№. 260425 / 1.12.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
01.12.2021 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 04.11.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието на прокурора........................................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1002 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, "Б. Д. А. Е. 1., със седалище и. адрес на управление г. С. у. ”. №. 1., представлявано от Главния изпълнителен д. В. М. С. и. И. д. Д. Д. М., чрез пълномощника им В. Е. Х. - Юрисконсулт, съгласно нотариално заверено пълномощно, с рег. №. 15920 и. нотариално заверено съдържание, с рег. №. 15921, том 5, Акт 151 на нотариус М. Ш. район на действие - РС С. с рег. №. 042 в НК е предявила иск ПРОТИВ: И..В.И.., ЕГН xxxxxxxxxx, С АДРЕС: xxx и. ЦЕНА НА ИСКА 914,88 лв.
В исковата си молба твърди, че на 03.12.2019 г. Е. А., с универсален приемник „Б. Д. А., в качеството си на кредитор е подало в Районен съд Монтана заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и. изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 - извлечение от счетоводните книги. Образувано е ЧГД №. 2940 по описа за 2019 г. на Районен съд - Монтана срещу И..В.И.., ЕГН xxxxxxЗ201, да заплати на Е. А., с универсален правоприемник „Б. Д.“ А. парично вземане, както следва:
- Главница - 500,00 лева;
-Договорна /възнаградителна/ лихва – 24.50 лева от 15.10.2014 г. до 15.09.2015 г.,
-Обезщетение за забава -176,49 лева от 15.10.2014 г. до 15.10.2015 г.;
-Обезщетение за забава /начислена законна лихва/ - 213,89 лева от 15.10.2015 г. до
03.12.2019 г.;
- Законна лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.
Искането им е уважено изцяло, като са им издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с №. 1744 от 05.12.2019 г. и. Изпълнителен лист от 05.12.2019 г. Въз основа на тях е образувано изпълнително дело №. 738/2020 г по описа на ЧСИ М. И..,xxx действие ОС Монтана.
На 17.03.2021 г. „Б. Д. А. е получило Съобщение по ЧГД 2940/2019 г по описа на РС Монтана, с което съдът е указал, че могат да предявят иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Е. А., с универсален правоприемник „Б. Д. А. е предоставило на И..В.И.., ЕГН xxxxxxxxО1, кредит в размер на 500.00 лева, съгласно сключен Договор за кредит Експресо №. 382242 от 21.08.2014 г. Приети и. подписани са общи условия и. погасителен план, неразделна част от Договора. Кредитът е усвоен изцяло и. погасяван по сметка №. **********. Определена е и. падежна дата за плащане на вноските по кредита – 15-то число на месеца. Срокът на договора е до 15.09.2015 г. Съгласно чл.7 от договора, кредита се погасява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя по погасителен план, неразделна част от договора. Кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8,9 % годишно или 0,0247 % на ден, за целия срок на договора.
Изискуемостта на кредита е настъпила на 15.09.2015 г., поради настъпване на краен падеж - краен срок за погасяване на кредита. Брой на непогасени месечни вноски по лихва и./или главница до датата на изискуемост: 11.
След настъпване на изискуемост, Е. А., с универсален правоприемник „Б. Д.“ А. е пристъпило към присъждане на задължението, с оглед събирането му по надлежния ред. От представеното извлечение от счетоводните книги по ЧГД №. 2940 по описа за 2019 г. на Районен съд Монтана е видно, че към 03.12.2019 г., И..В.И.. не е погасил задълженията си към Банката и. дължи:
Обща сума в размер на 914,88 лв., от които:
Главница - 500,00 лева,
- Договорна /възнаградителна/ лихва - 24,50 лева от 15.10.2014 г. до 15.09.2015 г.;
- Обезщетение за забава - 176,49 лева от 15.10.2014 г. до 15.10.2015 г.;
-Обезщетение за забава /начислена законна лихва/ - 213.89 лева от 15.10.2015 г. до
03.12.2019 г.
-Законна лихва, считано от 04.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че към 04.12.2019 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, ответникът И..В.И.., ЕГН xxxxxxxxxx, С АДРЕС: xxx, ДЪЛЖИ И. Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ НА „Б. Д.“ А., Е. 1., СЪС СЕДАЛИЩЕ И. АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: Г. С. У. „М. №. 1. /универсален правоприемник на Е. А./ , следните суми:
- Главница - 500,00 лева;
- Договорна /възнаградителна/ лихва- 24,50 лева от 15.10.2014 г. до 15.09.2015 г.;
- Обезщетение за забава - 176,49 лева от 15.10.2014 г. до 15.10.2015 г.;
- Обезщетение за забава /начислена законна лихва/ - 213,89 лева от 15.10.2015 г. до 03.12.2019 г.;
Законна лихва, считано от 04.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и. направените разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. - държавна такса и. 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Молят да им бъдат присъдени и. направените в настоящето производство разноски - доплатена държавна такса, депозит за вещо лице, включително и. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, И..В.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез назначения му особен представител адвокат Й.А.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Относно допустимостта и. основателността на иска; обстоятелствата, на които се основава иска и. възраженията срещу иска и. обстоятелствата, на които те се основават:
Предявеният иск с правно основание 422, ал.1 ГПК против ответника, е процесуално допустим.
Същият е предявен в законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК след направено възражение от страна на ответника срещу заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК.
Предвид факта, че като особен представител на ответника, с които няма контакт, е в невъзможност да представи доказателства относно това дали той дължи на „Б. Д. А. посочените в исковата молба суми.
Счита, че не е налице основанието за търсене на посочената в Исковата молба сума, представляваща сумата върху кредитите, съответно лихви и. разноски по кредита, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост на самия кредит. Съгласно задължителната практика на съдилищата, дадени като разяснения на съдилищата в т. 18 по тълкувателно решение №. 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №. 4 от 2013г. за да бъде предсрочно изискуем един кредит, длъжникът следва да бъде уведомен преди подаването на заявлението на издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. В случая липсват данни по делото длъжникът да е уведомен, че кредиторът обявява предсрочно изискуем кредита по договора. Такива данни не са представени и. доказателства по делото. Видно от връчването на Заповедта за изпълнение, че тя не е получена от длъжника, а е получена от трето лице, които са собственици на жилището, което са закупили от него или от някой друг, това е станало през март 2021г., едното е на 24.03, а другото е на 25.03, когато е залепено обявлението. Като при това положение счита, че възможността да се търси непогасения кредит е погасен и. по давност, с изтичане на пет години от неговата изискуемост, която е настъпила на 15.09.2015г.
Моли съда да отхвърли като неоснователен предявения срещу И..В. иск.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и. приложено ч.г.д.№. 2940 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И.., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено по делото, че е сключен Договор за кредит Експресо №. 382242/20.08.2014г., по силата на който кредитодателят отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 500 лева като потребителски, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и. върне заедно с дължимите лихви при условията на договора, съгласно погасителен план. Крайният срок за ползване и. погасяване на кредита е 15.09.2015 г. Съгласно Чл. 7.1 от договора размерът на погасителните вноски е от 43.85 лв. за период от 12 месеца. Дължимата от кредитополучателя Номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8.9% на година, за целия срок на договора, съгласно чл.8. Договорени са наказателни надбавки и. разходи за принудително събиране на сумите. Годишния процент на разходите по кредита е 42.79%. Общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на 591.95 лв. Формата за действителност на договора за банков кредит е спазена. По делото не са ангажирани доказателства, а и. не са въведени твърдения от ответника, че не дължи претендираната сума по цитирания договор. От констатациите на вещото лице което съда възприема изцяло, като дадено компетентно, обективно и. без да е заинтересовано от изхода по делото, като приобщава заключението, е установено, че по разплащателна сметка на клиента, в случая кредитополучател и. ответник в процеса е отразено усвояване на кредита на 21.08.2014 г. в размер на 500.00 лв. По договора за банков кредит са погасени 55.00 лв. „такса одобрение”; на 15.09.2014 г. е погасена сумата от 3.18 лв., вкл.2.97 лв. лихва и. 0.21 лв. застраховка. От 15.10.2014 г. е преустановено плащане на суми по погасяване на кредита за главница и. лихви.
По основателността на иска:
Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и. да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и. общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и. правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и. доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и. последиците от неподаването му, както и. възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и. има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и. не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и. представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и. чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Когато ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът няма основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и. е посочил фактите, на които те се основават. Параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. От друга страна, неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и. обстоятелствата, както и. да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.417 ГПК е предявил при връчване поканата за доброволно изпълнение на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и. съществуваща заповед за изпълнение и. изпълнителен лист, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.г.д. №. 2940 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Целта на предявяването на иск при връчена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК чрез залепване уведомление по чл.47 ал.5 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение и. изпълнителен лист, но вече със сила на присъдено нещо.
Искът е основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта за изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта за изпълнение и. изпълнителният лист и. ще продължи процесуалните действия по образуваното изпълнително дело и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. В тежест на ответника бе да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 417 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и. петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение и. изпълнителен лист.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни клаузи в сключения договор за паричен заем.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, подписването му служи като доказателство за сключването му и. за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и. като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което бе направено при пълно и. главно доказване по отношение размера на цялата претенция.
В случая, безспорно е установено, че договорената сума и. разрешен кредит са усвоени на 21.08.2014 г.
В чл. 8 и. чл.11 от договора страните са уговорили дължимата лихва по кредита, която се начислява ежемесечно и. е платима на 15 –то число на всеки месец. Уговорено е заплащане от кредитополучателя на такса одобрение, платима еднократно, чрез служебно усвояване на необходимата сума от разрешения размер на кредита.
Според приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, кредитополучателят е усвоил сума по отпуснатия му кредит в общ размер на 500.00 лв. на 21.08.2014г. В табличен вид в заключението са отразени начислените и. непогасените размери на месечните вноски за главница и. договорни лихви, като е видно, че последното внасяне на суми по кредита е на 15.09.2014 г. След тази дата няма никакви плащания повече. Периодите, през които ответникът не е обслужвал кредита са всяко 15-то число на месеца в периода 15.09.2014 г. до 15.09.2015 г., която дата е крайния срок за погасяване на задължението.
Видно от приложеното ч. г. д. №. 2940/2019 г. на Районен съд Монтана, същото е образувано по подадено от „Е.” А. на 04.12.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с предмет исковите суми, като на 05.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение за тези суми. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.12.2019г. и. изпълнителен лист от 05.12.2019г. е образувано изпълнително дело №. 738/2020г. по описа на ЧСИ М. И.., с рег. №. 748 в регистъра на Камарата на ЧСИ. Със съобщение от 26.02.2021г., получено на 08.03.2021г. от Районен съд - Монтана, съдът е уведомен, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника И..В.И.. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С определение №. 260318 от 12.03.2021 г. съдът е изпратил указание до заявителя, с предоставената възможност по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване н съобщението и. да довнесе дължимата държавна такса. С това определение е спряно и. изпълнителното дело на ЧСИ М. И... Съобщението до банката е връчено на 17.03.2021 г. На 16.04.2021 година е предявен специалния установителен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство с предмет исковите суми, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която длъжникът е получил по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на 21.08.2014 г. Договор за банков кредит Експресо. „Е.” А., в качеството си на кредитор е подало заявление за издаване заповед за изпълнение и. изпълнителен лис по чл.417 ГПК, на 04.12.2019 г., след като е крайният срок за погасяване на цялото задължение е изтекъл на 15.09.2015 г.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР №. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Или, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Трайната съдебна практика приема, че е допустимо в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и. да се предвиди, че изявлението от едната страна ще се счита за достигнало до другата, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и./или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и. че според договора опитът за предаване на съобщението /на адреса или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и. пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането на договора по кредит не може да се счита, че е получено от длъжника. В случая, в чл. 10 ал.2 от процесния договор е уговорено, че при възникване на просрочено плащане на задължение със забава над 90 дни Банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на Кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл.16 от настоящия договор – при обявения адрес, посочен от страната. достигнат до адресите на страните, посочени в договора за банков кредит. Ако промени адреса си, е длъжен да уведоми кредитора писмено. Тълкуването на посочената клауза съобразно чл. 20 ЗЗД води до извод, че страните не са обвързали опита за доставка на съобщението на непроменен адрес на фактическото му получаване. В конкретния случай не се твърди от ищеца да е достигнало такова уведомление до кредитополучателя.
Когато в производството по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по договор за банков кредит се установи, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, това не е основание за отхвърляне изцяло на предявения иск. Не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор и. кредитополучател и. не може въобще да се отрече съществуването на самото вземане в обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това вземане по отношение на падежираните вноски. Предявеният иск по чл. 422 от ГПК в този случай може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на формиране на силата на пресъдено нещо /приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила/, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – ТР №. 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. В посоченото ТР, както и. в т. 9 от ТР №. 4/2014 г. е прието, че съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В настоящият случай крайния срок за погасяване на задължението е 15.09.2015 г.
Разпоредбата на чл.422 ГПК изрично указва, че специалният установителен иск, какъвто е настоящият, се счита за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Началото на давностния срок започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта. Нарочният иск по чл.422 ГПК, като продължение на заповедното производство, се счита предявен от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда. Заповедният съд е извършил проверка, като след установяване на предпоставките за това е издал заповед за изпълнение и. изпълнителен лист. С издаване на заповедта за изпълнение не се прекъсва давността по отношение на вземането. Давността е прекъсната с образуване на изпълнителното дело, тъй като по силата на чл.116, б.”в” ЗЗД, дадено с ППВС №. 3/ 18.11.1980г., тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД /Решение №. 170 от 17.09.2018г. по г.д. №. 2382/2017г., според което при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма, в случая т.10 от ТР №. 2/26.06.2015г., постановено по тълк.дело №. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт – ППВС №. 3/18.11.1980г. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и. съдилищата са длъжни да я прилагат в смисъла посочен в тези актове. В тази връзка, съдът намира възражението за погасяване по давност на вземането, за неоснователно, тъй като не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок.
В случая се установява, че след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и. към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, е настъпил уговорения от страните краен срок на погасяване на всички задължения по отпуснатия банков кредит, то се следва присъждане на задължението. Ответникът не твърди да са настъпили основания, водещи до погасяване на задължения по договора, и. такива не се установяват от доказателствата по делото. С оглед на това и. съобразявайки задължителните разяснения, дадени с горепосочените тълкувателни решения, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника на основание процесния договор за банков кредит за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
При това разбиране, съдът намира, че иска е основателен и. доказан и. следва да го уважи изцяло.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и. направените в хода на производството – заповедно и. исково разноски от ищеца, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И..В.И.., ЕГН xxxxxxxxxx, С АДРЕС: xxx, че към 04.12.2019 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Б. Д. А. Е. 1., със седалище и. адрес на управление г. С. у. ”. №. 1., представлявано от Главния изпълнителен д. В. М. С. и. И. д. Д. Д. М., относно неизпълнение на задължение по Договор за банков кредит Експресо от 21.08.2014 г., сключен с „Е.” А., за следните суми:
- Главница - 500,00 лева;
- Договорна /възнаградителна/ лихва- 24,50 лева от 15.10.2014 г. до 15.09.2015 г.;
- Обезщетение за забава - 176,49 лева от 15.10.2014 г. до 15.10.2015 г.;
- Обезщетение за забава /начислена законна лихва/ - 213,89 лева от 15.10.2015 г. до 03.12.2019 г.; Законна лихва върху главницата, считано от 04.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №. 1744 от 05.12.2019 година по ч.г.д.№. 2940 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА И..В.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д. А. Е. 1., със седалище и. адрес на управление г. С. у. ”. №. 1., представлявано от Главния изпълнителен д. В. М. С. и. И. д. Д. Д. М., сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и. 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №. 1744 от 05.12.2019 година по ч.г.д.№. 2940 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА И..В.И.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ КА Д. А. Е. 1., със седалище и. адрес на управление г. С. у. ”. №. 1., представлявано от Главния изпълнителен д. В. М. С. и. И. д. Д. Д. М., сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса; 250.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице; 300.00 лв. за внесения депозит за особен представител и. 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: