Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито
заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1262 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова –
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответникът е купувач на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот в гр.Р, ул."А.В."128, бл.“С“, вх.Г,
ет.1, с абонатен № 02000120740. За периода 24.02.2018 г. - 24.04.2018 г. в този
имот ищцовото дружество доставило и на ответника била разпределена топлинна
енергия на обща стойност 188,83 лв. по 2 броя фактури, която енергия не била
заплатена. Ответникът дължал на ищеца и лихва за забава за периода от падежа на
всяка фактура до 30.09.2018 г. в размер на 5,75 лв. За събиране на вземанията
си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното гр.дело №
6606/2018 г. по описа на РС-Русе срещу ответника била издадена заповед за
изпълнение на дължимите суми, лихви и разноски. Съдът дал указания на ищцовото
дружество, че следва да предяви иск относно вземането си, като в противен
случай ще обезсили заповедта за изпълнение.
Ето защо претендира
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи му дължи сумите: 188,83 лв. главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 24.02.2018 г. - 24.04.2018 г. по 2
броя фактури, лихва за забава в размер на 5,75 лв., законната лихва върху
главницата от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане
на съдебните разноски в двете производства.
Ответникът
С.П. К., чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Съгласно
представените писмени доказателства, а именно: договор № 431/14.10.1998 г. за
доставка на топлинна енергия за обект бл.“С“; протокол ОС на собствениците в ЕС
на бл.“Струмица“ в гр.Русе от 12.10.1997 г.; договор № 16-70/16.07.2002 г. за доставка
и монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане на консумираната
топлинна енергия, протокол от 15.05.2002 г. от ОС на ЕС на същия блок, ведно с
приложен към него списък на заявените уреди за индивидуално отчитане на
отоплението, договори от 23.09.2008 г. и 10.10.2017 г. за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда-етажна собственост; заявление от С.П. Кескинов до управителя на
„Топлофикация Русе“ООД от 02.02.1995 г. за откриване на партида за топлоенергия,
ответникът се явява купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия
в имота му, находящ се в гр.Р, ул."А В"128, бл.“С“, вх.Г, ет.1, с
абонатен № 02000120740, като в сградата е въведено дялово разпределение на
топлинна енергия, което за процесния период за дял „отопление“ е осъществявано
от „Жоко Енерджи“ЕООД, гр.Русе.
С решение № ОУ-005/16.07.2012 г.
на ДКЕВР са одобрени “Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребители от системата на “Топлофикация Русе” ЕАД, приложени към
делото. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
За периода 24.02.2018
г. - 24.04.2018 г. ищецът е начислил на С. Кескинов за доставената му и
разпределена топлинна енергия сумата от 188.83 лева – главница, за което са
издадени 2 броя фактури. За събиране на вземанията си по тях ищецът подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 6606/2018 г. по описа на РС-Русе и издадена заповед за
изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски, но длъжникът не е открит на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта по чл.410 от ГПК му е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като е указано на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът с
абонатен № 02000120740 и административен адрес: гр.Р, ул."А.В."128,
бл.“С“, вх.Г, ет.1, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД. За имота се начислява топлинна енергия за 2
бр. отоплителни тела – радиатор с монтиран индивидуален разпределител на топлинна
енергия и щранг-лира без уред. Доставя се и битова гореща вода чрез
топлопреносната система на ищцовото дружество, измерването се извършва с един
водомер, монтиран в имота. В сградата е въведено дялово разпределение, което
през процесния период за дял „отопление“ е осъществявано от „Жоко Енерджи“ЕООД,
гр.Русе.
От извършените
контролни изчисления от експерта, при спазване правилата на дяловото
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение е видно, че на ответника за процесния период е доставена и
разпределена 1.7206 мгв.ч. топлинна енергия на обща стойност 159.83 лева с ДДС.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че разликата между посочената сума в
експертизата и тази, претендирана от ищеца, се получава от превишаване на
максималната енергия, която отоплителното тяло може да отдаде /ред 31 от
посочените в експертизата стойности в табличен вид/.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прави следните правни изводи:
По делото безспорно
се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6606/2018
г. по описа на РС-Русе срещу С. Кескинов за заплащане на сумата 188.83 лева –
главница за доставена топлинна енергия по 2 броя фактури за периода 24.02.2018
г. - 24.04.2018 г., лихва за забава в размер на 5.75 лева от падежа на всяка
фактура до 30.09.2018 г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Длъжникът
не е открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта по
чл.410 от ГПК му е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е предявил в указания
му срок иск за установяване на вземането си, поради което претенциите му са
процесуално допустими.
В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на вземането си, за което се
е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД претендира
съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.
Клиенти на топлинна
енергия, съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е и
съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД,
действащи и към настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял
топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Р, ул."А. Възраждане"128,
бл.“С“, вх.Г, ет.1, с абонатен № 02000120740. Няма спор, че сградата, в която
се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа и обектът е
В.. Тези факти се доказват и от съдебно-техническата експертиза по делото. Като
собственик на имот в жилищната сграда, С.К. се явява потребител и купувач на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, чл.3, ал.1 от Общите условия
и за него възниква задължението да заплаща стойността й.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, се установява, че стойността за
отопление и разпределението на топлоенергията за процесния период при спазване правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение, е 159.83 лева. Не са представени доказателства дължимата сума да е
заплатена.
По изложените
съображения съдът приема, че искът за главница за доставяна топлинна енергия се явява основателен и следва да
се уважи до горната сума, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК пред съда, а над нея, до претендираните 188.83 лв.
следва да се отхвърли.
От основателността на
главния иск за установяване съществуването на начислените суми за топлинна
енергия за главницата, следва основателността и на акцесорното вземане за
лихвите за забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 30.09.2018 г. Съгласно чл.47 от
Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка, потребителите на
топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят потребената енергия. С
изтичане на този срок абонатът – купувач изпада в забава. По делото няма данни
за размера на дължимата лихва за забава върху сумата 159.83 лв., но поради
основателността на този иск, съдът намира, че следва да го определи на
основание чл.162 от ГПК по своя преценка, а именно в размер от 6.17 лева, но
тъй като се претендира в по-нисък размер от 5.75 лв., акцесорната претенция
следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78 от ГПК
и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 481.60 лева
– заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждения на
вещото лице и назначения особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева. Предвид уважаването на иска и съобразно
дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
заповедното производство разноски в размер на 77.00 лева – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.К.,
с ЕГН **********,***, че дължи на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите: 159.83
лева – главница за доставена топлинна енергия по 2 броя фактури за периода
24.02.2018 г. - 24.04.2018 г., лихва за забава в размер на 5.75 лева за периода от падежа на всяка фактура до 30.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6606/2018 г. по описа на РС-Русе,
като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на главница за доставена топлинна енергия за
периода 24.02.2018 г. - 24.04.2018 г. над сумата 159.83 лв. до претендираните
188.83 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.П.К., с ЕГН **********,***,
да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК *********, 481.60 лева деловодни
разноски по настоящото исково производство и 77.00 лева разноски по
заповедното производство – по ч.гр.дело № 6606/2018 г. по описа на РС-Русе.
Съобщението за
изготвеното решение с препис от същото да се изпратят на ответника чрез
назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд - Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: