РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330110170 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от ”ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*****, против Б. М. А., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата от 63,10 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 22.01.2018г. - 21.04.2018г., дължими на основание сключен договор за
клиентски номер 16808048001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, за което са
издадени фактури № ******г., **********/*******. и № *********г., което вземане е
прехвърлено на С.Г. Груп ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а С.Г.Груп ООД го
е прехвърлило на ”ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия на 1.10.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК в съда, до окончателното й
изплащане, за която сума по ч.гр.д.№ 665/2021г. на РС Пловдив е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е носител на процесното вземане въз
основа на Договор за цесия от 1.10.2019 г., с прехвърлител ”С.Г.Груп” ООД, с ЕИК
******, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
Договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител ”БТК”АД. Твърди се, че между
ответника и оператора е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 17.10.2017 г. с клиентски номер****** за ползване на мобилна услуга за
номер *******при условията на тарифен план Smart L, със срок на договора 24 месеца
и с месечен абонамент в размер на 23,99 лева.
Твърди се, че съгласно ОУ потребителят е приел да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги, като незаплащането в срок е обусловило правото на
оператора да прекрати едностранно договора на абоната. ползваните услуги се отчитат
месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на определена от
1
БТК дата, за която БТК информира абоната при сключването на индивидуалният
договор. Твърди се, че въз основа на договора за далекосъобщителна услуга са
издадени фактури за три последователни отчетни месеца 02/2018г., 03/2018г. и
04/2018г. на обща стойност 78,29 лева, от които се претендира сумата от 63,10 лева,
като към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на абоната. Твърди се, че ответникът е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, която не е заплатил.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника
адв. П.А. се твърди, че от ангажираните от ищеца доказателства не могат да установят
вземането, сключването на договор за мобилни услуги, неговите условия, доставката
на услуги и тяхната стойност, че ищецът е придобил вземането и цесията е била
съобщена на ответника. Поддържа се, че не е доказано твърдението на ищеца, че
процесното вземане е цедирано в негова полза. Оспорва се доказателствената стойност
на представените от ищеца документи. На следващо място се твърди, че процесните
договори за цесия не са породили действие по отношение на длъжника, тъй като не му
е съобщено по надлежния ред от стария кредитор. Твърди се, че пълномощното, с
което ”БТК” ЕАД е упълномощило ”С.Г.Груп” ООД с представителство относно
уведомяване по чл.99, ал.З от ЗЗД на лицата по договора за цесия от 31.05.2014г., не е
породило представителна власт спрямо ответника, защото същия не фигурира в
пълномощното като лице, чиито задължения са предмет на договор за цесия. Твърди
се, че упълномощаването не е произвело своето действие и защото законът изисква от
цедента да извърши това лично. Ето защо се моли за отхвърляне на предявеният иск и
за присъждане на разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията, обективирани в жалбата и
отговора, в исковата молба и отговора, съобразно събраните доказателства, ценени в
тяхната съвкупност и по вътрешното си убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
След служебна преценка на приложеното заповедно производство съгласно т.
10а от ТР № .4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира производството за допустимо:
налице е издадена заповед по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 665/2021г. на РС
Пловдив, връчване на заповадта за изпълнение на длъжника при условията на член 47,
ал. 5 ГПК и упражнено от заявителя право на иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415
ГПК.
В случая цесията е извършена преди подаване на заявлението пред заповедния
съд като заявителя и ищецът съвпадат. Производството по предявевия иск за мор.
лихва е прекратено поради отказ, като с протоколно определение на съда от
31.03.2022г. в тази му част производството е прекратено и е влязло в сила. От
представения заверен препис от Договор № *******г., е видно, че ответникът е
сключил с ”Българска телекомуникационна компания” ЕАД, договор за ползване на
мобилна услуга за номер ******** при условията на тарифен план ******със срок на
договора 24 месеца и с месечен абонамент в размер на 23,99 лева.
Доколкото тези обстоятелства се признават от ищеца следва да се приеме, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение с предмет ползване на
мобилни услуги. Приети са по делото три броя фактури, издадени от ”Виваком” за
процесния период с посочен потребител Б.А., с клиентски № *****, за мобилни услуги
чрез №*****Съгласно фактура № ******г. е начислена сумата от 27,78 лева, която
включва : 19,90 мобилни услуги; 3,16 лева за корекции и 4,63 лева за ДДС. Във втората
фактура № *******г.. е начислена сумата от 26,52 лева, която включва: 22,10 лв. за
мобилни услуги и 4,42 лева ДДС ставка. В третата издадена фактура № **********. е
начислена сумата от 19,99 лева за мобилни услуги и 4 лева за ДДС. Към трите фактури
2
са представени извлечения от месечна сметка. Съгласно представения по делото
препис от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., е видно, че
”БТК”АД е прехвърлила възмездно на ”С.Г.Груп” ООД вземането си, произтичащо от
договори описани в Приложение 1. Към договора е приложено извлечение от
приложение № 1, от което се установява, че по договор за цесия от 1.10.2019г. С.Г.
Груп ООД е прехвърлител, а ЮБЦ ЕООД е собственик на вземането. Към исковата
молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител
на С.Г. Груп ООД, с което дружеството уведомява длъжника от името на оператора за
цесията от 2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019г.
С връчване на исковата молба на ответника, към която са приложени документи
за прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, представлява надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по член 99, ал. 4 ЗЗД. В този мисъл е и съдебната
практика на ВКС. Освен това длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че
не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да
плати и на новия кредитор, за което също е налице единодушие в съдебната практика.
Съгласно член 43.1 от ОУ абонатът има задължение да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги. Ответникът е оспорил предоставянето на описаните в
исковата морба далекосъобщителни услуги. Ищецът не е установил тези
обстоятелства, възложени му в тежест с доклада. Представените в тази връзка три броя
фактури не съдържат подпис на ответника, оспорени са от него и не са подкрепени с
други доказателства, поради което същите не са годни да удостоверят доставка на
услугите и нейната цена. Фактурите сами по себе си не представляват основание за
плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да
породи задължение за плащане. Основанието за плащане е реалното предоставяне на
договорената услуга, за което както бе посочено по-горе по делото липсват надлежни
доказателства.
Поради изложеното искът като неоснователен и недоказан подлежи на
отхвърляне.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ”ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *****, против Б. М. А. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и член 86 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 63,10 лева, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.01.2018г. - 21.04.2018 г.,
дължими на основание сключен договор за клиентски номер *****, сключен между
ответника и БТК ЕАД, за което са издадени фактури № ********г., **************г. и
№ *********г., което вземане е прехвърлено на С.Г. Груп ООД с договор за цесия от
16.10.2018 г., а С.Г. Груп ООД го е прехвърлило на ”ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия
на 1.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл.
от ГПК в съда, до окончателното й изплащане, за която сума по ч.гр.д.№ 665/2021г. на
РС Пловдив е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като недоказан и
неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3
4