Решение по дело №87/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 164
Дата: 27 март 2018 г.
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20175300900087
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ № 164

 

гр.Пловдив 27.03.2018г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН  СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ ,ХІІІ СЪСТАВ

 

в публично заседание  на  седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

С участието на секретаря Боряна Костанева като разгледа докладваното от съдия търговско дело 87/17г. по описа на ПОС за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание 422 от ГПК във р.чл.430 от ТЗ.

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е предявил искове против „Агротекст М“ЕООД и И.Х.Д. за установяване по отношение на двамата ответници ,че дължат солидарно на ищеца по договор за револвиращ кредит № SB300041949А/ 30.04.2013г. ,Анекс № 1 / 29.4.2014 г. ,Анекс № 2 / 27.04.2015г. ,Анекс № 3 / 26.05.2015г.  и Анекс № 6/26.06.2015г. към договора заплащане на сумата от общо 60 163 ,86 лв. ,от които 50 375,01главница ; 9 788,86 лв. договорна лихва за периода 28.06.2015 г. до 29.09.2016г. ; сумата  от 1 203,28 лв. заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д.12956/2016 г. по описа на ПРС ,8 състав и 1 718,95лв. адвокатско възнаграждение.По отношение на разноските,направени от ищеца в заповедното производство производството по настоящето дело е прекратено с определение ,което е влязло  в сила.По съображения ,изложени в писмена защита ищецът моли исковете да  бъдат уважени като претендира законна лихва и разноски.

Ответникът „Агротекст М“ЕООД е депозирал отговор на исковата молба ,с която оспорва исковете ,но същият е постъпил след изтичане на срока за това ,поради което възраженията ,направени в него са преклудирани.

Ответникът И.Х.Д. е подал отговор в срок.Същият оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Безспорно е ,че на 30.04.2013 г. между страните е сключен договор за револвиращ банков кредит с кредитополучател „Агротекст М“ЕООД и солидарен длъжник И.Х.Д. ,който договор е изменян с 4 броя анекси към него.С последния Анекс № 4 / 26.06.2015 г. страните са уговорили краен срок за издължаване на кредита 29.06.2016г.

Ищецът твърди ,че дължимите месечни вноски за периода 28.06.2015г. – 28.05.2016 г. не са  платени в срок и затова ,считано от 09.06.2016г. кредитът е  обявен за изцяло и предсрочно  изискуем ,което е съобщено на кредитополучателя по реда на чл.50 ал.4 от ГПК ,а именно чрез залепване ,а на солидарния длъжник е съобщено  чрез неговата сестра С.Р.

В тази връзка ответникът И.Х.Д.  в качеството му на солидарен длъжник е възразил ,че поканата ,с която ищецът е упражнил правото си да трансформира кредита за изцяло и предсрочно изискуем ,не е достигнала до него .Възразява ,че същата е получена от неговата сестра ,но не му е предадена като на 27.03.2017 г. е върната на Нотариус К.К.,за което представя уведомление  до последния .При това положение ,твърди ответника ,към датата на заявлението по чл.417от ГПК вземането на ищеца ,произтичащо от договора за кредит , не е било изискуемо ,тъй като  уведомлението за трансформирането на същия в изцяло и предсрочно изискуем не е достигнало до него  и в тази връзка се позовава на разясненията ,дадени в ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС.Това е и единственото възражение на ответника Д.  против  така предявения иск.

От представените по делото доказателства  е видно ,че е изпратена нотариална покана до ответника „Агротекс М“ЕООД ,с която ищецът упражнява правото си да трансформира кредита в изцяло и предсрочно изискуем поради допуснато просрочие.Същата покана е изпратена и до солидарния длъжник И.Х.Д. ,която е получена от сестрата на лицето на 30.06.2016 г. ,и която покана ,видно от представеното заявление е върната на Нотариуса и е получена от него на 27.03.2017г.В същата се твърди ,че лицето получател няма контакти с адресата на поканата и е било в невъзможност да я предаде на последния.При това положение  съдът приема ,че поканата ,с която ищецът упражнява правото си да трансформира кредита в изцяло и предсрочно изискуем  не е достигнала до ответника Д. .

Това обаче е без особено значение за изхода на спора . Също  е без значение за изхода на спора и редовността на извършеното връчване чрез залепване  на ответника „Агротекс М“ЕООД,поради това съдът няма да го обсъжда.

Както се каза по –горе с анекс № 4/ 26.06.2015 г. страните са уговорили краен срок за издължаване на кредита 29.06.2016г.-т.е. към датата на заявлението по чл.417 от ГПК – 30.09.2016 г. крайният срок на кредита е  изтекъл  и при липса на плащане ответниците дължат връщане на същия в пълен размер .

По делото е изслушано и прието заключение на ССЕ ,което съдът възприема .Видно от него последното плащане и то частично е на 28.06.2015 г. ,в резултат на което остатъкът от неплатената главница е   50 375 ,01лв.По отношение на  договорната възнаградителна лихва върху редовна главница съдът счита ,че такава се дължи за периода от последното плащане 28.06.2015 г. до крайния срок на договора 29.06.2016 г. Видно от заключението на ССЕ ищецът е начислявал такава до 09.06.2016г.и  за този период вещото лице е дало заключение за нейния размер. ССЕ е дала заключение и за размера на лихвата върху просрочената главница за периода 28.06.20154 г. до 30.09.2016 г. ,както и за размера на наказателната лихва при просрочие за период 28.06.2015 г. до 30.09.2016г.

С оглед на  казаното се налагат следните изводи: налице е договор за банков кредит ,сключен между страните ,по който ответниците са солидарни длъжници.Последното частично плащане по същия е на 28.06.2015 г. ,а крайният срок на договора е 29.06.2016 г. С изтичане на срока на договора ответниците дължат целия размер на непогасената главница ,която както се установи  е в размер на 50 375,01лв.Същите дължат и договорна възнаградителна лихва върху редовна главница за периода 28.06.2015 г. до крайния срок на договора 29.06.2016 г. На основание чл.4.2 от Анекс № 4 същите дължат и лихва върху просрочена главница ,формиран по начина ,посочен там ,за срока на просрочието – в случая 28.06.2015 г. до 30.09.2016 г. /датата на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда/.На основание чл. 4.3. от същия анекс същите дължат и фиксирана лихва от 5%,изчислена върху наличния кредит при просрочие едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг .Размерът на тези задължения е изчислен от заключението на ССЕ и е както следва – главница в размер на 50 375,01лв и лихва общо в размер на 9 788,86 лв. ,от която сума 4 098,96лв. лихва върху редовна главница, 3373,49 лв. лихва върху просрочена главница и 2316,47лв. наказателна лихва при просрочие.

С оглед на това съдът намира предявените искове за основателни и доказани до пълните им предявени размери ,поради което същите следва да бъдат уважени изцяло ведно с присъждане на законна лихва ,считано от заявлението по чл.417  от ГПК ,както и разноските ,направени в заповедното производство и в настоящето ,които са 2 922,23 лв. разноски в заповедното производство и 4 255,18 лв. – разноски за настоящето .

Мотивиран от горното съдът,

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГРОТЕКСТ М“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ,ул.“Драговец „ № 16 и И.Х.Д. с ЕГН ********** с адрес **** ,че дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София пл.“Св.Неделя“№ 7 по договор за револвиращ кредит № SB300041949А/ 30.04.2013г. ,Анекс № 1 / 29.4.2014 г. ,Анекс № 2 / 27.04.2015г. ,Анекс № 3 / 26.05.2015г.  и Анекс 4/26.06.2015г. към договора заплащане на сумата от общо 60 163 ,86 лв. ,от които 50 375,01лв. главница ,ведно със законна лихва върху нея ,считано от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане и 9 788,86 лв. договорна лихва за периода 28.06.2015 г. до 29.09.2016г. ,за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.12056/2016 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „АГРОТЕКСТ М“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ,ул.“Драговец „ № 16 и И.Х.Д. с ЕГН ********** с адрес **** да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София пл.“Св.Неделя“№ 7  сумите 2 922,23 лв. разноски в заповедното производство и 4 255,18 лв. – разноски за настоящето производство .

Решението  е обжалваемо в 2 седмичен срок от съобщението му до страните пред ПАС с въззивна жалба.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: