РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501531 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Г. А. (ответник в
първоинстанционния процес) срещу решение № 603/24.02.2025 г. по гр.д. №
1294/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, В ЧАСТТА, с
която въззивницата е осъдена да заплати на ищеца (сега въззиваем) „Ф. Д.“
ЕООД сумата от 12 968,69 лева, представляваща имуществена вреда от липса
на парични средства в касата на ищеца „Ф. Д." ЕООД, намираща се в
Регионалния офис на дружеството „Ф. Х.“ АД в гр. Варна, ведно със
законната лихва, считано от деня на предявяване на иска - 02.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
както и сумата от 177,89 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от деня на откриване на
липсата - 28.12.2023 г. до датата преди завеждане на иска - 01.02.2024 г., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Със същото решение въззивницата е осъдена да
заплати на ищеца (сега въззиваем) разноски по делото в размер на 1563,50 лв.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради необоснованост и нарушение на
материалния закон. Въззивницата счита, че предявеният главен иск погрешно
е квалифициран като такъв по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане на
ищцовото дружество от извършени от нея фактически действия, свързани с
1
приемането и отчитането на парични средства на дружеството, за които е била
упълномощена. Поддържа, че с оглед спецификата на действията по приемане,
съхранение и разходване на стоково-материални ценности, същите може да е
извършват само по силата на трудово правоотношение, но не и на мандатно
такова. Излага, че липсата на валидно сключен между страните трудов
договор за изпълнение на задълженията на касиер на дружеството не
изключва съществуването на трудово правоотношение помежду им, прикрито
като облигационно. Затова и по арг. от чл. 17 ЗЗД намира, че за имуществената
й отговорност по действителното прикрито трудово правоотношение е
приложим КТ, респ. предявените искове по ЗЗД са недопустими.
Поддържа, че от доказателствата по делото не може да се направи
еднозначен извод, според който тя е отговорна за установената липса,
доколкото още две лица са били упълномощени да извършват същите
действия с наличните парични средства от касата на ищцовото дружество и са
имали достъп и ключ от нея. Намира, че при тези условия всички следва да
носят солидарна отговорност за липсата, както и че следва да бъде изяснен
приносът на всеки от тях. Изтъква, че нито един от приложените приходни и
разходки касови ордери не е подписан от нея, поради което тя документално
нито е приемала, нито разходвала парични средства на дружеството, за което
да носи имуществена отговорност.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на решението в
обжалваните негови осъдителни части и постановяване на друго такова, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна „Ф. Д.“ ЕООД, чрез адв. Й. Д., с който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита за преклудирани възраженията относно
неправилната правна квалификация на иска. Намира същите и за
неоснователни. Оспорва между страните да е налице прикрито трудово
правоотношение, каквито твърдения са изложени едва във въззивната жалба,
респ. не са събрани никакви доказателства в тази насока. Счита, че от
доказателствата по делото се установява противоправното поведение на
ответницата и презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена от нейна
страна.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение.
В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат
представител. Пълномощникът на въззиваемото дружество предварително
депозира писмена молба, с която поддържа депозирания отговор и
направеното в него искане.
Съдът констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Ф.
Д.“ ЕООД против И. Г. А. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на следните суми: сумата от 12 968,69 лева,
представляваща имуществена вреда от липса на парични средства в касата на
ищеца „Ф. Д.“ ЕООД, намираща се в Регионалния офис на дружеството „Ф.
Х.“ АД, в гр. Варна, както и сумата от 180 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от деня на откриване на липсата - 28.12.2023 г. до 01.02.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба - 02.02.2024 г., до
2
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба и уточняващата я от 14.02.2024 г. ищецът твърди, че
ответницата и трето лице - „Ф. Х.“ АД са били в трудово правоотношение,
възникнало по силата на сключен помежду им трудов договор от 08.05.2019 г.,
по което ответницата е заемала длъжността „касиер-счетоводител“ с
уговорено място на работа в регионалния офис на дружеството-работодател.
Въпросният офис се ползвал и за обслужване на дейността на ищцовото
дружество „Ф. Д.“ ЕООД и в него се помещавали две каси, във всяка от които
се държали съответно паричните средства на всяко от двете дружества „Ф. Х.“
АД и „Ф. Д.“ ЕООД, като въпросните средства периодично се внасяли по
банковите сметки на съответното дружество. По силата на изрично
пълномощно от 31.05.2022 г. ответницата И. А. е била упълномощена да внася
от името на „Ф. Д.“ ЕООД парични средства от дейността на дружеството по
негови банкови сметки. Във връзка с правата й по пълномощното тя е имала и
достъп до касата на ищцовото дружество, както и право да държи паричните
средства, намиращи се в нея. Пак на ответницата е било възложено да описва
във водената касова книга на „Ф. Д.“ ЕООД на коя дата, от кого и какви суми
са й били предадени за дружеството, а въз основа на пълномощното тя е
следвало да внася тези суми по банковите сметки на ищеца.
На 06.12.2023 г. ответницата е напуснала работното си място и повече
не се е върнала на работа, както причините за отсъствието й са останали
неизвестни. Поради това и с оглед невъзможността за осъществяване на
контакт с нея, на 28.12.2023 г. е взето решение да се отворят касите, до които
тя е имала достъп. След отварянето им от специално назначена за целта
комисия са констатирани липси от двете каси, като липсата от касата на „Ф.
Д.“ ЕООД била в размер на 12 968,69 лева. До ответницата е отправена покана
за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с отсъствието й
от работа и установените липси, която покана е получена от нея на 11.01.2024
г. В предоставения срок тя не е депозирала обяснения и със Заповед на
работодателя й от 22.01.2024 г. е била уволнена дисциплинарно.
Ищецът счита, че установената липса на парични средства от касата на
дружеството представлява негова имуществена вреда – претърпяна загуба, за
която отговорност носи ответницата, тъй като е причинена от нея „поради
неспазване на задълженията й по пълномощното“.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне. Сочи, че според твърденията в исковата молба липсите в общ
размер на 12968,69 лв. са от две каси, в които са съхранявани парични
средства на две различни юридически лица и ищецът, като едно от тези лица,
е легитимиран да претендира вреди само от липсващата наличност от
собствената му каса, но не и от двете. Оспорва съпричастието й към
твърдяното деяние. Изтъква, че според представеното пълномощно права да
извършват финансови операции от името и за сметка на ищцовото дружество
са дадени на още две лица, наред с нея.
С първоинстанционното съдебно решение предявените искове са
квалифицирани като такива по чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като искът за
главница е уважен изцяло за сумата от 12968,69 лв., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 02.02.2024 г., а искът за компенсаторна лихва е
уважен частично, до размер на сумата от 177,89 лв., дължима за периода
3
28.12.2023 г. – 01.02.2024 г., и е отхвърлен за разликата до претендираната
сума от 180 лв. за същия период. Решението в отхвърлителната му част не е
обжалвано и същото е влязло в сила.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че между ответницата И. А. и трето лице „Ф. Х.“
АД е бил сключен трудов договор № *********** г., по който А. е заемала
длъжността касиер-счетоводител.
Съгласно приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписите
на упълномощителите с peг. № 1713/31.05.2022 г. на нотариус С. К. с рег. №
446 на НК, И. Т. С., в качеството му на управител на „Ф. Д.“ ЕООД, и В. Д. А.,
в качеството й на главен счетоводител на същото дружество, са
упълномощили М. Й. Х., Ф. В. В. и ответницата И. Г. А. със следните права:
1.) да внасят от името на „Ф. Д.“ ЕООД парични средства от дейността на
дружеството по разплащателните му сметки, открити в „И.“ АД, както и 2.) да
получават документи от банковата поща и извлечения от открити на
дружеството сметки, както и да депозират документи, свързани със
счетоводното обслужване на „Ф. Д.“ ЕООД.
От приложеното извлечение от посочена банкова сметка, открита в
„И.“АД с титуляр „Ф. Д.“ ЕООД, се установява, че в периода 31.08.2023 г. –
05.12.2023 г. И. А. е внасяла периодично по сметката на ищцовото дружество
парични средства в брой на различна стойност с отразено основание на
преводите: „освободена касова наличност“.
За същите преводи са приложени и 43 бр. вносни бележки, съставени в
периода 01.09.2023 г. – 05.12.2023 г., както и 21 бр. разходни касови ордери,
съставени в периода 01.09.2023 г. – 30.11.2023 г.
Със Заповед № В-4/28.12.2023 г., издадена от регионален мениджър на
„Ф. Х.“ АД И. С., във връзка с констатирано нарушение на трудовите
задължения на касиер-счетоводителя И. А. - неявяване на работа и липса на
връзка с нея, е наредено да се сформира комисия в състав: В. Д. А. – на
длъжност „гл. счетоводител“, Ф. В. В. - на длъжност „счетоводител“ и Г. К. Г. -
на длъжност „експерт управление на собствеността, наемни отношения“,
която комисия да отключи железните каси за съхранение на парични средства,
находящи се в офис – гр. Варна, бул. ***, и да извърши пълна инвентаризация
на средствата в тях.
Съгласно протокол от 28.12.2023 г. на посочената дата комисия в състав,
определен със заповедта на регионалния мениджър, без присъствието на МОЛ
И. А., е извършила инвентаризация на паричните средства в касите на
посочения адрес, при която са констатирани налични парични средства в общ
размер на 459,76 лв. в банкноти и монети, описани в протокола по брой и
номинал.
На същата дата 28.12.2023 г. е съставен и инвентаризационен опис (със
сравнителна ведомост), подписан от членовете на горната комисия, според
който в касата на „Ф. Д.“ ЕООД е налице липса в размер на 12968,69 лв.,
формирана като разлика между счетоводната и фактическата наличност,
съответно 13340,55 лв. и 371,86 лв.
Счетоводната наличност в посочения размер към дата 28.12.2023 г. е
4
отразена и в приложената справка салда за периода 01.12.2023 г. – 28.12.2023 г.
Съставен е и нарочен протокол за установени липси към дата 28.12.2023
г., подписан от членовете на комисията и утвърден от ръководител.
С докладна записка с вх. № 6 от 29.12.2023 г. И. С., в качеството му на
регионален мениджър на „Ф. Х.“ АД и управител на „Ф. Д.“ АД, и В. А., в
качеството й на главен счетоводител на двете дружества, са докладвали на
изпълнителните директори на „Ф. Х.“ АД установени нарушения на трудовата
дисциплина от И. Г. А., назначена на длъжност „касиер счетоводител“ във „Ф.
Х.“ АД. Описано е в докладната записка, че на 06.12.2023 г. е бил последният
работен ден на А., която помолила да бъде освободена по-рано от края на
работния ден поради влошено здравословно състояние на съпруга й, който бил
онкоболен. На 07.12.2023 г. тя се обадила на прекия си ръководител А. с молба
да ползва отпуск, тъй като поради здравословното състояние на съпруга й се
налагало да пътува с него до гр. С.. Молба за отпуск следвало да бъде
подписана след завръщането на А. на работа. Тя обаче така и не се върнала и
работодателят й нямал връзка с нея. Затова и било взето решение да се
отворят касите на „Ф. Х.“ АД, „Ф. Д.“ ЕООД и „Ф. Л.“ ЕООД, до които
отсъстващата служителка е имала достъп. На 28.12.2023 г. след отваряне на
касите се установило, че едната каса е напълно празна, а в другата имало
459,76 лв. По счетоводни документи в касите следвало да има сума в размер
на 14326,20 лева. Установена е липса в размер на 13866,44 лева от касите на
„Ф. Х.“ АД и „Ф. Д.“ ЕООД и в размер на 6621,19 лева от касата на „Ф. Л.“
ЕООД.
По повод на така установените нарушения и констатираните липси са
изискани обяснения от И. А. по реда на чл. 193, ал. 1 КТ от работодателя й „Ф.
Х.“ АД. Искането е редовно връчено лично на служителката на 11.01.2024 г.
чрез ЧСИ Л. С., но няма данни да са дадени обяснения.
Със Заповед № ИД-1/22.01.2024 г. на Изпълнителен директор на „Ф. Х.“
АД на И. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради
неизпълнение на служебните й задължения, изразяващо се в неявяване на
работа в продължение на повече от два последователни дни, считано от
07.12.2023 г. заповедта е редовно връчена на служителката на 03.02.2024 г.
Представена пред въззивната инстанция и приета като нововъзникнало
доказателство по делото е и молба от 16.07.2025 г., изходяща от И. А. и
адресирана до процесуалния представител на „Ф. Д.“ ЕООД адв. Е. Д. – А., с
която ответницата заявява, че във връзка с решението по
първоинстанционното гр.д. № 1294/2024 г. по описа на ВРС желае да се
възползва от възможността за разсрочено плащане на дълга и се задължава да
внася по сметка на „Ф. Д.“ ЕООД по 1000 лв. месечно до окончателното му
погасяване.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице Е. А., се установява,
че ръкописният текст в касовата книга на „Ф. Д.“ ЕООД, описващ датите,
сумите и лицата, от които са получени парични средства за 2023 г., е изпълнен
от И. Г. А.. Пак тя е изписала и ръкописния текст в съставените приходни и
разходни касови ордери за 2023 г. Според заключението подписите, положени
в разходните ордери за 2023 г., не са изпълнени от нея, а подписи в приходните
касови ордери за 2023 г. изобщо не са положени.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
5
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. С., се
установява, че наличните документи в касовата книга, водена при ищеца за
2023 г., са осчетоводени редовно в счетоводството на дружеството, с
изключение на РКО № 152/25.10.2023 г., според който платената сума е 300
лв., а в касовата книга е вписана сумата от 350 лв., която е отразена и в
счетоводните записвания за този ордер. Вещото лице е констатирало пропуски
в първичните счетоводни документи, обобщени в няколко позиции: липса на
подпис в част от документите (основно в приходните касови ордери);
извършвани корекции; неотчетени документи в касовата книга за м. декември
2023 г.; непопълнена първа страница на касовите книги; в касовата книга за
периода от 01.01.2023 г. до 30.09.2023 г. от стр. 1 до стр. 21 листите са
последователно попълвани, като след това между лист 21 и лист 22 има 4
пропуснати листа. Съобразно Инструкция за документиране движението на
материалните и парични средства във „Ф. Д.“ ЕООД гр. Варна и План за
документооборот на счетоводни документи на „Ф. Д.“ ЕООД при постъпване
на парични средства в брой от клиенти на Д.а (от закупени билети), за същите
се издават на място фискални касови бележки. Сумите се съхраняват при
управителя на обект „Д.“ и се предават в офиса на „Ф. Д.“ ЕООД, при което се
съставят приходни касови ордери (ПКО), служещи като квитанция за
получените суми. ПКО се съставят и при върнати суми от неизползван аванс.
Разходни касови ордери (РКО) се съставят при разход на парични средства –
при внасяне на суми в банка, закупуване на материали и консумативи или при
предоставяне на аванс на служител, като към съставения РКО се прилагат
съответните първични разходооправдателни документи – съответно вносна
бележка, фактура, а при предоставен аванс получилият го служител се
подписва.
От обсъжданото експертно заключение се изяснява още, че съгласно
водената касова книга за 2023 г. в периода 01.01.2023 г. – 05.12.2023 г. са
съставени общо 395 бр. приходни и разходни касови ордери, описани
подробно в заключението в табличен вид, с отразяване на вида документ,
датата на съставянето му, основанието, сумата по него и салдото, като към
01.01.2023 г. началното салдо възлиза на 5379,50 лв., а крайното салдо към
05.12.2023 г. е 13390,55 лв. Видно е от описанието на документите, че
ордерите са съставяни в съответствие с горепосочените правила при
постъпване, респ. разходване на парични средства, като според вещото лице
всички ордери са относими към дейността на „Ф. Д.“ ЕООД. Според
заключението в закона за счетоводството няма ясно вписани изисквания за
водене на касовата книга, като в конкретния случай тя се явява счетоводен
регистър, който обобщава първични и вторични счетоводни документи. В нея
са включени приходни и разходни касови ордери, които са налични при „Ф.
Д.“ ЕООД, поради което същата е водена съобразно принципа за
документална обоснованост и документите са вписани в хронологичен ред.
При тези данни вещото лице заключава, че касовата книга е водена в
съответствие със закона за счетоводството.
След извършена проверка на касовата книга и първичните документи
вещото лице е установило, че към 06.12.2023 г. и към 28.12.2023 г. паричните
средства по касова наличност е следвало да бъдат в размер на 13 390.55 лева.
По счетоводни данни към двете дати сумата е била 13 340.55 лева, като
разликата се дължи в осчетоводяването на горепосочения РКО
6
№152/25.10.2023 г. (съставен за 300 лв., но осчетоводен за 350 лв.). Според
заключението съобразно касовата книга, както и счетоводните записвания при
ищеца, по счетоводни данни наличността в касата следва да е 13 340.55 лева, а
установената наличност при инвентаризация от 29.12.2023 г. е 371.86 лева,
при което установената липса възлиза на 12 968.69 лева.
По делото са допуснати и гласни доказателствени средства чрез разпит
на допуснатите от първоинстанционния съд трима свидетели.
От показанията на ангажирания от ответницата св. И. С. (управител на
ищцовото дружество) се установява, че ответницата е назначена на длъжност
касиер-счетоводител във „Ф. Х.“ АД. Успоредно с това, по вътрешно
разпределение на работата, тя извършвала и касови операции или инкасиране
на средства от приходи и на други дружества, сред които и ищцовото „Ф. Д.“
ЕООД, като прибирала, описвала и внасяла в банка получените пари, за което
има съответно пълномощно. На практика при пристигане на средства от „Ф.
Д.“ ЕООД И. А. ги преброявала, сравнявала с описа към тях и приемала, за
което съставяла ПКО. След това предавала ПКО в счетоводството за
контролна проверка и попълва касовата книга. Ключовете на касите също са
съхранявани при И. А., а при нейно отсъствие тя е замествана от колега,
определен от главния счетоводител. Свидетелят разказва, че на 06.12.2023 г.
ответницата казала на прекия си ръководител, че има семейни проблеми и
помолила да бъде освободена, за да се погрижи за тях, като казала, че
допълнително ще дойде да пусне молба за отпуск. Не го направила обаче,
нито се явила на работа. Главният счетоводител направил опит да се свърже с
нея и след писмена кореспонденция в социалните мрежи А. заявила, че е в С. и
ще се обади, когато се върне във Варна, но не го сторила. Свидетелят също
направил неуспешен опит да се свърже с нея. Затова и в крайна сметка
наредил да се извърши проверка в касите на „Ф. Д.“ ЕООД и „Ф. Х.“ АД, при
която била констатирана липсващата сума. Според свидетеля при
заминаването си ответницата не е предала на колегите ключове и документи
във връзка с работата й. По време на отсъствието й парите от дейността на
дружеството се събирали и отчитали в друга служебна каса от друг служител -
Ф. В.
От показанията на водения от ищеца св. В. А. (главен счетоводител на
„Ф. Х.“ АД) се установяват следните обстоятелства: ответницата И. А. била
назначена и постъпила на работа като касиер-счетоводител във „Ф. Х.“ през м.
май 2019 г. Малко по-късно й било възложено да изпълнява и длъжността
касиер във „Ф. Д.“ ЕООД със задължения да получава пари, да ги описва в
касова книга, да съставя документи и после да освобождава наличните пари в
банкова сметка на дружеството съгласно изрично пълномощно. Офисът на
двете дружества бил един, на бул. ***, и там имало няколко каси. В касовото
помещение, за което отговаряла ответницата, били ситуирани две отделни
каси за всяко от двете дружества, като тя разполагала с ключове и имала
достъп до помещението и двете каси в него. Във връзка с касовата наличност
във „Ф. Д.“ ЕООД се съставяли ПКО и РКО. ПКО основно били за
постъпления от дейността на обект Д.. Касиерите там всеки ден приключвали
деня, като си изброявали парите, описвали купюрите в отчет за продажбите,
засичали с компютъра оборота и го предавали на управител на обекта, който
съхранявал тези обороти в отделна каса в Д.а, след което организирал превоза
им до офиса. Там парите се предавали лично на ответницата, която имала
7
ангажимент да ги преброи, да състави ПКО (поотделно за всеки касиер) и да
ги съхранява в касата. След преброяването засичала оборотите със
счетоводителката, която имала информация за дневните продажби в Д.а, и
описвала съставените ПКО в касовата книга. Там вписвала ежедневно и
съставените от нея РКО, които основно били за разходи за закупени
материални или за освобождаване на касова наличност по разплащателната
сметка на дружеството. ПКО и РКО за „Ф. Д.“ ЕООД били съставяни от
ответницата, но тя не ги подписвала, тъй като не била назначена в това
дружество. Тези документи предавала в счетоводството за осчетоводяване.
Всички тези дейности се извършвали само от отв. А., която единствена имала
ключ от касата на дружеството. При нейно отсъствие донесените пари се
преброявали от счетоводител и направо се внасяли в банката от някой от
другите пълномощници, без да се съхраняват в касата, до която те нямали
достъп.
На 06.12.2023 г. ответницата помолила св. А. да си тръгне по-рано от
работа поради здравословни проблеми на съпруга й и си тръгнала в ранния
следобед без да предава на никого нито документи, нито отчет за работата й,
нито ключове. На следващия ден сутринта се обадила на св. А., че се налага да
пътува за С. и след това двете кореспондирали по социалните мрежи, като
последно на 18.12.2023 г. ответницата писала, че още са в С. и ще се обади,
като се приберат във Варна, но повече нито се обадила, нито писала. Очаквали
ответницата да се върне на работа след Коледните празници, но след като и
тогава не се появила, св. А. информирала прекия си ръководител и той издал
заповед да се отворят касите без присъствието на МОЛ. Направили заповед,
съставили комисия и започнали да търсят ключове, за да не се налага да викат
ключар. На бюрото, където било работното място на И. А., намерили в
органайзера за химикали два ключа, единият от които бил за вратата към
касовото помещение, а другият - за контейнерче в това касово помещение, в
което открили ключовете за касите. Отворили първо касата на „Ф. Х.“ АД,
която била празна. В касата на „Ф. Д.“ ЕООД, имало 44 купюри по 10 лв. и
дребни монети в чекмеджето. Комисията съставила протокол. След 06.12.2023
г. парите пристигали от обекта и били приемани от Ф. В.- счетоводител във
„Ф. Х.“ АД, която съставяла необходимите документи и съхранявала
получените парични средства в друга каса в офиса, като периодично ги
внасяла в банката. Тя не попълвала касовата книга, която приключвала с това,
което е описала И. А..
От свидетелските показания на втория воден от ищеца св. М. Х.
(счетоводител във „Ф. Д.“ ЕООД) се потвърждават установените от другите
свидетели обстоятелства относно организацията на работа в дружеството и
възложените на ответницата дейности по приемане, преброяване, съхранение
и отчитане на парични средства, както и съставяне на съответните документи
за това – ПКО и РКО, описвани във водена от нея касова книга. Свидетелката
сверявала дали преброените от отв. А. средства, за които е съставен ПКО,
съответстват на отчета по фискалните устройства в Д.а. Двете работили в едно
помещение. От показанията на св. Х.а се потвърждава също, че касата на
дружеството се намира в отделно касово помещение в офиса, за което ключ и
достъп имала само ответницата. Потвърждава се и отсъствието на последната
от работа след 06.12.2023 г., както и липсата на връзка с нея. Свидетелката
знае и за констатираните липси от косовата наличност, но не била присъствала
8
при отварянето на касите.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от надлежна страна – ответник в първоинстанционния процес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност, съобрази следното:
По повод спорната по делото правна квалификация на главния иск –
дали същият е за реализиране на договорната или деликтна отговорност на
ответницата, настоящият съдебен състав приема, че основанието на
претенцията следва да бъде определено въз основа на конкретните факти и
обстоятелства, при осъществяването на които се твърди да е претърпяна
вредата. Договорна е отговорността, когато увреждането е резултат от
неосъществяване на очакван резултат по съществуващо облигационно
отношение между страните, а деликна – при неизпълнение на общото,
произтичащо от закона, задължение на всички към всички да не се вреди
другиму (решение № 547 от 31.07.2010 г. по гр.д. № 1025/2009 г. на ВКС, IV
г.о., решение № 11 от 03.02.2015 г. по гр.д. № 3889/2014 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 188 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 1122/2011 г. на ВКС, III г.о.).
В случая според наведените в исковата молба фактически твърдения
ответницата И. А. не е била в трудово правоотношение с ищцовото дружество
„Ф. Д.“ ЕООД, но е била упълномощена от управителя с право да внася
парични средства по банковите сметки на дружеството, които средства
предварително са й били предавани и тя е приемала и описвала във водена за
целта касова книга. Във връзка с правата й по пълномощното ответницата е
имала достъп и право да държи паричните средства, намиращи се в касата на
дружеството, от където е установена липса в размер на 12 968,69 лв.
Последната се явява имуществена вреда за ищеца, настъпила вследствие на
„неспазване на задълженията“ на ответницата по пълномощното.
При тези твърдения следва, че увреждането на ищеца е в пряка
причинна връзка с неизпълнението на задължението за отчет на ответницата
по съществуващо помежду им мандатно правоотношение, поради което
предявеният осъдителен иск за главница е с правно основание чл. 284, ал.
