Решение по дело №768/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от „Травел Експрес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158, представлявано от управителя Петко Бахчеванов, чрез адвокат М.Ц.,***, съдебен адрес ***, против решение № 11/26.01.2023г., постановено по АНД № 1138/2022 г. по описа на Районен съд-Несебър, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ), за нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, Серия Г, № 0028027 на ОД на МВР - Бургас, с който на „Травел Експрес“ ООД, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на на застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.4 вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложена – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Касаторът изцяло оспорва решението, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява, представя писмено становище, в което прави искане за отмяна решението на РС-Несебър и отмяна на електронния фиш, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не сочи доказателства.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

След като съобрази твърденията на касатора в жалбата, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, Бургаският административен съд, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С процесния ЕФ, касаторът е санкциониран за това, че на 01.08.2020 г., в 12.12 часа, в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг, главна алея до хотел Арда „Травел Експрес“ ООД, чрез законния си представител П.Г.Б., собственик на движещо се МПС – автобус Мерцедес Спринтер 411 ЦДИ, с рег. № В 81 56 РВ, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) САИРН m*Spee Det 2D, № SD2D0032. Наложена е имуществена санкция във фиксирания размер от 2000 лв. по чл.638 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

По делото е приобщена представената от АНО административна преписка, която съдържа: разпечатка от mOffice съдържаща данни за дата и час на установяване на нарушението – 01.08.2020 г., 12:12:45 часа, снимка на автомобила и на регистрационния му номер – В 81 56 РВ, данни за инициатора на проверката, приоритет на проверката – застраховка с източник: камера; GPS координати, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение към него; проверка за сключена застраховка Гражданска отговорност – справка от Гаранционен фонд.

За да потвърди електронния фиш Районният съд приел, че в процедурата по издаване ЕФ не са допуснати процесуални нарушения, като ЕФ съдържа всички необходими реквизити. Приел за установено извършването на нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ от страна на дружеството; че размерът на наложеното административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен и го потвърдил. Съдът преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

В настоящия случай релевантните юридически факти, които са предпоставка за законосъобразното съставяне на ЕФ са следните: електронния фиш да има за адресат собственика на МПС и МПС да се управлява без сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Правното основание за издаване на електронния фиш и отговорността на собственика е регламентирано в разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глоба или имуществената санкция по ал. 1, съгласно която „на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“.

В случая, отговорността на касатора е ангажирана в хипотезата на чл. 638, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ, предвиждаща налагане на имуществена санкция от 2000 лева - за юридическо лице или едноличен търговец, собственик на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. От така цитираната норма е видно, че същата не държи сметка за водача на МПС, а е достатъчно да бъде установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което в случая е сторено, доколкото в ЕФ е посочено, че установеното МПС е „движещо се“.

По делото няма спор, че „Травел Експрес“ ООД е собственик на процесното МПС. В електронния фиш е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което касаторът в качеството си на собственик на МПС не е изпълнило. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. В §1, т.33 от КЗ е дадена легална дефиниция на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. С разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е регламентирано задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това съдът намира, че правната квалификация на нарушението е правилна.

В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка „ГО” съответства напълно на описанието на нарушението в издадения електронен фиш и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на касатора, че наказанието неправилно е наложено на основание чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ. В настоящият случай, приложение намира разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Видно от издадения електронен фиш, нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТС САИРН m*Spee Det 2D, № SD2D0032, поради което правилно е издаден електронен фиш и правилно е посочена санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ, тъй като единствено тя предвижда наказание при установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство.

В електронния фиш не са допуснати нарушения при описанието на нарушението. Както вече бе посочено, дружеството е собственик на МПС, който факт е описан в ЕФ. Посочено е техническото средство, с което е установено нарушението, мястото на което същото е извършено, факта на управление и липсата на сключена задължителна застраховка. И въпреки, че в ЕФ не е използвана думата „управление“, а е използван неин синоним – „движещо се МПС“ и обстоятелството, че нарушението е установено с техническо средство, което може да бъде използвано само по отношение на превозни средства, които са в процес на движение, води до извода, че лекият автомобил е управляван по пътната мрежа.

