Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Русе, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският районен съд,
VІ-ти граждански състав
в
публично заседание на 4-ти август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря ГАЛЯ Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4128 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединение искове от П.Г.С.,
действаща като майка и законен представител на малолетното си С. П. Г., родена
на ***г. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, гр.София с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата П.Г.С., действаща като майка и
законен представител на С. П. Г., родена на ***г. твърди, че на 18.09.2018год.
настъпило ПТП със С. П. С., която в качеството си на пешеходец при преминаване
на улицата в гр. Ветово, била блъсната от автомобил МПС с рег. номер № СА 3573
ХА, марка Хонда, модел Акорд, собственост на „ Стан Комерс,, ООД управлявано от
С. Н. Н. ЕГН **********;с адрес ***, със свидетелство за управление на МПС №
*********, категория В,В плюс Е, на отчет в гр. София, валидно до
18.06.2028год., със застраховка „ГО" „ Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД полица № ВС 30118002351892 от
18.08.2018 год. валидна до 17.08.2019год. За ПТП бил съставен Констативен
Протокол за ПТП с пострадали № УРИ 457р-1570/19.09.2018.
Обстоятелствата и причините за ПТП били по
чл.20 ал. 2 от ЗДвП и бил съставен АУАН № 569393.
Получила Уведомление от застрахователя за
отказ за изплащане застрахователно обезщетение по Гражданска отговорност от
ПТП, настъпила на 16.08.2018год.. с изх. № 319/ 24.01.2019год., ето защо за нея
възникнал правен интерес да заведе настоящият иск.
С това си деяние били причини имуществени
и неимуществени вреди, които конкретно се изразявали в следното: лека телесна повреда,
травма в главата и таза, отклонение в поведението със страхова напрегнатост,
емоционална лабилност, морални и материални вреди, психологически травми.
Общият размер на причинените й
имуществени/ неимуществени вреди оценява на 16079.00 лв., от които 2000.00 лв.
имуществени вреди и 13 000.00 лв. неимуществени вреди. С оглед
обстоятелството, че деянието, с което й била причинена вредата било извършено
на 18.09.2018год., то от този момент върху посочените суми следвало да бъде
начислена и законна лихва, която за периода от 18.09.2018год. до деня на
завеждане на иска възлизала на сумата от 1079.00лв.
Ето защо за ищцата се пораждал интерес от
водене на настощия иск.
Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, със седалище
и адрес на управление- гр.София, район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул."Д-р
Г.М.Д.", № ., да й заплати сумата 16079.00 лева, представляващи стойността
на причинените й имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на
18.09.2018 год. в ГР.В., ОБЛ.Р., ведно с лихвата за забава в размер на 1079 лева
, считано от датата на деликта - 18.09.2018год. до завеждане на иска –
03.07.2019г., както и законната лихва върху сумите от завеждане на иска до окончателното
заплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, гр.София, чрез процесуалния
си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените
искове. Релевира възражения, според които не била установена причинната връзка
между процесното ПТП и претърпените от ищеца телесни увреждания. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване – с правно основание чл.51, ал.2
от ЗЗД като твърди, че произшествието е резултат на виновното поведение и на
ищците. Твърди, че обезщетението за неимуществените вреди се претендира в
размер, който е прекомерно завишен и не отговаря на действително претърпените
вреди от ищеца. Счита за изцяло
неоснователен иска за имуществени вреди, предвид непредставени по делото
доказателства от ищците. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, евентуално да присъди обезщетенията в по – нисък размер.
Претендира и направените деловодни разноски.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата представя
доказателства за отправено до застрахователя искане за заплащане на причинените
на детето неимуществени вреди и отговора на застрахователя, което обуславя
допустимост на настоящото производство.
От приетото по делото
удостоверение за раждане на С. П. Г. се
установява, че негова майка е ищцата П.Г.С., а в хода на производството, че негов
баща е свидетелят Б. С.К..
Видно от приетия по делото,
като доказателство, констативен протокол за ПТП с пострадали лица №УРИ
457р-1570 от 18.09.2018г., се установява, че на 18.09.2018. в 18.450 часа
ищцата е претърпяла ПТП, в гр.Ветово, по ул.Трети март, между нея и лек
автомобил м.“Хонда“, модел „Акорд “, с рег.№ СА 3573 ХА, управляван от С. Н. Н.,
от гр.София. Като причини за ПТП-то се сочи чл.20, ал.2 Закона за движение по
пътищата, както и че на водачът на лекия автомобил – участник 1 е
издаден АУАН с № 569393 от 18.09.20218г., а впоследствие за нарушението по
чл. 20 ал. 2 от Закона за движение по пътищата е издадено наказателно
постановление № 18-0457-000390 с дата 21.09.2018г. на водача на МПС-то
С. Н. Н.., влязло в сила на 11.12.2018г. Отразено е, че е пострадало лицето С.
П. Г., а като диагноза – натъртване по
тялото.
За автомобилът на водача на
л.а. бил налице действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен с полица със застрахователна полица №30118002351892,
валидна за периода от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.
До застрахователя била
подадена претенция за обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ на 22.10.2018г.
и няма спор относно обстоятелството, че с изх.№319/24.01.2019г. на ищеца е
отказано изплащане на обезщетение.
При така изяснения механизъм
на настъпване на процесното ПТП изцяло неоснователни се явяват възраженията на
ответника, според които водачът на застрахования при него автомобил не бил
виновен за настъпването на инцидента.
Въпросът, на който съдът следва да даде разрешение е досежно справедливия
размер на обезщетението, което се претендира за неимуществени вреди.
При горното и съобразно разпределената доказателствена тежест на ищеца е
указано да установи вида, характера и интензитета на претърпените болки и
страдания, а на ответника - да установи факта на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата.
Към момента на инцидента ищцата е била навършила пет
години и пет
месеца.
От представения
по делото лист за преглед на пациент в КДБ от 18.09.2018г. (л.7) в 19.45ч.,
издаден от д-р И. Й.е видно, че на С. е поставена основна диагноза – други
съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото. Анамнезата е
снета по данни на майката, която е съобщила че детето е блъснато от кола. Майката
съобщава за травма на главата и таза. Същата не съобщава за загуба на съзнание.
Не съобщава за гадене и повръщане. Обективното състояние на детето, отразено в
долната графа е: контактна, в добро общо състояние, няма данни за фрактури,
зеници еднакви, с нормална реакция за светлина без отпадна неврологична симптоматика, няма данни за
фрактури. Чисто везикуларно дишане. Ритмична сърдечна дейност. Без данни за
пневмоторакс в момента. Корем-мек, палпаторно неболезнен, физиологична
перисталтика. Дадени са указания за по-нататъшно наблюдение и лечение при
необходимост. От представения амбулаторен лист №00590 от 16.04.2019г. (л.9) са
посочени основна диагноза – последици от травми с неуточнена локализация и
придружаващи заболявания и усложнения – смесено разстройство в поведението и
емоциите, не.
По делото е изискано писмено
становище на социален работник към ДСП- гр.Ветово, област Русе относно
здравословното и психическо състояние на С. непосредствено след ПТП-то,
възникнало на 18.09.2018г. Становището е дадено въз основа на проведен разговор
с директора на ДГ “Щастливо детство“ - гр.Ветово и детската учителка на детето,
които са споделили, че след случилото се на 18.09.2018г. С. за една или две
седмици не е посещавала детската градина. Служителките в градината не са
забелязали съществена промяна в поведението на детето след завръщането му в
детското заведение. Не са констатирани отклонения в поведението и емоционалното
състояние на детето.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Б. С.К., баща на пострадалото дете, които съдът цени доколкото не противоречат на
останалия доказателствен материал се установява, че детето е имало синини по тялото си
вследствие на ПТП-то, които са отминали. Останал страха от автомобили и когато
видела лек автомобил С. се плашела. Детето бълнувало през нощта и това
продължавало още. Вторият, разпитан по делото свидетел Р. К. С. има
непосредствени впечатления от случилото се на 18.09.2018г. ПТП. Св. пояснява,
че към момента на възникване на ПТП-то на посочената дата, в качеството си на
полицейски инспектор, заедно с колегата му били паркирали патрулния автомобил
до читалището. Детето пресякло зад паркиран автобус, обслужващ междуградските
населени места и реално закривал видимостта на водача на автомобила. Видял, че
детето заходило към пътното платно и усетил че ще случи такова събитие, тъй
като водача на лекия автомобил карал нормално, но детето бягало. Детето не
виждало, че зад автобуса има движещ се автомобил, както и водача на лекия
автомобил не знаел, че зад автобуса има някой. Св.С. натиснал клаксона на
служебния автомобил точно преди да възникне ПТП-то и водача на лекия автомобил
погледнал към тях, като в същия момент видял детето и спрял. Св. пояснява, че на
мястото на възникналото ПТП, където пресичало детето, нямало пешеходна пътека,
такава имало след около 10-15м. Детето пресичало само, майката се появила след
него. В първия момент детето било уплашено и заплакало. Водачът на лекия
автомобил, заедно с майката откарал детето за преглед в Спешно отделение.