2 от ЗЗД. Обективно кумулативно съединен с него е и осъдителен иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за периода
28.12.2023 г. – 01.02.2024 г. Дадената от първоинстанционния съд погрешна
правна квалификация на главния иск (по чл. 45 ЗЗД), при разглеждане на
същите релевантни факти и обстоятелства, представлява нарушение на
материалния закон и води до неправилност на решението, като в този случай
въззивният съд следва да реши спора по същество, съобразно приложимата
9
материалноправна норма (т. 2 от Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС).
Основателността на исковете с дадената от настоящия въззивен състав
правна квалификация по чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена
от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по договор за поръчка; 2.) получаването от ответницата, в
качеството й на довереник на ищеца, на процесните парични средства в
размер на 12968,69 лв.; 3.) неизпълнението на задължението й да даде отчет на
ищеца и да му предаде (внесе по негова банкова сметка) получените средства
във връзка с изпълнението на поръчката, както и 4.) забавата на ответницата.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи
съдебно предявените вземания, както и техния размер. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното
изпълнение на задължението и/или наличието на други правопогасяващи или
правоизключващи го факти.
От всички свидетелски показания, които съдът, съобразявайки
възможната заинтересованост на свидетелите по реда и при условията на чл.
172 ГПК, кредитира напълно като достоверни, доколкото са еднопосочни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, се доказва наличието
на облигационно правоотношение между страните. Същото е възникнало въз
основа на неформален договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, по силата на който
ответницата И. А. се е задължила да извършва от името и за сметка на ищеца
„Ф. Д.“ ЕООД възложените й от последния действия по приемане,
преброяване, съхранение и внасяне на получените парични средства на
дружеството по негови банкови сметки, както и по съставяне на необходимите
счетоводни документи за тези операции. Възлагането на тези дейности и
реалното им изпълнение от ответницата през 2023 г. не е спорно между
страните, а се потвърждава и от всички събрани писмени и гласни
доказателствени средства, вкл. счетоводни документи, свидетелските
показания и експертни заключения. Безспорно е също, че за възложените
действия по внасяне на паричните средства по банкови сметки на дружеството
ответницата е била изрично упълномощена с пълномощно от 31.05.2022 г.,
приобщено по делото. При това положение и доколкото тя е упражнявала
правата, предоставени й с едностранната сделка на упълномощаването, на
практика е изразила съгласие да се обвърже по мандатен договор с
упълномощителя със съдържане, съответно на извършените в рамките на
упълномощаването действия (така - решение № 338/27.03.2018 г., постановено
по гр.д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г.о.). Възраженията на въззивницата, че
възложените й дейности, чиито обект са парични ценности, може да се
извършват само въз основа на трудово правоотношение, но не и мандатно
такова, са неоснователни. Процесният договор за поръчка е сключен в
рамките на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД и валидно обвързва
страните, в т.ч. е основание за ангажиране на договорната им отговорност при
неизпълнение по общите правила на ЗЗД.
10
От представените счетоводни документи и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, се доказва, че в изпълнение на поръчката
ответницата е получила парични средства от дейността на ищеца „Ф. Д.“
ЕООД в размер на процесната сума от 12 968,69 лв. За получаването им
свидетелстват съставените ПКО, отразени и в касовата книга на дружеството,
както и в неговото счетоводство, последното редовно водено и притежаващо
доказателствена стойност по смисъла на чл. 182 от ГПК. От заключението на
съдебно-почерковата експертиза, също ценено от съда като правилно и
обосновано, се установява, че именно ответницата е съставила въпросните
ПКО и попълнила касовата книга за 2023 г., с което лично е удостоверила
получаването на средствата в посочения размер към дата 05.12.2023 г., когато
тя е съставила последния ПКО № 233/05.12.2023 г. и го е вписала в книгата.
Без значение е фактът, че документите не носят подпис на ответницата, щом е
доказано авторството на тяхното ръкописно съдържание. Затова и същите
представляват годен доказателствен източник, а възраженията във въззивната
жалба в обратна насока са неоснователни. Още повече, че в случая липсата на
подпис в документите е обяснима с липсата на формално назначаване на
ответницата като служител при ищцовото дружество, в който смисъл са и
свидетелските показания на св. А. и св. Х.а.
По силата на мандатното правоотношение, на основание чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД, така получените парични средства за сметка на доверителя „Ф. Д.“ ЕООД
ответницата е имала задължение да съхранява в касата на дружеството и да
внесе по негова банкова сметка, за което е разполагала и със съответно
пълномощно. Независимо че и други лица са били упълномощени за същите
действия, процесната сума е била получена лично от И. А., поради което
именно тя е следвало да я отчете в изпълнение на поръчката.
Ответницата изобщо не твърди да е изпълнила това свое задължение за
отчет, нито има представени доказателства в тази насока. Напротив – от
приложените протокол за инвентаризация, инвентаризационен опис и
протокол за установени липси, всички от дата 28.12.2023 г., се доказва липса
на парични средства от касовата наличност на ищеца на стойност 12 968,69
лв. Тази липса, както и размерът й, се потвърждават и чрез проведената
съдебно-счетоводна експертиза. Еднопосочни са всички свидетелски
показания, че само ответницата е разполагала с достъп и ключ до касата, вкл.
при нейно отсъствие от работа касата не е ползвана от заместващия я
служител, както не е ползвана и в периода след последния й работен ден -
06.12.2023 г. до откриването на липсата - 28.12.2023 г. Следователно до
посочения краен момент само ответницата е имала достъп до паричните
средства в касата, които лично тя е приемала, преброявала, описвала
документално и прибирала там. Няма данни и за внасянето на тези средства
или на част от тях по банковата сметка на дружеството. Нещо повече – налице
е извънсъдебно признание на дълга от страна на ответницата, обективирано в
отправената от нея до процесуалния представител на ищеца молба от дата
16.07.2025 г., с която е поискано разсрочване на задължението.
Следователно по делото са доказани всички елементи от
правопораждащия договорната отговорност на ответницата фактически
състав и предявеният главен иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е основателен.
Задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от
11
получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да
отчете незабавно и без покана - задължение, следващо от естеството на
мандатното правоотношение, поради което мораторна лихва се дължи от
момента на получаване на сумата (така - решение № 11 от 03.02.2015 г. по
гр.д. № 3889/2014 г. на ВКС, IV г.о.). В случая е доказано, че главницата е била
получена от ответницата към 05.12.2023 г., респ. от този момент е дължима
върху нея и законна лихва. Такава е претендирана от по-късен момент –
28.12.2023 г., поради което следва да бъде присъдена от поисканата дата. За
процесния период 28.12.2023 г. – 01.02.2024 г. лихвата, изчислена служебно от
съда посредством програмен продукт „Апис финанси“, възлиза на 177,89 лв.,
до който размер и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен.
По изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта по уважения главен
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и вместо него да бъде постановено
друго, с което на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да бъде присъдена на ищеца
претендираната главница от 12968,69 лв., като неотчетена сума, получена от
ответницата в изпълнение на сключения между страните договор за поръчка,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 02.02.2024 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на първоинстанционния съд относно уважения акцесорен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обжалваното решение в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид извода са основателност на предявените искове (макар с
различна квалификация на единия от тях), присъдените разноски за
първоинстанционното производство не следва да бъдат ревизирани.
Разноски за въззивната инстанция не са претендирани от страните,
поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 603/24.02.2025 г., постановено по гр.д. №
1294/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, В ЧАСТТА, с
която на основание чл. 45 от ЗЗД И. Г. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. ***, е осъдена да заплати на „Ф. Д.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, сумата от 12968,69 лева,
представляваща имуществена вреда от липса на парични средства в касата на
ищеца „Ф. Д.“ ЕООД, намираща се в Регионалния офис на дружеството „Ф.
Х.“ АД, в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
деня на предявяване на иска - 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф. Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя И. Т. С., сумата от
12
12968,69 лв. (дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща неотчетена сума, получена в
изпълнение на сключения между страните договор за поръчка, ведно със
законната лихва, считано от деня на предявяване на иска - 02.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 603/24.02.2025 г., постановено по гр.д. №
1294/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, В ЧАСТТА, с
която И. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***, е
осъдена да заплати на „Ф. Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***, представлявано от управителя И. Т. С., сумата от
177,89 лв. (сто седемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, начислено за периода от 28.12.2023 г. до 01.02.2024 г.
Присъдените суми може да бъдат заплатени по посочена банкова
сметка с IBAN ***, открита в „Б.***“ АД с титуляр „Ф. Д.“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в останалата му (отхвърлителна)
част не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13