Възраженията на касатора за неспазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно чл. 36 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото електронният фиш съчетава в себе си обвинение и наказание, настоящият касационен състав приема, че електронния фиш следва да бъде издаден в шестмесечен срок. В одобрения от министъра на вътрешните работи формуляр на ЕФ не е предвидена дата на съставянето му като негов реквизит. Тази информация, както правилно е посочил първоинстанционният съд, може да бъде открита на сайта на МВР – Портал за електронни административни услуги на МВР - https://e-uslugi.mvr.bg/services и от там се установява, че датата на съставяне на ЕФ е 16.02.2021 г. - пет месеца и 15 дни след извършване на нарушението.

Не е налице процесуално нарушение и с оглед липсата на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съгласно посочената разпоредба, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Видно от бланката-образец от протокола (Приложение № 1 към чл. 10 ал. 1), в него се попълват данни касаещи установяване на нарушение по чл. 182 от ЗДвП - превишаване на разрешената максимална скорост, а именно: общо ограничение на скоростта, пътен знак за ограничение в км/ч, разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри, режим измерване и др. Тези данни са от значение при установяване на посоченото нарушение на ЗДвП, тъй като посредством тях се установява, както извършването на нарушението, така и че при неговото установяване не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл, посредством протокола, който се явява официален документ, се установяват ограничението на скоростта, начина по който е определено, мястото на нарушението, АТСС с което е установено нарушението, неговия обхват и техническа изправност, които са неотносими към процесното нарушение за което е предвидена санкция в нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, касаещо управлението по ППС без необходимата за това застраховка „ГО”. За да е налице нарушение на посочената разпоредба от КЗ е достатъчно да бъде установено управлението на автомобила и липсата на изискващата се застраховка, които се установяват и без наличието на протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредбата. Ето защо, липсата на такъв протокол не е съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Неоснователно е и твърдението за липса на доказателства за изправност на използваното техническо средство, тъй като по делото са представени такива доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и допълнение към същото.

На следващо място, неоснователни са възраженията за обстоятелства правоизключващи отговорността и касаещи т.н „продължено административно нарушение“, предвид нарушението извършено на дата – 01.08.2020 г. в 12.06 ч. за което вече е издаден ЕФ № 28028, поради следните съображенията:

В ЗАНН липсват административно-наказателни норми, уреждащи института, както на „продължавано административно нарушение“, така и на „продълженото административно нарушение“. Единствено в наказателното право са уредени институтите на „продължаваното престъпление“ - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и на „продължено престъпление“ - когато се осъществява само с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност (съчетание) от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване (чл.26 НК). Не е допустимо по аналогия да се запълва съществуващата липса на изрична наказателна или административно - наказателна норма с общия дух на закона, с обичая или с нормите на справедливостта. Обратното ще е нормотворчество по повод прилагането на закона, което би противоречало както на принципа на законоустановеност на престъплението, респективно нарушението и неговата наказуемост, съдържащ се в чл.5, ал.3 от Конституцията на РБ и чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от НК, така и на изричната забрана да се въвежда наказателна отговорност по пътя на тълкуването на закона, установена от чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове. В административнонаказателното производство се прилагат правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи, изрично посочени в чл.11 и чл.84 от ЗАНН.

По тези съображения настоящият състав приема, че сочените от касатора нарушения извършени в различен час и място, представляват отделни деяния, всяко самостоятелно осъществяващо състава на едно и също административно нарушение, и следва да бъде приложено правилото на чл. 18 от ЗАНН, че за всяко едно нарушение в определен период се налага отделно наказание. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Всяко едно управление на МПС, без сключена задължителна застраховка „ГО” е отделно административно нарушение. В този смисъл е и тълкувателно решение № 77/1984 г. на ОСНК на ВС, съгласно което “в административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.23-26 от НК”.

Решението на първоинстанционният съд съдържа изключително подробни и ясни мотиви, с посочване на аргументи по всяко едно от направените възражения в касационната жалба и тъй като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.

В съдебното производство по проверка законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението и на фиша.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/26.01.2023 г., постановено по АНД № 1138/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: