О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260101
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на четвърти септември две
хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар
Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя гр. дело №
932 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 423 от ГПК.
Производството
е образувано по възражение, по реда на
чл. 423 от ГПК, подадено от М.Б.Б., чрез процесуален представител адв. С.М.,
срещу Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2864/2014 г. на Районен съд
-Пловдив,V гр. състав, издадена в полза на “Обединена Българска Банка” АД. Моли се на основание чл. 423 ал.3 вр. чл. 423
ал. 1 т. 2 от ГПК съдът да приеме подаденото възражение от длъжника, както и на
основание чл. 423 ал. 3 изр. последно от ГПК да бъде обезсилена процесната
заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Прилагат
се заверени копия от писмени доказателства, от които в превод на български
език, като годни доказателствени средства съгласно ГПК, са: Удостоверение за
брак, от което е видно, че М.Б. е имал първи брак с лицето С. М., сключен на
08.12.2007г., който брак е разтрогнат от Духовния съвет през 2016г.; като
преводът е от заклет преводач от гръцки на български език от дата 09.03.2018г.,
/лист 6 от в.дело/; Удостоверение за регистрация на моторно превозно средство
издадено от Република Кипър отдел“Автомобилен транспорт“ от дата 28.09.2009г.;
като преводът е от заклет преводач от гръцки на български език от дата
09.03.2018г.; /лист 8-9 от в.дело/; Удостоверение за настоящ адрес, издадено с
изх. № 1400-47646/27.01.2020г., от Община Пловдив- Район Централен, от което е
видно, че М.Б.Б., с ЕГН **********, има заявен последен настоящ адрес – Кипър,
от дата 26.07.2011г., /лист 11 от в. дело/; Удостоверение за раждане-дубликат,
издадено от Община Пловдив, на 15.07.2013г., на М. Б., с дата на раждане ***г.,
с място на раждане- Кипър, с майка С. П. Б. и баща М.Б.Б., /лист 12 от в.дело/;
писмо от Служба за социално осигуряване Пафос от 03.02.2020г. до М.Б.Б., в
което е добавена осигурителната сметка на лицето, съответно, за годините от
периода 2008г.-2018г., вкл., /лист 13 от в.дело/.
С
Определение № 963, в закрито заседание, на 25.06.2020 г., в
производство, по реда на чл. 267, ал.1 от ГПК въззивният съд коментира
основателността на исканите доказателства, посочени във възражението, както и е
взето становище, по направените в същото доказателствени искания. Констатирано
е, че е постъпило писмено становище, по възражението, от страна на заявителя „Обединена Българска
Банка“ АД, чрез пълномощник юрисконсулт Г.А., с което се намира за
неоснователно направеното от длъжника възражение.
С
горецитираното Определение въззивният съд се произнася по доказателствените
искания на страните по делото. В тази
насока, съдът с Определението си е допуснал един свидетел на длъжника, при
режим на довеждане, в следващото съдебно
заседание, за обстоятелствата по пункт
1, от доказателствените искания, към
възражението по чл. 423 от ГПК,
съответно за твърдения относно факта, че жалбоподателят М.Б.Б. е нямал
обичайно местопребиваване на територията на Република България, към момента на
връчването на заповедта за изпълнение,
по реда на чл. 46 от ГПК.
С Определението
в подготвителното закрито заседание съдът е дал възможност длъжникът да
представи до следващото съдебно заседание,
заверено копие от изпълнително дело № 20148210400458, по описа на ЧСИ
Петко Илиев, рег. № 821, с район на действие ОС-Пловдив, с оглед заявеното от
него възражение, като в мотивите е
посочено, че това представяне е необходимо, с оглед доказване на определени
твърдения и обстоятелства от страна на длъжника, или съответно на части от
него, с оглед доказване на твърденията във
възраженията на длъжника.
В
Определението си, по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът указва на длъжника, че
при неизпълнение на указанията на съда, процесуалното действие – направено
доказателствено искане по пункт 2 от възражението – на основание чл. 192 от ГПК
да се задължи ЧСИ Драгомира Митрова, рег. № 828, с район на действие
ОС-Пловдив, да представи по делото в оригинал или в заверено копие изп. дело
№ 20158280401233 по нейния опис, се
смята за неизвършено, съгласно чл. 101 ал. 3 от ГПК.
С Определението
в подготвителното закрито заседание съдът дава възможност и на взискателя да
представи, до следващото съдебно заседание,
заверено копие от изпълнително дело № 20148210400458, по описа на ЧСИ
Петко Илиев, рег. № 821, с район на действие ОС-Пловдив, с оглед направените от
него доводи в писмено становище по възражението на длъжника; т.е. всяка страна
трябва да посочи твърденията, от които счита, че черпи благоприятни за нея
последици, като в тази насока ангажира и съответно доказателства.
В тази насока,
съдът констатира, че в регистратурата на Окръжен съд Пловдив, на 06.08.2020 г.,
е постъпила молба от взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, с вх. № 22474.
В молбата се сочи, че във връзка с
подаденото възражение по чл. 423 от ГПК и Определение № 963 от 25.06.2020 г. с
настоящата молба се прилага заверено копие на изпълнително дело № 458/2014 г.
по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 и район на действие Окръжен съд –
Пловдив. При което и се приема от въззивния съд, и се прилага към делото заверено копие на изпълнително дело № 458/2014 г. по описа на ЧСИ Петко
Илиев, рег. № 821, район на действие ОС Пловдив.
На 10 юни 2020 г., по възззивното дело, с вх. № 15146, в
регистратурата на Окръжен съд - Пловдив е постъпила молба, към възражението по
чл. 423, от молителя М.Б.Б., чрез адв.
М.. В същата се заявява, че се представят допълнителни съображения по същество,
във връзка с подаденото възражение, по
чл. 423 от ГПК срещу Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2864/2014 г. на Районен
съд Пловдив, V състав. В с.з. пред въззивния съд от страна на адв. М., се
поддържа молбата като становище по писмения отговор на взискателя – по
същество; като се заявява, че процесната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК не е връчена лично на длъжника, а е била връчена на неговата майка с
поканата за доброволно изпълнение на 07.12.2006г. Но заявява, че това не е
моментът на узнаването от страна на длъжника за издадената срещу него заповед
за изпълнение. Заявява се, че на 09.01.2020г., когато адв. М., като пълномощник
на длъжника, е направил справка по изп. дело, това е датата, когато следва да
се приеме, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение.Допълнително е
постъпила писмена защита от адв. М. по въззивното дело.
От показанията
на разпитания по въззивното дело свидетел на длъжника, св. Б. Д. Т., б.р., е
видно, че свидетелят познава М. от 10 и повече години, приятели са – имат общо
обкръжение. Това, което знае за него е, че той живее в Кипър, в града Пафос;
той живеел там от около 12 – 13 години, за да работи; отишъл заедно с
приятелката си, семейни са, имат и дете. Доколкото знае, М. работел в
хотелиерския бизнес - работи в някакъв хотел, като администратор. След като той
заминал за Кипър, те поддържали контакти с него, когато си дойде в България,
лятото, обажда се, виждат се; прибирал се на годината един път, някой път на
две години един път, а някой път и два пъти през годината.За това дали през
2016 г. се е прибирал в България -
мисли, че точно тогава починал баща му и това било някъде към юни месец;
а той се бил прибрал, мисли, за 2 или 3
дена тогава и те присъствали на погребението на баща му и тогава се видели,
повече не го е виждал; а след месец юни през
същата година 2016 г. не е идвал. След месец юни 2016 г., след тази
трагедия с баща му, той си дошъл или 2018 или 2019 година, за първи път след това в България. Не може да каже със сигурност коя точно от двете години.Той
си идвал обикновено след Нова година, януари, февруари – там, като не е сезон
относно неговата работа. Тук в България имал и други роднини, майка му и
брат му са тук. По мнение на
свидетеля, М. се е установил в Кипър и
има намерение да остане там; там се е устроил, сега дали има квартира или
жилище не знае; знае, че той има едно момче -
едно дете и то също е там, ходи
си на училище, вече е ученик. Тук, като си дойде в България, е при съпругата му, тук мисли, че е на
бул.“***“ гр. Пловдив;а дали това жилище е точно на жена му или на родителите й
не знае. Заявява, че са приятели, виждат се като си дойде М., обаждал се като
дойде. Заявява, че не знае нищо за
семейните му връзки - дали подържа връзки с майка си и роднините си.
От приложено
заверено от ЧСИ Петко Илиев ксерокопие на изпълнително дело№ 20148210400458 по
описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, с район на действие ОС-Пловдив, се установяват
от въззивния съд, като относими към предмета на настоящето производство,
следните обстоятелства:
Изп.
производство е образувано на 28.03.2014г.по молба на взискателя „ОББ“ АД, гр.
София, срещу длъжника М.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
изпълнителен лист издаден на 26.2.2014г. от РС-Пловдив, гр.колегия, V състав,
въз основа на Заповед № 1929 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 24.02.2014г., от РС-Пловдив,
гр.отделение,V състав.
По данни от НБД
население, към дата 01.04.2014г., настоящият адрес на длъжника М.Б. е в Кипър
от 26.07.2011г.; като постоянният му адрес е в гр. Пловдив, бул. „***“ **, от
16.05.2001г., който последно посочен адрес е бил и постоянният адрес на неговия
баща, както и на неговата майка М. А. С.-Б., както и на брат му И.Б.Б.. Като от
същите данни е видно, че към 01.04.2014г., бащата на длъжника Б. И. Б. е имал
настоящ адрес – Великобритания от 12.05.2000г., а брат му И. Б. е имал настоящ
адрес – САЩ от 29.06.2005г. Т.е. към датата на справката -01.04.2014г., само майката на длъжника, М. А. С.-Б. е
имала за настоящ адрес-*** - адресът, който е посочен като адрес на длъжника
при завеждане на изпълнителното дело срещу него. В т.н. към датата на тази
справка, относно съпругата на длъжника С. П.Б., както и относно сина на
длъжника, М. Б., има данни, че както постоянният, така и настоящият им адреси
са различни от тези на длъжника, а именно: гр. Пловдив, бул.“***
Видно е от ПДИ
с изх. № 38737/20.10.2016г. на ЧСИ по изпълнителното дело, до длъжника М.Б.Б.
на адрес ***, с приложени към нея копия от Изпълнителен лист от 26.02.2014г. и
Заповед за незабавно изпълнение издадена на основание чл. 417 от ГПК, под №
1929 по ч.гр.д.№ 2864 на дата 24.02.2016г. по описа на РС-Пловдив, както ПДИ,
така и изп. лист заедно със заповедта за незабавно изпълнение, са били получени
за длъжника, на дата 07.12.2016г., от М. С. /неговата майка-б.м./. Видно е от
приложена разписка от връчване на ПДИ, /лист 76 от изп. дело/, по отбелязвания
на връчителя Д. И. /призовкар/ е посочено:“По данни на майката адресатът живее
в чужбина. Същата се задължи да предаде съдържанието на поканата на длъжника“.
Видно е, че в
ПДИ се уведомява длъжника, че на дата 28.12.2016г. от 13.00 часа, до
приключване на изпълнителните действия, е насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника, находящи се на адрес: гр. Пловдив, бул. „***. При
което, явно, след уведомяване от страна на получилата ПДИ, е постъпила с вх. №
44758/13.12.2016г. и молба от И.Б.Б., брат на длъжника, за отлагане на
планирания опис, тъй като брат му М.Б. не пребивавал на адреса по делото,
повече от 10 години, /лист 77 от изп.дело/.
На лист 83 от
изп.дело, е видно, че на 24.02.2017г., се е запознал с изпълнително дело №
458/2014г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, срещу подпис адв. С. Б..
На лист 84 от
изп. дело, е видно, че по молба от 18.09.2017г., на същата дата – 18.09.2017г.,
отново, се е запознал с изп. дело № 458/2014г., срещу подпис адв. С. Б..
На лист 85 от
изп. дело, е видно, че на 06.11.17г., се е запознал с изп. дело № 458/14г.,
срещу подпис адв. Б. М..
На лист 177 от
изп. дело, е видно, че на 07.01.2020г., в качеството си на адвокат се е
запознал с изп. дело № 458/2014г. на ЧСИ, рег. № 821, срещу подпис адв. В. Ц..
На лист 178 от
изп. дело, е видно, че на 08.01.2020г., се е запознал с изп.дело № 458/14г.,
срещу подпис и адв. С.М.. От страна на адв. М. е постъпила по изп. дело с вх. №
09863/11.02.2020г. и молба като процесуален
представител на длъжника М.Б.Б. до ЧСИ за вдигане на наложена възбрана
на осн.чл. 442а ал. 2 от ГПК, както и по чл. 443 от ГПК занасочване
принудителното изпълнение върху друг притежаван от длъжника имот – в гр. Ч., а
при евентуалност, - върху притежаван от дължника имот в гр. Пловдив.
Видно е от лист
198 от изп. дело, че на 06.02.2020г., длъжникът М.Б.Б. е упълномощил адв. С.П.М.,***, да го
представлява и защитава по изп. дело № 458/2014г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,
рег. № 821, р-н на действие ОК-Пловдив, /лист 198 от изпълнителното
дело/.Следва, отново, запознаване на адв. М. с изп. дело на 24.02.20г., /лист
199 от изп.дело/, и отново подаване на молби като пълномощник на длъжника.
Предвид
гореизложените обстоятелства, въззивният съд не намира да са налице предпоставки
за приемане на възражението на длъжника, съгласно чл. 423 ал.3 вр. чл. 423 ал.
1 т. 2 от ГПК. Независимо от писмените данни за адресна регистрация на
длъжника, съответно, настоящ адрес в Кипър, от 2011г., както и обстоятелството,
че е започнал работа по трудово правоотношение, за което има данни, вкл. до
2018г., то не са налице писмени данни, както и такива от показанията на
разпитания по делото свидетел, че длъжникът непрекъснато е отсъствал от Р
България, където има постоянен адрес, както и на него е живяла и майка му,
която е получила ПДИ на 07.12.2016г, за длъжника, заедно с изп. лист и
заповедта за незабавно изпълнение, на същия адрес, при условията на чл. 46 ал.
2 от ГПК, като майката се е задължила да предаде на сина си, длъжник,
съдържанието на полученото от нея. При официалното удостоверяване на редовното
връчване на ПДИ, заедно с изп. лист и заповед за незабавно изпълнение, ведно с
официално удостоверяване на поемане на задължение от майката на длъжника за
неговото уведомяване на съдържанието на полученото от нея, въззивният съд
намира, че при доказателствена тежест, изцяло лежаща на длъжника, по делото не
са налице доказателства, от които да се приеме, че това уведомяване, това
достигане до знание у длъжника,не е сторено от майка му. В тази насока, по
делото не са налице доказателства, оборващи логичната житейска презумпция, че
„редовно получилият“ следва да е и „редовно уведомен“; няма данни по делото, в
т.ч. и такива от разпита на свидетеля на длъжника, че майката, въпреки, че е
получила редовно книжата, в т.ч. заповедта за незабавно изпълнение, и се е
задължила да запознае с тяхното съдържание своя син, длъжник, не е сторила
това.
Освен това,
видно от многобройните изброявания, със самото изп. дело са се запознавали
редица адвокати, които не са пълномощници на взискателя, на дати значително
предхождащи, в т.ч.повече от един месец от подаване на настоящето възражение на
07.02.20г. в съда, поради което и тези справки,отново, индицират знание на
заинтересования длъжник за обективиране на неговото задължение, в процесната
заповед за незабавно изпълнение.
Предвид
гореизложените съображения Пловдивският окръжен съд приема, че възражението на
длъжника като неоснователно, не следва да бъде прието от въззивния съд.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.
274 ал. 3 от ГПК.
Водим от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА като неоснователно, постъпило
чрез РС-Пловдив с вх. № 9231/07.02.2020г., Възражение по чл. 423 от ГПК до
Окръжен съд – Пловдив, с вх. № 14370/05 юни 2020г., подадено от М.Б.Б., с ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. С.М.,***, срещу Заповед за
незабавно изпълнение издадена по ч.гр.дело № 2864/2014 г. на Районен съд
-Пловдив,V гр. състав, в полза на “Обединена Българска Банка” АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/