Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,10.11.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното от съдията гр.д. №146/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 2027/27.02.2017г. на П.И.Н. с ЕГН ********** ***, с която са кумулативно обективно съединени искове против П.н. Р. Б. на осн.чл.2 ал.1 т.4 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. Ищецът твърди,че понесъл материални и морални вреди вследствие наказателно преследване,продължило от 06.03.2012г.,когато бил уволнени от работа като полицай, до 14.11.2016г., когато с решение№ 42/12.04.2014г. на СОС по ВНАД № 389/2016г. било потвърдено решението на РС-Ботевград по НАХД № 234/2014г., с което бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.131, ал.1,т.2 пр.3 вр.чл.130, ал.1 НК.Вследствие уволнението намирал работа нередовно и с по-ниско възнаграждение, което се отразило на имущественото му състояние.Претърпял унижение, притеснение,уронване на престижа, промяна в начина на живот, отчуждение на близки и познати,увреждане на здравето.Особено тежко преживял публикациите в медиите.
Прилага двете съдебни решения,епикриза от 27.02.2012г. от МБАЛ-Б., удостоверение за трудово възнаграждение за периода 2006-2012г., удостоверение за извънреден труд,благодарствено писмо от министъра на вътрешните работи от 28.02.2012г.копие от трудова книжка,публикации в интернет 4 бр. Иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза,която да изчисли разликата в доходите му преди и след уволнението до предявяване на иска., както и двама свидетели при довеждане за установяване на страданията му.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.Излага следните доводи: имуществените вреди са свързани с уволнението, а не с наказателното преследване;епикризата е за заболяване преди уволнението;накърняването на професионалната репутация било вследствие дисциплинарното уволнение;медийната кампания била организирана от родителите на пострадалото дете и отразявала само административната процедура в полицейското управление, а не административно-наказателното производство.Иска прилагане на цялото административно-наказателно дело,както и дисциплинарната преписка;оспорва искането за експертиза поради липса на данни за актуалната трудова заетост;оспорва искането за гласни доказателства; иска информация от ОДМВР-С. дали дисциплинарното наказание е отменено и дали ищецът е възстановен на работа в МВР.
Съдът намира исковете процесуално допустими.Доказателствените искания са уважени като относими и допустими, с изключение на трудовата книжка и удостоверенията за трудово възнаграждение и извънреден труд ,както и искането за допускане на счетоводна експертиза, тъй като в производството по ЗОДОВ се изследват щети в пряка каузална връзка с наказателното преследване; относно уволнението пострадалият следва да потърси обезщетение по друг ред.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От дисциплинарна преписка,депозирана с вх.№ 3997/20.04.2017г се установява, че на 06.02.2012г. със заповед вх.№1867 на М. Н. В. Р. е образувано дисциплинарно производство срещу ищеца,заемал длъжност „ инспектор разузнавач шеста степен“в група „Криминална полиция“ към РУ“Полиция“-Б. при Областна дирекция на МВР-С.,категория Г-трета степен,във връзка с постъпили предварителни данни-предложение вх.№443/03.02.2012г.-че на 11.01.2012г. около 15ч.30 мин. Сградата на полицейското управление в Б. ищецът в служебното си качество ударил“два шамара“ на П.И. ***,призован във връзка с извършена проверка,за което потърпевшият е подал жалба,а деянието на служителя е станало обществено достояние чрез средствата за масова информация.Ответникът бил поканен и дал „сведение“ за инцидента на 07.02.2012г. като отрекъл да е употребил физическо насилие.На л.71 в делото се съдържа“сведение“,дадено на 02.02.2012г., в което ответникът признава деянието.Приложено е копие от страници на в.“Б. В.“бр.5 от 31.01.2012г. с публикация по интервю с П. И. „Биха ме с тръба и електрошокова палка“ и „Бой докато признае“,както и изявление на комисар Н. ***Няма данни за полицейско насилие“.На 25.02.2017г. в интернет е публикувана статия“Уволниха полицай заради шамари по случая „С.“;отбелязва се,че признанията на полицая били с цел „да не замесва свои колеги“.На същата дата е публикувана и втора статия,в която се твърди,че на 03.02.2012г. са получени резултати от Института по психология към МВР,въз основа на които е направен извод,че служителят П.Н. е използвал неправомерно физическа сила.Временната анкетна комисия в Парламента дала препоръки във връзка с т.н.случай „С.“ за промени в Закона за МВР и подзаконовите нормативни актове във връзка с прилагането му .
На 06.02.2012г. е образувано досъдебно производство№ 2/2012г. по чл.131,ал.1 т.2 от НК на СОП ОСлО –район И. против П.Н. по повод публикация във в.“Т.“ от 25.01.2012г.В кориците на ДП се съдържа обяснение от Н. пред прокуратурата,снето на 01.02.2012г.Образувано е н.а.х.д. № 234/2014г. на БРС по внесено от прокуратурата предложение на 31.03.2014г.На 04.07.2012г. ищецът е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. С решение №42/12.04.2016г. подсъдимият е оправдан.Решението е потвърдено от СОС с решение на СОС по ВНАД № 389/14.11.2016г.
На 06.03.2012 г. в интернет е публикувана статия „Уволниха полицай,набил 18 годишен от С.“.В публикацията се твърди,че по случая се сформирала парламентарна комисия за разследване на полицейско насилие.
На 06.03.2012г. е издадена заповед рег.№ 2431 на министъра на вътрешните работи, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание“уволнение „ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от ОДМВР,“за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина,изразяващо се в това,че на 11.01.2012г. в сградата на РУП-Б. нарушил етичния кодекс и упражнил физическо насилие,като ударил два шамара на П. Ц. И. ***.
Видно от епикриза №31 на „МБАЛ-Б.ЕООД“,ищецът бил на лечение от 21.02.2012г. до 27.02.2012г. с диагноза ерозивен гастрит и язва, при което му направили неколкократно кръвопреливане.
Свидетелите П.-сестра на ищеца и Й.-бивш колега на ищеца установяват,че вследствие уволнението от МВР на ищеца се струпали тежки проблеми.Започнали да го преследват „арестувани от него затворници“,идвали в къщата да го заплашват .Той станал затворен,потиснат,изпитвал срам,получил язва,лежал в болница и се наложило кръвопреливане.Притеснявал се за репутацията си в обществото и за родителския си авторитет.И двамата свидетели подчертават,че проблемите са в пряка връзка с уволнението му от полицията:“След като беше уволнен от МВР,тогава започнаха проблемите“/св.П./;“Ще му се стъжни живота, щом не е в полицията“/Св.П. цитира „ром“/;“Безпокоеше се за нас и семейството – като родител,брат и за неговия живот“/св.П./“Криминални лица започнаха да го заплашват,че вече не е полицай и нищо не може да им направи“/св.Й./;“След началото на 2012г. когато започна проверката,всичко се промени коренно.След отстраняването му от работа той не контактуваше с мен и жена ми…не излизаше“/св.Й./;“Напълно прав е да се чувства като жертва.“/св.И./.Двамата свидетели посочват,че вследствие на уронения престиж трудно си намерил работа.Св.Пенева изрично отбелязва,че медийното отразяване го притеснило.
От съпоставяне на данните се установява,че наказателното преследване е започнало почти едновременно с уволнението,но медийният тормоз е бил интензивен и е започнал още на 21.01.2012г.На 02.02. 2012г. ищецът е дал първото обяснение, на 07.02.2017г. е дал обяснение по образуваното досъдебно производство, дисциплинарното производство е протекло от 06.02.2012г. до 06.03.2012г.От съдържанието на публикациите е видно,че случаят е бил силно политизиран.Наказателното преследване е инициирано именно на основание медийна публикация.Ето защо не следва да се приема като основателен довода на ответника,че моралните вреди са в каузална връзка само и основно с дисциплинарното производство.Действително, свидетелите акцентират върху последиците от уволнението,но това е въпрос на тяхната субективна преценка/сестрата се чувства засегната от загубата на социалния статус на брат си; бившият колега-полицай има нагласата да разбере негативните преживявания,свързани именно със спецификата на тази професия/.Наказателното преследване е продължило 4 години 9 месеца ш 8 дни.Независимо,че била наложена най-леката мярка за неотклонение, през този период ищецът е търпял напрежение, несигурност,потиснатост и обида от несправедливото обвинение.Физическото му здраве сериозно се е влошило вследствие на големия стрес , като хоспитализацията е 20 дни след първото „снемане“ на обяснения от прокуратурата. Не са необходими специални знания, за да се установи,че кръвоизлив на стомашна язва е тежко и опасно заболяване,което се провокира от нервно напрежение.Ето защо съдът счита,че справедливият размер на иска за неимуществени вреди възлиза на 10 000лв.,като за разликата до предявения размер искът следва да бъде отхвърлен.Това е така,защото моралните вреди ,които ищецът реално е понесъл, са в причинна връзка както с действията на прокуратурата, така и с проведеното дисциплинарното производство,за което ответникът не носи отговорност.Наред с това, самият размер на неимуществените вреди е завишен предвид факта,че срещу ищеца не е бил внесен обвинителен акт, а производството се е развило като административно –наказателно, исканото наказание е „глоба“ и мярката за неотклонение „подписка“ сама по себе си не се отразява на качеството на живот на подсъдимия.
Искът за имуществени вреди в размер на 15 000 лв.,представляващи пропуснат трудов доход вследствие уволнението, следва да бъде отхвърлен,тъй като не е в каузална връзка с наказателното преследване, а с поведението на бившия му работодател.Неправилна е тезата на ищеца, че дисциплинарното производство е било обусловено от досъдебното производство.Видно от заповедта за образуване на дисциплинарно производство, то е било инициирано от предложение вх.№4043/03.02.2012г. по описа на дирекция „Човешки ресурси“-МВР рег.№ 1944/03.02.2012г. по описа на ОДМВР-С., докато досъдебното производство е образувано на 06.02.2012г.
Следва да се присъдят съдебни разноски на ищеца в размер на 10 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б. гр.С., бул.“В.“ № ., да заплати на П.И.Н. с ЕГН ********** с адрес *** на осн.чл.2 ал.1 т.4 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, обида, унижение и увреждане на здравето,причинени от наказателно преследване по НАХД № 234/2014г. на БРС, в размер на 10 000лв./десет хиляди лева/.
ОТХВЪРЛЯ иска против П. Н.Р. Б. за неимуществени вреди на осн.чл.2 ал.1 т.4 от ЗОДОВ за разликата до предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска против П. Н. Р. Б. за имуществени вреди на осн.чл.2 ал.1 т.4 от ЗОДОВ в размер на 15.000/петнадесет хиляди/ лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б.да заплати на П.И.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски в размер на 510/петстотин и десет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: