МОТИВИ към присъда №260015/27.04.12.2021г. по нчхд №160/20г.
на АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 26.02.2020г. частна
тъжба от тъжителката Е.Н.Х., против подсъдимия В.М.Д. ***, е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно затова, че 06.09.2019
г. в с. Червен, обл. Пловдивска, е причинил на Е.Н.Х. лека телесна повреда,
изразяваща се в повърхностна травма на главата, с което й е причинил болка и страдание
без разстройство на здравето.
С подадената от страна на Е.Н.Х. частна тъжба е предявен и
приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск от
тъжителката против подсъдимия за общата сума от 5000лв. представляващи
обезщетение за причинени на тъжителката неимуществени вреди в резултат на
твърдяното с тъжбата за извършено спрямо нея на 06.09.2019г. престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 07.09.2019г. до пълното й
изплащане, както и претенцията на тъжителката за присъждане на направените по
делото разноски.
Частната тъжителка беше конституирана
и в качество на граждански ищец по делото.
В процеса на водено наказателно
производство, частната тъжителка и гражданска ищца Е.Н.Х. се явява лично и
заедно с упълномощените от нея двама повереници адв. М.К. *** и адв.М.П. ***.
В хода на съдебните прения, адв. М.П.
изразява становище, с което поддържа изцяло обвинението против подсъдимия, така
както е повдигнато с частната тъжба. Намира същото за доказано по несъмнен
начин, поради и което счита, че подс. Д. следва да бъде признат за виновен,като
предвид липсата на предишни осъждания, то същия да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като му се наложи наказание
глоба в размер определен от съда. По отношение на граждански иск, то пледира
същи да бъде уважен изцяло и да се присъдят направените по делото разноски.
Адв. М.К. не се явява в хода
на последното проведено по делото
съдебно заседание.
В хода на съдебните прения, частната
тъжителка и гражданска ищца Е.Н.Х. подкрепя казаното от своя повереник.
В хода на съдебните прения, адв. Н.К.
в качеството на защитник на подсъдимия, изразява становище противоположно на повереника
на тъжителката. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и
акцентирайки най-вече тези от полза на защитата, по същество счита, че обвинението не е доказано по безсъмнен и
категоричен начин, поради което подс. В.Д.
следва да бъде признат за невинен и оправдан, като изцяло бъде отхвърлен
предявеният граждански иск. На второ място, като алтернативно пледира за
приложението на института на реторсията предвиден текста на чл.130, ал.3 от НК,
което отново е основание за оневиняване на подс. Д.. На трето място, като
алтернативно пледира съдът да приеме, че ако подс. Д. е виновен то същия е
действал в състояние на силно раздразнение, по смисъла на чл.135, ал.1,т.4 от НК, като да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като му се наложи наказание глоба в размер към минимума. В този случай, по
отношение на граждански иск, то намира същия за завишен, като пледира да бъде
уважен в размер към 500лв. При оправдаване на подсъдимия моли съда да им се
присъдят направените по делото разноски.
Подсъдимият В.М.Д. не се признава
за виновен, като по същество счита, че следва да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, както и писмените доказателства приложени по
делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.М.Д. е роден на *** г. в гр. Мадан, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно-професионално образование, работещ в „Софел МР“ –
Асеновград като оператор на машина, с ЕГН
**********.
Семейството на подсъдимия Д. се
състои от трима човека. Той самия, неговата съпруга –св. Е.Н. Д. и синът му – св.
А.В.Д.. До 2011г. тримата живеели на квартира в гр. Асеновград. В началото на
същата година, по настояване на тъжителката Е.Х., която е сестра на св. Д., те
закупили съвместно с нея дворно място с къща на адрес с. Червен, ул.
„Александър Стамболийски“ № 3. Тъй като нямали достатъчно парични средства, с
които да покрият цената по покупката, подс. Д. и съпругата му от една страна и
тъжителката Х. от друга страна, решили да изтеглят ипотечен кредит от
„Уникредит Булбанк“ АД, клон Асеновград. Тримата си разпределили владението и
на имота, като тъжителката следвало да живее на първия-приземен етаж, а
семейството на подс. Д. щяло да живее на втория етаж. Освен това, тримата се
уговорили и как да става плащането по кредита, като подс. Д. и св. Д. следвало
да плащат ½ от кредита, а тъжителката Х. другата ½ част от
кредита. Въз основа на постигната устна уговорка с тъжителката, подс. Д. и св. Д.
следвало да внасят изискуемите месечни вноски по нейна, като от своя страна Х. следвало
да ги внася по сметката за кредита „Уникредит Булбанк“ АД. Известно време след
закупуването на имота, купувачите се нанесли в своите части от къщата и заживели
там. Междувременно между 2015г.-2016г. св. Д.И.Х.заживял на семейни начала с
тъжителката Х.. Една година след това, той се преместил при нея в къщата с.
Червен, ул. „Александър Стамболийски“ № 3. В началото отношенията между
живеещите на посочения адрес били много добри. С течение на времето те обаче се
влошили, като причина за това, били някои обстоятелства във връзка с изтегления
кредит, които накърнили интересите на семейството на подс. Д.. През лятото на
2019г. подс. Д. отишли в клона на „Уникредит Булбанк“ АД в гр. Асеновград,като
при среща с кредитен инспектор поискали информация относно изплащания от тях общ
кредит. При това с изненада установили, че има значително намаляване на общата
такса по месечните вноските, за която те нито знаели, нито предполагали Тъй
като все пак, от влизането на
намалението в сила бил изтекъл един значителен период, то за двамата
съдлъжници се била натрупала една значителна разлика от надвнесени по сметката
на тъжителката Х. парични суми. Тъй последната си мълчала, то св. Е.Д. й се
обадила по телефона и я помолила да отиде до банката и провери за надвнесените
суми. В един момент, тъжителката Х. дала на подс. Д. и св. Д. да разберат, че
няма да им върне веднага надвнесените от тях пари по нейната сметка, което
много изострило отношенията между тях. В последствие тримата се разбрали да си
разделят размера на оставащите парични
задължения по ипотечния кредит, като по тази начин на подс. Д. и св. Д. се
паднало задължение в размер на 16 000лева, а останалата част на
тъжителката. Чрез събрани парични суми и изтеглени от други банки кредити, на
05.09.2019г. подс. Д. и св. Д. погасили това си задължение към „Уникредит
Булбанк“ АД. По отношение на
надвнесените в сметката на тъжителката суми, нямало постигнато никаква
договорка, като същите не били предмет и на някакво последващо уреждане или
предложение.
В периода от 01.09.2019г. до
05.09.2019г. тъжителката и св. Д.Х.ходили на почивка в Гърция. След тяхното
завръщане в България, на 05.09. и 06.09.2019г. те били на язовир в околностите
на гр. Сърница. От там се върнали на
06.09.2019г. вечерта около 20.00 часа, като св. Х.спрял автомобила пред къщата
в с.Червен. Още със слизането си, тъжителката и св. Х.забелязали подсъдимия Д.
който се намирал седнал на стълбите на хотела, намиращ се срещу тяхната къща.
Докато св. Х.свалял докараните с автомобила материали за изолацията на къщата,
подс. Д. се приближил към двора където в този момент била и тъжителката Х.. В
този момент, подс.Д. изразил своите претенции за надвесените по сметката на
тъжителката суми, като поискал тя да му върне сумата от 4000лева. Тя от своя
страна му заявила, че първо иска да види каква е сумата, като му казала, че ще
му ги върне, по начина по който са
постъпвали по нейната сметка. Подс. Д. й заявил, че си иска парите веднага,
както упрекнал тъжителката, че досега не е седнала да говори с тях, като
нормален човек. Тъжителката от своя страна отвърнала на подс.Д. с израза „Ти ли бе, с голия си гъз
ли ще ми кажеш, как да ти говоря, боклук такъв! „ както и му казала „Тъпанар такъв!“.
Това ядосало подс.Д., като в момента на силен гняв той ударил един шамар на
тъжителката по лявата буза. Момента на нанасянето на удара бил забелязан от св.
Х., който в защита на тъжителката Х. се втурнал и започнал да налага с юмруци
подс. Д.. Настаналата разправия и последвала суматоха били възприети от св. Д.,
която в момента се намирала в близката барака, където пълнела резервоара с
вода от монтирания там хидрофор. Тя
излязла навън и виждайки, че св. Х.налага подс.Д. започнала да вика към същия
да спре и да го остави. След като и тъжителката се намесила и казала на св.Х.да спре побоя над подс. Д.,
същия бил прекратен. Тъй като на подс. Д. било причинено нараняване в главата,
свързано със силно кръвотечение от носа, то в последствие св. Д. извикала от
горния етаж сина си-св. Антон Д., като го помолила да закарат подс. Д. *** за
оказване на спешна медицинска помощ. При извършения му там преглед, се
установило, че на подс.Д. е причинено счупване на костите носа, което наложило
неговото отиване в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив. Същия бил приет на
06.09.2019г. вечерта в Клиника по УНГ, като след извършена му операция на носа
останал там до 09.09.2019г. След изписването на подс. Д. му била дадена и епикриза
/лист 40 от съд.дело/. На 10.09.2019г. подсъдимия Д. посетил и Отделението по
Съдебно медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив, като след извършен му
преглед било издадено СМУ №1065/2019г. / лист 39 от съд.дело/. Във връзка с
нанесения му побой и получените леки телесни повреди, на 11.09.2019г. в РП
Асеновград била депозирана жалба от страна подс. В.Д.. С постановление на
прокурор от същата прокуратура било разпоредено извършване на предварителна проверка
с оглед данни за извършено престъпление по чл. 131, ал.1,т.12 вр. чл.130, ал.1
от НК възложена на полицейски служители при РУ Асеновград. / листи 37 и 38 от
съд.дело/.
Тъжителката Х. се почувствала
емоционално и физически силно засегната от нанесения й шамар от страна на подс.Д..
Тя решила да потърси правата си по съдебен ред, за което най-напред посетила
лекар който да я освидетелства. Освен, че на 06.09.2019г. била прегледана от
хирург, на 09.09.2019г. тъжителката Х.
посетила и Отделението по Съдебно медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив.
След извършен там преглед й било издадено СМУ №1057/2019г. / листи 51-52 от
съд.дело/. Във връзка с нанесеният от страна на подс. Д. шамар и причинената й лека
телесна повреда, на 16.09.2019г. в РУ на МВР Асеновград било депозирано
заявление от страна тъжителката Х. / лист 42 от съд.дело/. Проверките по
молбата на подс. Д. и заявлението на тъжителката Х. били обединени в една обща
преписка под № 1965/2019г.
След извършване на двете
възложени проверки, материалите по двете преписки били докладвани в РП
Асеновград, с докладна записка от 04.10.2019г. / листи 36 от съд.дело/.В хода
на двете проверки били изготвени и протоколи за предупреждение с което
съответните лица били предупредени по
чл.65 от ЗМВР. С Постановление от 09.10.2019г. на прокурор в РП Асеновград материалите
по постъпилото от страна на тъжителката Х. заявление били отделени в отделна
преписка под №2183/2019г.
С постановление от 10.10.2019г.
на прокурор в РП Асеновград, било отказано образуването на досъдебно
производство, по преписка №2183/2019г., като прокурора приел, че липсват данни
за извършено по отношение на тъжителката Х. престъпление от общ характер. /
листи 18 и 19 от съд.дело и преписка №2183/2019г. приложена кориците на НЧХД №
160/2020г. на АРС /. Цитираното постановление било обект на обжалване от страна
тъжителката Х., с жалба от 21.10.2019г. / листи 54 до 56 от съд.дело/. С постановление от 12.11.2019г. на прокурор в
ОП Пловдив, цитираната жалба била оставена без уважение, като обжалваното
постановление на РП Асеновград било потвърдено.
С постановление от 09.10.2019г.
на прокурор в РП Асеновград, било отказано образуването на досъдебно
производство и по преписка №1965/2019г., като прокурора приел, че липсват данни
за извършено по отношение на подс. Д. престъпление от общ характер. / преписка
№1965/2019г. приложена кориците на НЧХД № 160/2020г. на АРС /. Цитираното
постановление било обект на обжалване от страна тъжителката Х., с жалба от
21.10.2019г. / листи 54 до 56 от съд.дело/.
С постановление от 12.11.2019г. на прокурор в ОП Пловдив, цитираната
жалба била оставена без уважение, като обжалваното постановление на РП
Асеновград било потвърдено.
От заключението на назначената от
настоящи състав и изготвената от доц. д-р
Светозар С.С., д.м. Ръководител Катедра Съдебна медицина и деонтология при
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив, д-р К.С.П.-травматолог
в СОТ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив и Д. Н.В.-клиничен психолог към ЦПЗ
Пловдив, тройна комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза спрямо
тъжителката Е.Н.Х. /на листи от 317 до 329
от съд.дело/, както и от разпита на вещите лица проведен в съдебно заседание, се установява, че при инцидента станал на 06.09.2019г.
на тъжителката Х. е била причинена повърхностната травма на главата, с което е
била причинена болка и страдание, без разстройство на здравето.Т.е. налице е
лека телесна повреда пи смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Според вещите лица,
описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет.Травматичното увреждане отговаря по време и начин
да е причинено така както се посочва в тъжба от пострадалата, а именно при удар
на шамар по лявата буза.В приложените медицински документи е описано лек оток и
зачервяване по лявата буза, което при прегледа от съдебен лекар на 09.09.2019
год. не е установено. Описаното лек оток и зачервяване говорят за нанесен удар
по лявата буза. Според заключението, емоционалния стрес е състояние на силно
физическо, нервно напрежение, предизвикано от негативни фактори или отрицателно
физическо или емоционално въздействие и усещане. Описаните преживявания от Х.,
към 06.09.2019г. покрива критериите на негативно жизнено събитие. Общата
реакция на подекспертната е свързана със спецификите на нейната личност,
ценностната й система, честолюбието й, развитото чувство за справедливост.
Преобладаващите емоционални състояния вследствие на случилото се при Е.Н.Х. са
съобщените от нея гняв, болка и разочарование. Описаната физическа агресия в
качеството си на фрустратор заплашва самооценката и самоуважението на
личността. По време и непосредствено след обсъждания инкриминиран период, както
и по - късно, поведението й е било осмислено и рационално, в което определящ
фактор са били характеристиките на нейната личност. В тази връзка са били
реакциите й по време на случилото се, както и административните постъпки
по-късно, като социално приемлив начин да се противопостави и да защити
позицията и личността си.
От извършеното обективно
изследване и поведенческия анализ в различните психологични параметри на
житейското функциониране, следва да се заключи, че преживяното безспорно е
причинило психологичен дискомфорт, които повлияват и емоционалното състояние на
освидетелстваната. Изпитвала е неудоволствени изживявания, с негативен
емоционален нюанс, вероятно с различна продължителност и интензитет във
времето. Преживяното е повлияло върху възприятията й, вътрешните й нагласи,
очаквания и емоционални състояния. Споделените негативни преживявания,
От заключението на назначената от
настоящи състав и изготвената от д-р М.П.
*** и А.Я.Д. -клиничен психолог към ЦПЗ Пловдив, комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза спрямо подс. В.М.Д. /на листи от 363 до 375 от съд.дело/, както и
от разпита на вещите лица проведен в съдебно заседание, се установява, че В.Д. не страда от психично
заболяване, не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за
психично здраве - Пловдив. Към момента на посоченото в частната тъжба деяние В.Д.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да отговаря за
своите постъпки. Може и понастоящем.Психичното състояние на В.Д. в обсъждания
период от време, както и във времето на водените наказателни съдебни
производство е в рамките на нормалните
психологичните преживявания. Състоянието му не е излизало извън
обичайното за него, справял се е според капацитета на зрялата си личност,
изградените и поддържани във времето житейски принципи и морално-етични устои.
Не се установяват патологични емоционални преживявания, нито тежка житейска
дезадаптация като последица от случилото се и участието му в съдебния процес.
Преживяванията са неудоволствени и нежелателни. Според двамата експерти,в
поведението на подс.Д. реализирано в посоченото в тъжбата време, не покрива
критериите за изпадане в физиологичен и патологичен афект.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс. В.М.Д., показанията
на свидетелите- Д.И.Х., А.В.Д., Е.Н. Д., Ю.Т.С.и В.Ю.Т., депозирани пред
настоящия състав, писмените и веществените доказателства събрани и приложени по
делото, както и експертните заключения по назначените тройна КСМПЕ и КСППЕ.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св. Д.И.Х., като отчете, че той живее на съпружески
начала с тъжителката и като такъв следва да се счита, за заинтересован от
изхода на делото. Все пак като прецени неговите показания съдът ги кредитира в
по-голямата им част, като последователни, логични и подкрепящи се от останалите
гласни, писмени и веществени доказателства които съдът кредитира. От
показанията на св. Х.безспорно се изяснява това, къде и как е възникнала
разправията случила се на 06.09.2019г. между подс. Д. и тъжителката и какъв е
бил повода за това. Относно мотива на подсъдимия Д. в тази насока по делото има
категорични доказателства, които не се оспорват и от него самия. От показанията
на св. Х.безспорно се установява и съдържанието на отправените от страна на
подс. Д. спрямо тъжителката реплики. В действителност, по отношение на
оправените от страна на тъжителката Х. спрямо подс. Д. изрази, св. Х.е твърде
пестелив, но пък това му процесуално поведение е обяснимо. В тази насока следва
да се цени и липсата на показания от страна на св. Х.относно нанесените от
негова страна на подс. Д. телесни повреди, за които все пак по делото има
събрани достатъчно гасни и писмени доказателства. Все пак мълчанието ме по
отношение на тези обстоятелство, не означава, че тези неще са останали
неизяснени за съда. С изключение на тези
обстоятелства за които св. Х.мълчи и се въздържа от по подробни показания то
съдът, кредитира неговите показания. От тях безспорно става ясно къде е бил
той, в момента в който е била разправията между подс. Д. и тъжителката Х., както и това, че той е
възприел нанесения й шамар. В тази насока са и приложените по делото от
страните фотоснимки /листи 94 и 152 от съд.дело/
Съдът кредитира
изцяло показанията на А.В.Д. и Е.Н. Д., като отчете, че първия е син, а втората
е съпруга на подс. В.Д. и като такива следва да се считат, за заинтересовани от
изхода на делото. Все пак като прецени техните показания съдът ги кредитира в
по-голямата им част, като последователни, логични и подкрепящи се от останалите
гласни, писмени и веществени доказателства които съдът кредитира.От показанията
и на двамата свидетели се установява, как са се развили в течение на годините
отношенията между членовете на семейство Д. от една страна и тъжителката Х. от
друга. Установява се безспорно и това, каква и била причината за разрива в тези
им отношения. Спора за надвнесената от страна на Д. пари по сметката на
тъжителката Х. сума, във връзка с изплащания от тях общ ипотечен кредит е бил и
мотива за разправията която е възникнала на 06.09.2019г. в двора на къщата им в
с.Червен,обл. Пловдивска. Това, че между подс.Д. и тъжителката Х. е имало
отправени остри реплики по никакъв начин не се опровергава от показанията на
двамата свидетели, а дори напротив то се потвърждава. В действителност св. Е.Д.
отрича нейния съпруг да е удрял шамар на тъжителката. Това обстоятелство обаче
се оборва от показанията на св. Х., като логически се и потвърждава от
последвалата от негова от негова страна незабавна и невъздържана реакция,
свързана с побоя над тъжителя. Съдът кредитира изцяло и показанията на св. Е.Д.
която твърди,че по време на разправията е била бараката, от където е могла да
чуе случващото се на двора. В тази насока нейния показания се подкрепят от приложените по делото от страните фотоснимки
/листи 94 и 152 от съд.дело/. . С
изключение на тези обстоятелства за които двамата свидетели мълчат или се
въздържа от по подробни показания то съдът, кредитира техните показания.
Предвид родствената им връзка с подс.Д. и неговото процесуално положение, това
им поведение е обяснимо предвид изложената от защитата версия относно липсата
на извършено престъпление.
Съдът кредитира
изцяло и показанията на Ю.Т.С.и В.Ю.Т., като отчете, че първият от тях е живял
дълги години на съпружески начала с тъжителката, втория е техен син, които
обстоятелства, предвид факта, че подържат добри отношения, предполагат
известна заинтересованост от изхода на делото. Все пак като прецени
техните показания съдът ги кредитира в изцяло, като подробни, последователни,
логични и подкрепящи се от останалите гласни, писмени и веществени
доказателства които съдът кредитира. От показанията и на двамата свидетели се
установява, какви са им отношенията с тъжителката, както и факта, че в
действителност във връзка предстоящия ремонт на терасата, на 06.09.2019г. св. Х.е
разтоварвал от автомобила докарания материал. Макар, че двамата свидетели не са
преки очевидци на разправията между подс. Д. и тъжителката Х., то с техните
показания се удостоверява верността на останалите депозирани пред настоящия
състав гласни доказателства, както и събраните по делото писмени и веществени
доказателства, включително и приложените по делото от страните фотоснимки
/листи 94 и 152 от съд.дело/.
Съдът кредитира
изцяло и обясненията на подс. В.М.Д. като отчете и неговото процесуално
качество в настоящето наказателна производство. В действителност подсъдимия има
интерес да даде обяснения които обслужват изцяло защитната версия, но в случая
не е точно такъв. Макар и да омаловажава факта, че е ударил шамар на
тъжителката Х. то това обстоятелство по делото, беше безспорно установено. От
подробните, последователни и логични обяснения на подс. Д. се установява, как
са се развили отношенията между членовете на неговото семейство от една страна
и тъжителката Х. от друга страна . От неговите обяснения които се подкрепят и
останалите гласни доказателства които съдът кредитира, се изясняват важни
обстоятелства относно причините за влошаване на отношенията им с Х., като това
е и основния мотив за подсъдимия за предизвиканата от него на 06.09.2019г.
разправия с тъжителката. Относно отправените между подс. Д. и тъжителката
изрази, то съдът кредитира в пълна степен обясненията на подс. Д., като логични
и достоверни. От неговите обяснения безспорно се установява, че именно
нанесения по отношение на тъжителката шамар е станал причина за намесата на св.
Х., който пък от своя страна а нанесъл побой на Д.. Последствията от този побой
са били причина, подс. Д. да постъпи в болница.
Съдът кредитира
заключението на експертите по отношение на назначената от настоящия състав спрямо
тъжителката тройна КСМПЕ, тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите
знания, не оспорено от страните, подкрепено и от другите доказателства по
делото.
Съдът кредитира и заключението
на експертите, по отношение на назначената от настоящи състав спрямо
подсъдимият КСППЕ, тъй като същото е компетентно изготвено, с необходимите
знания, не оспорено от страните, подкрепено и от другите доказателства по
делото.
В
своята цялост,съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени доказателства,
които кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. В.М.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК, а именно това, че на 06.09.2019 г. в с. Червен, обл.
Пловдивска, е причинил на Е.Н.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в
повърхностна травма на главата, с което й е причинил болка и страдание без
разстройство на здравето.
По тази правна квалификация съдът
го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 06.09.2019 подсъдимият В.М.Д., осъществил спрямо тъжителката Е.Н.Х. изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.2
от НК, изразяващо се в това, че чрез
нанасяна на шамар й е причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в повърхностна травма на главата, с което й е причинил болка и страдание без
разстройство на здравето.
Престъплението за което подс.Д.
бе признат за виновен е извършено от него при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на неговите общественоопасни последици.
По наказанието:
Предвид
това, че подс. Д. бе признат за виновен в извършено престъплението
по чл. 130, ал. 2 от НК, то съдът прецени, че няма пречка спрямо
него да намери приложение текста на чл.78а, ал.1 от НК. С оглед на което, след
като бе признат за виновен за това престъпление, на основание разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК, той бе освободен от наказателна отговорност и му бе наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева, тъй като са налице
условията на посочения текст - подсъдимият е пълнолетен, за престъплението по
чл.130,ал.2 от НК, което е извършил умишлено, в случая се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или „Пробация“, или глоба от сто до триста лева, той не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, от това деяние няма причинени имуществени вреди.
При
определяне размера на наказанието, Съдът се съобрази на първо място с характера
и вида на извършеното престъпление, подбудите на подс. Д., причините и начина по който е било извършено, както и
вида, броя и характера на причинените от страна на подс. Д. телесни повреди.
Определеното наказание бе съобразено и с
доходите на подсъдимия, семейното му и материално положение, данните за
личността му, трудовата ангажираност, поведението му спрямо тъжителката и това,
че до нанасянето на ударите се е стигнало, след размяната на остри реплики от страна на
двамата бивши вече съдлъжници.
По
делото не се установи при извършването на деянието, подсъдимият да се е намирал
в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалата с тежка обида
или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или неговите ближни, поради и което съдът
не преквалифицира извършеното при условията на чл.132, ал.1 от НК. В случая
безспорно не са налице и условията на чл.9, ал.2 от НК, каквото е едно и от
алтернативните искания на защитниците на подс.Д.. Извършеното от подс.Д. спрямо
неговата балдъза, нито може да се охарактеризира, като маловажно или
малозначително, нито като такова с ниска
степен на обществена опасност или явно незначително такова.
По
делото безспорно не са налице и условията на чл.12, ал.1 от НК, тъй като защото
от страна на тъжителката Х. не е реализирано каквото и да е нападение спрямо
подс. Д., изискващо от него защитна реакция. В действителност в последствие,
спрямо подс. Д. е бил нанесен побой от страна св. Х., но това е било, като
последица от нанесения шамар на Х.. В тази насока направеното искане от
защитата за приложението на чл.12, ал.1 от НК се явява неоснователно.
Тъй
като по делото не се установи, на 06.09.2019г. тъжителката да е причинила
някаква телесна повреда на подс. Д., включително и такава покриваща признаците
на лека телесна по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, в резултат на което той
веднага да й отвърнал и причинил инкриминираната по настоящето дело телесна
повреда, то съдът намира, че не са налице условията на чл. 130, ал.3 от НК за
приложените на института на „реторсията“. В този смисъл направеното искане от
адв. К. се явява неоснователно и се остави без уважение.
Предявеният граждански иск е с
правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД. Относно извършеното престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК, Съдът
намира същият за основателен.
Установи се, че в
резултат на извършеното от подс. Д. на 06.09.2019г. спрямо тъжителката Е.Н.Х.
престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК, тя
е претърпяла неимуществени вреди. В този смисъл подс. Д. бе осъден да заплати
на частния тъжител и граждански ищец Е.Н.Х. сума от 500 /петстотин / лева, представляващи
обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от
500 лв., считано от 07.09.2019 г. до окончателното изплащане на същата, като за
разликата над уважения размер до претендирания размер от 5 000лв. гражданския иск бе отхвърлен като
недоказан. При отчитане на болките и
страданията които е претърпяла пострадалата, предявеният граждански иск бе
уважен в размер на 500 лева, като Съдът намира, че по този начин е спазен
принципа за справедливост при определяне на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, като са съобразени конкретно претърпените болки и
страдания и създадените с тях затруднения и неудобства ,това, че за един
сравнително кратък период от време, тъжителката се е възстановявала и като жена
е изпитвала срам от следите по лицето й, както и че не са останали трайни
увреждания на здравето й.
С оглед постановената присъда,
съдът осъди подсъдимият В.М.Д. да заплати на
частния тъжител и граждански ищец Е.Н.Х. сумата от 2 925,40 (две хиляди
деветстотин двадесет и пет лЕ.и четиридесет стотинки) лева, представляващи
направени от нея разноски по водене на настоящето дело.
С оглед постановената присъда,
съдът осъди подсъдимият В.М.Д. да заплати по сметка на РС -
Асеновград сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и
да заплати сумата от 881 (осемстотин осемдесет и един) лева,
представляваща разноски направени по делото /в случая съдебни разноски за
назначената от съда КСППЕ/.
С оглед постановената присъда,
съдът постанови приложените по делото веществени
доказателства, а именно цветни фотоснимки, намиращи се на л. 94 и л. 152 от
съдебното дело, да останат по делото, след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: