Решение по дело №1734/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2016 г. (в сила от 9 юли 2016 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20164430101734
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 17.06.2016г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Плевенски районен съд, ІІ ри гр. състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА,

 

при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1734 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид:

Иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС

         Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** *** против *** *** която се твърди, че през 1988 г. двамата са закупили апартамент, находящ се в гр. ***, като имотът е закупен в режим на СИО, тъй като двамата тогава са били съпрузи. Твърди се, че предвид обстоятелството, че съжителството им е станало нежелано са се разбрали да се разведат по взаимно съгласие, като апартаментът да остане собственост на ищцата.Твърди се, че с решение от 25.03.2002 г., постановено по гр.д. № 84/2002 г. по описа на Районен съд – Плевен бракът им е бил прекратен с развод по взаимно съгласие и тъй като със съдебния акт жилището не е било възложено на никой от тях е останало в режим на обикновена съсобственост, като ищцата *** е получила единствено правото на ползване върху него.

В исковата молба се твърди, че от прекратяването на брака с развод в апартамента са живели ищцата *** и двете им деца, а от 2004 г. само тя, като е владеела имота, поддържала го е и го е ремонтирала, поради което го е считала за свой. Твърди се и че ответникът *** никога не е предявявал претенции по отношение на имота. С оглед на това ищцата *** счита, че е придобила по давност  и ½ идеална част на ***, тъй като владението е продължило повече от десет години, които са изтекли още на 25.03.2012 г.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът,  изразява становище по предявеният иск, че същият е основателен. В съдебно заседание се явява адв. *** от АК ***, който прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, както е подадена. С оглед направеното от ответника признание на иска прави искане за постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено сл***то:

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на изрично заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска.След прекратяване на брака съпружеската имуществена общност е прекратена и се е трансформирала в обикновена съсобственост, в която дяловете на съпрузите са равни. Ищцата твърди, че е придобила и идеалната част на ответника, който признава иска и заявява че не е предявявал претенции относно собствената му идеална част и не свои имота.  Следователно ищцата е станала собственик на целия имот, като по отношение на 1/ 2 ид. ч. от имота собственост на ответника  ищцата го е придобила  на осн. чл. 79 от ЗС с изтичането на десетгодишна давност, считано от датата на прекратяване на брака. 

Настоящето решение, с оглед разпоредбата на  чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между страните; страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 79 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

 

         Признава за установено на осн. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС по отношение на *** ЕГН ********** ***, че  *** адрес *** собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***ем точка, *** точка, ***/, с адрес на имота: *** /***/, *** /***/, *** /***/, намиращ се в сграда ***/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***чка ***/, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /***/, с посочена в документа площ: 88.84 кв.м. /осемдесет и осем цяло и осемдесет и четири стотни кв.м./; прилежащи части: избено помещение *** /***/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор *** под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор ***, който самостоятелен обект е описан в документа за собственост, като жилище *** /***/, намиращо се в жилищна сграда – *** /***/, ***, построена върху държавна земя в ***, състоящо се от *** стаи и кухня, баня и клозет, на ***./ застроена площ, за*** с припадащите се избено помещение *** /***/, както и 0,963 % /нула цяло деветстотин шестдесет и *** хилядни процента/ идеална част от правото на строеж върху мястото, при съседи за жилището: *** – ***; отгоре – ***, отдолу – ***, а за ******, като съобразно удостоверение за данъчна оценка избеното помещение е с площ от ***.

Решението се постановява по реда на чл.237, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

      

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :