О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито
заседание на 19
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената
Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски-мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. ч. гр.дело N`100 по описа за 2019
г.,за да се произнесе взе предвид:
С.Ц. *** е подал ч.ж. срещу определение
№322/05.02.19 г по ч.гр.д.№450/19 г по описа на ВРСъд, с което е отхвърлено
искането му за допускане на обезпечение на бъдещи искове против"
Топлофикация-Враца"ЕАД гр.Враца с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във
вр. с чл. 439 от ГПК за несъсществуване на вземане от главница 244,91 лв и лихва 82,49 лв, за
които е издаден ИЛ въз основа на влязла
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1706/18 г по описа на ВРС ,чрез
налагане на обезпечителна мярка "спиране
изпълнението"по ИД №51/2019 г по описа на ЧСИ Г. Б..
В
жалбата се навеждат доводи ,че определението на ВРСъд е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено и уважено искането за
обезпечение на бъдещи искове срещу "Топлофикация-Враца " ЕАД,
с обезпечителна мярка"спиране на ИД
№51/19 г на ЧСИ Г.Б..
Твърди се ,че неправилно ВРС приемал, че за вземането на
"Топлофикация-Враца"ЕАД е приложима 5 годишна давност, а това било
задължение за периодично плащане ,поради което задължението се погасявало с
кратка 3 годишна давност съгласно ТР3/12 г на ОСГК на ВКС. Според жалбоподателя
били налице достатъчно писмени доказателства за наличие на обезпечителна нужда,
а поисканата обезпечителна мярка била напълно подходяща по смисъла на закона.
С жалбата не се представят други доказателства освен разпореждане на ВРС от 22.05.2018 г по ч.гр.д.№1706/18
г ,ИЛ от същата дата както и съобщение от ЧСИ Б. до жалбоподателя за присъединен взискател-държавата по ИД, които са представени и пред ВРСъд с първоначалната
молба.
Съд. състав ,след като обсъди доводите на
жалбоподателя и писмените доказателства по делото ,приема следното:жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на
обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите. разгледана по същество
жалбата е н е о с н о в а т е л н а.
С.Ц. е подал пред ВРС молба за издаване на обезпечителна заповед с
мярка"спиране на изп.дело №51/19 г по описа на ЧСИ Г.Б., с оглед завеждане
на бъдещ иск против "Топлофикация-Враца"ЕАД г.Враца. Същият е заявил
в молбата си, че бъдещия му иск е с правно
осн. чл. 439 вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК т.е. да установи несъществуване на
вземането на "Топлофикация-Враца"ЕАД срещу него за сумата от 327,40
лв /главница и лихва 82,49 лв/ по издадена фактура от 30.06.15 г с падеж
31.07.2015 г.
При гореизложеното се налагат следните
правни изводи:
1.За да се допусне обезпечение на бъдещ иск
е необходимо той да е процесуално
допустим и вероятно основателен
като следва да е подкрепен и с убедителни писмени доказателства. Освен
това кумулативно без търсеното обезпечение за ищеца следва
да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата му по бъдещия
иск.
От самата молба за
допускане на обезпечение е видно, че след
проведено заповедно производство по което жалбоподателят не е подал възражение по чл.
414 от ГПК, заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила и ВРС е разпоредил издаването на ИЛ , след
което е образувано ИД№51/2019 г по описа на ЧСИ Г.Б..
Жалбоподателят твърди,
че с бъдещия иск ще установи несъществуване на вземането за сумите по ИЛ като
погасени по давност. Този бъдещ иск по
чл. 439 от ГПК не би бил процесуално допустим, защото законодателят изрично е посочил ,че такъв иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.В случая обаче за сумата по ИЛ
жалбоподатеилят не е направил възражение
,че е погасена по давност, тъй като не се е възползвал от чл. 414 от ГПК и този факт
не може повторно да се разглежда след като е издаден ИЛ на посоченото изпълнително
основание т.е. това не е факт настъпил след приключване на заповедното
производство.
2.Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес по ИД№51/2019 г, с иска по чл. 439 от ГПК му се дава право да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но
имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай жалбоподателят
твърди погасяване на изпълняемото право по време на заповедното производство по
чл. 410 от ГПК на основание изтекла тригодишна
давност за периодични плащания, каквито са задълженията му"Топлофикация-Враца"ЕАДгр.Враца,
което прави иска му процесуално
недопустим.
Затова подадената молба за обезпечение на
бъдещ иск с правно основание чл.439 от ГПК, чрез налагане обезпечителна
мярка"спиране на ИД№51/19 г" по описа на ЧСИ Г.Б., е неоснователна.
Поради съвпадение с
крайния извод на първоинстанционния съд, определението атакувано с жалбата следва
да бъде потвърдено , но с настоящите мотиви.
Водим
от горното съд. състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение№ 322/05.02.2019 г по ч.гр.д.№ 450/19 г по описа на ВРСъд.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/