Решение по дело №1126/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260170
Дата: 3 септември 2020 г.
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20202120101126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260170 / 03.09.2020 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                         ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и седми юли                                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                  Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1126 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                        Ж.П.С. е предявил срещу „Първа инвестиционна банка“ АД отрицателен установителен иск, за признаване за установено по отношение на ответната банка, че не дължи сумите от 14935.08 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***/**** год., 1339.84 лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2012 год. до 09.09.2013 год., 931.06 лв. - наказателна лихва за периода от 07.01.2013 год. до 12.12.2013 год., законната лихва върху главницата, начиная от 13.12.2013 год. до окончателното й изплащане и 344.12 лв. – деловодни разноски, за които в полза на „МКБ Юнионбанк“ АД е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № ******/2013 год. на БРС и е образувано изп. дело № **** на ЧСИ Д* Н., рег. № **** на КЧСИ.

                                 Искът е с правно основание в чл.124, предявен е по реда на чл.439 от ГПК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, е допустим.             В съдебно заседание се поддържа от пълномощника на ищеца, който моли за уважаването му и присъждане на разноски. Ангажира писмени доказателства.

                                 Процесуалният представител на ответната банка оспорва основателността на иска, по изложени в отговора съображения.

                                 След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:

                                 Съгласно публичното вписване в ТР, считано от 04.03.2014 год. „Първа инвестиционна банка“ АД е универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, по силата на извършено вливане на последното и прекратяването му без ликвидация. Следователно, ответната банка е носител на всички права и задължения на влялата се в нея, вкл. и процесните.

                                 На ***.2013 год., по ч.гр.д. № *** / 2013 год. на БРС, в полза на заявителя „МКБ Юнионбанк“ АД (прекратено), са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и  изпълнителен лист срещу длъжника, за заплащане на сумите от 14935.08 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 347-159/06.11.2012 год., 1339.84 лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2012 год. до 09.09.2013 год., 931.06 лв. - наказателна лихва за периода от 07.01.2013 год. до 12.12.2013 год., законната лихва върху главницата, начиная от 13.12.2013 год. до окончателното й изплащане и 344.12 лв. – деловодни разноски.

                    Въз основа на изпълнителния лист и за посочените в същия вземания, по молба на кредитора „МКБ Юнионбанк“ АД (прекратено), на 23.01.2014 год. е образувано изпълнително дело № ***** на ЧСИ Д* Н..

                                 Първото действие, предприето от съдебния изпълнител в хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ (видно от молбата на взискателя), е изпращането на 07.02.2014 год. на покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

                                 На 20.06.2016 год., (след вливането на „МКБ Юнионбанк“ АД)  съдебният изпълнител е сезиран с молба от правоприемника на взискателя - „Първа инвестиционна банка“ АД, за извършване на справки и предприемане на публична продан на движими вещи, принадлежащи на длъжника, респ. изпълнение върху негови вземания.

                                 Изпълнителни действия по горното дело, с изключение на несъстоял се на 27.06.2016 год. опис на движими вещи, не са предприемани до 07.07.2016 год., респ. 10.01.2019 год., когато съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до работодателите на длъжника.

                                 На 09.04.2019 год. и след депозирано от адвокатския пълномощник на длъжника заявление, изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

                                 По молба на „Първа инвестиционна банка“АД от 08.10.2019 год. и въз основа на същия изпълнителен титул, е образувано изп. дело № ***** на ЧСИ Д* Н., с предмет процесните вземания.

                                 При така установените факти, искът се явява неоснователен.

                       Както се каза по горе, първото изпълнително дело е образувано на 23.01.2014 год. и тази дата е съществена за разрешаването на спора, тъй като е поставила началото на срока за перемпция. Следователно, на 23.01.2016 год. се е прекратило ex lege принудителното изпълнение, а с постановлението си от 09.04.2019 год., съдебният изпълнител само е констатирал настъпилото прекратяване.

                       Предприетите след това изпълнителни действия, в частност налагането на 07.07.2016 год. и на 10.01.2019 год. на запори върху трудово възнаграждение на ищеца – длъжник и др. такива по молба на взискателя, не биха могли да поддържат висящността на вече прекратения изпълнителен процес и да бъдат зачетени.

                       Но по време на висящия изпълнителен процес и до прекратяването му, давност не е текла, съобразно приложимото за настоящия случай ППВС № 3/80 год. (Р№ 170/2017-IV г.о.). Следователно, от 23.01.2016 год. (когато е прекратено изпълнителното дело), е започнала да тече нова давност, което от своя страна, при отчитане правилото чл.110 от ЗЗД, обуславя неоснователност на иска.

                       Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се присъждат деловодни разноски в размер на 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

                       Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                      

                       ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж.П.С. ***, ЕГН - **********, предявени против „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. С*, район „*******, представлявана от изпълнителните директори С* П* и Н* Н*, за признаване за установено, че не дължи на ответната банка сумите от 14935.08 лв. – главница по договор за потребителски кредит № *****/****2012 год., 1339.84 лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2012 год. до 09.09.2013 год., 931.06 лв. - наказателна лихва за периода от 07.01.2013 год. до 12.12.2013 год., законната лихва върху главницата, начиная от 13.12.2013 год. до окончателното й изплащане и 344.12 лв. – деловодни разноски, за които в полза на „МКБ Юнионбанк“ АД е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № *****/2013 год. на БРС и е образувано изп. дело № ******* на ЧСИ Д* Н., рег. № 804 на КЧСИ.

                                 ОСЪЖДА Ж.П.С. да заплати на„Първа инвестиционна банка” АД деловодни разноски в размер на 200 лв.

                                 Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                      

 

                                                                               Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е