Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.
1.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет
и втори февруари две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА
…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00408 по описа за 2019г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова
молба от „Т. С. „ ЕАД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., законен представител К.В.Г., чрез
пълномощник К.П. с адрес *** срещу М.В.Г.
с настоящ адрес *** за признаване на установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата от 718, 10 лв., от които 571, 45 лв. главница стойност
незаплатена топлинна енергия, за периода месец май 2015 до месец ноември 2017г.
за реално потребена енергия съгласно общи фактури № **********/31.07.2016г. и
№**********/31.07.2017г., ведно със законната лихва от 30.05.2019г. до
изплащане на вземането; сумата от 112, 95 лв. мораторна лихва за забава от
14.09.2016г. до 22.05.2019г., както и суми за дялово разпределение в размер на
сумата от 27, 32 лв.-главница за периода от месец април 2016г. до месец ноември
2017г., ведно със законната лихва от 30.5.2019г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 6, 38 лв. лихва за периода 30.05.2016г. до 22.05.2019г.
Претендират се
сторените по делото разноски.
В исковата молба
е предявено е искане по чл.219,ал.І от ГПК да бъде привлечено като трето лице помагач „Т.С.” ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Проф. Г.
Павлов” №3.
С определение на
съда посоченото търговско дружество е привлечено като трето лице-помагач по
делото.
В законовоустановения срок от ответницата е постъпил
писмен отговор. Оспорва исковите суми по основание и размер, оспорва наличието
на облигационна връзка между страните, позовава се на неравноправни клаузи,
направено е възражение за настъпила
погасителна давност на паричните задължения. Към писмения отговор не са приложени писмени
доказателства, не са направени искания по доказателствата.
В приложения отговор третото лице –помагач не оспорва
предявения иск, като го намира за основателен и доказан. Твърди че процесното
дялово разпределение е извършено в съответствие с всички действащи нормативни
актове. Към отговора за приложени писмени доказателства.
С исковата молба са предявени съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.153,ал.1 във вр. с чл.140,ал. от ЗЕ във вр. с чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът установява
следната фактическа обстановка: С нотариален акт №189 от 13.09.2011г.
ответницата е придобила собственост върху жилище апартамент №102 с
административен адрес гр. С., район „Надежда“, ж.к. „Надежда-3“, бл.311, вх.Д, ет.4. Със заявление от 28.10.2011г. до „Т.“ С.
ЕАД ответница поискала за посоченото жилище да бъде открита партида, съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди за потребители в
град С..
С нотариален акт №8 от 20.11.2017г. ответницата се
разпоредила с това жилище в полза на трети лица, като съгласно приложеното
споразумение между страните по сделката, с нотариална заверка на подписите, „всички задължения за посочения апартамент за
ел. енергия, парно и вода, дължими до 20.11.2017г. са за сметка на продавача.“
Така ответницата придобила качеството „клиент“ на „Т.“ С.
ЕАД по смисъла на чл.153,ал.1 от ЗЕ, поради което и на осн. чл.140,ал.1 от с.з.
се задължила да бъдат монтирани средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите и да заплаща цена за
топлоенергия /ТЕ/ при условия и ред,
определени в Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяване.
Ищецът претендира посочената в искова молба парична сума
за процесния период, поради което със заявление по чл.410 от ГПК от
30.05.2019г. е проведено заповедно
производство по ч.гр.дело №337/2019г., по което е била издадена заповед
по чл.410 от ГПК срещу ответницата в настоящото съдебно производство.
След подадено възражение по чл.414 от ГПК ищецът предявил процесната искова
молба.
Съгласно приложената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, в
апартамент №102 е имало три отоплителни радиатора, които са били
„затапени“ и един водомер за топла вода-пломбиран. На ответницата не са били начислявани
количества топлоенергия за отопление, отдадена от отоплителните радиатори/т.н.
„отопление на имот“/. Начислявани са количества топлоенергия за отопление,
отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на
апартамента и за топла вода. Изразходваните количества топла вода са определяни
по показанията на водомера, а когато до него не е бил осигуряван достъп в
съответствие с нормативните изисквания за норма на разход на обитател да едно
денонощие.
Суми за мощност не се начислявани. За процесния период са
били начислени следните суми: За
топлоенергия за отопление, отдадена от сградната инсталация –сумата от
119, 96лв. и за топла вода сумата от 443, 76 лв. Технологичните разходи за
топлоенергия в абонатната станция на процесната сграда са отчислявани за сметка
на ищеца. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал през
последващи проверки в съответствие с нормативните изисквания.
От съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установява, че няма платени суми за топлоенергия и топла вода, както и суми за
дялово разпределение за процесния период по издадените от ищеца фактури.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право в сграда, етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. По
делото са приложени безспорни доказателства, че ответницата е била собственик
на посоченото жилище през процесния
период.
Според разпоредбата на чл.139,ал.1 от ЗЕ разпределението
на топлинна енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система на
дялово разпределение, като начинът на това разпределение е посочен в чл.139-чл.148 от ЗЕ и
Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяване. В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, сключен от упълномощен представител на етажната собственост. Третото
лице помагач е извършило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот
за процесния период. Търговското дружество е конституирано като трето лице
помагач, което съставило дяловото разпределение за процесния имот.
В разпоредбата на чл.156 от ЗЕ са уредени отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради,
етажна собственост, на основание принципа за реално доставена на границите на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената на основание отчетените
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела а в жилището и съответната част от стойността
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и общите части.
В текста на чл.153,ал.2 от ЗЕ е предвидено, че когато собственици и
титуляри на вещно право в сграда, етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/ или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването и/или подаването на гореща вода от тази абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. По делото липсват данни да е било поискано такова прекратяване по
посочения ред за процесния имот. Поради това ответницата, като титуляр на правото за
собственост през исковия период на апартамент в сграда в режим на етажна
собственост, е придобила качеството клиент на топлинна енергия и дължи
заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на общите части
на сградата, както и потребената топла вода за битови нужди. Съгласно
цитираната съдебно-техническа експертиза
изчисленията за количеството доставена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на общите части на
сградата, както и потребената топла вода за битови нужди са извършени
коректно, съобразно приложимата методика
и нормативни изисквания по чл. 69,ал.2 от приложимата наредба.
От съдебно-счетоводната експертиза е установено по
несъмнен начин, че липсват плащания за
топлоенергия и топла вода, както и суми за дялово разпределение за процесния
период по издадените от ищеца фактури.
Изложеното от ответницата възражения за изтекла
погасителна давност по задължението са неоснователни, поради следното: Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР
№3 от 18.05.2012г. по т.д.№3/2011г. на ВКС, ОСГК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и
се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност. Предивд разпоредбата на чл.114 от ЗЗД давностният срок започва да тече от момента,
в който задължението е станало изискуемо. Видно от приложените по делото Общи
условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. С.,
вземането за заплащане на доставената топлоенергия става изискуемо в срок до 30-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, след публикацията в интернет
страницата на продавача на фактурата- така в чл.33 от ОУ. Процесните общи
фактури за издадени както следва : 31.07.2016г. за дължима сума от 124, 17лв.
със срок за плащане, съответно изискуемост 1.09.2016г. ; 31.07.2017г. за
дължима сума от 436, 88 лв. със срок за плащане, съответно изискуемост 1.10.2017г. и 31.07.2018г. за дължима сума от 10, 40 лв. със срок за плащане, съответно изискуемост 1.10.2018г.
Общата сума по издадени фактури е в размер на сумата от 571, 45 лв. ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за събиране на вземането пред СРС на 30.05.2019г.,
т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок.
Ответницата твърди, че разпоредбата на чл.33 от ОУ
въвежда неравнопоставеност, поради което е нищожна. Неравноправните клаузи са
изчерпателно посочени в нормата на чл.143,ал.2 от ЗПП, като посочената
разпоредба от ОУ не попада в приложното поле на нито една от предложените
хипотези в цитираната норма от ЗЗП, поради което това твърдение е
неоснователно.
Предвид всичко изложено съдът намира предявените искове за доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени, така както са предявени. С оглед изхода на
спора основателно е искането на ищеца за присъждане на строените разноски.
Ищецът претендира сторените разноски по делото в
настоящото съдебно производство както следва :сумата от 25, 00 лв. за държавна такса, сумата от 150,
00 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата
от 550, 00 лв., депозит за вещи лица, както и сторените от ищеца разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 337/2019г. на РС Г.Т. в размер на
сумата от 25, 00 лв. за държавна такса и сумата от 50, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като претендираните разноски са
в общ размер на сумата от 800, 00 лв.
Съгласно т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №
4/2013г
съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В процесния случай
исковете са уважени изцяло и за сторените от
ищеца разноски в съдебното и заповедното производство ответникът дължи разноски
на ищеца в общ размер на сумата от 800, 00 лв.
С оглед на изложеното съдът :
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на ответника М.В.Г. с настоящ
адрес *** съществуването на вземането на ищеца „Т. С. „ ЕАД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., законен представител К.В.Г., чрез
пълномощник К.П. с адрес *** в размер на
сумата от 718, 10 лв., от които 571, 45 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия, за периода месец май 2015 до месец ноември
2017г. за реално потребена енергия съгласно общи фактури №
**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г., ведно със законната лихва
от 30.05.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 112, 95 лв. мораторна
лихва за забава от 14.09.2016г. до 22.05.2019г., както и суми за дялово
разпределение в размер на сумата от 27, 32 лв.-главница за периода от месец
април 2016г. до месец ноември 2017г., ведно със законната лихва от 30.5.2019г.
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6, 38 лв. лихва за периода
30.05.2016г. до 22.05.2019г.
Осъжда М.В.Г.
с настоящ адрес *** да заплати на „Т. С. „ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
законен представител К.В.Г., чрез пълномощник К.П. с адрес *** сумата от 800, 00
лв., представляваща сторените
разноски по делото в настоящото съдебно производство и в заповедното
производство, ведно със законната лихва,
считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач по делото „Т.С.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Проф. Г. Павлов „ №3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :