АНД № 890/2020
год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против обв. В.А.Н., ЕГН ********** за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, а именно затова, че на 09.09.2019г. в гр.Пазарджик, по
ул.“Мильо войвода“, е управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с ДК№. № ***,
което не е било регистрирано по надлежния ред - съгласно чл.140 ал.1 от ЗДП и
чл.2 и чл.12 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторни превозно средства и
ремаркетата теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
превозни средства.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира
за постановяването на осъдителен съдебен акт, с който да бъде наложено
административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК, като преди това деецът
бъде освободен от наказателна отговорност.
Обвиняемият се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощен защитник. Декларира, че се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като дава обяснения във връзка със същото, с които на
практика отрича да е имал виновно поведение.
Защитникът на обвиняемият пледира за постановяването
на оправдателен съдебен акт, като излага съображения че деянието е несъставомерно
от субективна страна.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата обв. В.Н. правоспособен водач
от 1985 год. за категории В, АМ, В1. Същият бил собственик на МПС – „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ***, което било регистрирано на територията на Р
България по надлежния ред. В един момент обаче обвиняемият спрял да ползва това
МПС, като го бил паркирал пред един склад в двора на търговия на едро, находящ
се в гр.Пазарджик, на ул.“Мильо войвода“. МПС престояло там повече няколко
месеца, като обвиняемият знаел, че договорът му за сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ бил изтекъл. За това, че договорът
за застраховка на процесното МПС бил изтекъл, от страна на Гаранционния фонд,
било изпратено уведомление до сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик. На
22.07.2019г. от страна на сектора била извършена служебна дерегистрация на
въпросното МПС по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП.
На 24.07.2019г. от страна на СПП при ОДМВР-Пазарджик
било изготвено уведомление с Рег. № 100600-14046 от същата дата. То било
адресирано до обв.Н., в качеството му на собственик на служебно
дерегистрираното МПС, в което било отразено, че същото е с прекратена
регистрация. Уведомлението били изготвено в изпълнение на изискванията на
чл.143 ал.10, изр.1 от ЗДП във вр. с чл.18б ал.2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, а именно да се уведоми собственикът
за прекратяването на регистрацията.
Въпросното уведомление било предадено от СПП на куриерската
фирма „С.“ с приемо-предавателен протокол опис № 62 от 05.08.2019г. В този
протокол била описана по регистрационен номер на пакета явна кореспонденция,
която СПП изпращало до различни други институции и лица. С ръкописен текст било
описано и това, че се изпращат обикновени писма: „8 бр. средни плика и 479 бр.
малки плика – уведомления за лица без ЗЗ „ГО“ “. Очевидно уведомлението до обв.Н.
попадало в посочената обща бройка от 479 бр. малки плика. Това уведомление
обаче не било връчено по никакъв начин на обвиняемия и не станало негово
достояние.
На
09.09.2019г. сутринта, обв.Н. отишъл при микробуса си, т.к. по настояване на
собственик на склад, трябвало да го премести, понеже пречел. При излизане с
автомобила си на заден ход от място, където го бил паркирал, обв.Н. предизвикал
леко ПТП. За инцидента бил подаден сигнал, като на място пристигнали св. Т.М. -
мл. автоконтрольор в СПП при ОДМВР-Пазарджик, заедно със своите колеги – св.Т.Б.
и Е.Т..
Пи отработването на ПТП станало ясно, че микробусът на
обв.Н. бил със служебно прекратена регистрация, поради несключване на ЗЗ „ГО“.
По този повод против Н. бил съставен АУАН за нарушение по чл.140 от ЗДП. След
това този акт бил изпратен на РП-Пазарджик с оглед преценка дали деянието на Н.
не съставлява престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
По повод на това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе изцяло въз основа на обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите Г.Т., К.Н., Т.М. и Т.Б., както и от
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на горепосочените
гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, хронологично точни, взаимно
допълващи и съответстват на останалия, събран по делото писмен доказателствен
материал.
Тук веднага следва да се каже, че не е
спорно по делото, че към инкриминираната дата обв.Н. е управлявал собственото си
и описано по-горе МПС, което е било със служебно прекратена регистрация от
22.07.2019г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП.
Съдът изцяло се довери на заявеното от
обв.Н., че преди да предизвика въпросното ПТП на 09.09.2019г., той не е знаел
за служебно прекратената регистрация на собственото му МПС – „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ***, както и че никога и по никакъв начин не е бил
уведомяван за това.
Известно е в правната теория и практика, че
обясненията на един обвиняем/подсъдим имат двойствен характер, като освен
средство за защита, те са и едно от основните гласни доказателствени средства в
процеса. В конкретния казус съдът намери, че обясненията на Н. в горния смисъл
не са средство за защита, а достоверен източник за фактите от обективната действителност.
За да направи този свой извод съдът отчете, че обясненията на обвиняемия не се
опровергаха от никое друго събрано по делото доказателство, а напротив. Те се
подкрепиха изцяло от всички останали гласни и писмени доказателства.
На първо място, подкрепиха се от показанията на св.Г.Т.
– районен инспектор за населеното място, в което живее обвиняемият. Св.Т. бе
категоричен, че в деня след ПТП обвиняемият му споделил за събитията, както и
че едва тогава бил разбрал, че микробусът му бил със служебно прекратена
регистрация. Това стана ясно и от показанията на св.Т.М., който е отработвал
настъпилото ПТП и е съставил АУАН против Н. за нарушението по чл.140 от ЗДП,
както и отделни актове за други нарушения. В началото на своите показания св.М.
беше леко колеблив, но в крайна сметка заяви категорично пред съда, че когато
казал на обв.Н., че МПС е с прекратена регистрация, последният отвърнал, че не
знаел този факт, респ. че сега го научил. Заявеното от св. М. не се отрече и от
св.Т.Б., който е присъствал при отработването на ПТП и е бил вписан като
свидетел по съставения акт против Н. за нарушение на чл.140 от ЗДП.
От показанията на св.К.Н. – шофьор-куриер
в офиса в гр.Пазарджик на куриерската фирма „С.“ не се събраха доказателства,
че адресираното до обв. Н. уведомление с рег. № 100600-14046 от 24.07.2019г. му
е било връчено по какъвто и да е начин. Този свидетел говори принципно, че когато
се разнася пощата и лицето, за което е предназначена не се открие, то на видно
място му се оставя съобщение, че има пратка и телефон за връзка с куриера.
Поясни също така, че ако в срок до 1 месец пратката не бъде връчена на лицето,
тя се изпраща към централния офис в гр.София. При предявяването на
приемо-предавателен протокол опис № 62 от 05.08.2019г. с описана по
регистрационен номер на пакета явна кореспонденция, която СПП изпращало до
различни други институции и лица, както и общо описаните обикновени писма: „8
бр. средни плика и 479 бр. малки плика – уведомления за лица без ЗЗ „ГО“ “, св.Н.
заяви, че не може да каже дали ако уведомлението посочено по-горе до Н. е било
сред тези обикновени писма, действително е бил връчено на неговия адресат.
Връчването на въпросното уведомление
на обв.Н. не бе установено и чрез отправените запитвания до централния офис на
куриерската фирма „С.“ /виж отговор на л.61 от съдебното дело/. От отговорът
става ясно, че куриерът не може да посочи дали има данни за постъпило в
централния офис уведомление до обв.Н., респ. каква е по-нататъшната му съдба,
т.к. в приемо-предавателен протокол опис № 62 от 05.08.2019г. въпросното
уведомление не е описано по номер. Посочено е, че ако бъде предоставен номер на
товарителницата, респ. номер на пратката, то тогава ще може да се отговори на
поставения въпрос. От изискания номер на товарителница/пратка за въпросното
уведомление, от страна на СПП при ОДМВР-Пазарджик постъпва официален отговор, с
който отново се установява, че то е било изпратено на куриерската фирма с описания
няколко пъти вече приемо-предавателен протокол опис № 62 от 05.08.2019г., т.е.
без обратна разписка, респ. за него няма съставена товарителница.
В ДП н ал.16 е приложено саморъчно
обяснение, изискано то св.М. и снето от обв.Н., непосредствено след ПТП в хода
на започналата полицейска проверка във връзка с инцидента. В това обяснение Н.
е записал, че знае, че МПС било с прекратена регистрация, т.к. нямало валидна
застраховка „ГО“. Това обяснение обаче няма статут на годно писмено или гласно
доказателство в наказателния процес, при което по никакъв начин не би могло да
залегне в основата на един осъдителен съдебен акт. Отделно от това обв.Н.
заяви, че описаното от него в обяснението е станало под диктовката на св.М., а
последният не опроверга категорично това. Още повече, че в края на разпита си
св.М. заяви окончателно, че едва по време на проверката обв.Н. научил, че МПС
било със служебно прекратена регистрация. Накрая, но не по значение, дори
въпросното обяснение да беше годно доказателство в процеса, то същото пак не би
могло да послужи за осъждане на обвиняемия, т.к. би съставлява само и
единствено едно извънпроцесно самопризнание, но нормата на чл.116 ал.1 от НПК императивно повелява, че обвинението
и присъдата не могат да почиват само на самопризнание.
При така възприетата фактическа обстановка и след
извършеният анализ на доказателствата настоящият съдебен състав прие, че по
делото безспорно е установено, че обв.Н. не е осъществил престъплението по чл.345 ал.2
във в вр. с ал.1 от НК от субективна страна, т.е. неговото поведение
осъществява формално обективните признаци на това престъпление, но не е налице
виновно поведение.
За съставомерността на всяко
престъпление следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от
тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Престъплението
по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК е умишлено, като може да се осъществи и с двете
форми на вина – пряк и евентуален. За да е налице умисъл обаче трябва да е
доказано, че деецът съзнава, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация и въпреки това да го управлява, т.е. да иска настъпването на
общественоопасните последици на деянието си /пряк умисъл/ или пък да допуска
вероятността, изхождайки от някакви обективни данни, че регистрацията на МПС може да е прекратена,
при което ако го управлява ще извърши престъпление, но преследвайки пряката си
цел – да се придвижи в пространство с МПС, се съгласява с настъпването на общественоопасните
последици на деянието си /евентуален умисъл/.
В конкретния казус обаче, не
само, че няма доказателства обв. Н. виновно да е управлявал служебно
дерегистрирано МПС, но напротив - събраха се такива, че същият изобщо не е
знаел и не би могъл да знае или предполага, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
Това, че е знаел, че за МПС
е била изтекла застраховката ГО не води автоматично до извод, че е знаел и, че
заради това в последствие автомобилът е бил дерегистриран. Да се твърди
противното означава да се стъпи само и единствено на предположение, но една
осъдителна присъда също не би могла да почива на предположения. Още повече, че
нормата на чл.143 ал.10 от ЗДП вменява в задължение на административния орган
да уведоми собственикът на МРПС за служебно прекратената регистрация, т.е.
изисква се той да има ясното съзнание за това. Това пък е логично, защото служебно
прекратяване на регистрацията може и да не настъпи, ако например въобще не бъде
изпратено уведомление от Гаранционния фонд до съответния СПП, или пък да
настъпи значително по-късно, считано от изтичането на застрахователния договор,
ако например уведомлението от Гаранционния фонд за забави във времето и т.н.
С оглед на
така приетото за установено от фактическа страна и изложените правни
съображения, настоящия състав на съда призна обв. В.Н. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го
оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно затова, че на 09.09.2019г. в гр.Пазарджик, по ул.“Мильо войвода“, е
управлявал МПС - лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с ДК№. № ***,
което не е било регистрирано по надлежния ред - съгласно чл.140 ал.1 от ЗДП и
чл.2 и чл.12 от Наредба 1-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторни превозно средства и
ремаркетата теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни
средства.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: