – Поморие с ЕИК ********* сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: