Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,……………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на девети юни 2020г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 743 по описа за 2020г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх.№
12255/12.02.2020г срещу решението на ВРС–XII-ти с-в №312/21.01.2019г. по
гр.д.№ 18081/2019г., с което е прието за установено, че Н.Я.Н. НЕ ДЪЛЖИ на
„Енерго-Про Продажби”АД сумата 686,81лв, начислена с фактура № *********/16.10.2019г за
периода от 23.08.2017г до 22.08.2018г
за обект с аб.№ ********** и кл.№ ********** с адрес на потребление: гр.Варна
ул.„Чинар“ № 13 ап.13, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството
да заплати
на ищеца сумата от 57лв,
представляваща разноски по делото за заплатена държ.такса и адв.възнаграждение,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и да заплати на адв. К.В. сумата
от 300лв, представляваща адв.
възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр.
чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Доводите са следните:
Налице е правно основание за възникване на вземането на ответното
дружество. Процесната сума представлявала цената за потребеното в обекта на
ищеца количество ел.енергия и се дължала на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200
ал.1 ЗЗД. Всички предпоставки на фактическия състав били налице:
1. Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните
съществува валидно договорно правоотношение по силата, на което ищецът е
потребител на доставяна от отв.дружество ел.енергия, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, бил присъединен към електроразпределителната
мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел.енергия.
Отв.дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно
в количествено, качествено и времево отношение за обекта.
2. Извършена е била техническа проверка на средствата за търговско
измерване /СТИ/ от служители на „ЕРП Север" АД. На последното няма вменено
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване неправомерните
въздействия върху СТИ. „ЕРП Север" АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР.
Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на §1 т.346
б."а" ДР на ЗЕ и собственик на електромера /СТИ/ в съответствие с
чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на СТИ и
измервателната система.
На СТИ се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него. Периодичността на проверките е
определена със Заповед № А-441/13.10.2011г, издадена от Председателя на ДА за
метрологичен и технически надзор на основание чл.43 ал.4 от ЗИ.
3.За извършената
проверка е съставен КП, като било установено, че в скрития регистър 1.8.4.
имало натрупано количество ел.енергия, което не се визуализирало при редовния
отчет Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза в БИМ.
4.Експертизата била извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е
бил съставен КП и установено, че била осъществявана намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане било констатирано, че действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната четвърта тарифа, в
която са отразени натрупаните киловати.
КП на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.179
ал.1 ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
5. В изготвеното от „ЕРП Север" АД становище за начисляване на ел.енергия
е посочено, че след прочитането на регистър 1.8.4. било установено количеството
ел.енергия, изразходена, но не била отчетена по видимите тарифи на електромера
(1.8.1. 1.8.2 и 1.8.3).
6. В издадената от „Енерго-Про Продажби" АД фактурабила определена цената на ел.енергия, реално
доставена и потребена от абоната.
В конкретния случай не е налице проведена едностранна корекция на
начисленото количество ел.енергия, при която сумата по коригиращата сметка не е
обусловена и не се дължи за реално потребена от потребителя ел.енергия. Начислена е била сума, представляваща
стойността на доставена и потребена от ищеца ел.енергия.
Несъответствието в измерването е било установено едва при извършената
техническа проверка и затова неостойностеното количество било допълнително
начислено на абоната. Това количество електрическа енергия не представлява
служебно начисление от страна на ЕРП-дружество, а било реално потребено
количество, отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на
електромера не е било фактурирано.
Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества ел.енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия
като разлика между отчетеното количество и преминалите количества за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година.
Процесната сума се дължала от ищеца като насрещна престация по договора
за доставка на ел.енергия, сключен с ответното дружество и представлява
левовата равностойност на консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура
е била издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Ето защо се касаело за специална хипотеза на коригиране на сметката на
потребителя за минало време, различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни
основания, чрез която се остойностява действително консумирана електрическа
енергия, която е била отчетена от скритите регистри на СТИ. Реално консумираното количество ел.енергия
е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително
по-ниски от цената за ел.енергия поотделно за всяка тарифа. При
това положение потребителят не само не е ощетен, а дори е поставен в
по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не би била извършена
и ел.енергията би била коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В
този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена
на доставена и консумирана ел.енергия. Да се приеме обратното би довело до
неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на ел.енергия.
В горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г, постановено по в.гр.д.№
1370/2015г по описа на ВОС.
7. РС е допуснал СЕлТЕ по делото, според заключението на която електромерът е бил в метрологична годност към
момента на проверката и се касаело за неправомерно вмешателство върху СТИ чрез
намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че натрупаните в скрития регистър
66674квт са преминали през процесния електромер, като същите са били доставени
и потребени от абоната.
В с.з. вещото лице е потвърдило обстоятелството, че бил монтиран нов електромер
на обекта на потребление. В тази връзка в.лице прави заключение, че и
невизуализираните (скрити) регистри били с нулеви показания, тъй като нямало
как да се натрупа ел.енергия без електромерът да е бил включен към захранващата
мрежа преди това.
Ел.енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването
й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този
смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца
ел.енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без
правно основание, уврежда имуществения интерес на отв.дружество и дължи
заплащането на цената на вещта.
Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД
да получи стойността на пренесеното до обекта количество ел.енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.200 ал.1 ЗЗД, предл.първо ЗЗД купувачът на стока е длъжен да
плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на ел.енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в имота ел.енергия.
Дори да се приемело, че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на
осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество
реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на
установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.енергия, в който
смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ
ГО.
Поради изложеното моли за изцяло
за отмяна решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно и да
постановите ново решение, с което да признаете предявения от ищеца иск за
неоснователен и недоказан.
Моли за присъждане
на съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от Н.Н. вх.№ 18271/02.03.2020г със становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Производството е образувано по искова молба на
Производството е образувано въз основа на предявен от Н.Я.Н.
срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 686.81 лв., представляваща стойността на допълнително
начислена електроенергия за периода от 30.11.2017 г. до 13.11.2018 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, с абонатен №
********** и клиентски № **********, за която е издадена фактура от №
*********/16.10.2019 г.
Претендират се от ищеца и направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В исковата си молба Н.Я.Н. излага, че е потребител на
ел.енергия за обект на потребление с аб.№ ********** и кл.№ **********. По
информация от „Енерго-Про Продажби“ АД служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са
извършили техническа проверка в обекта, за която е съставен КП. Оспорва
съдържанието на последния и твърди, че не са спазени правилата за извършване на
проверката и на същата не е присъствал лично абоната, упълномощено от него лице
или представител на полицията. Поддържа, че не е манипулирал СТИ и не е ползвал
реално служебно начислената ел.енергия в процесния период. Счита, че
отговорност за изправността на електромера носи ответното дружество, както че
не било ясно дали СТИ било изправно към момента на неговото поставяне. Оспорва
приложената методика на корекцията и основанието за издаване на процесната
фактура. Намира, че липсва законово основание за прилагане на корекционната
процедура, за което излага подробни аргументи.
Поради изложеното моли за постановяването на решение,
с което да се пиреме за установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответното дружество сумата от 686,81лв, за която е издадена съответната
фактура.
В срока по чл.131 ГПК отв.„Енерго-Про Продажби“ АД,
депозира отговор на исковата молба със становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната
сума представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия, дължима от ищеца на осн.чл.200 ал.1 ЗЗД във вр.чл.50
ПИКЕЕ. Твърди, че на 13.11.2018г служители на „ЕРП Север“ АД са извършили
техническа проверка на измервателната система в процесния обект, при която са
направени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3 има показания в размер на 3604 кВтч. Средството
за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е
съставен констативен протокол, подписан от абоната без забележки. Демонтираният
електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е
установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел.
енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 3604,60кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Със становище от 14.10.2019г на „ЕРП Север“ АД е установено точното
количество ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3, което е остойностено в
размер на 686,81 лв с издадена от ответника ф-ра № *********/16.10.2019г.
Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и
фактурираната сума с писма, изпратени му от „ЕРП Север“АД и от „Енерго-Про
Продажби“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ и са осъществени
всички предпоставки за приложение на корекционната процедура. По тези аргументи
моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото
разноски.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Между страните не се оспорва фактът на валидно
сключен договор за продажба на ел.енергия при действащите публично известни ОУДПЕЕ, както и че праводателят на ищците се е явявал битов клиент по см.на §1 т.2а ДР ЗЕ на дружеството за описания в ИМ адрес на
потребление.
От
представения по делото КП 13.11.2018г се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи”АД /сега „ЕРП
Север“АД/ са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта
на ищеца, находящ се на посочения адрес. Били констатирани показания на СТИ,
подробно описани в протокола, като в скрития регистър
1.8.3. се
съдържало записване за преминала ел.енергия. Била установена грешка при
отчитане на електромера, вследствие на което СТИ бил демонтирано и подменено с
ново, а старото - поставено в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба и
изпратен на БИМ, ГД“МИУ“, РО-Варна.
В съставения КП от БИМ, ГД“МИУ“, РО-Русе са отразени същите констатации - посочени са показанията на
тарифите; при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера така, че действително потребената енергия била отчетена в
невизуализираната на дисплея тарифа. Електромерът съответствал на
метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност на
измерването на ел.енергия.
Въз основа на горното е изготвено становище за начисление на
ел.енергия, в което е посочено, че корекцията била извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което било установено точното количество
неотчетена ел.енергия.
Представена е и справка за потреблението на ищеца.
По делото е приложена и посочената фактура за начисляване на процесната сума, представляваща
незаплатена, но потребена ел.енергия за процесния обект на потребление за сочения
едногодишен период.
От уведомителни писма от „ЕРП Север"АД и от
„Енерго-Пр Продажби"АД е видно, че ищцата е била уведомена за извършената
проверка на измервателната система на процесния обект, като било изпратено и
копие на съставения КП, а също била уведомен и за дължимостта на сумата по фактурата.
По делото е прието заключението
на вещото лице по СТЕ,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно
дадено. От него се установява, че процесният СТИ е от одобрен тип, преминал метрологичната
проверка. При неманипулирана схема на присъединяване на абонат към ел.
разпределителната мрежа, следва цялото количество потребявана ел. енергия да
преминава през измервателната схема на СТИ. В КП на „ЕРП Север“АД не била
констатирана намеса в схемата на присъединяване. Следователно, отчетените в
тарифа ТЗ 1.8.3 количества ел.енергия са били преминали през измервателната схема
и били регистрирани в тарифа ТЗ, която по заводска настройка не се визуализирала.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен
интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на
спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба
на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно
спиране електрозахранването в обекта, обосновава
правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост
на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността
и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че титуляр на откритата
партида е бил Лазар Господинов Лазаров и той се е явявал клиент на ответното
дружество и потребител на ел.енергия по
смисъла на ЗЕ; както
и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са
били в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от
Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с
разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12
ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за
установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на
предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на
проверка на средството за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон–ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган–КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице
законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II
ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.ноември 2018, т.е. след посочената по-горе дата
/14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена
специланата процедура. Дори и да
се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е
постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото
решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство
следва да бъде съобразено от въззивния съд.
На следващо място може да
се посочи и това, че въззивното дружество от една страна се позовава на
твърдение за реално консумирана ел.енергия, която не била отчетена.
Същевременно, обаче, са били приложени отменените процедурни правила при
констатирано въздействие върху СТИ, което е хипотеза, различна от реалната
консумация. За начислената сума се сочи, че била по цени за технологични
разходи и че същите били по-ниски от тарифните, без да става ясно какви са
точно тези цени по размер, как са били изчислени и в кои случаи са приложими.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума. Съвпадащите
крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на
ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски по делото предвид своевременно отправеното искане. В
тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие от дата 8.04.2020 /л.28/, от който е видно, че
заплатеното възнаграждение за предоставената правната помощ в размер на 300лв. Договорът обективира и разписка
за реалното получаване на сумата.
По повод
заявеното в евентуалност възражение за прекомерност от въззивната страна в
случай, че възнаграждението надвишава минималния размер, определен според
Наредба № 1/2004, съдът съобразява следното. Предвид датата на извършеното
плащане на 8.04.2020 към този момент приложими са разпоредбите на чл.7 ал.2 т.1
от Наредбата в редакцията й преди
изменението, обн. в ДВ бр.45/15.05.2020, в сила от същата дата, въз основа на
което паричният размер е 300лв.
Следователно, сторените разноски не надвишават установения минимален размер.
Ето защо възражението за прекомерност се явява неоснователно и дължимите в
полза на въззиваемата страна разноски за ползвана адв.защита следва да бъдат
присъдени в посочения размер.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на
ВРС–XII-ти с-в №312/21.01.2019г. по гр.д.№ 18081/2019г, с което е прието за установено, че Н.Я.Н. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби”АД сумата 686,81лв, начислена с фактура № *********/16.10.2019г за
периода от 23.08.2017г до 22.08.2018г
за обект с аб.№ ********** и кл.№ ********** с адрес на потребление: гр.Варна
ул.„Чинар“ № 13 ап.13, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството
да заплати
на ищеца сумата от 57лв, представляваща разноски по делото за заплатена държ.такса и адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и да заплати на адв. К.В. сумата от
300лв, представляваща адв. възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на Н.Я.Н. ЕГН ********** сумата от 300лв
/триста лева/–сторени съдебно-деловодни разноски за възнаграждение за
ползвана адв.защита, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: