№ 2638
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110150505 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявен от . С. А. срещу .. иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сума в размер на 4090.32 лева – главница за
консумирана топлинна енергия за периода от м.12.1996г. до м.09.2003г., за която сума
е издаден изпълнителен лист от 14.01.2004г. по гр. дело № 09750/2003г. по описа на
СРС, 74 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело № 2336/2004г. по описа на
ДСИ, отд. 1, уч. 9.
Релевират се съображения, че претендираната сума е погасена по давност,
поради изтичането на тригодишен давностен срок Прилагат писмени доказателства,
които като относими към предмета на делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения, че
приложимата давност е 5-годишна, а не тригодишна. В тази връзка релевира, че
предвид многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство,
периодът на погасителната давност не е изтекъл.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от
14.01.2004г. по гр. дело № 09750/2003г. по описа на СРС, 74 с-в, въз основа на който е
образувано изп. дело № 2336/2004г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9
Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо
между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати сума в размер на
4090.32 лева – главница за консумирана топлинна енергия за периода от м.12.1996г. до
м.09.2003г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.01.2004г. по гр. дело №
09750/2003г. по описа на СРС, 74 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело №
2336/2004г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9.
В тежест на ищеца, съобразно твърденията му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
В случая ищецът твърди, че процесната сума, предмет на издадения
изпълнителен лист е била погасена по давност в хода на образуваното изпълнително
дело.
Настоящата инстанция счета, че следва да обсъди единствено възражението на
ищеца, че процесното вземане е погасено по давност в хода на изпълнителното дело
/този аргумент представлява новонастъпил факт след влизане в сила на решението по
установителния иск. Този момент е идентичен и с влизане в сила на заповедта по чл.
410 ГПК/, доколкото възражения за погасяването на вземанията преди влизане в сила
на решението са недопустими в производството по чл. 439, ал. 1 ГПК. Така или иначе
длъжникът е следвало да положи дължимата грижа за водене на процеса, като не може
да черпи права от процесуалните си пропуски и проявена пасивност.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обобщена с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителните
постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието „периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
2
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни услуги, се дължат на
месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на ..... –
задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен
брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи.
В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния
период (месеца на доставката), а от първо число на втория месен, следващ отчетния
период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват
лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора.
Исковата претенция е установена с определение, постановено по реда на чл.
237 ГПК /отм./ /л. 32/, а чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, в които
вземането е установено със съдебно решение, от което следва, че вземанията на
ищците за заплатена топлинния енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок /в този смисъл е и Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т.д. №
124/2010 г., ТК, II ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:
Изпълнителният лист /л. 32/, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, изпълнението по което се оспорва, е издаден на основание извънсъдебно
изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.), като вземането на ответника е за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.1996г. до м.09.2003г. На основание
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Относно началния момент, от който е започнал да тече давностният срок,
ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с изискуемостта на вземането, от
което следва, че най-ранната доказана по делото дата, от която е започнал да тече
давностният срок, е датата, на която е издаден изпълнителният лист – 14.01.2004г. В
тази връзка видно от представеното по делото постановление /л. 144/ се установява, че
образуваното изп. дело № 2336/2004г. по описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9 е прекратено с
постановление за прекратяване на 08.11.2022г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото е представена молба от ответника до СИС при СРС от 08.03.2004г.
/л. 31/ с искане за образуване на изпълнително дело и с прилагане на конкретни
3
изпълнителни действия.
По делото е представена и нова молба от 23.11.2005г. /л. 46/ с искане за
прилагане на ново изпълнително действие.
С постановление от 21.04.2008г. /л. 56/ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. На 27.10.2008г. е внесена парична сума, в резултат от
наложения запор /л. 77/. На 16.11.2009г. /л. 86/ е постъпила нова парична сума по
образуваното изпълнително дело.
На 11.01.2012г. /л. 88/ е депозирана нова молба от ответника с прилагане на
конкретни изпълнителни действия.
В периода от 09.07.2012г. до 15.05.2020г. /л. 95-л. 109/ са постъпили нови
парични суми по образуваното изпълнително дело.
С молба от 10.01.2022г. /л. 114/ ответникът е поискал прилагане на конкретни
изпълнителни действия.
С оглед изложените съображения настоящият състав следва да прецени дали
вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност. В тази връзка 3-
годишната давност досежно процесното вземане е започнала да тече считано от
14.01.2004г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ като по изпълнителното дело,
образувано въз основа на процесния изпълнителен лист са предприети гореописаните
изпълнителни действия, които представляват изпълнителни действия по смисъла на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК,
водещи до прекъсване на давността.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че предявеният иск е
неоснователен, доколкото по делото се установи, че процесното вземане не е погасено
по давност.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на ответника. На същия следва да се присъдят разноски в
общ размер от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от . С. А., с ЕГН **********, с адрес: ...... против .....,
с ЕИК ....., с адрес: ..... иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължат на ответника сума в размер на 4090.32 лева –
главница за консумирана топлинна енергия за периода от м.12.1996г. до м.09.2003г., за
която сума е издаден изпълнителен лист от 14.01.2004г. по гр. дело № 09750/2003г. по
4
описа на СРС, 74 с-в, въз основа на който е образувано изп. дело № 2336/2004г. по
описа на ДСИ, отд. 1, уч. 9.
ОСЪЖДА . С. А., с ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ......., с ЕИК
....., с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.00 лева – разноски за
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5