Р Е ШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №354 по
описа за 2022 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.
Производството е образувано по жалба с вх.№ 3313/04.10.2022 г. подадена от И.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Г.П. от ЛАК с адрес: ***, срещу
Решение № 2153-10-69/08.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е
оставена без уважение жалбата на И.Т.Т. срещу Разпореждане №
101-00-273-7/22.07.2022 г. на За ръководител на осигуряването за безработица
(съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ -
Ловеч), с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 11, § 3, буква
„а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Към жалбата административния орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата страна моли съда да отмени атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че неправилно административният
орган e
оставил без уважение
жалбата против Разпореждане № 101-00-273-7/22.07.2022 г. Претендира
възстановяване на сторените деловодни разноски.
Ответната страна, директора на ТП на НОИ РУСО гр.Ловеч, редовно
призован, се представлява от ю.к. К.. Оспорва жалбата.
Съдът,
след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален
административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Според чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, за придобиване право
на парично обезщетение за безработица се зачита и времето зачетено за
осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на
международен договор, по който Република България е страна или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност. Европейските
правила за координация на системите за социална сигурност се съдържат в
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, както и в
Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Основното правило при определяне на приложимото право в
сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на
държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата,
осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава
членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11, § 3, б.
"а" от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Изключенията от това общо правило са предвидени в чл. 65,
§ 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, който регламентира специфичните правила за
отпускането и изплащането на обезщетенията за безработица на безработни лица,
които по време на последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица
са пребивавали в държава членка, различна от компетентната.
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не
е член на Европейския съюз считано от 31.01.2020 г., като от същата дата е в
сила Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия
(Споразумението за оттегляне, Официален вестник на ЕС, серия L, номер 29, стр. 7-187, от 31.01.2020 г.). Същото се прилага считано от
01.01.2021 г. след изтичане на преходния период от 01.02.2020 г. до 31.12.2020
г.
В чл. 30 от Споразумението за оттегляне се определят
лицата, спрямо които продължават да се прилагат всички правила за координация
на системите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 и
в Регламент (ЕО) 987/2009.
Обособяват се следните групи лица:
1. граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство,
спрямо които в края на преходния период (31.12.2020 г.) се прилага
законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка;
2. граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство,
които към края на преходния период пребивават в Обединеното кралство, съответно
държава-членка и спрямо които се прилага законодателството на държава-членка,
съответно Обединеното кралство;
3. граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство,
които в края на преходния период, упражняват дейност като заето или
самостоятелно заето лице в Обединеното кралство, съответно в държава-членка и
спрямо които съгласно дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004, се прилага
законодателството на държава-членка, съответно на Обединеното кралство;
4. лица без гражданство и бежанци, които пребивават в
държава-членка или в Обединеното кралство и се намират в една от описаните
ситуации по т. 1- 3;
5. граждани на трети държави, които се намират в една от
описаните ситуации по т. 1-3, ако отговарят на условията на Регламент (ЕО) №
859/2003;
6. членове на семейства на лицата, обхванати по т. 1-5 и
преживелите лица, обхванати по т. 1-5.
Съгласно чл. 30, § 2 от Споразумението за оттегляне
посочените лица попадат в чл. 30, § 1, дотогава, докогато продължават да
се намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи
едновременно държава-членка и Обединеното кралство. Т. е. с прекъсването към 31.12.2020 г. на трансграничната
ситуация, в която лицата се намират, те вече не са сред лицата, посочени в чл.
30, § 1, т. 3 от Споразумението за оттегляне. След като лицето не попада в
посочената хипотеза, спрямо него не са приложими разпоредбите на чл. 61 и
следв. от Регламент (ЕО) № 883/2004, засягащи обезщетенията за безработица.
Чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални
случаи, които се отнасят за лица, които не попадат или вече не попадат в чл.
30, § 1, б.“а“, като за същите Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага само за целите на сумиране на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна
заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от
такива периоди. За целите на сумирането периодите, завършени преди и след края
на преходния период (31.12.2020 г.) се вземат предвид в съответствие с
Регламент (ЕО) № 883/2004. Обхванатите лица са граждани на Съюза и граждани на
Обединеното кралство, както и лица без гражданство и бежанци, за които преди
края на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното
кралство, съответно на държава-членка, както и членовете на техните
семейства. Това са група лица, които са придобили осигурителни периоди във Великобритания
само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г.
За тези лица, видно от съдържанието на чл. 61, §1 и §2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004, при преценката на права се прилага националното
законодателство (в настоящия случай – раздел III "Парични обезщетения за
безработица" от КСО и НОИПОБ), като за придобиване на съответното право се
сумират българските и британските периоди.
Съгласно чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 напълно
безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като
самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от
компетентната държава-членка, и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение
на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга
член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави
на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то
последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
Съгласно чл.65, §5. a) от Регламент (ЕО) № 883/2004 безработното
лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в
съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване
както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на
последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези
обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.
Ако последният период на осигуряване на вече безработното
лице е във Великобритания, започнал и завършил преди 31.12.2020 г. и
прекратяване на осигуряването във Великобритания е преди 31.12.2020 г. и лицето
няма български стаж, с който да се сумират периодите, не се дължи обезщетение
при безработица от българската осигурителна система, тъй като лицето е вече
извън обхвата на чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне, и не отговаря на
изискванията за отпускане на парично обезщетение при безработица по смисъла на
КСО. В тази хипотеза чл. 61 и следв. от Регламент (ЕО) № 883/ 2004
не е приложим поради прекъсване на трансграничната ситуация със завръщане на
лицето в България.
Ако последният осигурителен период е български, започнал
и завършил след 31.12.2020 г. и има предходен британски период, започнал и
завършил преди 31.12.2020 г. – се прилага само КСО, като само за придобиване на
правото и определяне на продължителността на изплащане на обезщетението при
безработица се отчитат британските осигурителни периоди, придобити преди
31.12.2020 г.
Ако последният осигурителен период е завършен по
законодателството на Обединено кралство Великобритания, преди 31.12.2020 г., и
за държава на обичайно пребиваване през осигурителния период се счита
Великобритания, то и компетентната институция, която следва да извърши преценка
на правото за обезщетение при безработица, като при необходимост да сумира
придобитите периоди от лицето преди последната му заетост, са институциите във
Великобритания. Поради това, за да запази статута си на лице по чл. 30, ал. 1
от Споразумението за оттегляне, лицето следва да упражни правото си на парично обезщетение
във Великобритания преди прекъсване на трансграничната ситуация и обезщетението
да бъде "изнесено" за плащане в България. С прекъсване на
трансграничната ситуация и без придобиване на стаж в България, преценката за обезщетението
се извършва по правилата на българското законодателство, т. е. последният
период на осигурена заетост следва да бъде придобит при условията на КСО, респ.
последното прекратяване да е по правоотношение, регламентирано по българското
законодателство, за да се пристъпи към сумиране на осигурителни периоди от
Великобритания.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е подал до ТП на НОИ Ловеч заявление за отпускане
на парично обезщетение за безработица на основание КСО на 27.01.2021 г. (лист
41). В декларацията към заявлението е посочил последния период на заетост в
чужбина от 14.01.2016 г. до 27.12.2020 г. при работодател във Великобритания.
Като причина за прекратяване на трудовото си правоотношение е посочил съкращаване
на щата поради „Ковид 19“.
На същата дата е подал заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002 (лист 45). Приложил е документи
без превод на български език.
На 10.02.2021 г. е издадено разпореждане, с което За
ръководител по осигуряването за безработица е спрял производството по
заявлението до получаване по служебен път на документи от компетентната
институция във Великобритания за осигурителен стаж и осигурителен доход (лист
61). На същата дата в Електронния обмен на социално осигурителна информация
между България и ЕС са изпратени искания за осигурително досие на трансграничен
работник (лист 69), искане за информация за заплатата (лист 71). На 16.04.2021
г. е изпратено искане за информация за пребиваване (лист 74).
На 17.05.2021 г. производството е възобновено с
разпореждане (лист 78), тъй като е представен документ U1 от лицето, без превод на
български език (лист 63 и сл.).
На 31.05.2021 г. отново е спряно производството до
получаване на информация за периодите на пребиваване от компетентната
институция във Великобритания (лист 78, гръб).
На 02.08.2021 г. са получени информация за заплатата (лист
93) и осигурително досие на работника (лист 85 и сл.).
След няколкократни напомняния на 07.01.2022 г. е получен
документ Н006 – отговор на искане за информация за пребиваване (лист 95), в
който е посочено изрично, че държава на пребиваване е Обединено кралство и е
посочен адрес във Великобритания. По този
въпрос няма спор между институциите.
На 10.01.2022 г. е възобновено производството по
подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (лист
39).
С
разпореждане №101-00-273-5/19.01.2021 г. на За ръководител на Осигуряване за
безработица при ТП на НОИ Ловеч е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО (лист 37).
На
01.12.2022 г. е подадена жалба против разпореждането. С Решение № 2153-10-31/28.02.2022
г. производството по жалбата е спряно.
На 10.03.2022 г. е предоставена информация за пътуванията
на И.Т. в периода 12.06.2016 г. – 09.03.2022 г. От която се установява, че в
периода същият е бил в Р България от 02.11.2017 г. до 11.11.2017 г., от 05.01.2018
г. до 14.01.2018 г. и след това е влязъл в страната на 25.12.2020 г. (лист
111).
На 04.03.2022 г. от ТД на НАП Велико Търново офис Ловеч е
постъпила информация от която се установява, че в периода 12.06.2016 г. -
27.12.2020 г. И.Т.Т. с ЕГН ********** няма сключен трудов договор, няма данни
за осигуряване, няма подадени ГДД по ЗДДФЛ и по сметките на НАП няма постъпвали
плащания от лицето (лист 112).
По жалба на Т. *** с определение № 363/20.04.2022 г. по
адм. д. №113/2022 г. по описа на съда спирането е отменено и преписката е
върната на органа за продължаване на административно-производствените действия
по предявената жалба против разпореждането.
С писмо от 11.07.2022 г. на Директор на ТП на НОИ Ловеч е
изискано от И.Т.Т. да представи доказателства относно държавата на пребиваване
за периода 12.07.2016 г. – 27.12.2020 г. В предоставения срок Т. е представил
пред органа двугодишен договор сключен с Теленор България ЕАД през 2019 г., две
декларации от 2017 г. и от 2018 г. и е посочил четири граждански дела, по които
е бил страна в периода 2017 -2020 г.
С разпореждане № 101-00-273-7/22.07.2022 г. (лист 14) отново
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Т., като се сочи,
че същият е с държава по пребиваване Великобритания, няма осигурителен период в
България след 01.01.2021 г., не е осъществявал дейност по прилагане на
българското законодателство, не е пребивавал на територията на България по
смисъла на чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/2004, поради което е прието, че
българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за
безработица по българското законодателство, тъй като това не е институцията на
държавата по последна заетост.
Т. подава
жалба по административен ред и с Решение № 2153-10-69/08.09.2022 г. директор на
ТП на НОИ Ловеч е отхвърлена жалбата против разпореждането.
Решението
е обжалвано пред съда по настоящото дело.
Не са
налични данни по делото издаденото разпореждане №101-00-273-5/19.01.2021 г. на
За ръководител на Осигуряване за безработица при ТП на НОИ Ловеч да е оттеглено
от административния орган преди издаване на разпореждане №
101-00-273-7/22.07.2022 г., с което реално административният орган се е произнесъл
повторно по подаденото заявление, също с отказ и с почти идентични мотиви.
Всъщност с
определение № 363/20.04.2022 г. по адм.д. №113/2022 г. по описа на АдмСЛ
преписката е върната на органа за продължаване на
административно-производствените действия по разглеждане на предявената жалба
по административен ред против Разпореждане №101-00-273-5/19.01.2021 г.
След
връщането на преписката решаващият орган по обжалването по административен ред
не е отменял обжалваното Разпореждане от 19.01.2021 г. по реда на чл.117, ал. 3
от КСО, разпореждането не е оттеглено и от издалия го орган по реда на чл. 91
от АПК. Вместо това е издадено повторно разпореждане за отказ по подаденото
заявление за отпускане на парично обезщетение при безработица, което също е
обжалвано и е оставено в сила с оспореното пред съда в настоящото производство
решение на директора на ТП на НОИ Ловеч.
Издаденото
решение е незаконосъобразно, тъй като с него е отхвърлена жалба против
разпореждане, което е незаконосъобразно като издадено при съществено нарушение
на процесуалните правила. В случая по подаденото заявление за отпускане на
обезщетение за безработица вече има издадено разпореждане, което е обжалвано и не
е отменено от горестоящия орган, нито е оттеглено от издателя. Обезщетенията за
безработица се отпускат по искане на лицето, а не служебно от административния
орган. Затова и няма как административният орган да започне повторно
производство по същото заявление, по което вече има негово произнасяне, което
освен това е и обжалвано по административен ред от лицето. Допуснатото
процесуално нарушение при издаване на Разпореждане № 101-00-273-7/22.07.2022 г.
от За ръководител на осигуряването за безработица е толкова съществено, че води
до незаконосъобразност на акта.
Ако са
били налице открити нови обстоятелства и решаващият орган е установил, че не е
било направено пълно изследване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, то е следвало да отмени разпореждането от 19.01.2021 г. и да върне
преписката за ново произнасяне след събиране на допълнителни доказателства, или
самият издател на разпореждането от 19.01.2021 г. да го оттегли в срока и по
реда на чл. 91 от АПК.
В случая
това не е направено и За ръководител на осигуряването за безработица е издал
незаконосъобразно разпореждане, а директорът на ТП на НОИ е издал
незаконосъобразно решение, с което е отхвърлил жалбата против
незаконосъобразното разпореждане.
С оглед
изложеното следва да бъде уважена жалбата, като бъдат отменени Решение №
2153-10-69/08.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч и оставеното в сила с
него Разпореждане № 101-00-273-7/22.07.2022 г. на За ръководител на
осигуряването за безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на
директора на ТП на НОИ - Ловеч), с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във
връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), и преписката да бъде върната на органа за
произнасяне по предявената по административен ред жалба против Разпореждане
№101-00-273-5/19.01.2021 г. издадено от За ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Ловеч.
При този
изход от спора се явява основателна претенцията на жалбоподателя да
възстановяване на сторените разноски в размер на 700 лв.
Воден от горното, на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Ловешки
административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни Решение
№ 2153-10-69/08.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч и оставеното в сила
с него Разпореждане № 101-00-273-7/22.07.2022 г. на За ръководител на
осигуряването за безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на
директора на ТП на НОИ - Ловеч), с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във
връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на И.Т.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване.
ВРЪЩА преписката на органа за
произнасяне по предявената по административен ред жалба против Разпореждане
№101-00-273-5/19.01.2021 г. издадено от За ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Ловеч.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Ловеч,
представлявано от Директор, да заплати на И.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 700 лв., представляваща сторени деловодни разноски за адвокат.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.119
от КСО във вр. с чл. 117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: