№ /19.12.2017
год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 2454 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалният кодекс
/АПК/, вр. чл. 68 от Закон за защита от дискриминацията ЗЗД/.
Образувано е по жалбата на Г.С.Г. *** срещу Решение № 220/05.07.2017 година
на Комисията за защита от дискриминация на Република България /КЗД/.
Жалбоподателката твърди, че решението е необосновано и постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че КЗД неправилно е приела,
че не е налице пълно сходство между длъжността, която заема и длъжностите на С.Б.С.,
С.С., М.Д.В., В.И.И. и Д.И.П.. Твърди, че дори и да се приеме, че не е налице
пълно съответствие между длъжностите е нарушен принципът, прогласен в чл. 14,
ал. 1 от ЗЗД за равно възнаграждение за равностоен труд. Твърди, че е налице
дискриминацията по признаците „възраст“, „образование“ и „лично положение“.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.
Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез процесуален
представител, поддържа жалбата. Позовава се на събраните в хода на съдебното
производство доказателства, от които е видно, че назначените през 2012 година М.Д.В.,
В.И.И. и Д.И.П. са получавали възнаграждение от 634 и 730 лева, като лицата са
със средно образование, без професионален опит и стаж. Позовава се на данните
за възнагражденията на С.Б.С. и С.С., които са започнали работа през 2015
година.
Ответникът – КЗД гр. София, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по същество. В писмено становище от 16.11.2017 година
изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – кметът на Община Варна, заместник кметът на
Община Варна и началникът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез
процесуален представител, оспорват жалбата. Твърдят, че оспореният
административен акт е законосъобразен. Молят съда да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата. Претендират присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното
производство писмени документи, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Административното производство е започнало по
жалбата на Г.С.Г. вх. № 44-00-1002/24.03.2016 година /л. 1 от административната
преписка /АП/. С разпореждане № 269/06.04.2016 година /л. 21-22 от АП/ на
председателя на КЗД е образувана преписка № 106/2016 година за производство по
глава Четвърта от ЗЗД, разпределена на петчленен състав, определен персонално в
разпореждането за образуване на преписката. С разпореждането са дадени указания
за страните, за които същите са получили уведомления. По искане на докладчика
по преписката, с разпореждане № 300/18.04.2016 година /л.26 от АП/ на
председателя на КЗД е определена Е.Б. - служител в отдел “Специализирано
производство“ да извършва необходимите действия, свързани с проучването по
преписката и съгласуване с докладчика.
Ответниците в административното производство – кметът на Община Варна,
заместник кметът на Община Варна и началникът на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Варна са уведомени за започналото срещу тях производство
/писмо изх. № 16-15-291/25.04.2016 година /л. 28/, връчено на 27.04.2016
година, писмо изх. № 16-15-669/15.12.2016 година /л. 409/, връчено на
19.12.2016 година и писмо изх. № 16-19-118/08.09.2016 година, връчено на
27.09.2016 година /л. 408//.
В хода на административното производство кметът на Община Варна е изразил
становище за неоснователност на жалбата и е представил изисканите му писмени
документи /л. 39 – 406/. Заместник кметът на Община Варна е депозирал писмено
становище /л.411- 414/. Началникът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Варна не е изразил становище по жалбата.
На основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 от Правилата за производство
пред КЗК е изготвен доклад - заключение на докладчика по преписката до
председателя на заседателния състав, в който е обобщена преписката, с
предложение за насрочване на открито заседание с призоваване на страните и
съответни указания до тях.
Със Заповед № 12-11-299/17.03.2016 година за заместник на З.Д. е определен
А.М..
Със Заповед № 12-11-318/22.03.2016 година за заместник на Б. Х. е определен
К.Е..
След провеждане на открити заседания – 22.03.2017 год. и 26.05.2017 година,
с Решение № 220 от 05.07.2017 година по преписка 106/2016 година петчленен
разширен състав е установил, че не е извършено нарушение на закона и е оставил жалба вх. № 44-01-1002/24.03.2016 година без уважение.
За да постанови
този резултат съставът е установил, че жалбоподателката е била в трудово
правоотношение с Община Варна до 25.04.2016 година, като считано от 29.06.2012
година е заемала длъжността „старши инспектор“ в Отдел „Обслужване на
данъкоплатци и отчитане на приходи“, Дирекция „Местни данъци и такси“ с месечно
трудово възнаграждение в размер на 561 лева. Приел е, че С.Б.С. и С. Г.С.
заемат длъжността „инспектор“ в Отдел „Контролно ревизионни дейности и
принудително събиране“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна
съответно от 21.10.2015 година и 02.06.2015 година, с възнаграждение в размер
на 600 лева. Установил е, че М.Д.В., В.И.И. и Д.И.П. заемат съответно длъжностите
„старши специалист“ в Отдел „Събиране и отчитане на касови приходи“ със средно
образование и възнаграждение в размер на 634 лева; „главен специалист“ в Отдел
„Безкасови приходи“, със средно специално образование с възнаграждение 703 лева
„инспектор“ в Отдел „Безкасови приходи“ със средно образование и възнаграждение
в размер на 678 лева. Въз основа на установеното съставът е приел, че между
лицата не може да се направи сравнение, т.к. не са в сравнимо сходно положение,
поради разлика в длъжностите, които заемат. Отделно от това е приел, че не
налице неблагоприятно третиране на лицето на основата на признак „възраст“ и
„образование“. Изложени са мотиви за липсата на извършено „преследване“ по
отношение на жалбоподателката от директора на Дирекция “Местни данъци и такси“
след подаване на жалбата.
Решението е
връчено на жалбоподателката на 13.07.2017 година. Жалбата
е депозирана на 28.07.2017 година в срока по чл. 68, ал. 1 от ЗЗД, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява
законосъобразността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от
компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправни разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Преценката за законосъобразност следва да се извърши съобразно правните и
фактическите основания, посочени в административния акт, а съгласно чл. 142,
ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон, се
преценява към момента на издаването му.
Осъществявайки контрол за законосъобразност на обжалваното решение в
посочения по-горе обхват, настоящият състав приема, че решението е издадено от
компетентен орган и от надлежен състав, при което не е налице отменителното
основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваното решение съответства на изискването за форма, като същото е
постановено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания за
издаването му, подписано е от членовете
на състава и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
При постановяването на обжалването решение и в хода на производството пред
КЗД са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че
административният орган се е произнесъл по нередовна жалба. Съобразно
разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД. Жалбата трябва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава и изложение на
исканията към комисията. Видно от жалбата от 24.03.2016 год. в същата не е
посочен точен период
на извършване на нарушението, което е от съществено значение, с оглед
разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗД. Административният орган не е изпълнил
задължението си по чл. 30, ал. 2 от АПК, вр. чл. 70, ал. 1 от ЗЗД. При липсата
на наведени конкретни твърдения за периода на извършване на нарушението по ЗЗД.
Административният орган е следвало да остави производството без движение, като
даде задължителни указания на жалбоподателката за съобразяване на жалбата с
изискванията по чл. 50, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД.
Отделно от това
административният орган не е изследвал въпроса кои от посочените три лица е
активно процесуално легитимирано по наведените твърдения за нарушение по ЗЗД. В
тази част жалбата също е нередовна, т.к. жалбоподателката не е навела ясни
твърдения кое от лицата е неин работодател, респ. лице определящо трудовите
възнаграждения.
Отделно от това
административният орган не е изяснил спора от фактическа страна, в резултат на
което е постановил необоснован акт. Видно от представените поименни щатни
разписания в отдела, в който работи жалбоподателката – „Обслужване на
данъкоплатци и отчитане на приходи“ работят 37 служители, трима от които – Е.С.Д.,
Я.Т.А. и Г.Н.П. – на една и съща длъжност, но с различно трудово
възнаграждение. Органът не е изследвал какви трудови функции изпълнява всеки
един от служителите в отдела, както тези, заемащи една и съща длъжност, така и
посочените от жалбоподателката за сравнение. Не е изискал длъжностните
характеристики за всички длъжности в отдела, респективно не е извършил анализ
какви са действително осъществяваните от служителите в отдела трудови функции.
Позовавайки са на различните длъжности, които заемат посочените от
жалбоподателката лица и без да изследва характера на работата, извършвана от
всеки един от служителите, посочени от жалбоподателката за сравнение е
отхвърлил жалбата.
За прецизност на
изложението съдът намира за необходимо да изложи и следните мотиви :
В Глава втора от ЗЗД са въведени антидискриминационни
правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки
задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд;
предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на
професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално
израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при
оценката на дейността им и др. Видно от разпоредбата на ЗЗД, критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на
трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят
с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата,
или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в
държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение
по чл. 14, ал. 1
ЗЗД и чл. 243, ал.
1 от Кодекса на труда /КТ/ са два: а/ за еднакъв труд. Като под "еднакъв труд" се разбира трудът, полаган от
различни лица, но с една и съща по качество работна сила /квалификация, умения,
сръчности, умствени и физически способности и сила и т. н./ и б/ за равностоен
труд. Равностоен
е трудът, полаган от различни лица, които имат различна по профил на своята
квалификация работна сила, принадлежност към различна професия и специалност,
изпълняват различна по характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност.
Равностойният труд е от различен
характер, но със същата стойност на работната сила, труд, който въпреки различния си характер струва толкова, колкото трудът от друг характер, независимо от
кого се полага. Равностойността се
определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на
изразходваната работна сила, производителността и условията, при които се
извършва работата. При равностоен труд извършваната работа е различна, но анализът на сравняваните
длъжности показва, че с оглед на умения, отговорности, изискуема квалификация,
усилия за изпълнението им и условия на труд
тези длъжностни са еквивалентни. Независимо от свободата на договаряне на трудовото
възнаграждение работодателят не може да пренебрегва принципа за равно
възнаграждение по чл. 243 от КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 от
антидискриминационния закон. В случая неправилно съставът на КЗД е приел, че различията в трудовото
възнаграждение на Г. се основават на разлика в качеството и интензитета на
положения труд, различните длъжностни характеристики, нормативно установените
размери на трудовите възнаграждения в администрацията, а не на основата на
лично положение.
Между страните не се спори, а се и установява от представените в хода на
административното производство, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с Община
Варна до 25.04.2016 година, като считано от 01.08.2012 година е заемала
длъжността „старши инспектор“ „Обслужване на данъкоплатци“ в Отдел „Обслужване
на данъкоплатци и отчитане на приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 561 лева, въз основа на
допълнително трудово споразумение № 1049/31.07.2012 година /л. 272 от АП/.
Видно от Трудов
договор от 21.10.2015 година С.Б.С. заема длъжността инспектор
„Контролно-ревизионна дейност“ в Отдел „Контролно-ревизионни дейности и
принудително събиране“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна с
основно месечно възнаграждение в размер на 600 лева, считано от 21.10.2015
година.
Видно от трудов
договор от 02.06.2015 година С.С. заема длъжността инспектор
„Контролно-ревизионна дейност“ в Отдел „Контролно-ревизионни дейности и
принудително събиране“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна с
основно месечно възнаграждение в размер на 600 лева, считано 02.06.2015 година.
Видно от трудов
договор № 59/06.06.2012 год. М.Д.В. заема длъжността „старши специалист
Събиране и отчитане на касови приходи“ в Отдел „Обслужване на данъкоплатци и
отчитане на приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“. С допълнително
споразумение от 31.07.2012 год. основно месечно възнаграждение е 634 лева.
Видно от трудов
договор № 16/23.02.2006 година В.И.И. заема длъжността „старши специалист
Отчитане на имуществени данъци“ в Отдел „Контролни и държавни общински органи“
в Дирекция „Местни данъци и такси“. С допълнително трудово споразумение от
31.07.2012 година заеманата длъжност от лицето заема длъжността главен
специалист „Безкасови приходи“ в Отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане
на приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ с възнаграждение 703 лева
Видно от трудов
договор № 162/26.08.2005 год. Д.И.П. заема длъжността „главен специалист“
„Отчитане на имуществени данъци“ в Отдел „Приходи от имуществени данъци“,
Дирекция „Финанси и бюджет“. С допълнително трудово споразумение от 31.07.2012
год. лицето заема длъжността „главен специалист“ „Безкасови приходи“ в Отдел
„Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“ в Дирекция „Местни данъци и
такси“ с възнаграждение 678 лева.
Видно от
представената Длъжностна характеристика преките задължения на жалбоподателка,
заемаща длъжността „старши инспектор Обслужване на данъкоплатци“ са свързани с
пряко обслужване на данъкоплатци – приемане и обработване на данъчни
декларации, оказване на методологическа помощ на данъкоплатците, изготвяне на
отчети за дейността на отдела, проверяване декларирани от лицата данни,
предоставяне на информация по искане на данъчни органи, установяване на
административни нарушения и съставяне на актове, изпълняване и на други, възложени
от началника на отдела или директора на Дирекцията дейности.
Видно от
Длъжностната характеристика за длъжността „старши специалист Събиране и
отчитане на касови приходи“, в Отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на
приходи“, каквато длъжност заема М.Д.В., преките задължения са с обхват –
събиране на суми за местни данъци и такси и глоби на компютърни квитанции,
ежедневно засичане на събраните суми по пера, въвеждане на декларации по чл. 54
от ЗМДТ, връчване на наказателни постановления, изготвяне на отговори до други
администрации, изпращане на съобщения да данъчнозадължени лица, изпълнение и на
други, възложени от началника на отдела или директора на Дирекцията.
Видно от
длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист Безкасови
приходи“, в Отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“, Дирекция
„Местни данъци и такси“, каквато длъжност заемат В.И.И. и Д.И.П., преките
задължения на лицата са свързани с въвеждане на данни – отразяване на
безкасовите плащания – банкови преводи, пощенски записи, проверка на
извършените касови плащания, отразяване на влезлите в сила наказателни
постановления, актове за прихващане и възстановяване, съдебни решения в
информационната система, изготвяне на справки за касовото изпълнение на
бюджета, изготвяне на анализи и отчети за събираемостта на приходите от
местните данъци и такси, изпълняване и на други, възложени от началника на
отдела или директора на Дирекцията дейности.
Административният
орган следва да извърши сравнителен анализ на длъжностите „старши инспектор
Обслужване на данъкоплатци“ с длъжността, заемана от М.Д.В. – старши специалист
Събиране и отчитане на касови приходи“, като изходи от това, че длъжностите са
в един и същи отдел и дирекция, включват работа с граждани, анализ на работата
в отдела и отчет на дейността в отдела. Сравнителен анализ следва да се извърши
и между длъжностите „старши инспектор Обслужване на данъкоплотци“ с „главен
специалист Безкасови приходи“, в Отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане
на приходи“, Дирекция „Местни данъци и такси“, каквато длъжност заемат В.И.И. и
Д.И.П.. Органът следва да съобрази, че двете сравнявани длъжности
организационно попадат в един отдел – „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на
приходи“, изискват работа с данъчно законодателство, респ. познаването му,
както и отчитане на работата в отдела и работа с граждани. На изследване
подлежи и въпросът защо за длъжността, заемана от жалбоподателката се изисква
образование бакалавър, а за другите две – средно специално образование.
При новото
разглеждане на преписката административният орган следва да изиска длъжностните
характеристики на всички служители в отдела и след като извърши анализ на
задълженията на служителите да се произнесе налице ли е еднакъв, равностоен
труд.
Административният
орган не е обвързан, при произнасянето си, с наведените в жалбата искания за
сравняване с други лица, а е длъжен да извърши задълбочено проучване и анализ с
цел установяване наличието, респ. липсата на нарушение по ЗЗД.
Съгласно поименните щатни
разписания за 2012, 2013, 2014 и 2015 година основната месечна заплата на Г. е 550 лева, на М.Д.В. – 420 лева, В.И.И. – 420 лева и Д.И.П.
– 470 лева.
Работодателят е
определил алгоритъм за
определяне на ОРЗ за всяка длъжност/ за изчисляване на стойността на полагания труд за всяка длъжност/ с оглед утвърдените
критерии - сложност на труда, отговорност
на труда, тежест на труда и параметри на околната среда. При
наличие на изключително съществена разлика в размера на ОРЗ на Г. и останалите сравнявани
лица административният орган е следвало да укаже на работодателя /предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗД/, че следва да докаже, че принципът, заложен в чл. 14, ал. 1
ЗЗД не е нарушен. Като не е дал такива конкретни
указания административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение,
довело до непопълване на делото с доказателствен материал. В случая работодателят е следвало да докаже, вкл. чрез
Икономическа експертиза, как е определено окончателното трудово възнаграждение
на всеки един от служителите в отдела, въз основа на представените Вътрешни
правила за заплатите, утвърдени от кмета на Община Варна. Видно от щатното
поименно разписание при едно и също основно месечно възнаграждение служители са
получавали различно брутно трудово възнаграждение, което не е изследвано от
органа.
Предвид
изложеното съдът намира, че проверяваният административен акт следва да се
отмени, преписката следва да се върне на органа за продължаване на
съдопроизводствените действия от фазата на образуване на административното
производство.
Жалбоподателката
не е представила доказателства за направени разноски пред инстанцията, поради
което такива не се присъждат.
Предвид горното
и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Варненският административен съд, ІV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 220/05.07.2017 год. на Комисия за защита
от дискриминация на Република България, петчленен разширен състав ВРЪЩА
делото като преписка за продължаване на производствените действия по
жалбата на Г.С.Г., ЕГН ********** ***-00-1002/24.03.2016 год. в съответствие с
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.