№ 1211
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100500501 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №501/2023 г по описа на СГС е образувано по :
- въззивна жалба на Г. Ф. К. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20017645 от
20.01.2021 г по гр.д.№39405/18 г на СРС , 46 състав ; в частта , в която са отхвърлени
исковете на въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди
Прокуратурата на РБ да му заплати разликата над 1500 лева до предявения размер от
20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от
незаконно обвинение, по което е оправдан с влязло в сила решение по н.а.х.д.№1438/16 г на
СРС , НО , 103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 14.06.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; разликата над 7,08 лева до 5266,07 лева мораторни
лихви върху посочената главница за периода 10.11.2015 г – 13.06.2018 г ; както и в частта , в
която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да
се осъди СДВР да му заплати /солидарно с Прокуратурата на РБ/ сумата от 20 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно
обвинение, по което е оправдан с влязло в сила решение по н.а.х.д.№1438/16 г на СРС , НО ,
103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 14.06.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 5266,07 лева мораторни лихви върху посочената главница
за периода 10.11.2015 г – 13.06.2018 г ;
- въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу посоченото решение на в СРС , но в частта ,
1
в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1
ЗОДОВ сумата от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязло в сила решение по н.а.х.д.
№1438/16 г на СРС , НО , 103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 14.06.2018 г
до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 7,08 лева мораторни лихви върху
посочената главница за периода 10.11.2015 г – 13.06.2018 г;
Въззивникът К. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него
част / , тъй като определеното обезщетение е занижено . Наказанието по чл.78а НК е
еднократно , отразява се в свидетелството за съдимост и се заличава само след реабилитация
. Няма съпричиняване от ищеца поради искания за отлагане на две съдебни заседания за
пледоарии – съдът е този , които е преценил делото да се отложи . СРС не е съобразил , че
следствените действия спрямо ищеца са започнали още от 09.05.2014 г и са продължили до
28.05.2018 г т.е.повече от 4 години , което не е разумен срок . Ищецът се страхувал да
шофира поради наказателното производство . СДВР е солидарно отговорна за
обезщетението , защото е „взаимно свързана“ с Прокуратурата на РБ .
Въззивникът Прокуратурата на РБ излага доводи за неправилност на решението на СРС /в
обжалваната от нея част / , тъй като не е доказано ищецът да е претърпял неимуществени
вреди от незаконното обвинение . Присъденото обезщетение е прекомерно . Наказателното
производство е приключило в разумен срок . Ищецът е неосъждан , поради което е
претърпял страдания с по-нисък интензитет . Няма данни да са увредени здравето или
престижа му .
Въззиваемата страна СДВР счита , че въззивната жалба на К. е неоснователна . СДВР не е
правосубектна и не е легитимиран ответник . Отговорността при незаконно обвинение е на
Прокуратурата на РБ , която е повдигнала и поддържала обвинението . Неимуществените
вреди не са доказани по размер . При осъдително решение по чл.78а НК обвиняемият се
счита за неосъждан и това се вписва в свидетелство за съдимост .
ПРБ и К. не са подали отговори на жалбата на другата страна.
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
05.02.2021г и на 02.02.2021 г и е е обжалвано в срок съответно на 04.02.2021 г и на
03.02.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
2
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е приел следното .
На 10.11.2015 г ищецът е привлечен като обвиняем по ДП №11221/14 г на СДВР за
причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда поради нарушаване на
правилата за движение по пътищата / чл.343 ал.1 б.Б във вр.чл.342 ал.1 НК/ , като му е
определена мярка за неотклонение „Подписка“ .
На 25.01.2016 г делото е внесено в съда с постановление с предложение за прилагане на
чл.78а НК .
Ищецът е оправдан с решение от 23.03.2017 г по н.а.х.д.№1438/16 г на СРС , 20 състав .
Решението на СРС е потвърдено с решение №586 от 28.05.2018 г по в.а.н.д.№4169/17 г на
СГС , НО , 8 въззивен състав .
Според СРС в рамките на досъдебното производство срещу ищеца са били извършени
„ограничен брой процесуални действия“ . Пред СРС са проведени 5 броя съдебни заседания
, като заседанията от 20.10.2016 г и от 09.02.2017 г са били отложени по искане на
защитника на ищеца за пледоарии . Пред СГС са проведени 5 броя съдебни заседания за
събиране на доказателства . Според разпитаните свидетели Р. К. и С. И. /брат и майка на
ищеца/ , последният бил подтиснат и притеснен от обвинението . Изпаднал в депресия ,
пушел и пиел повече и се притеснявал да не загуби работата си . Притеснявал се да шофира.
Според СРС ищецът бил заплашен само от налагане на глоба по чл.78а НК , която не се
отразявала в свидетелството му за съдимост . Незаконното обвинение продължило 2 години
и седем месеца , което е разумен срок , като две от съдебните заседания били отложени за
пледоарии по искане на защитника на ищеца . Представените доказателства налагат
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева в тежест на
Прокуратурата на РБ . Лихвите за забава върху посочената главница трябва да се присъдят
от влизане в сила на оправдателната присъда , както и законна лихва от датата на
предявяване на иска .
Според СРС следва да се отхвърлят исковете срещу СДВР . Има практика на ВКС в
обратния смисъл , но тя е „била отречена“ с решение на СГС , което е по-актуално .
Решението на СРС е частично неправилно . Съгласно практиката на ВКС /решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по
гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото
обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
- тежестта на повдигнатото обвинение / дали е за няколко отделни престъпления, какви
наказания се предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е
проведено и съдебно производство на една или повече инстанции ;
- продължителността на наказателното производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на
3
задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство,
професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и
други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на
наказания ;
Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
ВКС приема , че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът
не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността , както и
социалното му общуване.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно
доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение №
388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно
изключващи настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за определяне на обезщетението за неимуществени вреди ,
включително и според указанията на ВКС са :
- тежест на повдигнатото обвинение – не е за тежко престъпление ; ищецът не е бил
застрашен от ефективно лишаване от свобода ; Прокуратурата е направила предложение до
съда за прилагане на чл.78а НК ;
- вид и продължителност на проведеното наказателно преследване – трябва да се счита
около 4 години в досъдебна и съдебна фаза . От ищеца е изискано сведение /обяснения/ още
на 09.05.2014 г и обвинението е продължило до 28.05.2018 г. Вярно е , че формално
обвинение е повдигнато едва на 10.11.2015 г, но преди това е издавано постановление за
прекратяване на досъдебното производство , което е било връчено на ищеца и после е било
отменено . Ищецът е бил наясно , че той е единственият евентуален обвиняем и е търпял
вреди и преди датата на изричното му уличаване в престъпление . В този смисъл са решение
4
№425 от 01.12.2015 г по гр.д. № 3143/2015 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №431 от
11.04.2016 г по гр.д. № 2329/2015 г, ГК, ІV ГО на ВКС и др.
- проведени са 5 о.с.з в СРС и 5 о.с.з. в СГС , продължителността на наказателното
производство леко надвишава разумния срок ;
- наложена мярка за неотклонение – подписка , не е засегнала съществено ищеца ;
- разгласяване в медиите – не се твърди от ищеца ;
- влошаване на здравословното състояние – не се твърди пряко в исковата молба ;
- наложено наказание – ищецът е оправдан и от СРС , и от СГС ;
- интензитет и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния
живот – твърди се , че са били в значителен размер ;
- затруднения в работата – не се твърдят пряко.
Показанията на Р. К. и С. И. /брат и майка на ищеца/ съдът счита за относими , но с оглед
роднинската връзка , за частично пристрастни . Безспорно ищецът е имал негативни
изживявания от водене на наказателното производство , но не е доказано по убедителен
начин , че ищецът е бил „в депресии“ и че през продължителен период от време се е
страхувал да шофира . С оглед предложението на прокуратурата за прилагане на чл.78а НК
не е имало обективни предпоставки ищецът за такъв силен страх и притеснения .
Необосновани са и твърденията на свидетелите , че ищецът се страхувал да не загуби
работата си . Завишената употреба на алкохол и цигари не следва да се считат за логична и
адекватна реакция при наличие на незаконно обвинение , а по-скоро за личен избор .
По жалбата на Прокуратурата на РБ
Неоснователни са доводите на ПРБ , че ищецът не е доказал настъпването на
неимуществени вреди , както и че присъденото обезщетение е в завишен размер . Както се
посочи съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи . Отделно , ищецът е ангажирал и
свидетелски показания за понесените вреди , като размерът на доказаното обезщетение за
неимуществени вреди е дори по-висок от присъдените от СРС . Наказателното производство
леко е надвишило разумния срок . Именно защото ищецът е неосъждан – принципно - той
обичайно търпи неимуществени вреди по-големи от тези , ако вече е бил осъждан .
По жалбата на Г. К.
Частично основателни са оплакванията на ищеца , че определеното обезщетение за
неимуществени вреди се явява занижено . Мотивите на първоинстанционния съд са
частично неправилни що се касае до легитимираните ответници и до размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди и лихви върху него .
Трайната практика на ВКС приема съответната ОД на МВР /в случая СДВР/ за надлежен
ответник по исковете по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в случай , че разследването е извършено
от негови служители . В този смисъл са решение №253 от 02.07.2012 г по гр.д.№652/11 г на
ВКС , IV ГО
5
решение №184 от 26.05.2015 г по гр.д.№7127/14 г на ВКС , IV ГО , решение №373 от
24.11.2015 г по гр.д.№946/12 г на ВКС , IV ГО , решение №29 от 27.03.2017 г по гр.д.
№2788/16 г на ВКС, III ГО . Вярно е , че според чл.290 ал.3 ГПК решенията на ВКС по
чл.290 ал.1 ГПК не са задължителни за съдилищата , но с оглед правната сигурност
наличието на константна съдебна практика на ВКС следва да бъде съобразявано от
съдилищата . В случая ПРБ и СДВР трябва да се считат за солидарни длъжници по чл.53
ЗЗД .
Процесното незаконното обвинение е продължило почти 4 години и безспорно е причинило
на ищеца немаловажни притеснения и негативни емоции , защото са били проведени 10
броя о.с.з пред СРС и СГС . На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ ,
липсват данни за предишни осъждания , но и за влошаване на здравословното състояние на
ищеца от обвинението , оправдаване и от СРС , и от СГС . От друта страна обвинението не е
било за тежко престъпление , а ПРБ е направила предложение за прилагане на чл.78а НК т.е.
ищецът не е бил заплашен от наказание затвор или пробация , а в най-лошия случай е
можело да му се наложи глоба .
Претендираният размер от 20 000 лева е прекомерен , като такива обезщетения се
присъждат при много по-тежки обвинения и/или много продължителни наказателни
производство , но в никакъв случай за обвинения по чл.343 ал.1 б.Б във вр.чл.342 ал.1 НК за
няколко години и предложение за прилагане на чл.78а НК . Според настоящия съд
справедливото обезщетение за неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 3000
лева , основно поради проведените 10 броя съдебни заседания на две инстанции , като е без
значение фактът , че две от заседанията са отложени заради пледоарии . Отлагането „за
пледоарии“ не може да се счете по вина на ищеца . Пледоарията е законно процесуално
право по НПК , а кога ще се проведе решава наказателния съд .
Налага се изводът , че след частична отмяна на решението на СРС ПРБ трябва да се осъди
да заплати допълнително още 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди и още 7,08
лева лихви за забава . СДВР следва да се осъди да заплати солидарно с ПРБ да заплати
общата сума на присъдените главница и мораторни лихви от СРС и СГС . По отношение на
мораторните лихви първоинстанционният съд законосъобразно е присъдил такива считано
от 28.05.2018 г /датата на окончателното оправдаване на ищеца с решение №586 от
28.05.2018 г по в.а.н.д.№4169/17 г на СГС , НО , 8 въззивен състав/ , а не от претендираната
дата 10.11.2015 г . В този смисъл е т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г по
тълк.дело №3/2004 г на ОСГК НА ВКС . В останалата обжалвана част решението на СРС
трябва да бъде потвърдено.
По разноските . Пред СРС СДВР има право на по-малки разноски от присъдените .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение №20017645 от 20.01.2021 г по гр.д.№39405/18 г на СРС , 46 състав ; в
частта , в която са отхвърлени исковете на Г. Ф. К. ЕГН ********** от гр.София с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди Прокуратурата на РБ да му заплати
разликата над 1500 лева до размера от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязло в
сила решение по н.а.х.д.№1438/16 г на СРС , НО , 103-ти състав ; ведно със законната лихва
считано от 14.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 7,08 лева
до 14,16 лева мораторни лихви върху посочената главница за периода 10.11.2015 г –
13.06.2018 г ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Ф. К. ЕГН ********** от гр.София на
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ разликата над 1500 лева до размера от 3000 лева
обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно
обвинение, по което е оправдан с влязло в сила решение по н.а.х.д.№1438/16 г на СРС , НО ,
103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 14.06.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; и разликата над 7,08 лева до 14,16 лева мораторни лихви върху
посочената главница за периода 10.11.2015 г – 13.06.2018 г.
ОТМЕНЯ решение №20017645 от 20.01.2021 г по гр.д.№39405/18 г на СРС , 46 състав ; в
частта , в която са отхвърлени исковете на Г. Ф. К. ЕГН ********** от гр.София с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди СДВР да заплати солидарно с
Прокуратурата на РБ сумата от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязло в
сила решение по н.а.х.д.№1438/16 г на СРС , НО , 103-ти състав ; ведно със законната лихва
считано от 14.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 14,16 лева
мораторни лихви върху посочената главница за периода 10.11.2015 г – 13.06.2018 г ; както и
ОТМЕНЯ посоченото решение в частта , в която Г. Ф. К. е осъден да заплати на СДВР
разликата над 93,65 лева до 100 лева разноски пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. Ф. К. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 ЗОДОВ солидарно с Прокуратурата на РБ сумата от 3000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е
оправдан с влязло в сила решение по н.а.х.д.№1438/16 г на СРС , НО , 103-ти състав ; ведно
със законната лихва считано от 14.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; и
сумата от 14,16 лева мораторни лихви върху посочената главница за периода 10.11.2015 г –
13.06.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в останалата обжалвана част , в която :
искът срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение за неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ е уважен за размера от 1500 лева ; ведно със
законната лихва считано от 16.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата и е
отхвърлен за разликата над 3000 лева до предявения размер от 20 000 лева ведно със
законната лихва считано от 16.06.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; като
7
и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Г. Ф. К. 10 лева държавна такса пред
СРС ;
искът срещу Прокуратурата на РБ за мораторни лихви върху посочената главница за
периода 10.11.2015 г – 13.06.2018 г е уважен за размера от 7,08 лева ; и е отхвърлен
за разликата над 14,16 лева до предявения размер от 5266,07 лева ;
искът срещу СДВР за обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ е отхвърлен за разликата над 3000 лева до предявения размер от 20 000
лева ведно със законната лихва считано от 16.06.2018 г до окончателното заплащане на
сумата ;
искът срещу СДВР за мораторни лихви върху посочената главница за периода
10.11.2015 г – 13.06.2018 г е отхвърлен за разликата над 14,16 лева до предявения
размер от 5266,07 лева , както и Г. Ф. К. е осъден да заплати на СДВР 93,65 лева
разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Г. Ф. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на СДВР 88,07 лева разноски
пред СГС .
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ и СДВР да заплатят на основание чл.38 ал.2 ЗАдв на
адвокат Б. М. Р. от АК-София по 159,50 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ и СДВР да заплатят на Г. Ф. К. ЕГН ********** от
гр.София по 2,95 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8