Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
7593/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Л.И.Д., ЕГН ********** *** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 463,78лева,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем CrediHome+ № 1192-00042522/21.09.2018г., сключен между „Микро кредит” АД и Л.И.Д., вземанията по който са
прехвърлени от „Микро кредит” АД в полза на ищеца, по
силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015г. и приложение № 1 към него от 08.03.2018г.; 74,76лева, представляваща договорна лихва за периода от
21.11.2018г. до 21.09.2019г., 23,86лева,
представляваща мораторна лихва за периода 21.11.2018г. до 02.02.2020г.вкл., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда– 03.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 556/05.02.2020г. по ч.гр.д. №
1349/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 21.09.2018г. между „Микро кредит” АД и
ответника е сключен договор за паричен заем CrediHome+ I № 1192-00042522. По силата на договора, на ответника е отпуснат
паричен заем в размер на 500лева. С подписването му, ответникът е удостоверил
получаването на сумата и е поел задължение да върне на заемодателя сума в общ
размер от 587,64лева, представляваща чистата стойност на заема и договорна
лихва. С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил
и получаване на Стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, както и че приема клаузите на договора и ОУ. В т.2 от договора е
уговорено, че размерът на дължимата договорна лихва е 87,64лева, изчислена при
фиксиран лихвен процент от 30,91% и ГПР от 50%. Връщането на заема е следвало
да стане на 12равни месечни вноски в размер на 48,97лева първата с падеж
21.10.2018г. и последната с падеж 21.09.2019г. На основание попълнен и подписан
от ответника формуляр- искане за допълнителни услуги, на 21.09.2018г. между
страните е бил сключен и договор за допълнителни услуги към сключения договор
за заем. По него заемодателят е поел задължение за предоставяне на допълнителни
услуги „комфорт“ подробно описани в приложение № 1, предоставено на заемополучателя при подписване на договора. Съгласно т. 3
от договора, заемополучателят дължи плащане на
пакетна цена за допълнителните услуги в размер на 52,80лева, платима на 12равни
вноски всяка от по 4,40лева, дължими на падежа на всяка погасителна вноска.
Съгласно т.4 предоставянето на тези услуги е само като допълнение към
подписания договор за заем. Съгласно този договор за допълнителни услуги, „Микро Кредит“ ЕАД, в качеството си на застрахователен
посредник е предоставил на заемополучателя финансиране
и разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към Уника
Живот АД. Платената от заемодателя застрахователна премия е била в размер на
396лева, като връщането й от заемополучателя е
уговорено да стане на 12равни вноски, всяка от 33лева, платими на съответното
падежно число на месечните погасителни вноски. Считано от падежната дата на
първата неплатена погасителна вноска се сочи ответникът да дължи обезщетение за
забава върху непогасената главница. На 08.03.2019г. по силата на приложение № 1
към рамков договор за цесия от 16.01.2015г., ищецът придобил вземането по
договора на заемодателя спрямо ответника, с всичките му привилегии, обезпечения
и принадлежности. Към исковата молба се представя уведомление за извършената
цесия, за което ищецът сочи да е бил изрично упълномощен от цедента. За
събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, срещу която длъжникът възразил. Молбата е за уважаване на исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от служебно
назначения по реда на ЗПрП адвокат на ответника.
Искът се оспорва като неоснователен и по размер. Не оспорва, че е страна на
сочения договор за заем. Не оспорва, че по договора е получил сумата от
475лева, след като заемодателят е удържал еднократна адм.такса
от 25лева от договорения заем от 500лева. Твърди, че е извършил плащане на
първата погасителна вноска по договора в размер на 48,97лева и първа вноска по
договора за допълнителни услуги в размер на 37,40лева. Оспорва размера на
договорната лихва. Твърди, че е неясно определен, липсвала и методика за
начисляването й. Позовава се на недействителност на договора на основание чл.
11, т.11 и т.12 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, доколкото липсва
разбивка на всяка погасителна вноска показваща погасяване на главница, лихва
изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи. Не било ясно
и месечната погасителна вноска каква част от главницата и лихвата покрива.
Позоваване се и на нарушение на нормата на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК, доколкото
договорът не съдържал методика за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а ЗПК. Не били конкретизирани и кои компоненти са включи в ГПР,
каква е неговата структура и как се формира той. Твърди, че със сключването на
договора за допълнителни услуги към договора за заем, дефакто
се постига значително превишение на уговорения ГПР.
Счита, че еднократната адм. такса за оценка на риска
и допълнителни разходи посочени в договора за допълнителни услуги са нищожни
като противоречащи на закона- чл.10а ЗПК. Клаузата за дължимост на такси за
допълнителни услуги- пакет Комфорт сочи
да е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Общата й формулировка се
твърди да не отговаря и на изискването на чл.10а, ал. 4 ЗПК регламентираща задължение
за точно и ясно разписване на вида, размера и действието, за което ще се
събират таксите. По отношение на уговорената премия от 396лева се сочи, че е
неясно каква част от вноската е за финансиране и каква част представлява
застрахователна премия, респ. липсвали доказателства застрахователен договор да
е сключен изобщо, както и такива за плащане на застрахователната премия по
него. Счита, че стойността на премиите по полицата възлизащи на 79% от заема не
отчита особеностите на потребителското кредитиране, в т.ч. ниския размер на
заетите средства, каквото е изискването на чл.115, т.1 и чл. 116, ал.1 КЗ,
поради което и клаузата за уговарянето й се явява нищожна поради противоречие
със закона. Твърди, че с уговарянето на допълнителните разходи се заобикаля
ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК и представлява неравноправна клауза по см. на
чл. 143 ЗЗП. Оспорва дължимостта на обезщетение за забава. Прави възражение за
приспадане от задължението на платената от ответника сума в размер на
86,37лева. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от служебно назначения му адвокат. Поддържа
отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено задължение по договор за паричен заем CrediHome+ № 1192-00042522/21.09.2018г., сключен между „Микро кредит” АД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени от „Микро кредит”
АД в полза на ищеца, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015г. и приложение № 1 към него от 08.03.2018г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. № 1349/2020г. по описа на ВРС, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 1349/2020г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за паричен
заем CrediHome+ № 1192-00042522/21.09.2018г., по който цедентът „Микро
кредит” АД е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; дължимост на
възнаградителна лихва и нейния размер; валидно сключен договор за допълнителни
услуги, дължимост на възнаграждение /пакетна цена/ по него и неговия размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по
делото писмени доказателства и експертно заключение се установява следното:
С рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., „Микро
кредит” АД като цедент прехвърля на цесионера „Агенция за събиране на взамения”
ЕАД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 от 08.08.2019г. към
договора, включващо и това към длъжника Л.Д., вписано под № 97. Вземането е
достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с неговите номер, дата
на сключване, отпуснатият по него кредитен лимит, размер на дължимото по
договора към датата на цесията, в т.ч. главница, договорна лихва, общо
задължение. Договорът е валиден и с постигнатото съгласие по
него вземането от стария към новия му носител е преминало, което обуславя и активната
материалноправна легитимация на ищеца по иска. Цесията
е потвърдена от цедента. С изрично пълномощно цедентът
е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника
за прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено изрично уведомление
до длъжника за така извършената цесия, както и доказателства за получаването му
от длъжника.
Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е
настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
От представения по делото договор
за паричен заем CrediHome+ № 1192-00042522/21.09.2018г.
се установява, че между „Микро кредит” АД и
ответника е бил сключен договор за кредит, по силата на който на последния е предоставен
кредит в размер на 500лева. В чл. 2 е уговорена дължимост на еднократна адм. такса от 25лева, удържана от отпуснатата в заем сума,
при което предоставената на ответника сума е 475лева. Връщането на сумата
следва да стане на 12месечни вноски, всяка от по 48,97лева, с падежна дата 21-о
число. Първото плащане се дължи на 21.10.2018г.
Уговорен е фиксиран лихвен процент от 30,91 и ГПР 50%. Като приложение към
договора е и изготвен погасителен план с посочени падежна дата и размер на
дължимата вноска. С подписа си, заемополучателят удостоверява
получаването в брой на отпусната му в заем сума, факта, че му е предоставен
предварително стандартен европейски формуляр с нужната преддоговорна
информация, както и че е запознат с клаузите на договора и ОУ към него. С
подписа си, заемателят удостоверява и че е уведомен,
и се съгласява да заплати еднократна такса за оценка на риска, която се удържа
и приспада от подлежащите на предоставяне средства по договора /чл.14 вр. чл. 8, б. vii ОУ/. В чл. 17 ОУ е регламентирана дължимост на лихва за забава при забава
на дължимата погасителна вноска в размер на законната лихва от датата на
забавата на съответното плащане до окончателното погасяване на задължението. На
същата дата между страните е бил сключен и договор за допълнителни услуги за
пакет „Комфорт” и застраховка Защита пакет „премиум
живот” въз основа на отправено искане от заемополучателя.
Съгласно чл. 4.1 услугите са допълнителни, предоставят се по желание на клиента
и при избора им, последният заплаща съответна такса. С нарочно искане, заемополучателят е заявил желание за ползване на
допълнителна услуга от пакет „Комфорт”, като е дал и съгласие за сключване на
застраховка „Защита” по специалните условия на тарифа на ЗК Уника
АД. Пожелал е застрахователно покритие по пакет „Премиум
живот” с изрично посочени покрити рискове. Изразил е и желание за финансиране и
разсрочване на дължима застрахователна премия по сключен договор за застраховка
на 12месечни вноски от по 33лева всяка. В чл. 4.2 от сключения договор за доп.
услуги, страните са уговорили дължимост на месечна вноска от 4,40лева за пакет
„комфорт”, включващ следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноската, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка ***, безплатно внасяне вноска директно в офис на
кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна
лихва за просрочие при забава до 15дни. В чл.4.3 е
регламентирано, че при избор за сключване на застраховка, плащането на
дължимата еднократно застрахователна премия се финансира от кредитодателя и
клиентът дължи връщането й конкретно в случая на 12 месечни равни вноски от по
33лева. Конкретните условия по застраховката, както и стойността на
еднократната премия са съгласно индивидуална застрахователна полица,
предоставена и подписана от клиента.
Процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред
изключенията посочени в чл. 4 /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./. Възраженията на ответника за липса на погасителен план, съдът приема за
неоснователни. Императивно изискване на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК е договорът да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретния случай в подписания между страните договор има
изрично изготвен и подписан погасителен план, а отделно от това в договора е
посочен ясно броят на вноските, ден от месеца, в който се дължат плащанията,
кога е първата вноска, какъв е размерът на всяка вноска. И понеже за целия срок
на договора е договорен фиксиран лихвен процент от 30,91%, с конкретна по
размер анюитетна вноска, липсва задължение погасителният план да съдържа и
информация за последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми.
За установяване твърденията по усвояване на кредита и
размера на задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания
на в.лице в областта на счетоводството. От заключението на в.л. по приетата
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че: Отпуснатият кредит от 500лева
е усвоен на 21.09.2018г. при подписване на договора, като след удържане на
еднократна адм.такса от 25лева, заемателят
е получил сумата от 475лева. По договора, ответникът е извършил едно плащане на
сумата от 86,50лева, с което са погасени 36,09лева главница, 12,88лева
договорна лихва, 33лева застраховка защита пакет Премиум
живот, 4,40лева пакет комфорт и 0,13лева лихва за забава. Така, непогасената
главница според заключението е в размер на 463,91лева, договорната лихва за
периода 21.11.2018г. до 21.09.2019г. е 74,76лева и обезщетението за забава за
периода 21.11.2018г. до 02.02.2020г. е в размер на 31,49лева.
Анализът на ангажираните по делото доказателства, налагат
извод, че действително между цедента и ответника е била налична валидно
възникнала облигационна връзка по сочения договор за кредит. Подписвайки
договора, ответникът е удостоверил получаването на сумата в брой. Тези факти
принципно не са били и оспорвани от него. Неизправна по договора страна се явява той, тъй като не е изпълнил задължението си да извършва
плащания на уговорената месечна вноска от 48,97лева и на уговорения падеж- 21-о
число на месеца. Поради това, ответникът
дължи връщане на главницата. Следователно, исковата претенция за главница се явява доказана в своето
основание.
Ответникът дължи и договорна
лихва, съобразно
уговореното в чл. 2 от договора начислена за периода от 21.11.2018г., когато е
падежът на втората непогасена вноска до 21.09.2019г., когато е падежът на
последната такава. Разпоредбата от договора уговаряща начисляване на
възнаградителна лихва, не е нищожна. Възнаградителната лихва представлява
възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е
включено в общия разход по кредита на потребителя. Тя се дължи за срока на действие на договора. Уговореният й размер от 30,91% и
годишен размер на разходите 50% не противоречат на закона и добрите нрави,
защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя. Липсват императивни норми
регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва към момента на
сключване на договора. Понеже се касае за потребителски договор, прокламираната
в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се от защитата на
специалните закони- ЗЗП и ЗПК и това са „добрите нрави“. Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице именно тогава,
когато се нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения. Целта на спазването му е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Затова
и максималният размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е
ограничен. Обратното би означавало икономически по- слаби участници в оборота
да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за
един субект да се използва за облагодетелстване на друг. По договорите за заем
обичайната минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва,
т.е 10% годишно. Уговореният с договора лихвен процент е 30,91%, при ГПР
от 50%, който е на границата на приетия като допустим от закона чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не го надвишава. Нормата на чл. 19 ЗПК предвижда, че ГПР изразява
общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи- лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е размерът на възнаградителна лихва представлява елемент от
формулата при образуване на годишния процент на разходите по кредита, за който
ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е фиксиран лимит, който не може да бъде надхвърлян,
а именно пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №
100/29.05.2012г. В ал. 5 на чл. 19 ЗПК изрично се обявяват за
нищожни клаузи в договора, в които са уговорени задължения в размери
надвишаващи лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй
като обаче сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на
лихвения процент от 30,91% не може да се приеме, че кредиторът е целял да се
обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. Затова, не е налице някоя
от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1-19 ЗЗП и клаузата, с която е уговорена
дължимостта й не е неравноправна и поради това не е и нищожна. В заключение,
договорната лихва е дължима и затова претенцията за плащането й доказана в
своето основание.
Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер
на законната лихва и предвид установената забава в погашенията на дълга и на
основание уговореното в чл. 17 от ОУ към договора, същата се явява доказана по
основание.
Относно възраженията
на ответника за недействителност на клаузите на такса оценка на риска и тези на договора за допълнителни услуги, имащи
отношение към направеното възражение за отнасяне извършеното плащане по тях в
погашение на главницата, настоящият състав приема следното:
За
действителността на тези клаузи от договора съдът следи служебно предвид
дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. За това страните са били
изрично известени съобразно чл. 7, ал. 1 ГПК с определението по чл. 140 ГПК и
са получили съответните указания по повод доказателствената тежест в процеса.
Чл. 16 ЗПК предвижда императивно
задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да
предостави кредит на последния. Следователно клауза на чл.14 вр. чл. 8, б. vii ОУ, с която е уговорена такса за
оценка на риска дефакто прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК и води само до допълнително увеличаване
размера на задълженията по договора. Т.е. тя противоречи на цитираната норма на
ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.
По отношение на цената на допълнителни услуги по пакет Комфорт съдът
намира, че клаузата регламентираща дължимостта й противоречи на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Съдебната практика приема, че при
двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени
като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. Тази договорна клауза е нищожна и като противоречаща на
закона. Нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда възможност за
кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с
договора за потребителски кредит. Процесното
споразумение отговаря само формално на тази законова разпоредба, предвид
естеството на уговорените с него услуги стоящи на разположение за потребителя.
Съдържанието му очевидно касае уговорка за предоставена възможност, а
не реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия,
защото ползването им е предпоставено от наличие на
воля на кредитора за тяхното предоставяне, от което пък следва извод, че реални
ползи или преференции за кредитополучателя няма. Тези възможности реално касаят и усвояване и управление на
кредита. С чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. С уговорката се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, защото тези услуги на първо място
няма сигурност, че ще бъдат потребени изобщо, а
възнаграждението за тях е начислено и дължимо още при сключване на договора. На
основание чл. 21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Редно е да се посочи и че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца
за това въпросните услуги предмет на споразумението, реално да са предоставяни
на кредитополучателя, което допълнително обосновава тяхната недължимост.
На следващо място, от съдържанието на сключения договор е видно,
че ответникът е избрал да сключи застраховка защита пакет "Премиум Живот" със ЗК "УНИКА" АД с
посредничеството на "Микро Кредит" АД при
уговорена премия от 396лева, разсрочена на 12 месечни вноски от по 33лева
всяка. Уговорките сочат правоотношение по договор за потребителски кредит
под формата на заем, по който "Микро Кредит"
АД е поело задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е
задължил да върне разсрочено на кредитора. По делото обаче въпреки дадените
указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не е представил писмени
доказателства, че застрахователната премия е платена, съотв.
не може да се направи извод за валидност на полицата и дължимост на цената за
тази услуга. Затова и начисляваните премии следва да се приеме, че са
недължими.
Стана ясно от заключението на в.л., че по договора
ответникът е извършил плащане на сумата от общо 86,50лева, с която са
погасявани главница от 36,09лева, договорна лихва от 12,88лева, застрахователна
премия от 33лева, такса пакет комфорт от 4,40лева и обезщетение за забава от
0,13лева. Съдът прие, че е недължима цената на уговорената такса от 25лева
оценка на риска, която е удържана изначално от общо отпуснатите в заем средства
от 500лева. Следователно същата е изначално недължима и размерът на реално
усвоената и получена от ответника в заем сума е 475лева. Това налага
изготвянето на нов погасителен план, по който се приеме, че размерът на
главницата е 475лева. Въз основа на изчисления извършени от съда с помощта на
общодостъпен програмен продукт calculator.bg следва, че
месечната анюитетна погасителна вноска при заем от 475лева е в размер на
46,52лева, а дължимата възнаградителна лихва при уговорения фиксиран лихвен
процент от 30.91 % е общо 83,24лева, разбита по пера, както следва:
|
Месец |
Главница |
лихва |
вноска по главницата |
месечна вноска |
общо |
|
21.10.2018 |
475.00 |
12.24 |
34.28 |
46.52 |
46.52 |
|
21.11.2018 |
440.72 |
11.35 |
35.17 |
46.52 |
46.52 |
|
21.12.2018 |
405.55 |
10.45 |
36.07 |
46.52 |
46.52 |
|
21.01.2019 |
369.47 |
9.52 |
37.00 |
46.52 |
46.52 |
|
21.02.2019 |
332.47 |
8.56 |
37.96 |
46.52 |
46.52 |
|
21.03.2019 |
294.51 |
7.59 |
38.93 |
46.52 |
46.52 |
|
21.04.2019 |
255.58 |
6.58 |
39.94 |
46.52 |
46.52 |
|
21.05.2019 |
215.64 |
5.55 |
40.97 |
46.52 |
46.52 |
|
21.06.2019 |
174.68 |
4.50 |
42.02 |
46.52 |
46.52 |
|
21.07.2019 |
132.66 |
3.42 |
43.10 |
46.52 |
46.52 |
|
21.08.2019 |
89.56 |
2.31 |
44.21 |
46.52 |
46.52 |
|
21.09.2019 |
45.34 |
1.17 |
45.35 |
46.52 |
46.52 |
Следователно, дължимата възнаградителна лихва за периода
21.11.2018г. до 21.09.2019г. е 71лева и до този размер претенцията е
основателна. Размерът на обезщетението за забава, изчислено от съда, така както
е уговорено в чл.17 от ОУ е 29,71лева, при заявено в размер на 23,86лева.
Направеното от ответника погашение във време на действие
на договора е за сумата от 86,50лева и то следва да бъдат отнесено към
погасяване на главницата и лихви, чиято дължимост съдът прие за доказана в
своето основание и размер, предвид изрично направеното възражение от
процесуалния представител на ответницата в този смисъл. По принцип заемодателят
е погасил с него първа вноска по договора- главница от 36,09лева,
възнаградителна лихва от 12,88лева, застраховка пакет Премиум
живот от 33лева, пакет комфорт от 4,40лева и лихва за забава от 0,13лева. От
приетия за доказан размер на главницата от 475лева, съобразно посочения по-
горе погасителен план, с това плащане следва да се приеме, че е погасена първа
анюитетна вноска- главницата от 34,28лева и възнаградителна лихва от 12,24лева.
Получава се разликата от 2,45лева, която следва да бъде отнесена за погасяване
на задълженията на ответника по реда на чл. 76 ЗЗД. Съгласно ТР 3/27.03.2019г.
по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС при плащане, достатъчно да погаси изцяло
някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат
в следния ред: погасява се изцяло най- обременителното задължение, а след него
следващото по обременителност задължение в реда по
чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най- старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76,
ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. В случая задължението касае главница и лихви, поради което и на основание
чл. 76, ал. 2 ЗЗД извършеното плащане по приети за нищожни клаузи в размер на
сумата от 37,40лв и това от 2,45лева, следва да бъде отнесено към погасяване на
дължимите по договора лихви. От тях по правилото на чл. 76, ал.1 ЗЗД най-
обременително се явява това за възнаградителна лихва, доколкото е в по- голям
размер. От исковата претенция за възнаградителна лихва, в който размер съдът я
прие за доказана, а именно 71лева, следва да бъде приспадната сумата от
39,85лева, което обосновава извод за уважаването й до размера на сумата от
31,15лева и отхвърляне за разликата до пълния заявен размер от 74,76лева.
В заключение, исковата претенция за главница се явява
основателна до размера от 440,72лева /475-34,28/ и следва да се отхвърли за
разликата до пълния заявен от 463,78лева. Тази за обезщетение за забава от
23,86лева се явява изцяло основателна, доколкото съдът прие, че доказаният й
размер е 29,71лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива в настоящото производство са в размер 125лева
допълнителна ДТ, 150лева депозит за в.лице и юк.
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на
100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора. Или
общият размер на разноските е 375лева. Съразмерно уважената част на исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 330,55лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са в размер на 25лева за платена ДТ
и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева, но доколкото
заявлението е било частично отхвърлено, то съобразно уважената му част
дължимите такива са в размер на 42,52лева. От тях и съобразно изхода на спора,
за заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 37,48лева.
Ответникът е представляван в производството от служебен адвокат, поради
което по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК не му се следват разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 съществува вземане срещу
ответника Л.И.Д., ЕГН ********** *** за сумите, както следва: 440,72лева, представляваща неизплатена главница по договор за
паричен заем CrediHome+ № 1192-00042522/21.09.2018г., сключен между „Микро кредит” АД и Л.И.Д., вземанията по който са прехвърлени
от „Микро кредит” АД в полза на ищеца, по силата на
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. и
приложение № 1 към него от 08.03.2018г.; 31,15лева,
представляваща договорна лихва за периода от 21.11.2018г. до 21.09.2019г., 23,86лева, представляваща мораторна
лихва за периода 21.11.2018г. до 02.02.2020г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 556/05.02.2020г. по ч.гр.д. № 1349/2020г. по описа
на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница
за разликата над присъдената сума от 440,72лева до пълния заявен размер от 463,78лева;
за договорна лихва за разликата над присъдената сума от 31,15лева до пълния
заявен размер от 74,76лева, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.Д., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 330,55лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Л.И.Д., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 37,48лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 1349/2020г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни
разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: