Присъда по дело №1691/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 3
Дата: 26 януари 2023 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20223630201691
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Шумен, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Наказателно дело
частен характер № 20223630201691 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Р. Н. с ЕГН **********, роден на ***. в гр.Провадия,
живущ в гр.Шумен, български гражданин, неженен, средно обр., работещ, неосъждан ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 22.03.2022г. в гр.Шумен причинил лека телесна повреда на Д.
Р. Г. от гр.Шумен, изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.130 ал.2 от НК и
на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му налага административно наказание “ГЛОБА” размер на 1000 лв.
/хиляда лева/.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Р. Г. с ЕГН **********, роден на ****. в гр.Шумен,
живущ в гр.Шумен, български гражданин, неженен, средно обр., работещ, неосъждан ЗА
НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 22.03.2022г. в гр.Шумен причинил лека телесна повреда на
Н. Р. Н. от гр.Шумен, изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.130 ал.2 от
НК и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА.
ОСЪЖДА подс. Н. Р. Н. с ЕГН ********** да заплати сумата от 800 /осемстотин/
лева на Д. Р. Г. с ЕГН ********** за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието –
22.03.2022г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ гражданският иск за неимуществени вреди в останалата му част до
пълния предявен размер.
ОСЪЖДА подс. Н. Р. Н. с ЕГН ********** да заплати сумата от 52.79 /петдесет и
два лева и седемдесет и девет стотинки/ лева на Д. Р. Г. с ЕГН ********** за причинените
му имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 23.03.2022г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. Н. с ЕГН ********** срещу подс. Д. Р. Г. с ЕГН
********** граждански иск в размер на 500 лева за причинени неимуществени вреди в
1
резултат на деяние по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва от 22.03.2022г.
ОСЪЖДА подс. Н. Р. Н. с ЕГН ********** да заплати на Д. Р. Г. с ЕГН **********
сумата от 1312 лева, представляваща направените от него разноски по делото за заплащане
на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подс. Н. Р. Н. с ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета по сметка на Районен съд гр.Шумен държавна такса върху уважените
граждански искове в размер на 100.00 лева, както и 5 лева при издаване на изпълнителен
лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда по НЧХД № 1691 по описа за 2022г. на ШРС

На 24.08.2022г. е депозирана в Районен съд гр.Шумен частна тъжба от Д.Р.Г. с ЕГН
********** от гр.Шумен срещу Н.Р.Н. с ЕГН ********** от гр.Шумен за извършено
престъпление от частен характер по чл.130 ал.2 от НК. Съгласно посоченото в частната
тъжба вмененото на подсъдимия Н.Р.Н. престъпление се изразява в умишлено причиняване
на 22.03.2022г. на травматични увреждания, изразяващи се в остър конюктивит на двете
очи, в резултат на напръскване със спрей, с което е причинено болка и страдание.
На 15.09.2022г. е депозирана насрещна частна тъжба от Н.Р.Н. с ЕГН **********
срещу Д.Р.Г. с ЕГН ********** за извършено престъпление от частен характер по чл.130
ал.2 от НК. Съгласно посоченото в частната тъжба вмененото на подсъдимия Д.Р.Г.
престъпление се изразява в умишлено причиняване на 22.03.2022г. на травматични
увреждания, изразяващи се в болка и страдание.
С разпореждане №1676 от 30.08.2022г. Н.Р.Н. е предаден на съд за възведеното с
първоначалната тъжба обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
С разпореждане №1794 от 16.09.2022г. Д.Р.Г. е предаден на съд за възведеното с
насрещната тъжба обвинение по чл.130 ал.2 от НК.
В качеството си на пострадало лице Д.Р.Г. предявява граждански иск против Н.Р.Н. в
размер на 1000.00 лв, за причинени неимуществени вреди, както и граждански иск в размер
на 52.79 лв, за причинени имуществени вреди, резултат от деянието по 130 ал.2 от НК, ведно
със законната лихва от датата на извършване на деянието. Претендира и направените във
връзка с производството разноски. Исковете са предявени своевременно и от легитимирано
за целта лице, поради което същите са приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство, като пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец.
В качеството си на пострадало лице Н.Р.Н. предявява граждански иск против Д.Р.Г. в
размер на 500.00 лв, за причинени неимуществени вреди, резултат от деянието по чл.130,
ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието. Претендира
заплащане на направените деловодни разноски. Искът е предявен своевременно и от
легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано и като граждански
ищец.
В съдебно заседание частният тъжител по първоначалната тъжба и подсъдим по
насрещната Д.Р.Г. се явява лично и с процесуален представител – адв. Н. В. Н. от ШАК,
който поддържа повдигнатото обвинение и моли съда да признае подсъдимия Н. за виновен
и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълния им размер. По отношение
повдигнатото с насрещната тъжба обвинение, намира същото за недоказано, поради което
моли Г. да бъде оправдан като бъде отхвърлен и предявения граждански иск.
В съдебно заседание частният тъжител по насрещната тъжба и подсъдим по
първоначалната Н.Р.Н. се явява лично и с процесуален представител – адв. Ф.Л. от ШАК,
който поддържа повдигнатото обвинение и моли съда да признае подсъдимия Г. за виновен
и да бъде уважен предявения граждански иск. По отношение повдигнатото с
първоначалната тъжба обвинение, намира същото за недоказано, поради което моли Н. да
бъде оправдан като бъдат отхвърлени и предявените граждански искове.
Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият по първоначалната тъжба
Н.Р.Н. не се признава за виновен в извършване на посоченото в тъжбата деяние и дава
подробни обяснения в своя защита.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият по насрещната тъжба Д.Р.Г.
също заявява, че не се признава за виновен в извършване на посоченото в насрещната тъжба
деяние и дава подробни обяснения в своя защита.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2022г. тъжителят по първоначалната тъжба и подсъдим по насрещната
Д.Р.Г. се движел по пешеходната зона на бул.“Славянски“ управлявайки велосипед, в
посока ДКТ „Васил Друмев“. В същото време тъжителят по насрещната тъжба и подсъдим
по първоначалната Н.Р.Н. вървял пеш, водейки куче в същата зона като се движел срещу Г.
от пл.Кристал към ДКТ “Васил Друмев“ като в дясната си ръка държал лютив спрей. В
момента, в който двамата се разминавали, Г. управлявал велосипеда на задна гума, поради
което Н. се насочил към него с намерение да му направи забележка. Тъй като Н. бил с
1
качулка, медицинска маска и слънчеви очила, поради което лицето му било закрито, Г.
решил, че може би е негов познат, поради което след като го подминал, направил завой
около Н., при което видял, че е непознат. При последвалото второ завъртане на Г. с
велосипеда покрай Н., при преминаването от дясната му страна, Н. протегнал дясната си
ръка и напръскал със спрея Г. в областта на очите, в резултат на което очите на Г. започнали
да парят, зачервили се и сълзели. Между двамата възникнали пререкания. Н. първоначално
се обадил по телефона на св. М.И.М. – инспектор в РУ – Шумен. Заявил му, че някакво
лице с колело го е нападнало, поради което се изплашил и го напръскал със спрей. Св. М.
му казал да се обади на тел.112, поради което Н. подал сигнал на тел.112. На служителят
обяснил, че Г. минавайки покрай него с колелото го блъснал и когато за втори път минал
покрай него, Н. го напръскал със спрей. Пристигналите на место полицейски служители –
свидетелите Д.С.Д. и С.Д.Д, съставили протоколи за предупреждение на двамата, също така
на Г. била наложена глоба с фиш за управлението на велосипеда по пешеходната алея, а на
Н. бил съставен АУАН, впоследствие издадено и НП за нарушение на Наредба №1 на
Община Шумен. За случилото се Д. Г. уведомил по телефона родителите си – свидетелите
Т.П. Г.а и Р.Д. Г.. При пристигането им пред ДКТ „Васил Друмев“, те заварили сина си със
зачервени и сълзящи очи, поради което го придружили до МБАЛ – Шумен АД. На Д.Р.Г.
бил извършен преглед в спешното отделение на МБАЛ – Шумен АД, за което бил издаден
Лист за преглед №4625, в който е отразено, че е постъпил в 18.15 часа на 22.03.2022г. и след
преглед е освободен в 19.00 часа. В графата „Обективно състояние“ е отразено –
конюнктивит на двете очи след пръскане на спрей за кучета. Бил назначен и консулт с лекар
очни болести.
На 23.03.2022г. Г. посетил ОСМ при „МБАЛ – Шумен“ АД, където бил
освидетелстван и му било издадено медицинско удостоверение №54/2022г.
Във връзка с възникналият инцидент от Районна прокуратура гр. Шумен била
назначена проверка по повод депозирана жалба от Д. Г..С постановление от 31.05.2022г.
прокурор при РП гр.Шумен отказал да образува досъдебно производство, тъй като приел, че
не са събрани данни за извършени престъпления от общ характер, а от частен такъв.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните доказателства, а именно - обясненията на Д. Г. и Н. Н. в качеството им на
подсъдими, показанията на свидетелите Т.П. Г.а, Р.Д. Г., Д.С.Д., С.Д.Д, М.И.М., Н. Й.С.,
приобщеното веществено доказателство – диск, предоставен от Дирекция „Национална
система 112 – МВР“, Районен център 112 Варна, съдържащ файл със записано обаждане на
тел.112, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По делото не се спори, че Д. Г. и Н. Н. към 22.03.2022г. не са се познавали. Безспорно
по делото е и, че на 22.03.2022г. в гр.Шумен на пешеходната зона пред ДКТ „Васил
Друмев“ двамата се засекли като се движели един срещу друг, Г. с велосипед, а Н. вървял
водейки с лявата си ръка куче, а в дясната държал защитен спрей.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен се
установява, че на 22.03.2022г, Н. е напръскал със спрея Д. Г. в областта на лицето, в резултат
на което Г. получил травматични увреждания - остър конюнктивит на двете очи като му е
причинена болка и страдание. Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено,
че на посочената в тъжбата дата на тъжителя Д. Г. е била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание.
Подсъдимият Н. в обясненията си дадени в хода на съдебното производство не
отрича факта, че констатираните травматични увреждания на Г. били причинени в резултат
на напръскване със спрея, който държал в дясната си ръка, но заявява, че тези негови
действия не са били умишлени. Сочи, че докато оправял с дясната си ръка, в която държал
спрея, раницата си усетил удар в областта на дясното си рамо, в резултат на което спрея се
задействал като Н. не разбрал как точно се случило това и когато се опитал да спрея
струята, се оказало, че механизмът му се бил заклинил. В случая спорно се явява
обстоятелството дали подсъдимият Н. умишлено е причинил на тъжителя Д. Г. лека телесна
повреда, т.е. спорна се явява субективната страна на деянието.
В обясненията си дадени в хода на съдебното производство в качеството му на
2
подсъдим по насрещната тъжба, Д. Г. заявява, че в момента, в който минавал покрай Н.,
последният изпънал дясната си ръка и го напръскал като отрича преди това да е удрял Н..
Свидетелите М.И.М., Д.С.Д. и С.Д.Д сочат в показанията си, че при проведените
разговори с Н. той заявил, че се изплашил от действията на Г., поради което го напръскал
със спрея. По време на деянието тези свидетели не са присъствали на мястото на инцидента,
поради което съдът като косвени доказателства възприема данните съдържащи се в техните
показания, относно споделеното за инцидента от Н.. От друга страна от съдържанието на
файла със записано обаждане на тел.112, е видно, че Н. е заявил, че минавайки покрай него
с колелото Г. го блъснал и когато втори път минал покрай него, Н. го напръскал със спрей.
От анализа на горепосочените доказателства събрани по делото, съдът намира че са налице
достатъчно и категорични доказателства, че подсъдимия Н. е осъществил състава на чл.130
ал.2 от НК и от субективна страна. Версията на подс.Н., че се касае за случайно деяние, не
е подкрепена с доказателства.
Предвид изложеното съдът приема, че подс.Н. Н. е осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Деянието е извършено с пряк умисъл, като
извършителят е съзнавал общественоопасния му характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
По отношение вмененото на подс. Д. Г. с насрещната тъжба престъпрение по чл.130
ал.2 от НК, съдът намира следното:
В частната тъжба е посочено, че на 22.03.2022г. подс. Г. причинил на тъжителя Н. Н.
лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, обусловена от удар в областта на
дясната плешка. Единствените доказателства събрани в подкрепа на твърденията на
тъжителя Н., от които могат да се извлекат някакви данни за евентуално физическо
съприкосновение на Г. с Н. са показанията на свидетеля М.И.М. и съдържанието на файла
със записано обаждане на тел.112. На Митев Н. заявил, че бил нападнат, а на служителя на
тел.112, че минавайки покрай него с колелото Г. го блъснал. Касае се за косвени
доказателства, които сами по себе си не са достатъчни да обосноват по несъмнен начин
осъществен състав на престъпление по чл.130 ал.2 от НК от страна на подс. Д. Г.. Пред
свидетелите Д.С.Д. и С.Д.Д, Н. не е заявявал, че е бил блъснат от Г., а че щял да го блъсне.
По делото не са събрани и доказателства за реално причинени травматични увреждания,
които да обуславят причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание.
Обвинението не би могло да бъде прието за доказано, тъй като би почивало на съмнения.
При дела от частен характер частният тъжител поддържа и повдига обвинението.
Изявленията му в съдебно заседание не са източник на доказателства. Изложените от него
твърдения следва да бъдат доказани посредством събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Предвид изложеното съдът намира за недоказани твърдения за нанесен удар
от страна на Г. по тялото на Н.. Не се доказа съставомерност от обективна и субективна
страна за възведеното с насрещната тъжба обвинение от страна на частният тъжител Н.,
поради което съдът оправда Д. Г. по повдигнатото с насрещната тъжба частно обвинение от
страна на Н. Н., тъй като евентуално постановена осъдителна присъда би била в
противоречие с чл.303 от НПК, защото би почивала на предположения. По отношение на
предявения от Н. граждански иск за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130
ал.2 от НК съдът счита, че същия е неоснователен и недоказан, доколкото не се установява
безспорно противоправно поведение от страна на подсъдимия Г., в резултат на което да са
възникнали вреди от деянието, поради което искът не следва да бъде уважен.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност приема, че подс. Н.Р.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.2 от
НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал на
организма на тъжителя, което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на детето;.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Н. с пряк
умисъл – подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат; при
3
причиняване на лека телесна повреда съдържанието на прекия умисъл се свежда до
предвиждане било на разстройство на здравето, било на причиняване на болка и страдание,
като се цели някой от тези резултати; когато деецът действа с евентуален умисъл, той също
следва да предвижда конкретното увреждане, резултат, към който обаче се отнася
безразлично, преследвайки някаква друга цел; леката телесна повреда по смисъла на НК
бива два вида – с разстройство на здравето и такава, която причинява само болка и
страдание; последната, каквато в конкретният случай е била причинена, представлява
засягане на организма в най-малка степен и се изразява в краткотрайно преживяване на
неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие; напръсквайки Г. със спрей,
подсъдимият е целял да му причини болка, поради което съдът намира , че се касае за пряк
умисъл;
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената
опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
При определяне на наказанието съдът съобрази следното: За престъплението по
чл.130 ал.2 от НК са предвидени при условията на алтернативност наказания «лишаване от
свобода» до 6 месеца или «пробация» или глоба от 100 до 300 лева. Видно от справката за
съдимост на подсъдимия Н. същия не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК и в резултат на деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са
налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от
НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като наложи административно
наказание “глоба”. При определяне размера на глобата, съдът намира, отчитайки липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, че наказанието следва да бъде определено в
размер на минималния, чийто размер е достатъчно висок за да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия. С
оглед на изложеното съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия като му
наложи административно наказание "глоба" в размер на 1000лв.
Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на
тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявените граждански искове за претърпените от Д. Г.
неимуществени и имуществени вреди, съдът намира следното: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесните деяния вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от
закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму –
чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните вреди влизат отрицателните последици настъпили за
пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от престъпното посегателство. Д. Г. е лицето непосредствено
пострадало от престъпленията, поради което се явява лице имащо право да претендира
обезщетение. Исковете са предявени своевременно, съгласно изискванията на закона.
По отношение на предявения граждански иск срещу подсъдимия за претърпените
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК, съдът счете същият за
частично основателен в размер на 800 лева. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия, в резултат на което са възникнали вреди от деянието и тези вреди са в
причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички
отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
4
блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът
на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и
пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във
връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от
ЗЗД счете, че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен до размер
800 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2022г. В останалата му част до пълния
предявен размер иска следва да бъде отхвърлен. При определяне размера на претендираното
обезщетение, съдът взе предвид факта, че уврежданията би следвало да отзвучат за кратко
време, без трайни последици за здравето. Леката телесна повреда, която причинява само
болка и страдание засяга организма в най-малка степен и се изразява в краткотрайно
преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие.
Изцяло основателен се явява иска предявен срещу подсъдимия за причинени
имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130 ал.2 от НК в размер на 52.79
лева, доколкото претендираната сума е била платена от тъжителя за издаване на съдебно
медицинско удостоверение и закупуване на медикаменти, т.е. причинените вреди са пряка и
непосредствена последица от деянието по чл.130 ал.2 от НК и която сума не евъзстановена.
Законната лихва съдът присъди от 23.03.2022г., на която дата тъжителя е извършил акта на
имуществено разпореждане.
Въз основа на направено искане от частния тъжител Г. за заплащане на направените
от него разноски, съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 1312 лв.,
представляваща направените разноски по делото за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата и държавната такса върху
уважената част на гражданските искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.





Районен съдия:
5