№ 3397
гр. С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110100502 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. – малолетна,
действаща чрез своята майка и законен представител Н. Д. срещу „Б..
Ищцата твърди, че имала сключен договор за въздушен превоз с ответника за полет
FB751 по направление летище В. - летище Ш., с планиран час на излитане в 12:50 ч. на
06.08.2018г. местно време и планиран час на кацане 15:05 ч. на 06.08.2018г. местно време.
Твърди, че макар ищцата да се е представила навреме на гишето за регистрация, полетът
достигнал до крайната си точка летище „Ш.“ в М. в 20:05 ч. местно време на 06.08.2018 г.
Полетът закъснял с повече от 3 часа. Поради това ищцата претендира заплащането на
обезщетение по чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. Посочва, че разстоянието В. -
М., измерено по метода на дъгата на големия кръг, е 1574 км. Ищцата твърди, че въпреки
отправената на 02.10.2018г. покана до ответника за извънсъдебно уреждане на спора,
последният не заплатил дължимото обезщетение.
Във връзка с издадената в нейна полза заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 46261/2021г. на СРС, 61 състав, било подадено възражение от длъжника,
поради което предявява иска си, като моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответното дружество й дължи сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснелия полет на основание чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент 261/2004, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК - 05.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 225,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 02.10.2018г. до 02.08.2021г.
Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника,
с който оспорва предявения иск - прави възражение за настъпила погасителна давност.
Навежда доводи, че давността за обезщетение за закъснял полет се определя по реда на
чл.135 ЗГВ и давността е 2-годишна. Посочва, че не е изпълнен фактическия състав по чл.7,
§1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г., с твърдението, че ищцата не се е явила на гишето за
регистрация 45 минути преди обявения час на излитане. Оспорва представителната власт на
процесуалния представител на ищцата и моли делото да бъде прекратено поради липса на
надлежно представителство. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент 261/2004 за сумата от 400
евро и по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - за сумата от 225,16 лв. мораторна лихва за
забава за периода от 02.10.2018г. до 02.08.2021г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент
261/2004 в тежест на ищеца е да докаже качеството си на пътник по валидна облигация по
договор за въздушен превоз; явяване на ищцата за регистрация поне 45 минути преди
определения й час за излитане; закъснение на полета съобразно твърденията по ИМ;
размерът на обезщетението, дължимо от превозвача, в т.ч. разстоянието на полета, измерено
по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да установи оспорванията си и наведените в отговора на
исковата молба възражения за давност.
По възражението за давност в тежест на ищеца е докаже основания за спиране и
прекъсване на давността, а в тежестта на ответника - началната дата на давността.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Съдът, след преценка на събраните по делото и относими към разрешаване на спора
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент ЕС/261/2004:
По делото е представен електронен билет, издаден от превозвача – „Б. /л. 9 и л. 49 – в
превод, от делото/ на името на ищцата А. Д., касателно полет № FB 751 с дестинация от гр.
В. до гр. М. на дата 06.08.2018г., платиран да излети в 12:50ч.
Визираните доказателства не се оспорват от ответника, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Не е спорно наличието на облигационно отношение между страните по
повод процесния полет, като същите се установяват и от представения електронен билет.
Представена е и разпечатка от системата на интернет-страницата flightstats.com
касателно същия полет /л. 10 от делото/, както и писмо от Летище В. /л. 67 от делото/, от
които се установява, че действителният час на излизате за процесния полет, е бил 17:44ч.,
2
т.е. с повече от три часа закъснение.
На основание чл. 190 ГПК с определението за насрочване съдът е задължил ответника
да представи по делото заверено копие или оригинал на списък на всички пасажери на полет
FB 751 от дата 06.08.2018г., като го е предупредил за последиците по чл. 161 ГПК.
Определението е било получено от ответника /л. 61 от делото/, като исканите документи не
са били представени по делото, нито в дадения срок, нито до приключване на съдебното
дирене. С оглед на това, и на основание чл. 161 ГПК, като съобрази представения по делото
електронен билет, съдът прие за установено, че на релевантната дата 06.08.2018г. ищцата се
е явила за регистрация поне 45 минути преди определения й час за излитане.
Не е спорно между страните разстоянието между двете летища – гр. В. – гр. М., а
именно – 1574 км., която се установява от извлечение от интернет страница за изчисление на
разстоянието по метода на дъгата на големия кръг чрез калкулатор /л. 12 от делото/.
Най-сетне, съдът кредитира и приобщената по делото кореспонденция между „Б. и
представител на ищцата във връзка със закъснението на процесния полет /л. 11 от делото/,
видно от която на дата 02.10.2018г. ответникът е бил поканен да заплати обезщетение за
закъснелия полет.
Коментираните до тук документи не се оспорват от ответната страна, поради което
съдът го кредитира изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От представените и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява,
че ищцата е сключила договор за въздушен превоз с ответника с дата и час на излитане –
06.08.2018г. 12:50ч. от гр. В. до гр. М., както и че същата се е явила своевременно за
процесния полет – поне 45 минути преди него. Безспорно се установява също така, че
полетът е извършен с над 3 часа закъснение. Установява се и разстоянието между двете
летища – 1574 км.
Предвид разпоредбата на чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на
полета, измерени по дъгата на големия кръг. В процесния случай разстоянието на полета на
ищците, определено при спазване на чл. 7, § 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. е 1574 км,
предвид на което и дължимото обезщетение е в размера, визиран в чл. 7, § 1, б. „б” от
Регламента, или 400 евро.
Всичко изложено, води до извод за основателност на претенецията за заплащане на
обезщетение за закъснял полет от страна на ищцата.
Съдът намира за необходимо да обсъди и възражението за изтекла давност, което е
направено от ответника още с подаването на възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, като намира същото за неоснователно.
На първо място, съдът ще посочи, че не споделя практиката на СРС, 126 състав, на
която се позовава ответника, като същата не е и задължителна такава.
3
Този състав счита, е приложена в случая е разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД,
съгласно която - давността за вземанията за дължими обезщетения е три години, като в
конкретния случай, тази давност е започнала да тече най-рано на 06.08.2018г. – плануваната
дата на полета. Преди да изтече тригодишната давност, което би станало на 06.08.2021г., на
05.08.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
ищцата. С подаването на заявлението давността на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД е
прекъсната. Считано от тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност, а с
подаването и на исковата молба давността на основание чл. 115, б. „ж” ЗЗД е спряла да тече.
Що се отнася до възраженията на ответника, свързани с пълномощията на
процесуалния представител на ищцата, съдът вече е взел становище в определението си за
насрочване по него, приемайки го за ирелевантно, като и към момента се придържа към
него. Ето защо, повторни доводи в тази връзка не намира за необходимо да излага.
По отношение иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от доказателствата по делото и в частност от приобщената кореспонденция,
водена между представител на ищцата и ответното дружество по повод предявената
претенция в размер на 400 евро поради закъснял полет, покана за това е била изпратена и
получена съответно от ответника на дата 02.10.2018г. С оглед на това, именно от тази дата
ответникът дължи мораторна лихва за забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тази лихва се
претендира до 02.08.2021г., като ищецът я претендира в размер на 225,16 лева.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва за
претендирания период, като изключи периода на извънредното положение, а именно от
13.03.2020г. до 08.04.2020г. В този период действа нормата на чл. 6 от ЗМДВИП, която в
първоначалната си редакция и до новото изменение с ДВ бр. 34/2020г., в сила от
09.04.2020г. предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи.
Тази лихва съдът изчисли в общ размер на 219,49 лева, до който размер искът за
мораторна лихва върху главницата следва да бъде уважен. За горницата до пълния предявен
размер от 225,16 лева или за сумата от 5,67 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има ищецът с оглед уважената част на
иска, както и ответникът с оглед отхвърлената част на иска.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер 380 лева, от които 75 лева
заплатена държавна такса за образуване на делото; 5,00 лева – държавна такса за издадено
съдебно удостоверение и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, доколкото предвид размера на исковете,
минималното адвокатско възнаграждение съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
4
1/2004г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения е в именно в размер на
300 лева, колкото и се претендира.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
сумата 377,86 лева, с оглед уважената част на иска.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед на това, ищецът има право на разноските, сторени в производството по
ч.гр.д. № 46261/2021г. по описа на СРС, 61-и състав, които се следват съразмерно с
уважената част на иска.
Същите възлизат на 25 лева – ДТ. При това положение ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски, направени в заповедното производство в размер на 24,86 лева.
От страна на ответника не се претендират разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Д. – гражданин на Р., родена
на **********г. - малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Н. Д.,
срещу „Б. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., Аерогара С. искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че „Б. дължи на А. Д. – гражданин на Р., родена на **********г. - малолетна,
действаща чрез своята майка и законен представител Н. Д., сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет FB 751 от 06.08.2018г. от гр. В. до гр. М., с
повече от три часа, на основание чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент 261/2004, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК – 05.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 219,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 02.10.2018г. до 02.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва до
пълния предявен размер от 225,16 лева, или за сумата от 5,67 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., Аерогара С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. Д. – гражданин на Р., родена на **********г.
- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Н. Д. сумата от 377,86
лева – разноски, сторени в исковото производство пред СРС и сумата от 24,86 лева –
разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 46261/2021г. на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6