№ 31087
гр. София, 17.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110174339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба, подадена от ответника ЗД „*******“ АД с искане за
изменение на постановеното на 26.07.2022г. решение в частта за разноските. Ответникът
поддържа, че като го е осъдил съдът да заплати 1000 лева разноски, от които 600 лева
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, съдът е уважил прекомерни разноски
за ищеца. Твърди че не му се следва цялата платена държавна такса, защото е оттеглил част
от исковете си, както и че не му се дължат разноски в производството, защото ответникът е
признал иска. Твърди, че адвокатското възнаграждение от 400 лева, претендирано от
процесуалния представител на ищеца е прекомерно.
Насрещната страна е взела становище по молбата, като я намира за неоснователна.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1
ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Държавната такса, която е заплатена от ищеца е в размер на 600 лева по
първоначално предявените от него искове. В процеса исковата молба е била обездвижвана
от съда за отстраняване на нередовности, в резултат на което ищецът е заявил, че поддържа
само първия иск, но внесената за разглеждане на исковете му такса не му е била
възстановявана, т.к. няма основани за това (по арг. от противното на чл.78, ал.9 от ГПК). В
този смисъл държавната такса, платена в производството се явява реално сторени от ищеца
в същото разноски, които му се следват , при този изход на спора.
Възражението на ответника, че е признал иска и не дължи разноски е неоснователно,
доколкото за да е така, следва да са налице кумулативно и двете предпоставки на чл.78, ал.2
от ГПК – ответникът да не е бил повод за завеждане на производството и да е признал иска.
В конкретния случай ответникът е признал претенцията, но с извънпроцесуалното си
поведение е бил повод за завеждане на делото, затова дължи разноски по него на ищеца.
Възражението на ответника, че претендираното от ищеца адвокатско
1
възнаграждение е прекомерно е неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата в
редакцията й от ДВ бр. 88 от 2022 г. минималното адвокатско възнаграждение при този
размер на иска е 400 лева.
По тези съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от ответника ЗД „*******“ АД молба с искане
за изменение на постановеното на 26.07.2022г. по гр.д.№ 74339/2021г. на СРС, 176-ти
състав, решение в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2