РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Търговище, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Елена Ив. Д.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530101136 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане
на:
- сумата от 8377. 26 лв., представляваща дължимо и незаплатено
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 01.08.2025г. до окончателното изплащане;
- сумата от 316. 43 лв., представляваща дължимо и незаплатено
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск от
5 дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.08.2025г.
до окончателното изплащане.
Ищецът – К. Д. И. твърди в исковата си молба, че със Заповед №
1/01.07.2025г на основание чл.328,ал.1,т.10 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение оперативен дежурен с код но НКПД 5412 3007 в
извънщатната численост на Областна администрация - Търговище, считано от
06.07.2025г. Причините за прекратяване на трудовото му правоотношение са
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В заповедта е посочено, че следва да му се изплатят следните
обезщетения:
1. На основание чл.222, ал.2 от КТ - обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на
1
чл.228, ал.1, брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
2. На основание чл.224, ал.1 от КТ - обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск в размер на 5 дни, правото на който не е погасено по
давност.
До момента ищецът не е получил описаните по-горе обезщетения,
поради което моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му ги заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба.
В конкретния случай е налице и разминаване между правните и
фактически основания в заповедта. Счита, че основанието за обезщетение е
по чл.222,ал.3, пр.2-ро от КТ и тъй като е работил без прекъсване повече от
десет години при същия работодател - Областна администрация - Търговище
и е придобил при него повече от 10 години стаж. Считано от 04.01.2005 до
30.09.2012г т.е 7 години, 8 месеца и 26 дни, като пазач-невъоръжена охрана в
ОА-Търговище и от 30.09.2012 до 06.07.2025г , т.е 12 години, 9 месеца и 6 дни,
като оперативен дежурен в извънсписъчния състав на ОА- Търговище, или
общо има отработени при същия работодател - 20 години, 6 месеца и 2 дни. В
тази връзка му се полага обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца по чл.222,ал.3 от КТ.
За месец 06.2025 г. е получил БТВ в размер на 1396,21лв и счита, че му
се дължи обезщетение по чл.222, ал.З от КТ за 6 месеца в размер на 6 брутни
работни заплати или /1396, 21лв. х 6 м. = 8377, 26лв/
Във връзка с гореизложеното претендира, че Областна администрация-
Търговище му дължи обезщетение от 8377, 26лв по чл.222, ал.3 от КТ.
Претендира и за обезщетение за неизползвания ми платен годишен
отпуск в размер на 5 дни, на основание чл.224, ал.1 от КТ.
Основното му трудово възнаграждение е в размер на 1077лв и имам
клас прослужено време 23,4%.
1077лв + /1077лв х 23,4%/ = 1077+252,018 = 1329,018 лв.
1329,018лв. : 21 работни дни х 5 работни дни = 316,43лв
Счита, че дължимото му обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск в размер на 5 дни по чл.224, ал.1 от КТ е 316,43лв.
Съгласно КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото
2
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор /КТД/ е договорен друг срок. След изтичане на
този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В
случая няма сключен колективен трудов договор, така, че претендира и за
законна лихва върху вземанията.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-
горе суми:
- сумата от 8377. 26 лв., представляваща дължимо и незаплатено
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 01.08.2025г. до окончателното изплащане;
- сумата от 316. 43 лв., представляваща дължимо и
незаплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, за неизползван платен
годишен отпуск от 5 дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 01.08.2025г. до окончателното изплащане.
Ищецът се яви лично в откритото съдебно заседание, като поддържа
исковете така, както са предявени. С оглед признанието на иска от ответника
в писмения отговор, моли да се постанови решение при признание на иска, на
осн. чл.237 от ГПК.
Ответникът – Областен управител на област Търговище, в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, подаде писмен отговор, видно
от който признава и потвърждава, че дължи на ищеца претендираните суми по
размер, период и основание така, както са посочени в исковата молба.
ПРИЗНАВА ИСКОВЕТЕ ПО ОСНОВАНИЕ И ПО РАЗМЕР.
Безспорно със заповед № 1/01.07.2025 г. на Областен управител на
област Търговище, на осн. чл.328,ал.1,т.10 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на К. Д. И., ЕГН **********, на длъжност оперативен
дежурен в извънщатната численост на Областна администрация - Търговище,
считано от 06.07.2025г. Причините за прекратяването са придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случая, съгласно КТ на служителят следва да бъдат изплатени
следните обезщетения, които до този момент не са изплатени:
1. На основание чл.222, ал.3,пр.2-ро от КТ - обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно
разпоредбата на чл.228, ал.1, брутното трудово възнаграждение за определяне
на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
3
2. На основание чл.224, ал.1 от КТ - обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск в размер на 5 дни, правото на който не е погасено по
давност.
Служителят е работил без прекъсване повече от десет години в
Областна администрация - Търговище и има в администрацията повече от 10
години стаж.
Считано от 04.01.2005 до 30.09.2012г т.е 7 години, 8 месеца и 26 дни,
като пазач-невъоръжена охрана в ОА-Търговище и от 30.09.2012 до
06.07.2025г , т.е 12 години, 9 месеца и 6 дни, като оперативен дежурен в
извънсписъчния състав на ОА- Търговище, или общо - 20 години, 6 месеца и 2
дни отработени при същия работодател. В тази връзка му се полага
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца по чл.222,ал.З от КТ.
Съгласно направена счетоводна справка от Главния счетоводител на
администрацията за месец 06.2025 г. полученото БТВ на К. Д. И. е в размер на
1396,21лв и дължимото обезщетение по чл.222, ал.З от КТ за 6 месеца в
размер на 6 брутни работни заплати е както следва /1396, 21лв. х 6м. = 8377,
26лв/
Във връзка с гореизложеното признавам за безспорно, че, Областна
администрация-Търговище дължи на ищеца обезщетение от 8 377,26 лв. по
чл.222, ал.3 от КТ.
Дължимо е претендираното от ищеца обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 5 дни, на основание чл.224, ал.1 от КТ.
В случая основното му трудово възнаграждение е в размер на 1077 лв.
и има клас прослужено време 23,4%.
1077лв +1077 лв. х 23,4% = 1077+252,018 = 1329,018лв
1329,018лв. : 21 работни дни х 5 работни дни =316,43лв
Във връзка с гореизложеното счита, че дължимото му обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск в размер на 5 дни, правото на които не
е прекратено по давност, както е посочено и в заповедта за прекратяване и
съгласно чл.224, ал.1 от КТ е в размер от 316,43лв.
По КТ обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Дължимите, но неплатени обезщетения до момента са както следва:
Обезщетение по чл.222,ал.З от КТ от 8377, 26 лв., ведно със законната
4
лихва.
Обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск от 5 дни по
чл.224, ал.1 от КТ в размер на 316,43 лв., ведно със законната лихва.
ОТВЕТНИКЪТ МОЛИ ДА СЕ ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕ,
СЪОБРАЗНО ПРИЗНАНИЕТО, на осн.чл.237, ал.1 от КТ.
Ответникът в открито заседание се представлява от упълномощения
процесуален представител – служител с юридическо образование, на осн.
чл.32 т.3 от ГПК – Елена Д. Д. – ВрПД Директор на дирекция
„Административно-правно обслужване, финанси и управление на
собствеността“. Пълномощникът поддържа писмения отговор и заявеното
признаване на иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Ответникът, чрез своя упълномощен процесуален представител, ясно и
недвусмислено са заявил в писмения отговор от 04.09.2025г. преди първото
открито заседание, че признава и потвърждава, че дължи на ищеца
претендираните суми по размер, период и основание така, както са посочени
в исковата молба и сам не възразява и моли да се постанови решение при
условията на чл.237 ГПК т.е. при признание на иска.
Ищецът предвид признанието на иска от ответника, направи искане по
реда на чл.237 ал.1 от ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на
иска по реда на чл.237 ГПК. Съгласно чл.237 ал.2 от ГПК в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на
иска. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и
ответникът може да се разпорежда с него.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и следва да
постанови решение, което се основава на признанието на иска.
Ищецът не е претендирал заплащане на разноски по делото.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Търговище
сумата от общо 385.09 лв. – за държавна такса, от които: 335.09 лв.,
представляваща държавна такса в размер на 4% върху цената на иска от
8377.26 лв. и 50 лв. , представляваща държавна такса-минималната по иска за
316.43 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ,
ЕИК *********, с адрес гр. Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ДА
5
ЗАПЛАТИ на К. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Търговище, кв.
*********, сумата от 8377. 26 лв., представляваща дължимо и незаплатено
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 01.08.2025г. до окончателното изплащане; сумата
от 316. 43 лв., представляваща дължимо и незаплатено обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ, за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.08.2025г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ,
ЕИК *********, с адрес гр. Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата от 385.09 лв.,
представляваща държавна такса по предявените искове, на осн. чл.78 ал.6 във
вр. чл.83 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6