МОТИВИ към ПРИСЪДА № 145 от 12.ІІІ.2019год. по НОХД № 01413/2018г.
по описа на ПРС.
С обвинителен акт на Районна
прокуратура–гр.* е повдигнато обвинение на подсъдимата В.Е.Е.-ЕГН ********** за
престъпление по:
* чл.343 ал.3пр.последно б."а"пр.2
вр. ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на
19.01.2018г. около 09.00ч. в гр.*/на ул."Св.Св. К.
и Методий" срещу Бл.18/ на пешеходна пътека/ очертана с пътна маркировка
тип М 8.1/ при управляване на МПС-л.а марка „**" с peг.
№ ** ***,нарушила
правилата за движение: чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП/„да бъде внимателна и предпазлива към уязвим участник в
движението-пешеходец"/пешеходеца Г.Л.П./, чл.20 ал.2 от ЗДвП/„Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението."/; чл.119
ал.1 от ЗДвП/„При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващи по нея пешеходци като
намали скоростта или спре."/, като НЕ е пропуснала преминаващия по пешеходна
пътека пешеходец Г.П. и по НЕпредпазливост причинила
Средна телесна повреда на Г.Л.П., изразяваща се в “счупване на лявата бедрена кост в областта на бедрената шийка”,
което е причинило на пострадалия “трайно затруднение на движенията на Ляв долен
крайник за период от време по-голям от 1-един месец”.
За съвместно разглеждане в съдебното
производство е приет за разглеждане предявеният от пострадалия-Г.Л.П., срещу подсъдимата В.Е.Е. Граждански иск за ИМУЩЕСТВЕНИ вреди
в размер на 2 656,84лева/две
хиляди шестотин петдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки/ и Граждански иск за
причинени НЕимуществени вреди/болки и страдания/-50 000лева /петдесет
хиляди/лева, представляващи
причинени на същия вреди в резултат на деянието посочено в
обвинителния акт на 19.І.2018г. от
подсъдимата В.Е.Е., ведно със законовата лихва, както и разноските по
делото.
ПОСТРАДАЛИЯ- Г.Л.П.
е конституиран, като Граждански ищец по делото.
Приета е и Молбата на пострадалия за участие
в съдебното производство,и като Частен
обвинител и
същият е конституиран в това процесуално качество-представлява се от адв.Г.М.-ПАК, като повереник.
В съдебните прения представителят на Районна
прокуратура-*, поддържа повдигнатото обвинение и предлага, след като подсъдимата бъде призната за виновна в
извършване на престъплението по-горе, да и бъде наложено наказание “Лишаване от
свобода”, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за
срок от 3/три/години.
По отношение предявените граждански искове-
предлага да бъде уважени по
справедливост изцяло.
Гражданският ищец и Частният обвинител–Г.Л.П.,ЧРЕЗ повереника си по делото– адв.Г.М.-ПАК, поддържа обвинението и
пледира за налагане на съответстващо по тежест наказание за извършеното
престъпление, като относно тежестта и начина на изтърпяването му подкрепя
становището на прокурора. Моли, като последица от осъждането, предявеният
гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер, като бъдат присъдени и
направените разноски по делото.
Подсъдимата В.Е.Е. НЕ се признава за виновна,като дава обяснения.
ЗАЩИТНИКЪТ–адв.Кр.М.-ПАК,упълномощен
по договор, пледира подзащитната
и да бъдат призната за НЕвиновна и оправдана изцяло по
обвинението по чл.343 ал.3 пр.последно б."а"пр.2
вр. ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК, като излага съображения за недоказаност на обвинението по
несъмнен начин,а относно приетите Граждански искове за неоснователни.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата В.Е.Е.
-род. на ***г***,*,**,**,*,
консултант-продавач, производител, постоянен и настоящ адрес ***, НЕосъждана, л.к. № ***** изд. на *****г. от МВР–*, ЕГН **********.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Подсъдимата
В.Е.Е. е правоспособен
водач,
категория “В” и НЕ е наказвана за нарушения на правилата за движение по пътищата.
На
19.01.2018г., малко преди 09.00ч. подсъдимата
В.Е.Е. излязла от дома си /живее на около 100м. от
кръстовището където е станало ПТП/ за да
отиде на работа, като преди това почистила предното си панорамно стъкло. Качила
се в ползван от нея лек автомобил „**" с рег.№ ** *** и го привела в
движение. В автомобила нямало друг пътник, като тя била единствения пасажер.
Времето
било сухо зимно време, студено и слънчево, поради което подсъдимата В.Е.Е. свалила сенника на автомобила, за да не и пречи
слънчевата светлина,която по това време светела ниско и директно в лицето си
отнесено към посоката в която се движела подсъдимата/към кръстовище “Шахтьор”/.
Лекият автомобил,управляван от подсъдимата
В.Е.Е. ***Св.Св.К. и
Методий" посока кръстовище “Шахтьор”, идвайки от посока ОДП-МВР-*-гр.Брезник-
направление което същата ползвала ежедневно
отивайки на работа по това трасе.
На
светофарно кръстовище на ул."Бяла Слатина"с ул."Брезник"/при
МБАЛ”Рахила А.” при подаване на зелен сигнал на
светофар подсъдимата В.Е.Е. потеглила, като се
движила със скорост около 15км/ч. в посока Пешеходна пътека Тип М 8.1/ тип “Зебра”-перпендикулярно на болница
МБАЛ”Рахила А.”***/-очертана с стандартна-видима
маркировка /видно от приложен фотоалбум е налице и вертикална такава- ПЗ Д 17-л.18/,
намираща се на ул."Св.Св.К. и Методий", която
пешеходна пътека свързвала ул."Св.Св.К. и
Методий" с двора на МБАЛ "Рахила А."***/.
Пътната
настилка била суха с асфалтово покритие, без дупки и страничен вираж, равен път
без наклон и препятствия. Пътят в района
на пешеходната пътека е с обща ширина- 14,50м. като в посоката на движение на подсъдимита бил с една лента с ширина 5,2метра, а в обратна
посока -9,30м.
Тъй като времевия интервал бил малко
преди 09,00ч./08,50ч.-АУАН № 0253831/19.І.2018г.-л.95/ по пешеходната пътека
имало трафик на пешеходци, отиващи на работа, респ. отиващи към болницата.
На
19.01.2018г., малко преди 09.00часа пострадалият св.Г.Л.П.-87год. излязъл от дома си, като
носел в ръката си торбичкаи в дясната си ръка бастун
за сигурност и отивал в МБАЛ"Рахила А."***.
Същия стигнал до пешеходната пътека на
ул."Св.Св.К. и Методий", срещу блок 18 в кв."Христо Смирненски" и тръгнал
да пресича гореописаната пешеходна пътека с посока перпендикулярно КЪМ двора на МБАЛ "Рахила А."***.
Свидетеля Г.Л.П. след като се огледал и
не видял идващи МПС,стъпил и изминал 3,50метра от началото на пешеходната
пътека в посока към болницата/приблизително средата на лентата за движение гледано
към кръстовище “Шахтьор”/, когато лекият автомобил „**"рег.№ СА 2315 МК движещ се от посока ОДП-МВР-*-гр.Брезник управляван
от подсъдимата В.Е.Е. потеглил
на зелена светлина на светофара и движейки се на разстояние 3-4метра в ляво от
крайната дясна част на платното за движение /гледано в посока кръстовище “Шахтьор”/
със скорост около 15км./ч, НЕ спрял
своевременно на описаната по горе
Пешеходна пътека Тип М 8.1/ тип “Зебра”-перпендикулярно на болница МБАЛ”Рахила
А.”***/, очертана със стандартна-видима маркировка/видно от приложен Оглед на
местопроизшествие и Фотоалбум е налице и
вертикална такава-ПЗ Д 17-л.18/.
Подсъдимата В.Е.Е., не пропуснала безопасно да премине движещия се перпендикулярно
на движението и по пешеходната пътека св.Г.П. ,като го блъснала с предната
крайна Лява част на автомобила в левия долен крайник.
Свидетеля
Г.П. усетил силен удар в левия си крак, завъртял се и паднал/напред като
“жаба”-според думите му/ на лявата си страна на пешеходната пътека,а торбичката
му която същия носел и изпуснал от контакта с автомобила,ударила в краката св.М.А.К.,
която в този момент била тръгнала за работа /същата работи в Ренгеново отделение при МБАЛ”Рахила
А.”***/ и се движила по пешеходната пътека, пред св.Г.П.. Свидетелката М.А.К.
движейки се по пешеходната пътека, внезапно ведно с удара в краката и от
торбичката чула глух удар, който провокирал обръщане на зад и като се обърнала
видяла,че пешеходеца св.Г.П. е паднал на пешеходната пътека, а торбичката е на
пътното платно/Същата “веднага разбрала,че тази кола е блъснала дядото…”-л.41
от ДП/.
След настъпването на удара, спрели други
автомобили движещи се в района,чиито водачи слезли и започнали да правят опит
да вдигнат падналия пострадал, заедно със свидетелката М.А.К..
Подсъдимата В.Е.Е., също слязла от колата и се
приближила до пострадалия,като след разменени реплики, освободила задната
седалка на автомобила си и след като помогнала да се качи същия в него, откарала
пострадалия в ЦСМП-МБАЛ”Рахила А.”***,откъдето бил
подаден сигнал до Първо РУ-* за настъпилото ПТП с участие на пешеходец.
На мястото на ПТП, били изпратени дежурен екип на
ПП-ОД-МВР-* св.Д.П.Г. и св.П.В.С.- автоконтрольори в Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР-*, които след като не намерили никого на кръстовището/произшествието не било
запазено/, отишли в ЦСМП-МБАЛ”Рахила А.”***,където след
като установили водача на автомобила блъснал пешеходеца- а именно подсъдимата В.Е.Е.,тествали същата и пострадалия св.Г.П. за
употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, като уредите отчели, отрицателни резултати за употреба на алкохол от подсъдимата В.Е.Е. и св.Г.П..
Същевременно бил извършен преглед на
пострадалия Г.П.,съответно Ренгеново изследване,при
което се установило телесно увреждане на Долен ляв крайник имащо характкер на Средна
телесна повреда/счупена
тазобедрена става/.
Съгласно последващо изготвено заключение по
назначена СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКАТА експертизата на пострадалия Г.П. в резултата от
пътно-транспортното произшествие е получил травматично увреждане ”Счупване на лявата бедрена кост, в областта
на бедрената шийка,което е причинило трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за период от време по -голям от един месец, а именно за период от
време около десет-дванадесет месеца” имащо характер на СРЕДНА ТЕЛЕСНА повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
От заключението на назначената по ДП СХЕ №79/23.01.2018г. за определяне на концентрация на алкохол в
кръвта става видно, че кръвта на подсъдимата В.Е.Е. НЕ
съдържа етилов алкохол.
От заключението на назначената по ДП СХЕ №78/23.01.2018г. за определяне на концентрация на алкохол в
кръвта става видно, че кръвта на пострадалия свидетел Г.Л.П. НЕ съдържа етилов алкохол.
Била извикана дежурна група, която извършила Оглед на местопроизшествие-л.15/.
Бил извършен и
Оглед на местопроизшествие-л.22/лек автомобил „**" с рег.№ СА 2315
МК/, при който били установено поредица от “отслояване”
на естественото праховото покритие на автомобила в частта му преден Ляв калник
и Заден Ляв калник,както и установено пукнатина в преден Ляв
пътепоказател/Десен гледано, срещу автомобила/ включително и запотяване-конденз,
вътре в него.
От изготвената по делото АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА се установило, че
автомобилът управляван от подсъдимата В.Е.Е. се е
движил със скорост 15км/ч.,която скорост видно от експертното заключение НЕ е в
пряка причинна-следствена връзка с настъпилото ПТП,поради възможността и да
бъде преодоляна, чрез спиране от водача, което не е направено от същия.
Вещото лице е посочило, като механизъм,че ударът
в левия долен крайник на пострадалия настъпва с крайната лява част на
автомобила в момент в който пострадалият е в левия край на коридора на движение
на МПС и е изминал 3,50метра от дължината на пешеходната пътека/от тротоара/ в
резултат на което, както и при ниската скорост на МПС, тялото на пострадалия се
завърта и пада на едната си страна върху пешеходната пътека в близост до
мястото на първоначалния контакт. Съгласно
същата експертиза причината за настъпване на ПТП е, че водачът на МПС е разполагал с
възможността, чрез екстремно задействане на спирачната система да спре, преди
мястото на удара и по този начин да го предотврати. НЕпредприемането на това действие е основна причина за настъпване на
ПТП.
Мястото на удара е определено надлъжно-на
около 3-4метра в зоната на пешеходната пътека и на 3-4метра в ляво от крайната
дясна част на платното за движение.
Присъстващи по време
на ПТП са били:пострадалия Г.Л.П., подсъдимата В.Е.Е. и свидетелката М.А.К., като в последствие са разпитани и
пристигналите изпратени от Деж.ОД-МВР-* служители на
ПП-св.Д.П.Г. и св.П.В.С.-автоконтрольори в Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР-*-единствените
установени
служители на МВР посетили процесното ПТП/Видно от ДВУКРАТНО запитване по искане на подсъдимата до ОД-МВР-*- Писмо рег. № 3306/01.ІІ.2019г.-л.88 и Писмо рег.
№ 33014/07.ХІІ.2018г.-л.76./
В района на ПТПу
ЛИПСВАТ налични камери за видеонаблюдение, действащи
по време на ПТП/Видно от Писмо рег. №
3306/01.ІІ.2019г.-л.88 и последващо Писмо рег. №
5914/19.02.2019г.-л.96/.
Състава
възприе именно изложената по горе
фактическа обстановка, предвид че същата е единствено възможната и
логически/времево, хронологично и мотивационно/ обезпечена със наличните по
делото доказателства, установени факти и обстоятелства, чрез юридическите
средства на НПК,изхождайки от следното:
-налице е категорично увреждане на лице- Г.Л.П. с характер на Средна телесна повреда, която в
случая не може да се получи без външна интервенция /липсва причина,препятствие
или др./, необходимо е прилагане на инициираща сила макар и не задължително
голяма, условно казано, било чрез директен удар от автомобила или резултат от
блъскане и падане на земната повърхност.
-единствения автомобил имал пряк директен контакт
със пострадалия/в резултат на който същия пада на земята/ който би могъл да
доведе до настъпилите последици, видно от събраните доказателства по делото е
единствено и само автомобила управляван от подсъдимата В.Е.Е..
-видно от показанията на пострадалия: Г.Л.П. и свидетеля: М.А.К. към момента на увреждане и непосредствено, преди това при
пострадалия са се намирали
единствено автомобила управляван от подсъдимата
В.Е.Е..
-липсват каквито и да е било “данни” за друга причина, рес. автор на
причинените увреждания, както в цялото досъдебно производство, така и в с.з.
-установеното в дадения случай увреждане е характерно за възникнало ПТП “по механизма на действие,както
се съобщава в материалите по досъдебното производство- Допълнителна Съдебно Медицинска
експертиза-л.56”/.
Налице е становище на д-р.К.Ч./Съдебен ординатор заключения кореспондиращи изцяло на посочените показания, писмените
документи/Епикриза/ и които изводи НЕ може да бъдат
отхвърлени независимо от намека за различна интерпретация, краен извод който се
налага обективно и логически.
Уточнения механизъм на получаване на процесните увреждания от Вещото лице д-р.К.Ч., напълно
се подкрепя от механизма и причината за
настъпилото ПТП довело до въпросните увреждания изложен и от Вещото лице В.Н.В./Поддържам отразеното от мен в
експертизата, че водачът на МПС е разполагал с възможността чрез екстремно
задействане на спирачната система да спре преди мястото на удара и по този
начин да го предотврати. Непредприемането
на това действие е основна причина за настъпване на ПТП. По отношение на
механизма-лекия автомобил „**“ изчаква за потегляне от ул.“Б. Слатина“ към
ул.“Св.Св.К. и Методий“ при кръстовището с
ул.“Брезник“ при забранителен сигнал на светофарната уредба. След подаване на зелен сигнал водачът потеля и започва да се движи с ниска скорост, която съм
приел че не е по-голяма от 15км.ч. и посоката на огледа към пешеходната пътека
пресичаща ул.“Св.Св.К. и Методий“ в района на бл.18. На разстояние 3-4 метра след
ориентира, в зоната на пешеходната пътека настъпва контакт между предната
крайна лява част на МПС и пресичащия отдясно наляво пешеходец. Ударът настъпва
в момент когато пострадалия е в левия край на коридора на движение на МПС.
При изготвяне на експертизата съм се запознал с всички пирложени
по делото материали, с огледните протоколи,
обърсването на прахта и уврежданията на автомобила в областта на преден ляв пътпоказател………. Участъкът
е прав и от материалите по ДП, хоризонтален, без напречен, без надлъжен наклон,
няма данни за обект или за намалена или ограничена видимост………….Най-вероятно
става въпрос за отвиличане на вниманието. Няма данни
за действие, което да е довело до това да не се предприеме екстремно спиране.
………Нямаме данни за висока скорост, категорично нямаме данни. Огледа е правен след това. ПТП не е
запазено. Колата при огледа е сложена далеч от пешеходната пътека. Ако се вземе
предвид далечното спиране на колата след пешеходната пътека може да се стигне
до неприемлива висока скорост. Скоростта
до 15 км. е на база малката деформация на мигача и обърсването на прахта в
лявата част. Не е причината неразумно избрана скорост, това имам впредвид…………….Тъй като както вече съм посочил в
експертизата липсват данни от значителен удар по автомобила /счупено предно
стъкло, подбит капак на двигателя, калник, броня/, единственото което се констатира при огледа е счупения преден ляв мигач
и обърсване на прахта. В случая
нямаме „носене“ на пътника от автомобила като елемент, като фаза от типичен
удар контакт между МПС и човешко тяло. Много е ниска скоростта, просто няма
носене. …………..Няма общо според мен, може би ако човека е бил по - млад е
можел да реагира по - бързо и да се измъкне от коридора, защото е бил в левия
край на коридора на движение на автомобила, иначе за носенето има значение
височина, маса, но не толкова и възраст. Скоростта
я изключвам от коментар. Носене има при по - голяма скорост………. При тази
скорост не……………. Огледния протокол е визирал каквото
е намерено по автомобила и аз не мога да го коментирам./
НЕ приемането именно на тази фактическа
обстановка,би означавало да се ИГНОРИРАТ:
-показанията на пострадалия,който посочва категорично настъпилото
ПТП, довело до
настъпилите последици, без да има каквато и да е причина да визира именно подсъдимата,
като реален извършител/липсват някакви предходни отношения довели до неприязън
именно между пострадалия и подсъдимата или данни за предходни-
сходни инциденти/ за възможна подготовка за която се намеква в с.з/.
-показанията на/св.М.А.К./ пресъздала своите възприятия, също няма причина да посочва подсъдимата още
повече, че до случая липсват каквито и да е познанства на свидетелката със страните.
-снетата анамнеза в приложената Епикриза,отново
отразява-Какво е станало,Кога, по какъв начин,с какви средства-без противоречие
с приетата фактическа обстановка.
Да се
игнорират горните съображения, означава:
-да се приеме друго лице/а/което да е причинило процесните увреждания за което липсват, каквито и да е
данни, относно друга интервенция изтъкната от когото и да е било в хода на
цялото наказателно производство до
момента.
-евентуално самоувреждане посредство “предхождаща подготовка от страна на пострадалия”-за
което НЕ само липсват каквито и да е било данни, но и с оглед възрастта на
същия е невероятно за допускане,като
противоречи на всякаква здрава логика.
-да се приеме,че подсъдимата е пристигнала до
пешеходната пътека,където е видяла/както твърди същата/,че на платното е паднал
пострадалия /без налична причина,без да е блъснат от друго МПС/,което състава
не приема с оглед липсата на каквато и да е корелация с наличните доказателства
от една страна, а от друга изложеното от самия пострадал.
Видно от приложените Експертизи и устен
разпит на Вещото лице: д-р К.С.Ч./***…описаното
в медицинската документация травматично
увреждане в Лява тазобедрена област по своя вид,локализация и
характеристики отговаря да е получено в резултат на претърпяно ПТП-блъскане на
пешеходец от движещ се лек автомобил с последващо падане на тялото върху терена
и контакт на тялото в областта на тазобедрената става с пътното платно….” т.е причиненото увреждане е в пряка
връзка с конкретно травматично увреждане
респ.
удар от автомобил.
Всяко друго третиране и интерпретиране
на наличните доказателства и горепосочена фактология
би изкривил тяхната същност и би довело до неоснователна ”фактологическа
еквилибристика”, обосноваваща една евентуална
защитна теза, но НЕ и обективната реалност.
По тези съображения състава възприе
именно горната фактическа обстановка.
Горе изложената фактическа
обстановка съдът, прие за установена по несъмнен начин с оглед изложените
съображения, като взе предвид обясненията на подсъдимата, показанията на
разпитаните в с.з свидетели: пострадалия Г.Л.П. и свидетелите М.А.К., Л.Г.П.,Ж.Д.А.както
и св.Д.П.Г. и св.П.В.С.- автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР-*-единствените установени служители на МВР, приетите писмени доказателства приложени по по Досъдебно производство № 42/2018г. по описа
на 01 РУ-МВР-гр.* писмени документи:Оглед на местопрестъпление-л.15,л.22,л.31 с
Фотоалбум, Първа, Протокол за
химическо изследване-л.59,64, Талон за изследване-л.66, Протокол за медицинско
изследване-л.62,67, Медицинска документация-л.88-93,АУАН-л.96,Справка
ПП-л.97,Разпечатка-л.102-109, Справка за съдимост-Л.9 на името
на В.Е.Е.,
както и
Констативен протокол за птп с пострадали лица №
2018-1028-37-1 от 19.01.2018г. Лист за преглед на пациент В 406.2, изд. на
19.01.2018г. Допълнителен лист за преглед
на пациент. Искане за образна диагностика от 19.01.2018г. с резултат от образното
изследване. Епикриза ИЗ 144/2018,изд.
от Университетска специализирана болница за активно
лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев", Клиника костна патология и обща
ортопедия.Служебна бележка-придру жител.Фактура№
********** от дата 05.02.2018г. изд. от СБАЛО „Проф. Б. Бойчев" ЕАД и фискален бон от същата
дата. Фактура № ********** от
22.01.2018г. изд. от СБАЛО „Проф. Б.
Бойчев" ЕАД и фискален бон от същата дата.Фактура№ ********** от
22.01.2018т. изд. от СБАЛО
„Проф. Б. Бойчев" ЕАД и фискален бон от същата дата.Фактура№ **********
изд. от СБАЛО „Проф. Б. Бойчев" ЕАД от
22.01.2018г. и фискален бон от къщата дата. Фактура № ********** от
05.02.2018г. изд. от Аптека Медея,
„Сититраст" ЕООД и фискален бон от същата
дата;Фактура № ********** от 06.02.2018г. изд. от Аптека Медея, „Сититраст" ЕООД и фискален бон от същата дата;Фактура№
********* от 22.02.2018г. изд. от
Аптека Медея, „Сититраст"
ЕООД и фискален бон от същата дата;Сметка№ ********** от 07.02.2018г. за заверка на подпис, изд. от
Нотариус Румен Манов per. № 141 на Нотариалната камара, район на действие
ПРС;Фактура№ ********** от 22.02.2018г. изд. от МБАЛ „Рахила
А." и фискален бон от
същата дата;Рецепта изд. от
д-р М. Кацарова; Фактура № ********** от 02.07.2018г. изд. от ЕТ „ВИДИА - Любен Виденов" и фискален бон от същата дата.Фискални бона - 9 броя. Билети и фискални бона
- 11 броя, Писмо рег. № 3306/01.ІІ.2019г. и Писмо рег. №
5914/22.ІІ.2019г. от Директор-ОД-МВР-*, Писмо рег. №
3306/01.ІІ.2019г. от Нач. ПП-МВР-*.
както и
въз основа на заключението по изготвените Съдебно-Медицински експертизи и Автотехническа експертиза устно потвърдена в с.з от вещите
лица.
Събраните гласни и писмени доказателства по
делото взаимно се подкрепят и допълват, като всестранно и пълно изясняват,
всички релевантни за делото обстоятелства.
Видно от
показанията на пострадалия Г.Л.П.-87г/”На 19.01.2018г. беше петък на път за болницата пеша, реших да пресека
ул.К. и Методий на пешеходна пътека, която се намира в ляво от страната на
поликлиниката и на новострояща се сграда при болницата в *. Приближих се
до пешеходната пътека и се отправих в ляво. ………..Огледах се в ляво и видях, че една кола идва от към полицията от към
аптеките. Тази кола още не беше влезнала в улицата, в правата улица, която
щях да пресека и след нея се движеха още две коли, непосредствено след първата.
Аз
прецених, че мога да си мина
спокойно и с ускорен ход си тръгнах по пешеходната пътека, и преди да навляза в лентата на насрещното движение,
вниманието ми беше отвлечено към
автомобилите от насрещното движение, към които вече гледах и изведнъж нещо силно ме тласна отзад от
към гърба и аз “като някой вратар във футбола направих плонш
на пред” и в този момент се почудих какво става. В този момент, веднага след
това, усетих че от дясната ми страна започна нещо да ме дърпа и чух женски
глас: „искам да ви помогна, да ви изправя“.
Аз казах: „освободи ми ръката, за да мога да се опра с двете ръце“. В този момент се обърнах в
ляво и там видях на пешеходната пътека в ляво, две коли, които пристигаха и
спираха в момента, и от тези коли излезоха две млади
момчета. Те притичаха при мен и ме изправиха от земята в положението, в което
пресичах пешеходната пътека-вертикално. В този момент се обърнах полека наляво
и видях покрай мен една черна кола, почти ме беше подминала малко в страни, и в
този момент от колата излезе тази жена/свидетелят сочи подсъдимата/, като ми
каза няколко пъти повтаряйки:„нищо не се
вижда, нищо не се вижда“, аз й
казах: „къде гледаш като не се вижда“……..Опитвах се да стъпна, но не мога
да стъпя, а само леко на пръстите се опирах.Жената/сочи подсъдимата/ми каза:
„мини пред колата, за да седнеш на предната седалка“. Аз казах: „не мога да мина
отпред защото трябва да вкарам най-напред левия крак, след това да мога да
седна“ и затова й казах: „по добре да седна на задната седалка“.Тя каза: „
задната седалка е заета, чакай да я оправя“. …….. Тя ми сгъна краката и затвори
вратата, след което ме закара в болницата, в бърза помощ.В бърза помощ
госпожата слезе и докара количка, като ми помогна преди това да слезна от колата. Аз седнах на количката и тя ме вкара пред
дежурния кабинет... Вкараха ме при доктора, той ме попита: „какво става“ и аз му казах: „удари ме тук
една кола и му посочих лявата си
част-бедрото“. Казах му, че чувствам остра болка в хълбока от ляво и той
нещо каза на сестрата, написаха някакви документи, сложиха ги в една папка,
викнаха дежурната санитарка и ме
закараха на асансьора, като ме качиха в рентгеновото отделение. …….Казах й
това, което се случи, как съм видял колите, как съм тръгнал по
пешеходната пътека,как почувствах удара, как ме изправиха хората, всичко което
се записа по-горе. ……………. Той отиде на входа на болницата в Горна баня, свалиха
ме с помощно легло, настаниха ме на него, качиха ме с асансьора на 4ет. и там
ми направиха снимка на белия дроб, след това кардиолози ме прегледаха,
направиха ми ЕКГ, преслушаха ме и ме настаниха на легло. Там престоях
на-19,20,21,22, и 23 януари 2018г.,т.е. пет дни и на 6-ия ден ме оперираха.
Преди 6-ия ден не смееха да ме оперират, тъй като имах силен хематом. Оперираха ме два часа, като най-напред отрезаха счупеното, след това пробиваха дупки с бормашина,
с чук после ги залепваха, от 12,00ч. до 14,00 часа се занимаваха с мен. Свалиха
ме на леглото и ме закараха в реанимация. Там бях 24 часа и след това отново ме
закараха в болничната стая. ……. На
инцидента бях облечен с едно яке, а надолу с панталон-дънки.
…….. Аз до сега никога не съм бил шофьор…………Преди
инцидента нямах други заболявания на
двигателната система. Освен това, което казах по-горе, че имах порязване
на пръста на лявата ръка, бях отразял
сухожилие. ……… “Усетих силен тласък в
тазобедрената област отляво, като ме хвърли просто като взрив, напред по
пътеката. Не съм паднал на дясно, паднах
по очи, напред като жаба”. ……….Други хора, освен двете момчета, които ме
вдигнаха и госпожата /сочи подсъдимата/ нямаше на мястото. Не е
имало униформен служител на мястото на инцидента. Такъв видях за първи път,
чак в рентгена в болницата. …………Беше си силна болка в левия крак, в хълбока.
…..Бях тръгнал при джипито.
Трябваше да ми изписва някакви лекарства защото имах настинка, нещо от този
род…………….. Нямах болен крак преди
инцидента. Носех бастун, както посочих по-горе за сигурност понеже съм
възрастен……………С дясната ръка винаги си нося бастуна и тогава го носех в дясната
ръка. ……………./, същия
подробно и
логично посочва,кога къде точно и при какви обстоятелства е бил ударен от лекия автомобил,както и
водача който го е управлявал,последиците които са настъпили за него
непосредствено и в последствие,както и промяната в живота му в резултат на тези
последици. Видно от дадените показания,
липсва каквато и да е предходна връзка между пострадалия и подсъдимата т.е
всичко слечило се за което пострадалия разказва е
случайно и спонтанно/нещо което може да се случи на всеки водач,пътник/, липсват
каквито и да е данни за евентуална “предхождаща дейност” от страна на
подсъдимия/ за което се намеква в с.з,
или противоречия с останалите доказателства по делото, както и обективно установени такива/Огледни протоколи/ така и с изложеното от друг случаен
свидетел, какъвто се явава свидетелката М.А.К. /”Познавам
визуално възрастният човек, който излезе с патериците от залата, както и
подсъдимата познавам. До случая не
познавах никой от тях. Нямам
взаимоотношения с никой от тях. За първи път и двамата ги видях на самото
произшествие. Аз работя в
рентгеновото отделение от около 4 години, по-точно то се нарича отделение по „Образна диагностика“ на МБАЛ-*. Работя на график, на 12 часов работен ден. На въпросната дата бях на работа по график, първа смяна, като започваме
от 08,00ч. до 22,00часа вечерта. …….Времето беше сухо, нямаше сняг.Тръгнах на работа, като пресичах пешеходната пътека,
която се намира при болницата, срещу старата стоматология, а отзад са
погребалните агенции и там има някаква
нова сграда в строеж. В един момент, докато пресичах пешеходната
пътека чух зад мен удар и нещо ме удари в крака. Предполагам, че имаше и
други хора на пешеходната пътека. Бях в
началото на пешеходната пътека, когато усетих удар отзад на десния си крак.
Това ме накара веднага да се обърна и
видях човек, който беше на земята, стар човек - мъж. Обърнах се и му помогнах
да стане. До него имаше торбичка и бастун, имаше и спряла кола, управлявана от
тази жена/сочи подсъдимата/. Когато аз се обърнах, тази жена още беше на
волана, вътре в колата. …..След като подадох ръка на човека/този дето
излезе когато влизах в залата/ и той стана, аз продължих направо. Аз тръгнах
веднага и не мога да кажа дали дойдоха други хора, мъже, жени, млади или стари.
Малко след това, същият този човек го
докараха в рентгена за снимка. Някъде
може би след 20мин. го докараха, но не съм точно сигурна. Познах човека, че е
същия от пешеходната пътека. В рентгена
му направихме снимка на крака. Човека беше объркан. На снимката излезе счупена Лява тазобедрена става. …... Когато се направи рентгенова снимка,
данните се предават по система в болницата, но може и да се носи снимката на
ръка. Докато бях на пешеходната пътека и помагах на човека да стане, не видях
жената/сочи подсъдимата/ да излиза от колата, просто тръгнах. ….. …………… Задължително се разчита снимката от
Лекар-Рентгенолог и от Лекар Ортопед-травматолог. Това става на място в деня на
снимката още в отделението……………….“Чух
удар, чух го като звук. После си обясних,като видях човека паднал на земята, че
го е блъснала кола. Обясних си го по звука който чух”. ……………..Около 09,00часа
стана инцидента, тъй като аз вече закъснях за работа………………. Колата беше спряла,
а разстоянието от нея до човека беше малко, но не мога да посоча точно колко
беше разстоянието. Не мога да преценя точно, но на около 1м.не повече от
автомобила беше паднал човека. …………Не ми
направи впечатление в онзи момент на мястото
да присъстваха униформени служители.……………”/, която видно от показанията и
категорично случайно се оказва в района на ПТП по силата на ежедневното и
ходене на работа, включващо именно това трасе. Изложеното от същата е напълно
обективно и логично, като категорично
съответства на посоченото от пострадалия,респ. установените обективни находки
от извършените в последствие огледи, не съдържа каквито и да е индиций за конспиративни дейности респ. подмяна на
свидетели за което се намеква в с.з., което принципно е обяснимо с оглед
защитната позиция на пострадалата, но страда от липса на каквато и да е логика както и подкрепа от
наличния доказателствен материал, поради
което състава не приема изказаните съображения в тази насока.
Направените искания във
връзка със застъпено становище от страна на подсъдимата и защитата за наличие
на други свидетели по случай, респ. искане за изискване на евентуално налични
видеозаписи, не бяха подкрепени от каквито и да е обективни данни за това,
видно от няколкократните опити на съда да удовлетвори направените искания в
тази насока/запитване до ОД-МВР-*- Писмо рег. № 3306/01.ІІ.2019г.-л.88
и Писмо рег. №
33014/07.ХІІ.2018г.-л.76./, както и Писмо рег. №
3306/01.ІІ.2019г.-л.88 и последващо Писмо рег. №
5914/19.02.2019г.-л.96/.
Горните показания частично се подкрепят като обективни и достоверни,както
и от свидетелите/пост-фактум/: П.В.С. /”Не познавам никого от страните по делото. В системата на МВР работя от около 11години, като и до момента работя в „ПП“-*. Работя на график……..Получихме сигнал от
дежурната част на РДВР, че в обсега от кръстовището при трета аптека, или това
е ул.Брезник, към кръстовище-“Шахтьор,Пашов” е
настъпило ПТП с пострадал-блъснат пешеходец. Обиколихме района, но не
установихме, нито лицето,
нито автомобила и тогава
се насочихме към ЦСМБ при МБАЛ „Р.А.“***, където установихме
водача на автомобила/сочи подсъдимата/, както и
пострадалия, който беше възрастен човек-мъж. Установихме самоличността и на двамата,
изпробвахме ги и за алкохол.
И на водачката на автомобила
и на пострадалия резултата
беше отрицателен, което е описано и в съответния констативен протокол, издаден
от нас. Жената водач на автомобила беше транспортирала човека до болницата, поради което същата
не беше на мястото на настъпилото ПТП.
Имахме информация, че инцидента е станал на пешеходната пътека, която се
намира, където са офисите на погребалните агенции, към МБАЛ-*.След като в рентгена
направиха снимка на
пострадалия и се установи,
че същият има фрактура, мисля че беше счупена тазобедрена става, ние уведомихме дежурната част и изискахме да се
сформира група, която по-късно пристигна на място в болницата и на мястото на
произшествието. Пострадалият беше в съзнание, разговаряхме с
него. Той каза,
че е тръгнал за някакъв преглед в болницата и пресичайки на пешеходната пътека
е станало въпросното ПТП, където бил ударен от колата. В последствие установихме и свидетел-очевидец на случая. Това
беше жената, която разпитвахте преди мен. Други полицейски служители, освен мен и
колегата Д., нямаше. ……Аз
съставих акт на водачката
на автомобила……………… Това е акта който аз съставих. Подписа в
него е моят. …………………. / и
Д.
Пламено Г. /”В системата на МВР работя от около 3 години, като работя в „Пътен
контрол“ на МВР.Не си спомням датата, когато стана този инцидент. Бях на работа
дневна смяна, заедно с колегата
П.В.. Бях автопатрул и получихме данни от
дежурната част за блъснат пешеходец, мисля че беше на ул.Св. К. и Методий, на пешеходната пътека, посока болницата. ….. Спомням си, че намерихме жената-водач/сочи подсъдимата/ на паркинга
пред бърза помощ. Намерихме и пострадалия. Той беше качен в спешното за преглед. Жената
мисля, че каза, че тя лично е закарала човека в болницата. Изпробвахме
госпожата за алкохол и резултата беше
отрицателен.…………..Поддържам това което ми прочетохте./ и от чисто
обективни находки приложени по делото, чрез съответните средства на НПК, а
именно Оглед на местопроизшествие-л.15/ от който е видно, че по пътното платно
липсват, каквито и да е следи от задействана спирачна система на автомобила на
подсъдимата, конкретизирано е конкретното място на удара от което е видно,че пострадалия
е преминал значително разстояние напречно по пътното платно, през което време е
следвало да има реакция от страна подсъдимата, поради липса на препятствия
ограничаващи видимостта на същата/спрели МПС,Камиони и др./, както и е
установено липса на дупки, ровове или други препятствия които евентуално да
доведат до спъване, падане на пътното платно на пострадалия.
Изрично е документирано и фотографирано
възможността за възприемане на пешеходната пътека, наличната маркировка и
вертикална сигнализация, задължаваща да се даде възможност на преминаващия
пешеходец да премине на изрично указаното за това място.
Видно от извършения Оглед на местопроизшествие-л.22 /лек автомобил „**" с
рег.№ СА 2315 МК/, при който са установени поредица от “отслояване” на праховото покритие на
автомобила в частта му: преден Ляв калник и Заден Ляв калник,както и установена пукнатина в преден Ляв
пътепоказател/Десен-гледано, срещу автомобила/ включително и запотяване-конденз, вътре в него- категорично са факти
в подкрепа на изложеното от пострадалия и горепосочената свидетелка М.А.К. и в никакъв случай не се обясняват от изложеното от
подсъдимата в с.з поради следното:
-На
първо място установените отслоявания на покритието от прах,
върху автомобила е на места напълно корспондиращи на
контакта между л.а и пешеходец преден Ляв калник и Заден
Ляв калник, респ.
удар в “мека повърхност” каквато е човешкото тяло в ситуация, когато скоростта
и силата на удара не са фактор-обясняващо напълно липсата на деформации по
автомобила, както и твърдяното ”носене” на човешкото тяло от автомобила-същия
няма необходимата енергия за да причини
деформации и “носене”.
-На второ място, видно от спукания
пътепоказател и то именно там, където е контакта с пострадалия/според експертното заключение
на Вещото лице и установеното от Огледния протокол,не на последно място височината на
увреждане на пострадалия/, ведно с констатираните отслоявания,още
веднъж потвърждават застъпената теза на обвинението и НЕ подкрепят защитната
позиция на подсъдимата, предвид следното:
-видно от установеното
спукване на преден Ляв пътепоказател/Десен гледано, срещу
автомобила-Фотоалбум/, въпросния пътепоказател се намира на около 10-20см. назад
от бронята към купето. При удар в същия,не от мека повърхност/каквото е
човешкото тяло,което се прегъва и не е твърд предмет/, неминуемо ще последват
допълни увреждания-остъргвания по капака, ,лайски,
броня,фар т.е ще пострадат и околните повърхности, поради изтегления назад пътепокозател/Виж.Фотоалбум/-каквито такива няма. Самия пътепокозател би могъл да бъде увреден принципно и локално от предмет с малка повърхност, концентрирано
в част от него и изпъкнал напред, но тогава самото увреждане би било концентрирано, а НЕ пукнатина каквато е установена в процесния оглед,образувала се поради факта,че е най-слабата
част отнесено към останалите-калник,капак и др.
Даденото обяснение от подсъдимата в с.з, че се
касае за стара щета от друго събитие, като отделно такова,само по себе си не е
достатъчно, както като обяснение, така и
като чиста логика от една страна поради изложените по горе съображения, а от
друга страна, видно от установения конденз във
пътепоказателя, което говори за скорошно и “прясно” увреждане, при обратното-
вътре неминуемо би имало ръжда, разрушен хром по рефлектора, нарушено свтлоотражение,каквото НЕ е установено и документирано.
Що
се отнася до дадените обяснения за “отслоената” прах
от автомобила, че се е получило ”по
време на почистване на стъклото”, то също не се приема,тъй като от една страна
такова е налице само на преден Ляв калник и
Заден Ляв калник, като лявата врата е НЕ отслоена,
поради различния механизъм на съприкосновение с тялото на пешеходеца/действат
различни сили/,като при евентуално почистване на стъклото и посочения
“механизъм” от подсъдимата, неминуемо би следвало и от дясната страна по
предния десен калник да има такива обтривания- НО
няма- никой не почиства, предното панорамно стъкло само от едната страна до
половината-почиства се цялото такова,когато се почиства.
Предвид всичко изложено по горе, състава НЕ приема дадените обаснения от страна на подсъдимата В.Е.Е., относно установените
обективни находки.
От изготвената по делото АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА се установява, че
автомобилът управляван от подсъдимата В.Е.Е. се е
движил със скорост 15км/ч., която скорост, видно от експертното заключение НЕ е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради възможността и непосредствено
преди настъпване на ПТП да бъде преодоляна, чрез спиране от водача, което НЕ е
направено от същия т.е скоростта не е “нулирана” не поради техническа
възможност,а поради воля на управляващия.
Вещото лице е посочило, като механизъм на ПТП,че
ударът в левия долен крайник на пострадалия настъпва с крайната Лява част на
автомобила в момент,в който пострадалият е в левия край на коридора на движение
на МПС и е изминал 3,50метра от дължината на пешеходната пътека/от тротоара/ в
резултат на което, както и при ниската скорост на МПС, тялото на пострадалия се
завърта и пада на едната си страна върху пешеходната пътека в близост до
мястото на първоначалния контакт.
Съгласно същата експертиза, причината за настъпване на
ПТП е, че водачът на МПС е разполагал с възможността, чрез екстремно
задействане на спирачната система да спре, преди мястото на удара и по този
начин да го предотврати. Непредприемането на това
действие е основна причина за настъпване на ПТП. Мястото на удара е определено
надлъжно-на около 3-4метра в зоната на пешеходната пътека и на 3-4метра в ляво
от крайната дясна част на платното за движение.
Така
изложеното от вещото лице становище категорично установява:
Първо-ПРИЧИНА за настъпване на ПТП, НЕ е
скоростта на процесното МПС- респективно обяснява и в
с.з, защо НЕ е налице т.н “носене” на тялото от автомобила и липсата на травматични
следи по автомобила/подбитости, динамични следи по
боята, ламарините и др./
Второ,посочва
конкретните НЕправилни действия от страна на
подсъдимата в район на пешеходна пътека, при който същата НЕ предприема напълно
възможните и изискуеми от закона действия да спре и пропусне пешеходеца,което
същата НЕ е направила вероятно поради отвличане на внимание, блестящо отражение
на срещуположното положение на слънцето или друга причина, довели до настъпване
на процесните неблагоприятни последици, предмет на
настоящето производство.
На следващо
място изрично се посочват условията при които настъпва ПТП/както
атмосферни,така и пътни такива/,както и действията на самия пострадал,като
скорост на движение,механизъм на удар.
Предвид горното, състава НЕ споделя доводите на
защитата за недоказаност на повдигнатите обвинения с оглед изложеното по
горе,както и приема по категоричен начин,че именно подсъдимата В.Е.Е. е извършила процесното
деяние и то по начин изрично посочен по горе.
От правна
страна:
Въз основа на доказателствените материали
по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната
взаимовръзка и логическа последователност,изложената фактическа обстановка по
горе, съдът прие за доказано по несъмнен начин, че деянието предмет на настоящото обвинение е
извършено именно от подсъдимата В.Е.Е., която на 19.01.2018г.
около 09.00ч. в гр.*/на ул."Св.Св. К. и
Методий" срещу Бл.18/ на пешеходна пътека/ очертана с пътна маркировка тип
М 8.1/ при управляване на МПС-л.а марка „**" с peг. № ** ***,нарушила правилата
за движение: чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП/„да бъде внимателна и предпазлива към уязвим
участник в движението-пешеходец"/пешеходеца Г.Л.П./, чл.20 ал.2 от ЗДвП/„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението."/;
чл.119 ал.1 от ЗДвП/„При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващи по нея пешеходци като
намали скоростта или спре."/,като НЕ е пропуснала преминаващия по пешеходна пътека пешеходец Г.П.
и по НЕпредпазливост причинила Средна телесна повреда
на Г.Л.П., изразяваща се в “счупване на
лявата бедрена кост в областта на бедрената шийка”, което е причинило на
пострадалия “трайно затруднение на
движенията на Ляв долен крайник за период от време по-голям от 1-един месец”- престъпление по чл.343 ал.3 пр.последно
б."а"пр.2 вр.
ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК/”чл. 343.
……… (3)
(Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт
на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е
управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна
пътека, наказанието е:
а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода от една до
шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от две до десет
години;б) при смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в
особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до двадесет години……./.
Предвид изложенто по горе, че скороста на
процесното ПТП, НЕ е причина за настъпване на ПТП, а
такава е НЕспирането на пешеходна пътека и даване
възможност на пешеходеца на премине, т.е налице е специална разпоредба/специалната разпоредба дерогира
общата/ нарушена от страна на подсъдимата
В.Е.Е.,състава намери за необходимо да оправдае подсъдимата В.Е.Е.,
относно факти и обстоятелства по обвинението касаещи разпоредбите на: чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП/„да бъде внимателна и предпазлива към
уязвим участник в движението-пешеходец" /пешеходеца Г.Л.П./, чл.20 ал.2 от ЗДвП/„Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението."/, като прие за консумирана
само специалата разпоредба на чл.119
ал.1 от ЗДвП/„При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващи по нея
пешеходци като намали скоростта или спре."/,относно която я призна за виновна и оправда
относно общата такава и разпоредбата по чл.5
ал.2 т.1 от
ЗДвП имаща пожелатен характер и не съдържаща конкретн правило за поведение,което следва да се изпълнява.
В общ план правото на преминаване на пешеходеца
респ. правото на пресичане е вид негово субективно право. Принципно то
представлява призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има
определено поведение-да премине през пътното платно нва
конкретно място в частност по пешеходна
пътека и да очаква от друго лице или лица/в случая водачите на моторни превозни
средства/спазването на определено поведение за задоволяване на признати му от
закона интереси.
Същите са
задължени да спазват такова поведение, което да осигури на носителя на
правото-пешеходеца, възможност за реализация. Възникващото правоотношение между
пешеходеца и водача на превозно средство е сложно, предвид съдържанието му,
различните възможности за преминаване през платното за движение и различните
задължения на двете страни/водач и пешеходец/ в тази връзка.
При
упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани
и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като
пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство, съпътстващо
правото на преминаване. Освен че на осъществяването на правото на предимство
стои насрещно задължение на неограничен кръг от равнопоставени
правни субекти-водачи на превозни средства- характерно за него е, че то не може
да бъде загубено. Дори и неправилното му упражняване от субекта не води до
неговото отпадане или изключване.
Пресичането от пешеходците е
задължително/за тях/ само по пешеходните пътеки / § 6. По смисъла
на този закон: т.54. "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение./
Възложените задължения на водачите на превозни
средства в това отношение имат императивен характер, като правото им да
преминат през пешеходните пътеки е подложено на значителни ограничения и
забрани. Няма непосредствена корелация между техните права и задължения и тези
на пешеходците, тъй като преследваните цели са различни–едните следва да опазят
живота и здравето на уязвимите участници в движението,а другите- да съхранят
своя живот и здраве.Затова обемът и интензивността на задълженията са различни
за водачите от една страна и за пешеходците–от друга. Постигането на целта при
осъществяване на правно регламентираната дейност при движение по пътищата да
бъде осигурена максимална защита на живота и здравето на участниците в него и
предимно на най-уязвимите от тях, каквито несъмнено са пешеходците, се
реализира и с въвеждането на квалифициращ признак, визиращ произшествие на
пешеходна пътека.
За да могат
пешеходците да осъществят обсъжданото право е необходимо те да са стъпили на
пешеходна пътека или да преминават по нея.
Законодателят въвежда задължение на водача да
осигури предимство от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната
пътека,дори и още от предходното му поведение да е ставало напълно ясно,че той
има намерение да премине през нея.
Фактическото
наличие на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя,
поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо и неочаквано
събитие.
При
преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта
или да спре. То възниква всякога при наличието на две предпоставки–пешеходците
да са стъпили или да преминават през нея. Това е така тъй като при използване
на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със
съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това
право, за разлика от преминаването на необозначено място.
Същевременно,
при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел
задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл.113 т.1 от ЗДвП-да
се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната
скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат
или да пресичат платното за движение при ограничена видимост чл.114 т.1 и т.2
от ЗДвП.
Правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване
на правилата на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
В приложения по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие и приложен към него Фотоалбум е видно,че местопроизшествнието
възниква на ясно обозначена пешеходна пътека с пътна маркировка/по смисъла на
НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка-М 8.1/ тип
«Зебра»,както и налична вертикална маркировка-Д 17 .
Съгласно НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001г.
за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка /обн., ДВ, бр. 13 от 10.02.2001 г.,
изм. и доп., бр. 18
от 5.03.2004 г., изм., бр. 54
от 14.07.2009 г., в сила от 14.07.2009 г., изм. и доп., бр. 34
от 12.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г., бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от
20.09.2016 г. чл.21 ал.3
/чл. 21. (1) Напречната пътна маркировка
се разполага напречно на оста на платното за движение, през цялата му широчина,
на една или няколко пътни ленти.(2) С напречна пътна маркировка се обозначават
местата, в които:1. водачът трябва да спре, за да пропусне движещите се с
предимство участници в движението;2. пешеходците могат да пресичат платното за
движение;3. велосипедна алея пресича платното за движение.(3) Напречната пътна
маркировка има следните наименования и изображения съгласно приложения № 9 и
10:1. "Стоп-линия" - М6;2. "Линия за изчакване" - М7;3. "Пешеходна
пътека"-М8.1 тип "Зебра"
и М8.2;4."Велосипедна пътека" - М9”/ и разпоредбите на чл.3 ал.2 /чл.3.(1)
Пътната маркировка се използва за:1. създаване на организация на движението по
пътищата чрез разделяне на платното за движение на пътни ленти;2. обозначаване
на пътните съоръжения;3. информиране на участниците в движението, в т.ч. за
направлението на пътя, за възможността за избор на посоки за движение, за
наименования на населени места и други обекти и за посоките към тях, както и за
даване на други необходими указания. (2)
Пътната маркировка може да се използва самостоятелно или в
съчетание с пътни знаци,
светлинни сигнали и други средства за сигнализация.(3) Пътната
маркировка се нанася:1. в населените места и селищните образувания - съгласно
проект, разработен въз основа на генералния план за организация на
движението;2. извън границите на населените места - в съответствие с проекта за
организация на движението по пътя.(4) Проектите по ал. 3 се изработват, съгласуват
и одобряват при условията и по реда на Наредба
№ 1 от 2001 г. за организиране на движението по пътищата (ДВ, бр. 13
от 2001 г.). Те се изготвят от лица с пълна проектантска правоспособност по част
"Организация и безопасност на движението" съгласно чл. 128 и 129 на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 / и чл.24 /чл. 24. (1) За очертаване на
пешеходна пътека се използват следните два вида маркировка:1. широки
непрекъснати линии - М8.1 тип "Зебра", успоредни на оста на пътя;2.
две прекъснати успоредни линии - М8.2, разположени напречно на оста на
пътя. (2) Пешеходна пътека с маркировка М8.1 тип "Зебра" се поставя
на места, на които в работен ден в продължение на 1 час най-малко 50 пешеходци
пресичат пътното платно, по което средната интензивност на движението за същия
период в приведени единици е от 200 до 600 Е/h за платно без разделителна ивица
и от 400 до 1000 Е/h за платно с разделителна ивица./
Подсъдимата
е възприела наличието на въпросната пешеходна пътека, същата е преминавала
ежедневно по това трасе с оглед,че въпросния участък се намира между жилището
на същата и работното и място, но НЕ се съобразила с изискванията на закона да
пропусне пешеходеца, като по непредпазливост е причинила процесните
телесни увреждания на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено по НЕпредпазлива-небрежност тъй като е същата, макар и да не е
предвиждала настъпването на общественоопасните
последици е била длъжна /същата е правоспособен водач/ и е могла да ги предвиди /чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо.(2) Деянието е умишлено,
когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. (3) Деянието е
непредпазливо, когато
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. (4)
Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.(5)
Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради
настъпването на допълнителни общественоопасни
последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за
по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал
непредпазливо./
От обективна
страна деянието
е извършено, чрез действие–управление на МПС, като не е спазила изискуемото от
закона задължение да пропусне пешеходец по пешеходна пътека,като спре
управляваното от нея МПС и по НЕпредпазливост причинила Средна телесна повреда на Г.Л.П.,
изразяваща се в “счупване на лявата
бедрена кост в областта на бедрената шийка”, което е причинило на
пострадалия трайно затруднение на движенията на Ляв долен крайник за период от
време по-голям от 1-един месец
Причини за извършване на деянието са несъобразяване
с правилата за движение и неглижиране с общоприетите
правила за поведение на пътя.
Съдът, след като призна подсъдимата В.Е.Е. за виновна по чл.343
ал.3 пр.последно б."а"пр.2
вр. ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК и съобрази
всички изисквания на чл.54 от НК, като взе предвид и целите на
наказанието по чл.36 от НК, я ОСЪДИ на 1/една/година
“Лишаване от свобода” ,което наказание е единствено възможно с оглед
предвиденото от законодателя/наличие на долна граница/.
Ръководейки се от всички относими
към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, както и от принципа
залегнал в чл.35 ал.3 от НК, при конкретните
обстоятелства на казуса, съдът намери, че срока на наложеното
наказание,определен в минимума, отговаря на целите посочени в чл.36 от НК,
съответства на тежеста на престъплението на личността
на дееца, и адекватно би съдействал за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.
Предвид наложеното наказание и
обстоятелството, че подсъдимата В.Е.Е.,не е осъждана на “Лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер и след като намери, че за постигане
целите на наказателната репресия и преди всичко за поправянето и, не е
наложително да изтърпи наложеното и наказание ефективно на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението му за срок от 3-три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът прие, като смекчаващо отговорността обстоятелство,
чистото съдебно минало на подсъдимата В.Е.Е.,трудовата
и ангажираност и липсата на лоши характеристични данни.
НЕ намери отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед разпоредбите на чл.343г вр. чл.343 ал.3
пр.последно б."а"пр.2 вр.
ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, лиши подсъдимата В.Е.Е. от право да управлява МПС за срок 12/дванадасет/месеца, който размер определи имайки в предвид, липсата на други нарушения по ЗДвП,
видно от приложената Справка на ПП-МВР-*.
Относно
възраженията и доводите на защитата за които до момента не се взе
отношение, състава намира същите за неоснователни, по съображения изложени по
горе относно част от тях, а относно недоказаността на обвинението, предвид
приетите по горе доказателства,категорично не ги приема:
Не приема изложеното,че е налице “конспиративно”
заменяне на свидетели по делото с други лица, застъпено от подсъдимата в с.з, за
което няма каквито и да е данни, най-малко поради обстоятелството,че такова
становище се застъпва на края на съдебната фаза в първа инстанция/до момента
няма и намек/,а от друга страна изложеното възражение на повереника по същество
се приема от състава,а именно,че ако бе така както твърди подсъдимата, няма
пречка свидетелката директо да посочи
съприкосновението между автомобила и пешеходеца,което не е налице.
Следва да се отчете, че въпросната свидетелка М.А.К. е случайна такава,намира се
на произшествието поради причина, че същата ежедневно минава от там на път за
работа и не са налице каквито и да е установени взаимоотношения със която и
да от страните,нещо повече същата изрично е посочена и от свидетеля П.В.С./***/ в разпита му в с.з т.е няма замяна, както се
намеква и въпросната свидетелка е автентичната от местопроизшествието.
По отношение на другото възражение,че е
възможна предварителна “подготовка” от страна на пострадалия, състава намира това
твърдение за абсурдно и в унисон единствено със защитна теза,но без каквато и
да е разумна логика и доказателствена подкрепа/ в страната наистина има
прецеденти на такава основа, но не и с лица на 87год./.
Що се касае до недоказаност на обвинението,застъпено
от защитата, вече се взе отношение по горе.
По основателността и размера на предявениТЕ
граждански искове/за
Имуществени и НЕимуществени вреди/:
От страна на Гражданския ищец и Частен
обвинител Г.Л.П.-87г. на основание чл.45 от ЗЗД се претендира обезщетение за
претърпени вреди, като се предявяват Граждански искове,както следва:
Граждански иск за ИМУЩЕСТВЕНИ вреди
в размер на 2 656,84лева/две
хиляди шестотин петдесет и шест лева и осемдесет и
четири стотинки/ и Граждански иск за
причинени НЕимуществени вреди/болки
и страдания/-50 000лева/петдесет
хиляди/лева в съответните размери,
представляващи причинени на същия
вреди в резултат на деянието посочено в обвинителния акт на 19.І.2018г.
от подсъдимата В.Е.Е.,
ведно със законовата лихва, както и разноските по делото.
В съответствие с правните изводи по-горе,
съдът приема, че причиненото на пострадалия телесно увреждане е пряка и непосредствена последица от извършеното от
подсъдимата В.Е.Е.
престъпление по чл.343 ал.3 пр.последно б."а"пр.2
вр. ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК, поради което и претенцията му за обезщетение се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за НЕимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост.
В тази
насока съдът съобразява следното:
Характера на травмата и нейната локализация-“счупване на лявата бедрена кост в областта на бедрената шийка” и то на възрастен човек на 87години, което е
причинило на пострадалия “Трайно затруднение на движенията на Ляв долен крайник
за период от време по-голям от 1-един месец”, наложилата се допълнително хирургична
интервенция при приемането на Г.Л.П.-87г. в болничното заведение
/допълнително причинени болка и страдание
за допълнителен период време/, които
дават основание за извод, че физическите болки и страдания на пострадалия в момента на
получаване на увреждането и в последствие,след това/и към настоящия момен/ са се НАСЛОЖИЛИ и той е страдал и продължава да
страда силно за което свидетелстват, както приложената медицинска документация,
приета от съда така и събраните гласни доказателства в хода на делото Г.Л.П.-87г/”На 19.01.2018г. беше петък на път за болницата пеша, реших да пресека
ул.К. и Методий на пешеходна пътека, която се намира в ляво от страната на
поликлиниката и на новострояща се сграда при болницата в *. ………… и изведнъж нещо силно ме тласна отзад от
към гърба и аз “като някой вратар във футбола направих плонш
на пред” и в този момент се почудих какво става. В този момент, веднага след
това, усетих че от дясната ми страна започна нещо да ме дърпа и чух женски
глас: „искам да ви помогна, да ви изправя“.
…….. Какви болки и какво нещо
изживях е трудно да се опише. Лекуващата
лекарка излезе в отпуск и разпореди 10дни да не мърдам от леглото, само
да лежа на гръб. Но ми стана много трудно, не можех да ставам да се нахраня,
всичко беше под мен. Синът ми сутрин и вечер идваше в болницата, за да ме обслужва. Там имаше медицински персонал,
който беше много добър и обслужваше болните, даже имаше и от *, някои ме
познаваха, но за бръснене, за тоалет,
синът ми се грижеше за мен. Болки
имах колкото си искаш. Най-сетне поисках от лекуващия лекар да ми разреши поне
да сядам на леглото и той се
съгласи.Някъде около 2-3дни,преди да ме изпишат, се движех с проходилка, след това ми дадоха патерици и на 15-ия ден от
постъпването ми в болницата, ме изписаха. Прекараха ме вкъщи, приковаха ме на
леглото, полуседнал спех.
Социалните ми дадоха столче някакво, защото като седна на ниско, не мога да
ставам. Много болки, много неприятности и психическо натоварване преживях. Аз
съм преживял много неща, но такова нещо в тези 87години, не ми се е случвало.
Най-ценното за човека е здравето. Това което се случи с мен ме лиши от всичко,
не мога да ходя на вилата. Там в с.Дяково имам лозници,
но не можех да се грижа за тях. Аз така
си помагах на пенсията, но сега съм вече получовек.
Сега се движа с патерица, а преди инцидента, се подпирах с бастун, за да не
падна,да не се подхлъзна нещо. Гледах си градина на вилата в с.Дяково.
Произвеждах си зеленчуци и плодове. На инцидента бях облечен с едно яке, а
надолу с панталон-дънки. Паднах на земята на пешеходната пътека тогава защото ме удари колата с
госпожата…………….. След изписването ми
от болницата, не излизах от къщи около 5 месеца. Движех се вътре в апартамента,
от едната стая в другата,като се подпирах с патериците. Някъде през м. Юли
2018г. излязох навън, като първо синът ми ме придружаваше. Сега в момента мога да изляза сам от дома си,
с трудности, но мога да изляза. Добре, че в блока, където живея има асансьор,
ако нямаше, не мога да изляза сам навън. Сам започнах да излизам някъде от м.
Август, грубо. …………… До инцидента сам се обслужвах, сам си изкарвах по 300кг.
картофи, по две тенекии боб, отделно домати, чушки, моркови, круши, ябълки,
всичко. В с.Дяково грозде си отглеждах и
от него си правех вино, ракия си варех. Преди
инцидента, всяко лято си живеех в с.Дяково. От 2003г., до 2017г. постоянно си
живеех в с.Дяково, като си идвах в града само, за да си взема пенсията и за
лекарства от джипито. Придвижвах се до гарата сам, тя
е отдалечена, на 300м. е от вилата. Сам живеех в с.Дяково, жена ми почина през
1991г. Викал съм някой да ми помогне в строителство, керемида да смени, но в
ежедневието никой не ми е помагал, аз си готвех, до магазина си ходех сам. Сега
не мога да живея по същия начин, както си живеех преди инцидента. Синът ми ме
кара с колата до село, не мога сега да се кача във влака. Имам болки в
областта на крака. Целият крак ми тръпне. Като ме изписаха, докторката
каза, че може с една патерица да ходя, но
на контролния преглед като ходих, тя ми каза с двете патерици да ходя.
……Не мога във времето да махна патериците. Не мога да се движа без патериците.
Аз до сега никога не съм бил шофьор…………Преди
инцидента нямах други заболявания на
двигателната система. Освен това, което казах по-горе, че имах порязване
на пръста на лявата ръка, бях отразял
сухожилие. ……… “….. Нямах болен крак преди инцидента. Носех
бастун, както посочих по-горе за сигурност понеже съм възрастен……………С дясната
ръка винаги си нося бастуна и тогава го носех в дясната ръка………./, Л.Г.П./”Аз не съм присъствал на случая.
На въпросната дата, която сега не си спомням, ми се обади по телефона баща ми и
каза, че го е блъснала кола, и левият му крак е безчувствен. Това беше
разговора по телефона. След това ми се обади
дежурен от полицията, като мисля, че са извадили моя номер от телефона
на баща ми. Полицаят ми каза, че баща ми е претърпял ПТП и се намира в
болницата в *. …. Аз тръгнах за болницата, но това отне време. Отидох в
болницата, баща ми беше вече прегледан, беше минал през рентгена и стоеше в
коридора на бърза помощ, като седеше в количка. Госпожата от ПТП-то също беше
там и седеше на пейка /свидетелят сочи подсъдимата/. …….След това лекарят,
който беше в бърза помощ, ме изпрати на рентгена да взема заключението от
рентгенолога и от там ме изпратиха в ортопедичното отделение, от където получих
отказ, че този вид контузия, т.е. счупване, те не го лекуват, за което ми
дадоха документите и аз предприех действия да търся болница за лечението на
баща ми. Откарах го в най- близката специализирана поликлиника в Горна баня.
Приеха го на легло и след 4-5 дни извършиха там операция. Оперираха му левия крак,
извършиха смяна на ставата на ябълката -горе. Кракът беше подут с голям хематом
от коляното до ябълката и абсолютно неподвижен. Кракът му висеше. Стоя в
болницата около 17 дни. През това време аз се грижех за него, всеки ден бях в
болницата. Имам и документ, който ми
дадоха от болницата за придружител, тъй като болницата влезе в грипна
карантина. Обслужвах го, като го бръснех, къпех, сменях подлогите, всичко
необходимо. След изписването от болницата, аз го закарах в апартамента и така 4
месеца се грижех за него,като бях непрекъснато там при него. Освен мен, за него
се грижеха и мои приятели. При изписването му, не бях сам, бях с приятели,
които ми помагаха. Той не е лек човек,
за да мога да се справя сам. Към края на м. юни 2018г. може би, той
започна самостоятелно да излиза от къщи.
Иначе вътре се движеше, за да не се залежава. В момента може да излиза сам
навън, но му е трудно с двете патерици. Докато беше вкъщи аз ходех всеки ден
при него, съпругата ми по рядко ходеше, но тя му готвеше, переше го.
……...Купувахме за него проходилка, патерици, лекарства, инжекции, всякакви
медикаменти, спиртове и др. ………Преди инцидента баща ми като човек на тази
възраст ползваше бастун. Това е нормално за човек на 87 год. Той беше жизнен човек. През лятото си стоеше на вилата в с.Дяково.Преди
инцидента той нямаше заболяване на краката. Преди инцидента той живееше на с.
Дяково и се грижеше сам за себе си, като преди три години само лятно време беше
там, а зимно време си беше тук. Имаше
си на вилата лично стопанство, кокошки,
градина, отглеждаше пъпеши. Той там самичък живееше. Има брат който живее
в Дупница и е на 91 години. След случая
има огромна промяна в ежедневието на баща ми. При всяко движение той чувства
болки. Той нямаше проблеми преди това, беше изключително жизнен човек.
Сменената става беше изплатена изцяло от нас./ и Ж.Д.А./Първо ми се обади Любо-синът на Г.. Г. съм го
виждал преди инцидента само един път. Любо ми се обади и ме попита, дали мога
да дам кръв за баща му, тъй като аз често съм давал кръв, той знаеше това нещо и затова се обади на
мен. Казах му, че има определена възраст за даване на кръв и да провери дали
имам право. Той тогава си намери други кръводарители, и аз не съм давал кръв.
След това ми се обади за изписването на баща му. Не мога да кажа кога, но
някъде след около месец след това ми се обади, да отида да му помогна. Отидохме
първо да купим проходилка и други неща от * от
кв.Хр.Смирненски, при бекярските общежития. Отидохме в болницата в Горна баня,
от където взехме бащата на Любо. Отвън пред болницата го изведоха служители на
болницата. Поставихме го трудно в колата защото той е висок човек, а аз седнах на задната седалка, зад пострадалия.
Докарахме го в тях,в *. С големи мъки го извадихме от колата. През
цялото време, докато пътувахме с колата, той охкаше. Качихме го до горе,на 8
етаж, но не съм сигурен, дали на 8-ми или на 9-ти етаж. Изкачихме го с
асансьора и това беше.След това Любо пак
ме помоли да го водим на преглед и аз да
помагам при придвижването му до лекаря. На светофарите при болницата има частна
клиника и там беше прегледа. След това го изпратиха в болница „Св.Г.“, която се
намира на сп.Шахтьор в гр.*, там също помагах, за да го качиме
в болницата. Наложи се с колата да влезем в градинката отгоре. Тези контролни
прегледи бяха може би около месец. Г. беше вече доста по-добре, от когато го
изписаха от болницата в София, но аз помагах през цялото време. И сега съм тук,
за да му помогна. ……..Не е споделял пред мен Любо, дали баща му е имал
заболявания преди инцидента. За него не сме говорили въобще.Един единствен път
аз съм виждал бащата на Любо, бяхме на погребение с Любо на наш колега./
Оздравителния процес в дадения случай /изхождайки
се от възрастта на пострадалия/ е продължил продължително над 1година и окончателното му приключване ДО предходното
му състояние е малко вероятен,според вещите лица.
Тези данни се извличат от заключението на приетите Съдебно-медицински експертизи, Епикриза, както и от съдържанието на
представените медицински документи относно пострадалия приложени по делото,включително и горните
показания на свидетелите. При
конкретните обстоятелства житейски оправдано е да се приеме, че за в бъдеще
пострадалият е поставен в определена
социална изолация, предвид ограниченията произтичащи от невъзможността за
нормално общуване-придвижване/каквото е било до случая/,невъзможност да се
занимава със дейаности с каквито се е занимавал до
инцидента/земеделие и др./което му причинява допълнителни емоционални страдания
на този етап на житейския му път, като
са останали постоянни неблагоприятни
последици до края на живота му имащи пряко отношение освен с чисто
здравословното му състояние, така и с възможността си да изхранва себе си и семейството си/същия е до
известна степен земеделец/.
Предвид изложеното съдът приема, че
гражданският ищец действително е претърпял неимуществени вреди/болки и
страдания/, вследствие причинените му телесни повреди, които подлежат на
обезщетяване. От това следва, че предявеният граждански иск е доказан по
основание, тъй като е налице противоправно поведение
на подсъдимата В.Е.Е.,
претърпяна щета и причинна връзка между тях.
Съобразявайки се с принципите на справедливостта,
както и с утвърдената съдебна практика,съдът счита, че сумата от 15 000лева /петнадесет хиляди/лева ще е достатъчна да го
обезщети за претърпените неимуществени
вреди/болки и страдания/.
Поради това, съдът уважи предявения
граждански иск, срещу подсъдимата В.Е.Е.
именно в този размер, като за разликата
до пълния предявен размер на иска от 50 000лева, отхвърли същия, като НЕоснователен и НЕдоказан.
Предявеният иск се преценява за обезщетяване
на неимуществените вреди, претърпени от телесното увреждане описано в диспозитива на обвинението, поради което решението по иска
в частност досежно уважения размер, се основава на
оценка степента на болките и страданията от това именно увреждане.
Съдът присъди законната лихва, върху уважения
размер на посочената главница, тъй като обезщетение за забава се претендира в
който смисъл осъди подсъдимата В.Е.Е.-ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Гражданския ищец и Частен обвинител Г.Л.П.-87г. ,СУМАТА
от 15 000/ петнадесет хиляди/лева представляваща претърпени
от него в резултат
на престъплението,извършено на 19.01.2018г.. и описано по горе, НЕимуществени вреди/болка и страдание/, ведно със законовата лихва,върху посочената главница,считано от
момента на увреждането /19.01.2018г./ до окончателното
изплащане, ведно със сумата от 1 500/хиляда и петстотин/лева за направени
от него РАЗНОСКИ по делото/за Адвокатско възнаграждение/ и отхвърли предявения Граждански иск, като НЕоснователен и НЕдоказан в ЧАСТТА му
над уважената,до пълния претендиран размер от 50 000лева,а по сметка на Районен съд-гр.*, я осъди
да ЗАПЛАТИ сумата от 600/шестотин/лева, представляваща 4%-Държавна такса,върху уважения
размер на иска, както
По отношение предявените
граждански претенции касаещи ИМУЩЕСТВЕНИ вреди
в размер на
2 656,84/две хиляди шестотин петдесет и шест
лева и осемдесет и четири стотинки/лева,
вземайке в предвид представениет писмени документи /Констативен протокол за птп с пострадали лица № 2018-1028-37-1 от 19.01.2018г. Лист
за преглед на пациент В 406.2, изд. на 19.01.2018г. Допълнителен лист
за преглед на пациент. Искане за образна диагностика от 19.01.2018г. с резултат
от образното изследване. Епикриза ИЗ 144/2018,изд. от
Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф.
Бойчо Бойчев", Клиника костна патология и обща ортопедия.Служебна бележка-придру жител.Фактура№ ********** от дата
05.02.2018г. изд. от СБАЛО „Проф. Б. Бойчев" ЕАД и фискален бон от същата
дата. Фактура № ********** от 22.01.2018г. изд. от СБАЛО „Проф. Б. Бойчев"
ЕАД и фискален бон от същата дата.Фактура№ ********** от 22.01.2018т. изд. от
СБАЛО „Проф. Б. Бойчев" ЕАД и фискален бон от същата дата.Фактура№
********** изд. от СБАЛО „Проф. Б. Бойчев" ЕАД от 22.01.2018г. и фискален
бон от къщата дата. Фактура № ********** от 05.02.2018г. изд. от Аптека Медея, „Сититраст" ЕООД и
фискален бон от същата дата;Фактура № ********** от 06.02.2018г. изд. от Аптека
Медея, „Сититраст"
ЕООД и фискален бон от същата дата;Фактура№ ********* от 22.02.2018г. изд. от
Аптека Медея, „Сититраст"
ЕООД и фискален бон от същата дата;Сметка№ ********** от 07.02.2018г. за
заверка на подпис, изд. от Нотариус Румен Манов per. № 141 на Нотариалната
камара, район на действие ПРС;Фактура№ ********** от 22.02.2018г. изд. от МБАЛ
„Рахила А." и фискален бон от същата
дата;Рецепта изд. от д-р М. Кацарова; Фактура №
********** от 02.07.2018г. изд. от ЕТ „ВИДИА - Любен Виденов" и фискален
бон от същата дата.Фискални бона -9 броя.
Билети и фискални бона -11 броя/ в подкрепа
на направените разходи във връзка с настъпилите последици от процесното деяние, извършено от подсъдимата, съда осъди
подсъдимата В.Е.Е.
да заплати на Гражданския
ищец и Частен обвинител Г.Л.П.-ЕГН **********,сумата от 2 656,84/две хиляди
шестотин петдесет и шест
лева и осемдесет и четири
стотинки/лева,представляваща
направени и претърпяни от
него в резултат
на престъплението,извършено на 19.01.2018г.. и описано по горе, ИМУЩЕСТВЕНИ вреди /финансови разходи/, ведно със законовата лихва,върху
уважената главница, считано
от момента на увреждането/19.01.2018г./ до окончателното изплащане,както
и по сметка на Районен съд-*, ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 106,27/сто и шест лева и двадесет и седем стотинки/лева, представляваща 4%-Държавна такса,
върху уважения размер на
иска.
ПО разноските по
делото
На осн. чл.189 ал.3 от НПК, съда с оглед изхода на делото осъди подсъдимата В.Е.Е.,да ЗАПЛАТИ сумата от 673,04/шестотин седемдесет и три лева и три
стотинки/лева по сметка на ОДП-МВР-*, представляващи направени разноски по досъдебното производство
за Експертизи, а по сметка на Районен съд-гр.*, СУМАТА от 115/сто
и петнадесет/лева,представляващи разноски в съдебното производство
за Вещи лица.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Гр.Перник
СЪДИЯ:....................
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
ВС