Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр.Радомир, 13.07.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.с.Р. наказателна колегия, ІІ състав, в
публичното заседание на 21 юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на
секретаря В. К., изслуша докладваното от
съдията административно наказателно дело N 104 по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № .г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности“- София, в
Централно управление на Национална агенция по приходите, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015 г., на жалбоподателя ”М.г.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Й.З.И., ЕГН **********, е
наложено административно наказание по чл.185, ал. 2 вр ал.1 от ЗДДС- имуществена санкция в размер на 500 лв.
Наказателното
постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален представител- адв.С.
И. *** обстоятелства
и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият
орган е изпратил представител в съдебно заседание- гл. ю. к. М.К., чрез която е изразил становище,
че жалбата следва да бъде оставена без последствие,
като наказателното постановление бъде потвърдено.
Р.п.Р. не
е изразила становище по жалбата и редовно уведомена не е изпратила представител
в съдебно заседание.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18
НПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
подадена в срок и от надлежна страна, което налага разглеждането й по същество.
Същата е основателна по следните съображения:
От
фактическа страна.
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт № .г. на Й.С., на длъжност
„Главен инспектор по приходите“ в дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на НАП. В акта e отразено, че при извършена на същата дата проверка
към 14.22 ч. от органите по приходите при Централно управление ***, на
търговски обект- магазин за месо на дружеството- жалбоподател ”М.г.“ ЕООД.
Проверяващите установили, че фактическата наличност в касата на обекта е в
размер на 97.64 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Твърди се,
че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на
192.98 лв. и представлява извеждане на пари в касата, която не е отразена на
фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Според
проверяващи дружеството- жалбоподател не е изпълнило задължението си извън
случаите за продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност
/изваждане на пари извън касата/ на ФУ чрез операция „служебно изведени“.
Като доказателство за резултатите от проверката бил
съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК протокол за извършена проверка cepия АА
№ .г. АУАН бил съставен в присъствието на Й.З.И.- представляваща ”М.г.“ ЕООД.
Същият
бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и
от представляващата дружеството- жалбоподател, като в графата за възражения последната е отбелязал, че няма възражения.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят Й.С. и свидетелката
по акта Н.Р.. Според първия свидетел, който работи на длъжност „Началник отдел
Оперативна дейност” в Главна Дирекция „Фискален контрол”, при проверката в
обекта била не е имало клиенти. Било установено неиздаване на фискални бонове.
При извършената проверката за установяване на наличността в касата и в
съответствие с дневния отчет и касовия апарат, се установила разликата,
отразена в протокола. Паричните средства били изброени от лицата лично, в
касата нямало ваучери и др. подобни. В обекта имало две каси, на едната каса била
колежката Р., а на другата- той и на тази каса се получила разлика от около 200
лв. Свидетелят не си спомня лицето, което извършило преброяването. Проверката
се извършила поетапно, като първо били изброени паричните средства в касата в лявото
на вратата, а след това- в следващата каса по продължение на витрината. Служителите
били заедно на касовите апарати при преброяване на средствата и писали заедно
протоколите като описали паричните средства. Когато свършила цялата процедура
на първата каса, отишли на втората каса. Освен присъстващите лица, по- късно
дошло лице, представящо се за пълномощник, но не представил пълномощно. Съставен
бил протокол в присъствието на лицето, което е било при преброяването и
собственика, като последният бил уведомен да се яви на ул.” Христо Ботев”
гр.София, за съставяне на АУАН. Той казал, че лично ще запознае собственичката,
която била възрастна жена и затова актът бил съставен на място. Екипът
разполагал с мобилни компютри и устройствена връзка с НАП и лично на управителя
бил връчен акта в къщи. Свидетелят не знае на кого е връчено НП и кой го е
връчил. Не било заявено, че обектът работи с ваучери, но на касата, на която той
бил, нямало никакви други парични средства, а по отношение на другата каса колежката
казала, че има ваучери. Свидетелят не е имал пряка видимост върху отвореното
чекмедже на касата. Видял, че монетите са извадени, но други документи не е
имало. Твърди, че може ваучерите да са ги държали в монетник. Двамата
проверяващи писали едновременно.
Според свидетелката Р., на длъжност „главен инспектор по приходите“ в
Дирекция „Фискален контрол“ към НАП, която е свидетел по акта, проверката била
извършена чрез отваряне на касата, с броене на парите и описване. Имало две
каси, като първо била проверявана едната каса, а след това- другата. Актове
били съставени едновременно от двамата проверяващи за двете каси. Освен тях
присъствали и двете магазинерки и те броили парите. Не си спомня каква
наличност е имало като монети и банкноти, било установено и каква друга
наличност имало в касата. За въпросната каса не констатирали други наличности в
касата. Освен двете жени, по някое време дошъл управителя, който е внук на
собственичката. Не си спомня кой направил опис на парите. В момента на
проверката нямало клиенти в обекта. На място съставили акта, но ходили лично да
го подпише собственичката на обекта, но с внука й, който е управител. При
проверката през цялото време проверяващите били заедно и след това отишли да пишат
установеното в една стаичка. В другия касов апарат имало банкноти, монети.
Парите ги брояла магазинерката. Не е сигурна дали е имало ваучери за храна в
някои от касите.
Като свидетели са разпитани и работещите в магазина продавач- консултанти З.В.и
Р.С.. Според свидетелката З.М.При проверката били с колежката Р.Л.и тя се
обадила на управителката. Дошло упълномощено лице, което извадило отчетите и тя
като продавач- консултант работеща на каса № 1трябвало да започне да брои
парите. При преброяването на парите, до нея била служителката, а другият
служител бил на другата каса и не е идвал да наблюдава описването на парите. Имало
ваучери за храна и тя й казала, че ги интересуват само парите. В касата имало
монетник и ваучерите били поставени от страни. Същите стояли в касата и нямало
начин да не се видят, както се виждат банкнотите и монетите.
Според свидетелката Р.С., тя самата е броила парите. Имало ваучери, като
проверяващите отказали да ги описват и да се броят. В обекта имало два касови
апарата, които работят през цялото време. На всеки касов апарат работи отделен
продавач. Докато течела проверката при нея бил актосъставителят, а на другия
касов апарат била свидетелката по акта с другия представител. Никой не е ходил
при другата каса. Проверяващият й разпоредил да опише на лист монетите и
банкнотите. Свидетелката заявила, че в касата има ваучери, но не може да кажа
на каква стойност. Ваучерите не били описани, тъй като проверяващите се
интересували само от парите.
Въз основа
на така съставения АУАН, Началник на Сектор „Оперативни дейности“- София, в Централно управление на
Национална агенция по приходите, издал обжалваното наказателно
постановление № .г., с което на жалбоподателя
”М.г.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.З.И.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл.185,
ал. 2 вр ал.1 от ЗДДС-
имуществена санкция в размер на 500 лв.
От правна
страна.
Като
законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5, и чл.57, ал.1,
т.6 ЗАНН, в АУАН и в наказателното постановление е посочен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Първата разпоредба
постановява извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Вторият текст е основанието, на което е издадена наредбата от Министъра на
финансите издава наредба и параметрите на същата, като в т.1 е установено със същата да бъдат
определени условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
Отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана по чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС. Съгласно изр.1-во на чл.185, ал.2, извън случаите по ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция- за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Според
второто изречение на същия текст, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал.1, която от своя страна гласи: “На лице,
което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН
или наказателното постановление не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление,
то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва
да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато
ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса,
или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза
на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано
пред съда, то наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.
Едва когато наказателното постановление е законосъобразно
и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В настоящия казус съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, като са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и описаните факти и
обстоятелства съответстват на посочената като нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18.
Налице е обаче процесуално нарушение
при връчването на наказателното постановление.
Същото е връчено на Д.Д., в качеството му на пълномощник на собственика
на дружеството, което обстоятелство се потвърждава и от представеното
нотариално заверено пълномощно рег. №.г. на нотариус № Б.К.с район на действие
РдРС. Видно от пълномощното, управителката и собственичка на дружеството „М.Г.“
ЕООД е упълномощила Д. да я
представлява пред ТД на НАП гр.Перник,
но във връзка с подаване на справки-декларации и други документи пред ТД на
НАП, като липсва изрично упълномощаване да получава от името на дружеството
АУАН и аказателни постановления. Предвид това не е налице надлежно връчване на
атакуваното наказателно постановление на дружеството- жалбоподател, каквото
задължение има наказващият орган, съгласно императивната разпоредба на чл.58, ал.1
от ЗАНН и това се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
По отношение на правилността на наказателното постановление съдът намира,
че осъществяването на състава на нарушението не е доказано. При извършената
проверка контролните органи не са отчели всички обстоятелства, имащи значение
за разкриване на обективната истина. Макар и да не е изложено като възражение
при съставянето на АУАН и в последствие в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, обстоятелството, че в касите се намират ваучери за храна, съдът намира,
че неизследването на този въпрос води до непълнота в доказателствения материал.
В показанията си свидетелките, присъствали на проверката- продавач- консултантите
З.В.и Р.С. са категорични, че проверяващите не са пожелали да причислят към
паричните суми ваучерите за храна. От друга страна в показанията на
актосъставителя и свидетелката по акта не се твърди със сигурност дали е имало
ваучери за храна- Свидетелката Р. заявява: „Не съм сигурна дали е имало ваучери
за храна в някои от касите“, а актосъставителят С. изразява предположение, че „може
ваучерите да са ги държали в монетник“. В този смисъл извършването на
нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което безспорно води
до отмяна на наказателното постановление.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.І-во, предл.IІІ-то от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № .г. на Началник на Сектор „Оперативни дейности“- София, в
Централно управление на Национална агенция по приходите, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015 г., с което на жалбоподателя ”М.г.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й.З.И., ЕГН **********, е наложено
административно наказание по чл.185, ал. 2 вр ал.1 от ЗДДС-
имуществена санкция в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд, гр.Перник, на основанията,
предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на
страните.
Районен
съдия: