Р Е Ш Е Н И Е
№1721/14.10.2022г.
гр. Пловдив, 14.10.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора
Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Николова КАНД № 1757 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Г.Г.И., ЕГН **********,
чрез адв. С. - А.,***, офис 107, против Решение № 549 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 5862/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №36-0000640/16.08.2021г., издадено от и.д. директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" /РДАА/ - Пловдив, с
което на Г.Г.И., ЕГН ********** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност на решението.
Според касатора при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и е приложен неправилно материалния закон. Не ставало
ясно кой от изброените документи не бил представен и дали е сред задължителните
документи, които трябва да бъдат в превозното средство. Изложени са доводи, че
чл.12б, ал.10 от ЗАвП има за адресат лицето за чиято сметка се извършва
превозът, като в случая не ставало ясно коя форма има предвид АНО. Твърди се,
че задължението за осигуряване на валиден лиценз на общността, разрешение и
други документи не са вменени в тежест на водача и няма как той да е субект на
нарушението. Според касатора в случая е налице противоречие между фактическото
и юридическото изражение на обвинението. Иска се отмяна на решението, както и
отмяна на НП. Претендират се направените по делото разноски.
В постъпила по делото писмена молба на процесуалния
представител на жалбоподателя са преповторени възраженията в касационната
жалба.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да потвърди решението на РС - Пловдив, като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното № 549 от 14.03.2022 г., постановено
по АНД №
5862/2021 г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателно постановление №36-0000640/16.08.2021г., издадено от и.д. директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" /РДАА/ - Пловдив, с
което на Г.Г.И., ЕГН ********** на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
За да постанови този резултат, Районен
съд Пловдив е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, като са спазени изискванията по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Районен съд се е позовал на практика на ВАС и е посочил,
че извършването на която и да е от формите на дейността, без надлежно
разрешение, е определено от законодателя като административно нарушение
съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което се носи административно-наказателна
отговорност, която е лична - на водача. Според мотивите на съдебния акт,
действително задължение на превозвача е да се снабди с лиценз за извършване на
обществен превоз на товари, да бъде включено конкретното моторно превозно
средство, с което се извършва превозът, в обхвата на лиценза и да има издадено
удостоверение за обществен превоз на товари, както и да снабди водачите с
необходимите документи, но е посочил, че самостоятелно задължение на водача е
да не пристъпва към извършването на превоза, без да е получил необходимите документи
за законосъобразното му осъществяване (регламентирани в чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.). Районен съд се е позовал на показанията
на разпитаните по делото двама свидетели – инспектори в РДАА Пловдив, според
които изброяването на документите е направено, тъй като в конкретния случай
водачът не е представил нито един от възможните документи, изискуеми по чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Съдът е приел и за неоснователно възражението на
жалбоподателя за нарушени правилата на защита и е посочил, че същото би могло
да бъде относимо, ако при извършването на превоза жалбоподателят е имал
конкретен документ, който не е приет и значението му не е зачетено от
контролните органи. За безспорно установено е прието извършването на
административното нарушение по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът се е позовал
на разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП
и е посочил, че в конкретния случай се установява, че превозът е извършван чрез
товарен автомобил от категория N3, като според чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП категория N3 включва моторни превозни средства, проектирани и конструирани
основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 т.
Позовал се е и на приложената по преписката справка от базата данни на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“ за издадени лицензи
относно МПС с рег. № СВ7618РА, от която е видно, че за това
превозно средство няма издаден нито един лиценз. Според мотивите на оспореното
решение, правната норма по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП в случая е едновременно
санкционна, но и предписваща самото правило за поведение, при чието
неизпълнение да бъде наложена санкцията. Посочено е, че наложеното с НП
административно наказание глоба от 2 000 лева е правилно индивидуализирано в
единствения му възможен размер. Направен е извод, че случаят не е маловажен.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени
факти и след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства
районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи,
които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Районен
съд е обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя, които са
преповторени и пред настоящата инстанция.
Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП няма препращане
към друга норма. Както е посочил районен съд нормата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП в случая
е едновременно санкционна и предписваща правило за поведение.
Що се отнася до възражението, свързано с
чл.10 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г., районен съд е изложил
подробни мотиви, които настоящия съд споделя изцяло. Действително съгласно
последно цитираната разпоредба, за извършване на превоз на товари за собствена
сметка на територията на Европейската общност не се изисква лиценз или друго
разрешително, но съгласно чл.12б, ал.10 от ЗАвП, превоз на товари за собствена
сметка между два пункта на територията на Република България не може да се
извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с
допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари
или e физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона
за подпомагане на земеделските производители. В случая няма спор между
страните, че процесният товарен автомобил е от категория N3 с допустима
максимална маса над 12 тона.
Несъстоятелно е възражението, че задължението за осигуряване на валиден лиценз на общността,
разрешение и други документи не е вменени в тежест на водача и няма как той да
е субект на нарушението. Както е посочено и в мотивите на оспореното решение,
действително задължение на превозвача е да се снабди с лиценз за извършване на
обществен превоз на товари, да бъде включено конкретното моторно превозно
средство, с което се извършва превозът, в обхвата на лиценза и да има издадено
удостоверение за обществен превоз на товари, както и да снабди водачите с
необходимите документи. Но самостоятелно задължение на водача е да не пристъпва
към извършването на превоза, без да е получил необходимите документи съобразно
чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008
г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка.
Не се споделя
възражението на касатора, че не ставало ясно кой от изброените документи не бил
представен и дали е сред задължителните документи, които трябва да бъдат в
превозното средство. И в тази връзка касационната инстанция напълно споделя
изводите на районен съд, като следва да се отбележи, че нито един документ не е
представен нито в хода на административно-наказателното производство, нито в
хода на съдебното производство.
Обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 549 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 5862/2021 г. по описа на Пловдивски
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: