Р Е Ш Е Н И Е
№111
гр.Шумен, 23 Май 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. М. Маринов
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №93 по описа за 2018 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №16 от 15.01.2018г. по
гр.д.№1009/2017г. Районен съд - гр.Шумен е уважил предявеният от С.С.С. и Т.С.С.
срещу Д.И.Д., С.И.Д. и А.С.И., иск по чл.124 от ГПК, като е признал за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици в режим на
СИО, въз основа на придобивна давност на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 83510.662.63 по кадастралната карта на гр.Ш., находящ се в гр.
Ш..., с площ 334 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници на целия имот:
83510.662.64, 83510.662.62, 83510.662.61, 83510.662.80, ведно с построената в
имота масивна постройка, представляваща два свързани с обща стена и бетонна
плоча-покрив гаражни клетки, с идентификатор на сградата 83510.662.63.1. На
основание чл.537 ал.2 от ГПК са отменени нотариални актове - № 34, том .., рег. № ..., дело № .../...2007
г., на нотариус рег. № ...на НК и нотариален акт № 17, том .., рег. № ..., дело № ...2007 г., на нотариус рег. № ...на
НК – В ЧАСТТА ИМ, с която е признато право на собственост на С.С.С. и А.С.И.,
върху правото на собственост върху
горния недвижим имот. С решението е отхвърлен и предявения от първоначалните
ответници насрещен иск по чл.109 от ЗС за премахване на сграда с идентификатор
на 83510.662.63.1., призната е неавтентичността на завещание от 31.05.2007 г.
от И.Ц.С., което е изключено от доказателствата по делото, и на ищцовата страна
са присъдени деловодни разноски в размер на 1384 лева.
Недоволни от така постановеното решение останали ответниците,
които обжалват решението на районния съд, като сочат доводи за неправилност, и
молят съда да го отмени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова
претенция по чл.124 от ГПК от С.С.С. и Т.С.С. срещу Д.И.Д., С.И.Д. и А.С.И.. Ищците
сочат в исковата молба, че в продължение на повече от двадесет и шест години,
като съпрузи, упражнявали владение върху недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 83510.662.63 по КК на гр. Ш, с площ на имота 334 кв.м,
ведно с построената в имота масивна постройка, представляваща два свързани с
обща стена и бетонен покрив гаражни клетки. През 1982 г. ищците си закупили
автомобил и единственото възможно място за изграждането на гараж за автомобила
било дворно място, разположено срещу къщата на ищците, на същата улица. Било
взето решение за строителство на гаражите, на базата на твърдения на А.С.С.
/чичо на първия ищец/ и С.С.С. /баща на първия ищец/, че двамата през 1967 г.
заплатили по неформален договор на собствениците на това дворно място 120 лева
за 120 кв.м. от имота. Към него момент дворното място било пустеещо и не се
ползвало от никого, и доколкото и чичото на ищеца А.С. също имал автомобил, решили
да бъдат изградени два гаража в местото. През същата година - 1982, гаражите
били изградени заедно от първия ищец, чичо му А.С. и баща му С.С., с общи
средства и труд, а ищеца сам, със собствени средства и труд оградил имота с
бетонни колове и телена мрежа, укрепил го, почистил го от храсти, обособил
тераси и засадил плодни дръвчета. От изграждането им, единият гараж се ползвал
от чичото на ищеца, а вторият и дворното място от ищеца и съпругата му. През 1987г.,
чичото на ищеца се преместил да живее в с.П.В.и отстъпил и гаража, който
ползвал той на ищеца. През 1990г. родителите на ищеца се пенсионирали и също се
преместили да живеят в притежавана от тях къща с дворно място в местността
"..". Оттогава и до настоящия момент ищците владеели имота и гаражите
без противопоставяне от никой от роднините им. През м. февруари 2017 г., към
имота започнали да проявяват интерес за закупуване много лица и след проверка
ищците установили, че през 2007 г. бил издаден констативен нотариален акт, по
силата на който за собственици на имота били признати С.С. /баща на ищеца/, А.И.
/сестра на ищеца/ и ищеца - С.С. при квоти 2/3 ид.ч. за първия и по 1/6 ид.ч.
за другите двама. През същата година, С.С. дарил на ответницата И.
притежаваните от него 4/6 ид. части от имота. На 20.11.2007 г. било обявено
саморъчно завещание, извършено от И.С., с което последната завещала цялото си
имущество на дъщеря си – А.И.. С НА №17, т..., рег.№..., д.№...2007 г. на
нотариус ***с рег.№...на НК, последната била призната за собственик, въз основа
на горното завещание, на останалата 1/6 ид.ч. от процесния имот и на множество
други имоти. През 2013 г. И. продала имота на синовете си - ответниците Д.И.Д.
и С.И.Д.. Предвид изложеното молят съда да постанови решение, по силата на
което да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици
на горния недвижим имот.
Ответниците са подали отговор в законния срок, в който
оспорват иска и молят да бъде отхвърлен. Излагат, че собственици на процесния
имот са Д. и С. Д., които го придобили от ответницата А.И.. Последната, а
впоследствие и настоящите собственици владели имота непрекъснато повече от 20
години. От друга страна, изградената в имота постройка от ищците била
незаконна. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците Д. и С. Д. са предявили
насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС срещу ищците, като отправят
искане същите да бъдат осъдени да премахнат незаконно изградената в собствения
им имот постройка. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищците подават отговор на
насрещната искова молба като оспорват по допустимост и основателност предявения
срещу тях негаторен иск и молят същия да бъде отхвърлен. Твърдят, че
праводателите на ищците по насрещния иск не са били собственици на имота.
Оспорват автентичността на завещание, извършено от И.С. и отравят искане за
отмяна на нотариален акт № 34, том ., рег. № ..., дело № .../2007 г. на
нотариус рег. № ...на НК, издаден въз основа на извършена обстоятелствена
проверка.
От събраните по делото доказателства
се установява следното от фактическа страна: Ищците са съпрузи сключили
граждански брак на 19.12.1976 година. С нотариален акт № 34, том ., рег. № ...,
дело № .../...2007 г. на нотариус рег. № ...на НК е, С.С.С., А.С.И. и С.С.С. били
признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим
имот: дворно място с площ 334 кв.м, съставляващо поземлен имот с идентификатор
83510.662.63 по кадастралната карта на гр.Ш.. С нотариален акт № 85, том .,
рег. № .., дело № ../...2007 г. на нотариус рег. № ...на НК С.С. дарил на А.И.
4/6 идеални части от описания недвижим имот. От представеното саморъчно
завещание е видно, че като негов автор е посочен И.Ц.С., и с него е завещавала
на дъщеря си А. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към
момента на смъртта си. Саморъчното завещание е било обявено на 12.11.2007 г. от
нотариус, и е вписано в Служба по вписванията гр. Ш.на 20.11.2007 г. С
нотариален акт № 17, том ., рег. № ..., дело № ...2007 г. на нотариус рег. № ...на
НК, А.И. била призната за собственик на 1/6 идеална част от описания по-горе
недвижим имот въз основа на горното завещание. С нотариален акт № 54, том .., рег.
№ .., дело № ...2013 г. на нотариус с рег. №...на НК, А.С.И. продала на Д.И.Д.
и С.И.Д., при равни квоти за двамата процесния недвижим имот. Видно от
нотариална покана, връчена на ищците на 13.03.2017 г., ответниците Д. поканили
ищеца С. да представи документи за собственост върху постройка с идентификатор
83510.662.63.1, като в противен случай го призовали да я премахне. Ответниците
са представили приходни квитанции, от които се установява, че платили местни
данъци и такси за имота за 2014 г. и за 2015 година. От изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява че съгласно кадастралния и
регулационен план на гр. Ш, за част от местността „..“, одобрен със заповед №
4204/...1957 г., сграда с идентификатор 83510.662.63.1 попада в част от парцел
VI от кв. 223 по плана на гр. Ш. Посоченият регулационен план запазвал
действието си и понастоящем. Според кадастралната карта на гр. Ш, одобрена със
заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 г., сградата била нанесена с посочения
идентификатор, с площ 35 кв.м, едноетажна, с функционално предназначение
„Хангар, депо, гараж“. В кадастралния регистър няма записани данни за
собствеността. Вещото лице сочи, че първите данни за сградата са в изготвения,
но неодобрен кадастрален план през 1986 г., тоест, същата е изградена преди посочената година. Сочи, че
сградата не представлява „търпим строеж“ по смисъла на ЗУТ. Разпитаните в
съдебно заседание свидетели Г.Й.Л., М.И.И.и С.А. С. /първи братовчед на ищеца С.С.
и на ответницата А.И./ сочат, че ищците живеят на ул. „..“ в гр. Ш., като
притежават и дворно място, ведно с построени в него два гаража, находящо се
срещу дома им. Свидетелят С. описва, че мястото било "на баир", имало
овошки, асми над гаража, дворното място имало ограда и врата. От построяването
на гаражите единият се ползвал от ищеца, а другия от чичо му, и след
заминаването на чичото, ползването и на втория гараж било предоставено на
ищеца, и от тогава единствено и само той упражнявал фактическата власт върху
имота. Свидетелите сочат, че мястото никога не се е ползвало от друго лице,
освен от С. и Т.С.. Двамата използвали по предназначение гаражите, а в мястото
посадили овощни дървета, правили и опити да отглеждат картофи. При разпита на
свидетелите Б.Д./съпруга на С.Д./ и Д.Т./служител в агенция за недвижими
имоти/, първата сочи, че ѝ е известно, че съпругът ѝ и брат му
притежават недвижим имот, находящ се на ул. „..“, като същият представлявал
дворно място и две гаражни клетки. Според свидетелката, мястото се ползвало от
двамата ответници, но тя никога не е влизала в него. Другата свидетелка излага,
че е посещавала имота в качеството си на служител в агенция за недвижими имоти,
занимаваща се с организиране на продажбата на същия, по искане на двамата
ответници. При посещенията ѝ в имота, без да влиза в него, от отсрещната
къща се появявал човек, който ѝ заявявал, че имота не принадлежи на С. и Д.
Д..
По направеното с въззивната жалба
искане за допускане на съдебно графическа експертиза, съдът се е произнесъл с
определение №119/26.03.2018г. по настоящото дело, с което искането е оставено
без уважение, доколкото не са били налице сочените от жалбоподателите
предпоставки за допускането му. На ответната страна своевременно е била указана
доказателствената тежест, на подлежащия на доказване факт, но страната не е
ангажирала доказателства за установяване автентичността на завещанието, и
същото правилно е било признато за неавтентично.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - при оспорване на признатото с констативния нотариален акт право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, когато тя не легитимира с нотариален акт правото си на собственост /както е в настоящия случай/, т. е. ищцовата страна следва да обори фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание, като установи липсата му, или докаже придобиване на правото от оспорващата страна. На първо место следва да се изтъкне, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия. В горния смисъл е и задължителната съдебна практика постановена по чл.290 от ГПК - Решение №108/10.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№1063/2010 г., II г.о., Решение №445/21.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№283/2010 г., I г.о., Решение №262/9.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№439/2012 г., II г.о., Решение №68/2.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№603/2012 г., I г. о., Решение №240/18.10.2013 г. на ВКС по гр.д.№3274/2013 г., I г. о., и др.. От друга страна следва да се отбележи, че според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, и в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В настоящия случай, е безспорно установено, че от изграждане на процесните гаражи фактическата власт върху единият от тях, както и върху дворното место се упражнява от ищцовата страна. Ето защо владеещите ищци не е следвало да демонстрират превръщане на държане във владение по отношение на родителите на първия, доколкото не е установено същите да са упражнявали фактическа власт върху имота. Ответната страна нито е твърдяла, нито е установила упражняване на фактическа власт от праводателите си, а единствено е сочила наличие на владение, без да уточни периода му, или начин на осъществяване на фактическа власт - лично, чрез друго лице. Обстоятелството, че бащата на ищеца му е помогнал при изграждането на гаража със средства и труд, не обуславя по необходимост намерение за своене на изграденото, още по - малко при установените по делото факти. Заграждането на имота, засаждането на овощни дървета, и дори и частичните опити за производство на зеленчуци на стръмното место, сочат на упражнявана фактическа власт от ищцовата страна с намерение за своене за период по - дълъг от 10 години, годна да породи последиците на придобивната давност. Не са предмет на делото и не следва да се изследват вътрешните отношения и правата на другия владелец на единия от гаражите /чичо на ищеца/, както и манифестиране на промяна в намерението, тъй като с издадените констативни нотариални актове и последващи сделки ответната страна изцяло е отрекла правата му, предвид упражняваната фактическа власт върху целия имот и твърденията на ищцовата страна, и доколкото субективните предели на силата на пресъдено нещо по настоящото решение не могат да го обхванат - нито е страна в процеса, нито е адресат на силата на пресъдено нещо, а упражняването на евентуалните му права е изцяло в неговите прерогативи.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените установителни претенции следва да се уважат, а на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъдат отменени охранителните актове, с които се засягат съдебно признатите права. С оглед изхода от установителната претенция следва да се отхвърли насрещния иск по чл.109 от ЗС. Ето защо съдът намира, че обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва
да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1030
лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, и ангажираните
доказателства за направата им.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16 от 15.01.2018г. по гр.д.№1009/2017г. на Районен
съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********, С.И.Д. с ЕГН ********** и и А.С.И.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.С.С.
с ЕГН ********** и Т.С.С. с ЕГН ********** сумата от 1030 лева /хиляда и тридесет лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.