При горното съдът
по размера намира следното: при претендирани
обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на
телесните увреждания, в случая лека телесна повреда и
последиците от нея за пострадалото лице. Наред с това съдът
счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. След
определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за
наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е.
съпричиняването/.
С оглед доказаните факти по делото, съдът приема, че малолетното дете – 5
годишно към момента на инцидента, преди ПТП, при отсъствие на различно
доказано, е било здраво и жизнено. Инцидентът е причинил натъртвания по тялото (не е
установено в кои части) на детето, което състояние не е опасно за живота. При отсъствие на проведено доказване за състоянието
на детето, както към момента на
възникналото ПТП, така и към настоящия момент по причини, стоящи у ищцовата страна, съдът приема, че синините съпродводени с
усещане за болка, ако и да са били
по-продължителни, са отшумели. В заключение касае се за приключил оздравителен
процес. Що се отнася до нараняванията на психиката, такива безспорно е имало
непосредствено след ПТП, а възможно е и към момента, предвид възприятията на
свидетеля
Караахмедов, че детето се плаши от леки автомобили и бълнува през
нощта, но не е установено, че тази отражения върху психиката
са с интензитет по-голям от обичайния за този вид увреждания и претърпян стрес.
Поради това и съдът не отчита в конкретния случай претърпените болки и
страдания да са по-дълготрайни и силни от обичайните. По делото не е представена
медицинска документация, удостоверяваща последващо лечение и консултации със
специалисти. Предвид изложеното, настоящата инстанция
приема за справедлив размер на обезщетението този от 3000.00
лева.
По въпроса за
съпричиняването. Събрани са гласни
доказателства, както и е изслушана САТЕ, чието заключение е прието
без възражения по делото.
Съгласно тези доказателства, на първо място: водачът е имал ограничена видимост към мястото на ПТП с оглед наличието на паркирал на спирката автобус. Не е
имало други участници в движението, освен процесния автомобил и пешеходката.
Автобусът е ограничавал видимостта и за двамата. Водачът на автомобилът не е имал възможност
да спре преди мястото за ПТП. Към момента , когато се открива видимост за
участниците в произшествието, автомобилът се е намирал на разстояние 11.58 м от
мястото на удара, а пешеходката на 3.20м мястото на удара. Опасната зона на
автомобила за скорост 30 км/ч е била 13.40м. Моментът, в който е възникнала
видимост за всеки от участниците в ПТП е 1.39 секунди преди сблъсъка. В този
момент е възникнала опасността за движение. Пешеходката, която се е движила зад
спрял автобус е пресичала платното за движение на място, отстоящо на 10-15
метра от пешеходната пътека. Вещото лице подчертава, че пешеходците са длъжни
да пресичат платното за движение по пешеходните пътеки при спазване на
съответни правила.
От друга страна детето е било на пътното платно само. Очевидно, че
задължителният постоянен и непрекъснат родителски контрол по отношение на
малолетното дете, съгласно чл. 125, ал.3 от СК, не е осигурен.
Освен това детето е на пътното платно в нарушение на чл.114,
ал.1 от ЗДвП – предприело е внезапно навлизане при несъобразяване с цитираната
разпоредба.
Съдът намира за
неоснователно възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото дете, което предприело внезапно пресичане,
косо на платното за движение, с което навлязло в траекторията за движение на
лекия автомобил и предизвикало ПТП. Касае за малолетно дете /на 5 години и 5 месеца/, което е било оставено, макар и за кратко, без
контрол и е пресякло само пътното платно, без
да може да прецени опасността на пътя и да предприеме безопасно пресичане,
поради което съдът намира, че отговорност носят родителите
му.
Основателно е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на неговите родителите, които не упражнили достатъчно
родителски контрол, като допуснали малолетното им дете само да пресича пътното
платно, с което нарушили разпоредбите на чл. 125, ал.3 СК и чл. 8,
ал.8 от ЗЗДет. Първата разпоредба вменява в задължение на родителите да
осъществяват постоянен надзор на малолетното си дете, а втората гласи, че
родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата си до навършване
на 12 -годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие.
В случая родителите /в конкретния случай ищцата в качеството й на майка/, като са били длъжни да осъществят надзор и контрол над 5-
годишното си дете и да положат дължимата грижа, като не позволят детето само да
пресича пътното платно.
Практиката на ВКС и на съдилищата е константна в смисъл, че причинно
следствената връзка е обективен факт и за приложението на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД субективното отношение на пострадалия, вината му както и дали е
могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да прецени постъпката,
са ирелевантни. В този смисъл съпричиняване може да има и от малолетно лице, а
в случая с оглед възприетото в горния абзац, съдът приема, че е налице съпричиняване.
В какъв размер следва да се определи: На водачът на лекия автомобил е съставен АУАН
№390/18.09.2018г. за извършено от него нарушение на правилата
за движение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.е. не е съобразил скоростта си на движение, спрямо
интензивността на движение, конкретните условия на видимост, както и не е в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и с влязло в сила НП №18-0457-000390 на С. Н.
Н. е наложена глоба в размер на 200лв., съобразно чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Затова тази разпоредба съдът също я съобразява в тежест на деликвента
при отчитане неговия дял причиняване. Настоящата инстанция приема съпричиняване
от страна на пострадалата 2/5 при принос на деликвента – 3/5.
В контекста на казаното, размерът на справедливото обезщетение съдът изчислява
на 1200.00 лева.
За горницата до претендираните 1200.00 лева съдът
намира иска недоказан по размер.
Искът до пълния му размер от 13 000.00 лв, съдът отхвърля като неоснователен и
недоказан.
Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава, която съдът
следва да присъди, тъй като е претендирана, но не от датата на
увреждането 18.09.2018г., а от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя- 25.10.2018г.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими
от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя.
Ищците са предявили писмено застрахователната си претенция до
ответника на 25.10.2018.,
поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от
насрещната страна, следва да се приеме, че именно това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал.
3 от КЗ. Размерът на претендираната
компесаторна лихва за периода от 25.10.2018г. до 03.07.2019г. се установява
след математическо изчисление от съда и е 84.00лв. До този размер иска следва
да бъде уважен, а в останалата им част до пълния предявен размер от 1079.00 лв. -отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения лихвата за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи от 25.10.2018г. до окончателното плащане, а за периода от 18.09.2018 г.
до 25.10.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до предявеният иск за заплащане на
претърпени имуществени вреди в размер на 2000.00лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение
на получените при ПТП увреждания, съдът намира , че същият се явява процесуално
недопустим по следните съображения: Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по задължителна
застраховка ГО на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя. Нормата е императивна и за
спазването й съдът следи служебно. В разпоредбата на чл.378, ал.9 от КЗ изрично
е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностния срок по
чл.378, ал.2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ. Или изтичането на
така въведения рекламационен срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя така Определение №165/24.03.17г. по
ч.т.д.№306/17г. на ВКС/. В разглеждания случай е видно, че ищцата е предявила
пред застрахователя единствено претенция за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и именно по тази претенция се е произнесъл
застрахователя, видно от писмо от 24.01.19г. Няма данни по делото да е била
предявявана претенция за имуществени вреди и съответно по нея
застрахователя да е дал отговор съгласно чл.496 КЗ. Предвид това, че по делото
не е доказано отправянето на претенция пред застрахователя, респ. изтичането
на рекламационния срок по чл.498, ал.3 КЗ, то е налице недопустимост
на предявения пряк иск по чл.432 КЗ за заплащане на
претърпени имуществени вреди в размер на 2000.00лв., поради което и
производството в тази му част следва да бъде прекратено. Отделно от изложеното,
искът за имуществени вреди е и неоснователен, предвид обстоятелството, че по
делото не е представено нито едно доказателство за направени разходи във връзка
с медицинско изследване или проведено лечение на детето С..
При този изход от спора, ищците имат право на
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от
иска. Видно от договора за правна защита и съдействие, за адв.хонорар са
заплатили в брой 600.00лв. Неоснователно е искането за присъждане на пътни и
канцеларски разходи, тъй като това не е съдебно - деловоден разход, а се прави
по преценка на страната, която сама избира дали да изпрати процесуален
представител, респ. вида на транспорта и неговата цена. Пътните разходи за
придвижване на адвокат до сградата на съда и обратно не са разноски по
производството по смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК, а и когато е упълномощен
такъв, разходите на същия във връзка с поръчката следва да се считат включени в
уговореното възнаграждение. Освен това, ГПК не въвежда задължение за страната
да присъства в съдебно заседание. Поради изложеното и искането за присъждане на
разноски за пътни и канцеларски разходи в размер на 50 лева /според посоченото
в списъка по чл.80 ГПК/, ще бъде оставено без уважение. Съразмерно на уважената част от иска, следва да им бъдат присъдени
разноски за адв.възнаграждение в размер на сумата от 50.00лв.
Неоснователно е възражението
на проц.представител на ответника за прекоменост на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците, наведени в хода на
производството (молба от 02.03.2020г.). Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да
се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските,
ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането
не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за
адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., вземайки предвид претенцията само за неимуществени вреди в
размер на 13000.00 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза над
сумата от 830,00лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищците дължат на ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, които възлизат на 542.88 лева. Разноските, които ответникът е направил са в размер на 590.00лв.- 250.00
лева платени за възнаграждение на вещо лице, 40.00 лв. депозит за свидетел и 300.00 лв. юрисконсуртско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р
Г.М.Димитров“, №1 да заплати на П.Г.С., ЕГН:**********, действаща като майка и законен представител на
малолетното си дете С. П. Г., родена на ***г*** сумата
от 1200.00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания следствие ПТП на 18.09.2018 г.,
ведно със законната лихва от – 25.10.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, както и сумата от 84.00
лева, представляваща лихва за забава, по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за периода от 25.10.2018г.
до 03.07.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 13 000.00 лева - обезщетение
за неимуществени вреди и от 1079.00 лева
-иска за законната лихва за забава за периода от 25.10.2018г. до
03.07.2019г., както и за присъждане на законната лихва за периода от датата на
увреждането – 18.09.2018г. до 25.10.2018г,
като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от П.Г.С., ЕГН:**********,
действаща като майка и законен представител на малолетното си дете С. П. Г.,
родена на ***г*** против „ЗАД „Даллбогг Живот и
Здраве”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н
Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“, №1, искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 2000.00лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания,
ведно със законната лихва върху главницата, от датата на непозволеното
увреждане – 18.09.18г. до окончателното изплащане на сумата, като недопустими.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Русе
сумата от 100.00
лева държавна такса, на осн. чл. 78,
ал.6 от ГПК, а
на П.Г.С., ЕГН:**********, действаща като майка и законен представител на
малолетното си С. П. Г., родена на ***г. сумата от 50.00 лева разноски
в производството, на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.С.,
ЕГН:**********, действаща като майка и законен представител на малолетното си С.
П. Г., родена на ***г, да заплати на
ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София сумата от 542.88 лева разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението в частта, в която
производството по делото е прекратено, има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Русенски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата си част решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: