№ 482
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110166622 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от М. Т. Н. против П. Т. Н. иск за делба на
съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН, движи се по реда
на чл.341 и сл. от ГПК и се намира във фазата по допускане на делбата.
Ищецът М. Т. Н. твърди, че с ответника П. Т. Н. са наследници на Е Т.а Н.а, починала
на 15.07.2023 г., който придобила с Договор за дарение от 19.10.1983 г., а именно:
апартамент № 26, ... Света Троица, със застроена площ от 43,75 кв.м. при граници: стълбище,
А. и КК. Ф., КК. Г. Т., ул. „Цар Сиемон“, заедно с избено помещение № 22, както и 1,448 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху а земята, с
идентификатор 68134.303.56.5.26. Твърди, че притежаваните от страните квоти в
съсобствеността са по ½. Поради невъзможността страните да постигнат доброволна делба,
моли да бъде извършена съдебна делба на имотите при законните квоти от правото на
собственост. Прави искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК за заплащане на сума в размер на
средната пазарна цена за ½ идеална част от жилището, считано от датата на исковата
молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът П. Т. Н. е депозирал отговор на исковата молба, с
който моли искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че не е налице
съсобственост върху имота, тъй като той е негова лична собственост и го придобил по
давност от сестра си. От 02.12.1999 г. ответникът живеел в имота, за да се грижи за здравето
на сестра си и майка си. С времето променил намерението си към имота, тъй като доходите
на сестра му били ниски и той полагал грижи за нея и имота, като за свой собствен. От
тогава до сега необезпокоявано манифестирал владението си спрямо имота, като извършвал
всички необходими ремонти на апартамента – подмяна на входна врата, дограма, ремонт на
баня и кухня, поставяне на външна изолация и др. и плащал консумативни разходи. Посочва,
че е придобил имота с изтичане на десетгодишния давностен срок в края на 2009 г. Ищецът
нямал връзка с ответника и спорадична такава със сестра си. Посочва, че лично е правила
много подобрения в имота. Прави искане за възлагане по чл.349 ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът М. Т. Н. чрез адв. Д., оспорва имотът да е
придобит по давност от ответника и моли да бъде допусната делбата при законните квоти
1
между страните.
В открито съдебно заседание ответникът П. Т. Н. чрез адв. П., поддържа
възражението за давност и моли за отхвърляне на иска за делба или евентуално за
допускането и при законните квоти от правото на собственост на страните.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от Нотариален акт за дарение № 53, том
XXVII, по нотариално дело № 4212/83 г., че Е Т.а Н.а е придобила процесния недвижими
имот от М. Т. Н., а именно: апартамент № 26, ... Света Троица, със застроена площ от 43,75
кв.м. при граници: стълбище, А. и КК. Ф., КК. Г. Т., ул. „Цар Сиемон“, заедно с избено
помещение № 22, както и 1,448 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху а земята, с идентификатор 68134.303.56.5.26.
От представеното по делото Удостоверение за наследници № РВЕ23-УГ01-
7930/28.09.2023 г., на Столична община, район „Възраждане“ се установява, че Е Т.а Н.а е
починала на 15.07.2023 г., като е оставила за наследници М. Т. Н. – брат и П. Т. Н. - брат.
От представената по делото Схема № 15-1126328-23.10.2023 г. на АГКК се
установява, че процесният имот с идентификатор 68134.303.56.5.26 е самостоятелен обект в
сграда с адрес на имота: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл.340вх.Б, ет.1, ап.26 с площ 43,75
кв.м. с избено помещение № 22 и 1.448 % идеални части от общите части на сградата.
От изслушаната по делото СТЕ се установява, че средният пазарен наем за имот като
процесното жилище, възлиза на сумата от 600 лв.
От изслушаните свидетелски показания на С. Р. Б., зет на ответника, се установява, че
П. Н. живее в жилището в ж.к. Света Троица от около 1999 г. – 2000 г. В началото в
жилището живеел с майка си и сестра си. Първо починала бабата, а след това и лелята на
свидетеля – през лятото на 2023 г. Живеели заедно като едно семейство, поддържали
жилището и си помагали. Сменяли врати, дограми, правили изолация. Когато лелята се
разболяла, цялото семейство се включило с каквото може, за да и помага. Видял брата на
тъста си на погребението на сестра им за първи път, защото много рядко идвал при тях. Брат
му не се интересувал от жилището, а подобренията били правени от П. и сестра им. Тъстът
му работил като поддръжка в едно училище преди да се пенсионира, а сега допълнително
като охрана.
От показанията на свидетеля З. М. се установява, че познава П. и семейството му от
както отишъл да живее в блока през 1989 г., с майка му и сестра му. Тя живеела на третия
етаж в същия блок от 1988 г. Сменял прозорци, правил козметичен ремонт, пребоядисване и
т.н. Той се грижел за майка си и сестра си, и не напускал жилището от тогава. Познавала и
брат му М., който бил пилот и идвал съботите и неделите да вижда майка си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Бонев, при условията на чл.172 ГПК, като
отчита възможната му заинтересованост от изхода на делото в полза на ответника, но без да
дискредитира същите изцяло, тъй като свидетелят има лични наблюдения върху
отношенията на страните, като част от семейството. По отношение на показанията на
свидетелката Мандаджиева, ценени поотделно и в съвкупност с останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът счита същите за достоверни, с изключение на някои части,
като отдава противоречията на отминалия дълъг период от време спрямо фактите, които
лицето пресъздава и възрастта му.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
В тежест на ищеца по исковете за делба е да докаже твърденията си относно
основанията, на които се позовава за възникването на съсобственост с ответника.
2
По възражението за придобиване по давност на имота от ответника П. Т. Н., с правно
основание чл.69 ЗС.
В доказателствена тежест на ответника е да установи упражняване на спокойно,
безпрепятствено и непрекъснато владение в продължение на 10 години върху делбения
имот, както и че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
В случаите при наследяването като общо правоприемство, владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. По
начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици,
какъвто е случаят при наследяване, то го прави държател на техните идеални части, и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. В този смисъл са постановките на
Тълкувателно решение № 1/2012 г. ОСГК, ВКС.
В конкретния случай по делото е установено, че ответникът П. Н. е живял в имота
още към момента на смъртта на майката на страните, както и към момента на смъртта на
техния наследодателя Е Т.а Н.а през 2023 г., като след нея също е продължил да живее там.
Същевременно съсобствеността между ответника и ищеца е възникнала от наследяването на
сестра им Е Т.а Н.а, с оглед което съдът приема, че ответникът П. Н., оставайки в имота, е
бил държател на идеалната част от съсобствения имот на брат си М. Н.. Не се установява по
делото ответникът да е манифестирал действия пред брат си сочещи на намерението му да
придобие неговата идеална част по давност.
По отношение на позоваването на изтекла давност в полза на ответника спрямо
неговата сестра, също не се доказа да е манифестирал действия пред сестра си, сочещи на
намерението му да придобие имота по давност. От показанията на свидетеля Бонев съдът
приема за установено, че ответникът е живял в имота от 1999 г., но последното не е
достатъчно, за да се приеме, че е отблъснал владението на сестра си, а по-късно и брат си,
след настъпилото правоприемство/доколкото периодът, на който се позовава ответника
предхожда и следва във времето смъртта на Е Т.а Н.а /. По делото е установено, че в
периода, в който ответникът е живял в имота с майка си и сестра си, са извършвани
подобрения в имота от П. Н. и от Е Н.а, но заедно като едно семейство живеещо в едно
общо домакинство. По делото не се установи извършването на някакви други едностранни
действия от П. Н., които да е довел до знанието на сестра му, демонстрирайки, че не се
съобразява с правата и, от които обстоятелства да бъде извършена преценка, че налице
своене. Предвид невисоките доходи, които ответникът е получавал в процесния период,
както и от изслушаната СТЕ се установява, че жилището е в добро и поддържано състояние,
като са правени ремонти на отделни части, без цялостен основен ремонт. Банята също е за
ремонт.
Както е прието с мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение
завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред
тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен
ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани. В последователната си практика Върховният касационен съд
приема, че обективна невъзможност за демонстриране на владението е налице например,
3
когато на сънаследника - владелец не е било известно наследодателят да има и други
наследници поради липса на данни за това в регистрите на населението, или когато
невладеещият съсобственик е напуснал пределите на страната и адресът му е неизвестен. В
тези случаи, за да бъде осъществен фактическият състав на придобивната давност, е
достатъчно владеещият съсобственик да е изявил намерението си да свои целия имот за себе
си по отношение на всички - чрез извършване на такива действия, които не оставят
съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован
може да узнае /в този смисъл Решение № 1 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 231/2018 г., I г.
о., ГК, Решение № 17 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2016 г., II г. о., ГК,
Определение № 610 от 13.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 672/2018 г., II г. о., ГК и др. /.
Състоянието на обективна невъзможност следва да се разглежда като изключение и поради
това не може да се прилага разширително /така Определение № 2 от 2.01.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2ЗЗ3/2017 г., I г. о., ГК и др. /. В конкретния случай не се установява такова
състояние на обективна невъзможност да е било налице за ответника, предвид
упражняваната професия от ищеца, но дори ответникът да е отблъсквал владението на
ищеца, то изтеклият период от време не е достатъчен за основателността на възражението за
придобивна давност, на което се позовава. В същото време по делото не е била налице
обективна невъзможност да отблъсквал владението на сестра си, с която са живеели в едно
домакинство, нито пък са налице доказателства такива действия изобщо да са били
извършвани.
Делбеният имот е нанесен в КККР и снабден с идентификатор № 68134.303.56.5.26.
Ето защо предявеният иск за делба е основателен и следва да допусне съдебна делба
при равни квоти от правото на собственост за всяка една от страните – чл.8, ал.1 ЗН.
На основание чл.344, ал.2 ГПК, по искането на М. Т. Н. за заплащане на суми в
размер на средния пазарен наем за ползването на имота, от които другият съделител е
лишен, съдът отлага произнасянето си, след влизане на настоящото решение в сила.
Разноски на този етап от производството не се дължат на страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М. Т. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. ”... ”, № 14, бл.84, вх.Б, ап.24 и П. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. ”С..., бл.340, вх.Б, ет.1, ап. 26, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 26, ...
Света Троица, със застроена площ от 43,75 кв.м. при граници: стълбище, А. и КК. Ф., КК. Г.
Т., ул. „Цар Сиемон“, заедно с избено помещение № 22, както и 1,448 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху а земята, с идентификатор
68134.303.56.5.26 по одобрени КККР със Заповед РД-18-32 от 01.04.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК,
при следните ДЯЛОВЕ: по ½ ид.ч. /една втора ид.ч./ от правото на собственост за
всеки един от двамата съделители.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка произнасянето по реда на чл.344, ал.2 ГПК,
както и с подготовката и провеждането на втората фаза на делбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5