Решение по дело №1373/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 179
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20213630201373
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Шумен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание
на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201373 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на ИН. В. ИЛЧ., с ЕГН********** - обвиняема по ДП №217/2021 г.
по описа на РУ-Шумен с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за
престъпление по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
за което е предвидено наказание до една година „лишаване от свобода“ или “пробация” или
“глоба” от сто до триста лева, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и настъпилите от
престъплението имуществени вреди са възстановени.
В съдебно заседание обвиняемото лице, редовно призовано, се явява лично и с
назначения му в хода на досъдебното производство служебен защитник. Изразява съжаление
и разкаяние за постъпката си, като заявява ,че се признава за виновна в извършването на
деянието, за което е обвинена.
От приложените по делото писмени доказателства /ДП №217/2021 г. по описа на
РУ-Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна
следното:
1
Обвиняемата ИН. В. ИЛЧ. живеела на адрес: гр.Шумен, ул.“Дедеагач“ №17, вх.3,
ет.8, ап.71, заедно със своя приятел С.М.С.. На 08.03.2021 год. последният поканил на гости
в посочения апартамент свой познат – пострадалия И.М.Л., който пристигнал на 09.03.2021
год. При пристигането си Л. носел със себе си мъжка чантичка марка „Адидас“, в която
държал 2 броя адаптори за мобилни телефони, 3 броя кабели за зареждане на мобилни
телефони, 1 брой преносима батерия, 1 брой мобилен телефон марка “Huawei Y5 2018“ с
карта памет 2 GB и СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор“, както и сумата от 110
лева. Обвиняемата И. помолила пострадалия да й даде мобилния си телефон, за да си
поиграе с него. В този момент С. взел решение заедно с И. да откраднат чантичката на Л.,
заедно с телефонния апарат. За да отвлече вниманието на последния, С. му предложил да
влезе в банята, за да се изкъпе. След като Л. влязъл в банята оставил чантичката си заедно с
намиращия се в нея телефон. В този момент С. подбудил И. да ги вземе и да излезе извън
сградата, като двамата се уговорили, след като Л. си тръгне, двамата да се срещнат и да
отидат до заложна къща, в която да заложат телефона. Тъй като И. се съгласила, взела
чантичката с намиращите се в нея вещи и излязла извън апартамента. След като Л. излязъл
от банята установил, че чантичката, заедно с вещите му липсват. След като попитал С. какво
се е случило, последният му отговорил, че бил на терасата и вероятно някой е влязъл в
апартамента през незаключената врата и му е откраднал чантата с вещите.
Тъй като пострадалият се усъмнил, че вещите му са отнети от И. и С. отишъл в
полицията, за да подаде жалба. Под предтекст, че има работа, С. също напуснал
апартамента, като се срещнал с обвиняемата и двамата отишли до заложна къща „Кеш“,
намираща се в гр.Шумен, ул.“Странджа“ №13. Там били обслужени от свидетелката И.Д.Ч.,
която приела предложения й за залагане телефон, заедно с адаптер и кабел за зареждане и
изплатила на И. и С. сумата от 50 лева. За заложения телефон издала Заложен билет
№2237/09.03.2021 год. След като двамата се прибрали обратно в квартирата си скрили
чантичката и останалите вещи на пострадалия.
След установяване на извършителите на деянието, част от вещите с изключение на
преносимата батерия, картата памет с капацитет 2 GB и СИМ картата на мобилния оператор
„Теленор“ били върнати на пострадалия. За възстановяване на посочените невърнати вещи
обвиняемата внесла сумата от 40 лева, която била предадена на пострадалия Л., видно от
разписка, намираща се на л.44 от ДП №217/2021 год. по описа на РУ-Шумен.
Изложената по-горе фактическа обстановка се изяснява от обясненията на
обвиняемото лице, от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства чрез дадените от нарушителката частични обяснения.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното
производство и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че
стойността на вещите, предмет на деянието на обвиняемата е 317.80 лева.
2
В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице не бяха
представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената
фактическа обстановка.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
обвиняемата на 09.03.2021 год. в гр.Шумен, в съучастие със С.М.С. /в качеството му на
подбудител и помагач/ като отнела чужди движими вещи - мъжка чантичка марка
„Адидас“, 2 броя адаптори за мобилни телефони, 3 броя кабели за зареждане на мобилни
телефони, 1 брой преносима батерия, 1 брой мобилен телефон марка “Huawei Y5 2018“ с
карта памет 2 GB и СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор“ и сумата от 110 лева,
всичко на обща стойност 317.80 лева от владението на И.М.Л., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай, е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено виновно - с пряк умисъл.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на ИН.
В. ИЛЧ., с ЕГН**********, а именно:
-за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, във вр. С чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание до една година
„лишаване от свобода“ или “пробация” или “глоба” от сто до триста лева.
-обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
-настъпилите от престъплението имуществени вреди в размер на 317.80 лв. са
възстановени напълно, видно от приложените по делото 2 броя разписки от 25.05.2021 год.
и 18.05.2021 год. и Постановление от 16.06.2021 год. /л.44, 45 и 46 от ДП №217/2021 год. по
описа на РУ - Шумен/.
По отношение на обвиняемата не са налице условията за приложение разпоредбата
на чл.218б от НК, доколкото видно от материалите по делото същата е вече освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за деяние, извършено на
29.04.2020 год. и стойността на двете кражби надминава сумата от 150 лева.
При определяне на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на
дееца и характеристичните данни за личността му, които сочат че лицето и друг път е
извършвало подобни прояви, за които му е било наложено административно наказание по
реда на чл.218в от НК. Посочените данни сочат, че процесното деяние не е изолирана
проява в поведението на обвиняемата, а трайна нагласа, поради което изложеното следва да
3
се възприеме като отегчаващо вината обстоятелство. Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът възприема оказаното от страна на И. съдействие по време на провеждане на
досъдебното производство – дадените от нейна страна обяснения и направените
самопризнания в тази насока, както и положените усилия за възстановяване на нанесените
от деянието имуществени вреди на пострадалото лице. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се възприеме и влошеното материално състояние на обвиняемата,
което се доказва от материалите по делото и по-конкретно от дадените от лицето обяснения,
от които става ясно, че същата е безработна и не реализира доходи. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът възприема и ниската младежка възраст на обвиняемата, към датата на
извършване на деянието – 21 години. Съобразявайки изложените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира, че ще е справедливо и съответно на
извършеното от И. да й бъде определено наказание в размер на минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.78а от НК, а именно „глоба” в размер на 1000 лева. Съдът намира, че
това наказание е съобразено с материалното, имуществено състояние на лицето и ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието, както у нея самата, а така също и у
другите членове на обществото.
В тежест на обвиняемата следва да бъдат възложени и съответната част от
направените в хода на досъдебното производство разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ИН. В. ИЛЧ., с ЕГН**********, родена на 09.09.2000 год. в гр. Шумен,
български гражданин, със средно образование, с постоянен адрес в гр.Шумен, неомъжена,
безработна, неосъждана за виновна в това, че на 09.03.2021 год. в гр.Шумен, в съучастие
със С.М.С. /в качеството му на подбудител и помагач/ отнела чужди движими вещи -
мъжка чантичка марка „Адидас“, 2 броя адаптори за мобилни телефони, 3 броя кабели за
зареждане на мобилни телефони, 1 брой преносима батерия, 1 брой мобилен телефон марка
“Huawei Y5 2018“ с карта памет 2 GB и СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор“ и
сумата от 110 лева, всичко на обща стойност 317.80 лева от владението на И.М.Л., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява
маловажен случай - престъпление чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА” в размер на 1000 лева /хиляда лева/.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда ИН. В. ИЛЧ., с ЕГН********** да заплати в
полза на държавата сумата от 51.00 лева /петдесет и един лева/, представляваща направени
деловодни разноски за възнаграждение за вещо лице и сумата от 5.00 лева /пет лева/,
представляваща такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 51.00 лева следва да
4
бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-Шумен, а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването
му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на ИН. В. ИЛЧ., с ЕГН********** - обвиняема по ДП №217/2021 г.
по описа на РУ-Шумен с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за
престъпление по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
за което е предвидено наказание до една година „лишаване от свобода“ или “пробация” или
“глоба” от сто до триста лева, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и настъпилите от
престъплението имуществени вреди са възстановени.
В съдебно заседание обвиняемото лице, редовно призовано, се явява лично и с
назначения му в хода на досъдебното производство служебен защитник. Изразява съжаление
и разкаяние за постъпката си, като заявява ,че се признава за виновна в извършването на
деянието, за което е обвинена.
От приложените по делото писмени доказателства /ДП №217/2021 г. по описа на
РУ-Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна
следното:
Обвиняемата ИН. В. ИЛЧ. живеела на адрес: гр.Шумен, ул.“Дедеагач“ №17, вх.3,
ет.8, ап.71, заедно със своя приятел С.М.С.. На 08.03.2021 год. последният поканил на гости
в посочения апартамент свой познат – пострадалия И.М. Л., който пристигнал на 09.03.2021
год. При пристигането си Л. носел със себе си мъжка чантичка марка „Адидас“, в която
държал 2 броя адаптори за мобилни телефони, 3 броя кабели за зареждане на мобилни
телефони, 1 брой преносима батерия, 1 брой мобилен телефон марка “Huawei Y5 2018“ с
карта памет 2 GB и СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор“, както и сумата от 110
лева. Обвиняемата И. помолила пострадалия да й даде мобилния си телефон, за да си
поиграе с него. В този момент С. взел решение заедно с И. да откраднат чантичката на Л.,
заедно с телефонния апарат. За да отвлече вниманието на последния, С. му предложил да
влезе в банята, за да се изкъпе. След като Л. влязъл в банята оставил чантичката си заедно с
намиращия се в нея телефон. В този момент С. подбудил И. да ги вземе и да излезе извън
сградата, като двамата се уговорили, след като Л. си тръгне, двамата да се срещнат и да
отидат до заложна къща, в която да заложат телефона. Тъй като И. се съгласила, взела
чантичката с намиращите се в нея вещи и излязла извън апартамента. След като Л. излязъл
от банята установил, че чантичката, заедно с вещите му липсват. След като попитал С. какво
се е случило, последният му отговорил, че бил на терасата и вероятно някой е влязъл в
апартамента през незаключената врата и му е откраднал чантата с вещите.
Тъй като пострадалият се усъмнил, че вещите му са отнети от И. и С. отишъл в
полицията, за да подаде жалба. Под предтекст, че има работа, С. също напуснал
апартамента, като се срещнал с обвиняемата и двамата отишли до заложна къща „Кеш“,
намираща се в гр.Шумен, ул.“Странджа“ №13. Там били обслужени от свидетелката И.Д.Ч.,
която приела предложения й за залагане телефон, заедно с адаптер и кабел за зареждане и
изплатила на И. и С. сумата от 50 лева. За заложения телефон издала Заложен билет
№2237/09.03.2021 год. След като двамата се прибрали обратно в квартирата си скрили
чантичката и останалите вещи на пострадалия.
След установяване на извършителите на деянието, част от вещите с изключение на
преносимата батерия, картата памет с капацитет 2 GB и СИМ картата на мобилния оператор
„Теленор“ били върнати на пострадалия. За възстановяване на посочените невърнати вещи
1
обвиняемата внесла сумата от 40 лева, която била предадена на пострадалия Л., видно от
разписка, намираща се на л.44 от ДП №217/2021 год. по описа на РУ-Шумен.
Изложената по-горе фактическа обстановка се изяснява от обясненията на
обвиняемото лице, от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства чрез дадените от нарушителката частични обяснения.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното
производство и приета от съда съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че
стойността на вещите, предмет на деянието на обвиняемата е 317.80 лева.
В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице не бяха
представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената
фактическа обстановка.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
обвиняемата на 09.03.2021 год. в гр.Шумен, в съучастие със С.М.С. /в качеството му на
подбудител и помагач/ като отнела чужди движими вещи - мъжка чантичка марка
„Адидас“, 2 броя адаптори за мобилни телефони, 3 броя кабели за зареждане на мобилни
телефони, 1 брой преносима батерия, 1 брой мобилен телефон марка “Huawei Y5 2018“ с
карта памет 2 GB и СИМ-карта на мобилния оператор „Теленор“ и сумата от 110 лева,
всичко на обща стойност 317.80 лева от владението на И.М. Л., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай, е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено виновно - с пряк умисъл.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
отношение на ИН. В. ИЛЧ., с ЕГН**********, а именно:
-за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, във вр. С чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание до една година
„лишаване от свобода“ или “пробация” или “глоба” от сто до триста лева.
-обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
-настъпилите от престъплението имуществени вреди в размер на 317.80 лв. са
възстановени напълно, видно от приложените по делото 2 броя разписки от 25.05.2021 год.
и 18.05.2021 год. и Постановление от 16.06.2021 год. /л.44, 45 и 46 от ДП №217/2021 год. по
описа на РУ - Шумен/.
По отношение на обвиняемата не са налице условията за приложение разпоредбата
на чл.218б от НК, доколкото видно от материалите по делото същата е вече освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за деяние, извършено на
29.04.2020 год. и стойността на двете кражби надминава сумата от 150 лева.
При определяне на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на
дееца и характеристичните данни за личността му, които сочат че лицето и друг път е
извършвало подобни прояви, за които му е било наложено административно наказание по
реда на чл.218в от НК. Посочените данни сочат, че процесното деяние не е изолирана
2
проява в поведението на обвиняемата, а трайна нагласа, поради което изложеното следва да
се възприеме като отегчаващо вината обстоятелство. Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът възприема оказаното от страна на И. съдействие по време на провеждане на
досъдебното производство – дадените от нейна страна обяснения и направените
самопризнания в тази насока, както и положените усилия за възстановяване на нанесените
от деянието имуществени вреди на пострадалото лице. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се възприеме и влошеното материално състояние на обвиняемата,
което се доказва от материалите по делото и по-конкретно от дадените от лицето обяснения,
от които става ясно, че същата е безработна и не реализира доходи. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът възприема и ниската младежка възраст на обвиняемата, към датата на
извършване на деянието – 21 години. Съобразявайки изложените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира, че ще е справедливо и съответно на
извършеното от И. да й бъде определено наказание в размер на минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.78а от НК, а именно „глоба” в размер на 1000 лева. Съдът намира, че
това наказание е съобразено с материалното, имуществено състояние на лицето и ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието, както у нея самата, а така също и у
другите членове на обществото.
В тежест на обвиняемата следва да бъдат възложени и съответната част от
направените в хода на досъдебното производство разноски.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
3