№ 111
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110129147 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от общо 2 252,48 лв., от
която: 1 751,88 лв., представляваща останала неплатена част от брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г. и 500,52 лв., представляваща
останала неплатена част от обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно
трудово възнаграждение.
Ищцата П. Р. В. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника ****, в
рамките на което е изпълнявала длъжността „***, като със заповед № 618/22.06.2023 г.
същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ,
считано от 23.06.2023 г. Поддържа, че с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. е изменено съдържанието на чл. 27, ал. 3, т. 2 от същия, като считано от
01.01.2023 г. се предвижда увеличение с 15 % на индивидуалните работни заплати на заетите
в системата на предучилищното и училищното образование – педагогически и
непедагогически специалисти, което счита, че се прилага с обратна сила, в какъвто смисъл е
и становище към анекса от 10.08.2023 г. на ***, позовавайки се на разпоредбата на чл. 54, ал.
1 КТ, регламентираща влизане в сила на колективния трудов договор от деня на сключването
му, доколкото в него не е уговорено друго. Позовава се и на изменение и допълнение на
Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (Обн. ДВ, бр. 75/01.09.2023 г.),
където в § 2 се предвиждат промени в Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от същата наредба
относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти, който влиза в сила от 01.01.2023 г., придавайки обратно действие на размера
на работните заплати, което е в потвърждение с приетото в анекса от 10.08.2023 г. С
изложеното обосновава довода си, че увеличението на работните заплати на
педагогическите специалисти и непедагогическия персонал обхваща и служителите, които са
били в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., каквато тя все още е била към този
момент, поради което счита, че наред с вече изплатените в нейна полза суми се дължи още и
трудово възнаграждение и обезщетение за непазен срок на предизвестие съобразно
увеличението с 15 %, или 1 751,88 лв. – брутно трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ
за периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г. и 500,52 лв. – обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ,
1
след приспадане на вече изплатените в нейна полза суми от работодателя без увеличението.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът **** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, в
рамките на което тя е заемала твърдяната от нея длъжност, както и, че със заповед №
618/22.06.2023 г. трудовият договор с нея е бил прекратен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б
КТ, считано от 23.06.2023 г. Сочи, че измененията в чл. 27, ал. 2 от анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., с който считано от 01.01.2023 г. се
предвижда увеличение на минималните основни заплати за предагогическия и
непедагогическия персонал, се отнася за педагогическите специалисти, които имат това
качество към деня на влизане на анекса в сила – 10.08.2023 г., тъй като няма изрично
предвиден текст, който да му придава обратно действие. Заявява, че изменението се отнася
единствено до заетите към момента на подписването му служители, тъй като увеличението
на работната заплата предполага наличието на действащ трудов договор, какъвто ищцата
към този момент не е имала, поради което тя няма качеството на „зает служител“. Сочи, че
клауза, придаваща обратно действие на увеличението, не е предвидена и в подзаконовите
нормативни актове – Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (Обн. ДВ, бр.
75 от 01.09.2023 г.). Обобщава, че анексът е подписан на 10.08.2023 г. и увеличението се
отнася само и единствено за служителите, които продължават да работят по трудов договор
в училището, т. е. „заетите“ в системата на училищното и предучилищното образование
педагогически и непедагогически специалисти, каквато към 10.08.2023 г. ищцата не е била.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С оглед конкретните твърдения, доводи и възражения на страните в исковата молба и
отговора на същата по чл. 131 ГПК и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с
определение от 16.09.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно съществуването на трудово правоотношение между страните в
периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г., в рамките на което ищцата П. Р. В. е заемала
длъжността „*** при ответника ****, като със заповед № 618/22.06.2023 г. същото е било
прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 23.06.2023
г.
Нещо повече, за установяването им свидетелстват и данните, удостоверени в
писмените доказателства по делото – трудов договор № 12/17.09.2020 г., допълнително
споразумение № 11/23.05.2022 г. към него, заповед № 618/22.06.2023 г., извадка от трудовата
книжка на ищцата, съдържаща отбелязване относно прослуженото време при ответния
работодател и др.
Представен е и колективен трудов договор № Д01-269/06.12.2022 г., подписан между
**** (***), **** (****), **** (*****), от една страна, както и **** (***) към **** (***), ***
и Н*** към ***, от друга страна, в чл. 27 на който са определени минималните основни
работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование считано от
01.09.2022 г., както следва: т. 2 за „***, сред които е и ищцата П. Р. В., в качеството си на
„*** – 1 486 лв. Съгласно ал. 3 осигурените средства от увеличение на индивидуалните
работни заплати се разпределят по следния начин: т. 1 - гарантират се минималните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за
заемане на съответната длъжност и т. 2 – индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
2
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не
по-малко от 5 %.
На 10.08.2023 г. между същите страни е подписан анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор, с който чл. 27 се изменя, като за системата на предучилищното
и училищното образование считано от 01.01.2023 г. се определят минимални основни
работни заплати, както следва: т. 2 „***, сред които е и ищцата П. Р. В., в качеството си на
„*** – 1 709 лв. Съгласно ал. 3 осигурените средства от увеличение на индивидуалните
работни заплати се разпределят по следния начин: т. 1 - гарантират се минималните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за
заемане на съответната длъжност и т. 2 – индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не
по-малко от 15 %.
Съгласно становище на *** анексът към колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., с който е предвидено
увеличение на работните заплати на предагогическите специалисти с 15 % и на
непедагогическия персонал има обратно действие и се прилага считано от 01.01.2023 г.
С писмо с изх. № 1704/19.10.2023 г. на директора на ответното училище е постановен
отказ за преизчисляване и изплащане в полза на ищцата П. Р. В. на трудовото
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 23.06.2023 г. съобразно анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., мотивирайки се, че обхватът на
увеличението касае заетите лица към датата на сключване на анекса - 10.08.2023 г., каквато
тя към този момент не е била, без да му се придава обратно действие считано от 01.01.2023 г.
Видно от представената извадка на членска карта на ищцата П. Р. В. считано от м.
април 2023 г. до м. декември 2024 г. тя е член в *** на ***, р-н „Връбница“ - гр. София,
ведно с отбелязване относно заплащане от нейна страна на членския си внос.
От изслушваното и прието без оспорване от страните заключение по
съдебносчетоводната експертиза се установява, че претендираното увеличение от 15 %
съгласно анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор № Д01-
269/06.12.2022 г. върху брутното трудово възнаграждение на ищцата, начислено за периода
от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г., се равнява на 1 009,32 лв., а върху обезщетението за
неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ се равнява на 187,70 лв. (съгласно
уточнение на вещото лице по време на изслушването му в о. с. з. на 05.12.2024 г.).
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формнира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищцата, че е работила по
трудово правоотношение с ответника и реално е полагала труд за периода, за който
претендира заплащане на трудово възнаграждение, размера на дължимото брутно трудово
възнаграждение за процесния период в частност на претендираното увеличение съобразно
изменението на КТД от 06.12.2022 г. с анекса от 10.08.2023 г., прекратяване на трудовото
правоотношение на основание, което изисква предизвестие, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец.
В случая, по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно съществуването на трудово правоотношение между страните в
периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г., в рамките на което ищцата П. Р. В. е заемала
длъжността „*** при ответника ****, като със заповед № 618/22.06.2023 г. същото е било
прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 23.06.2023
3
г., а в подкрепа на същите са и данните, които се извличат от обсъдените по-горе трудов
договор № 12/17.09.2020 г., допълнително споразумение № 11/23.05.2022 г. към него, заповед
№ 618/22.06.2023 г. и др. Наред с това, от страна на ответника не се спори, а и с оглед
установената в чл. 8, ал. 2 КТ презумция относно добросъвестността при изпълнение на
трудовите права и задължения, съдът приема за установено, че в рамките на исковия период
тя е полагала труда си при него, за което свидетелства и представеното извлечение от
трудовата книжка, съдържащо изрично удостоверяване от страна на работодателя за общо
прослужено време при него с продължителност от 3 година, 9 месеца и 5 дни за периода от
18.09.2019 г. до 22.06.2022 г., което по естеството си представлява извънсъдебно признание
относно полагането на труд от работника съобразно уговореното за периода на съществуване
на трудовото правоотношение между тях.
Ето защо, предвид заявените с отговора на исковата молба и поддържани в хода на
процеса възражения, спорният по делото въпрос се концентрира най-напред върху
обстоятелствата дали процесният анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективен трудов
договор № Д01-269/06.12.2022 г., с който е предвидено увеличение с 15 % на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование – педагогически и непедагогически специалисти, сред които е и ищцата П. Р. В.,
която заемайки длъжността „*** при ответника, попада в кръга на лицата по чл. 2, б. „а“ от
анекса, има обратно действие, считано от 01.01.2023 г. и ако да – налице ли са
предпоставките за изплащане в нейна в полза на претендираните суми съобразно
предвиденото с него увеличение.
В случая, анализирайки начина на формулиране на клаузите от анекса от 10.08.2023 г.,
съдът намира, че с него се предвижда изменение в съдържанието на трудовите
правоотношения, съществували към началната дата, посочена в документа, считано от която
следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на
образованието. Изрично в текста на анекса се посочва темпоралното му действие – считано
от 01.01.2023 г., т. е. от минал момент, което по същество представлява придаване на
обратно действие на клаузите в него. След като страните по колективния трудов договор,
представляващ според правната доктрина нормативно съглашение, изрично са предвидили,
че увеличението на минималните заплати следва да се прилага считано от 01.01.2023 г.,
именно това е моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните
критерии за приложимостта му към всеки отделен служител. Ето защо, според настоящия
съдебен състав, от значение е съответният служител да е бил страна по индивидуално
трудово правоотношение към 01.01.2023 г., заемайки съответната длъжност в системата на
предучилищното и училищното образование, както и да е членувал към същата дата в
синдикална организация – страна по колективния трудов договор. Да се приеме обратното, а
именно: че приложимостта на измененията на колективния трудов договор се преценява не
към изрично посочената в анекса дата, а към датата на сключването му, би означавало да се
достигне до хипотези, при които на определени лица, които са заети в сферата на
образованието и са членове на синдикална организация към 10.08.2023 г., т. е. формално са
обвързани от колективния трудов договор, но не са работили по трудово правоотношение в
сферата на образованието към 01.01.2023 г., би им се следвало трудово възнаграждение за
посочения период съобразно изменението, което би било в противоречие не само с всякаква
житейска логика, но и с чл. 128, т. 2 КТ, според който трудово възнаграждение се дължи и
заплаща за реално положен труд.
В подкрепа на горния извод е и самото формулиране на уговорката в чл. 27, ал. 3, т. 2
от колективния трудов договор съобразно нейното изменение с анекса от 10.08.2023 г.,
според която от значение при определяне на размера на минималната работна заплата на
всеки конкретен служител след прилагане на увеличението е реално получаваното от него
възнаграждение „към момента на увеличението“, а съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал.
1 моментът на увеличението е считано от 01.01.2023 г.
4
Следва да се отбележи още, че в този смисъл е и нормата на § 3 от Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката (Обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.), в сила
от 01.09.2023 г., съгласно която тя влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен
вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Именно с последния се
предвиждат новите увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати
на педагогическите специалисти, чийто стойности са идентични със заложените в процесния
анекс за изменение на колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование. Действително, цитираната наредба представлява подзаконов
нормативен акт, на част от разпоредбите на който съобразно чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е
предвидено обратно действие, което не може да се пренесе автоматично и спрямо клаузите
на колективния трудов договор, предвид договорния му характер, но както тя, така и
колективния трудов договор от 06.12.2022 г., респ. анекса към него от 10.08.2023 г., също са
приети, респ. сключени в резултат на по-късното приемане на Закона за държавния бюджет
за 2023 г. (обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2023 г.), поради което следва да се
приеме, че и двата акта имат идентична законодателна цел – да преуредят съдържанието на
индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на
образованието, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата, като по
този начин са предвидени по-благоприятни последици за техните адресати.
Нещо повече, прави впечатление, че размерът на паричните средства, предвидени за
увеличение на индивидуалните работни заплати, е съобразен именно с броя на заетите към
01.01.2023 г. в системата за училищното образование. Никъде в анекса не е посочено, че
увеличението се отнася само за заетите в системата на образованието към датата на
подписване на анекса, като липсва изрично изключване на лицата, чийто трудови
правоотношения са прекратени към тази дата - 10.08.2023 г. Да се приеме, че лицата,
работили в сферата на предучилищното и училищното образование в периода от 01.01.2023
г. до 09.08.2023 г. (денят, предхождащ сключването на анекса от 10.08.2023 г.), нямат право
на предвиденото с последния увеличение от 15 % поради настъпило междувременно
прекратяване на трудовото им правоотношение, както е в настоящия случай с ищцата П. Р.
В., считано от 23.06.2023 г., означава те да се третират по различен начин в сравнение с тези
техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, независимо, че до момента
на подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същи период и
при едни и същи условия, действайки добросъвестно с оглед установената в чл. 8, ал. 2 КТ
презумция в този смисъл, което би било лишено извън всякаква формална и житейска
логика. В противен случай би се стигнало до хипотеза, при която само на факта на
последвалото прекратяване на трудовото правоотношение ще се придаде правно действие,
каквото не притежава, като се приеме, че въз основа на него се достига до изменение на
съдържанието на същото за предходен период, през който то е съществувало и е било
регулирано съобразно колективния трудов договор от 06.12.2022 г., респ. изменението му по
силата на анекса от 10.08.2023 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че волята на страните по него е била на процесния
анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективен трудов договор № Д01-269/06.12.2022 г. да се
придаде обратно действие, считано от 01.01.2023 г., към който момент ищцата е имала
качеството на лице по чл. 2, б. „а“ от него - „*** при ответника, поради което като страна по
трудово правоотношение в обхвата на периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г. принципно
той би имал действие по отношения на нея, респ. възприетите с него уговорки в т. ч. и
измененията съобразно него биха я обвързали, но само в случай, че са налице и останалите
критерии за това, а именно: участие от нейна страна в синдикална организация, страна по
колективния трудов договор.
Това е така с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ, според която колективният трудов
договор има действие само спрямо работниците и служителите, които са членове на
5
синдикалната организация - страна по същия, т. е. задължително условие за получаване на
увеличеното възнаграждение е претендиращите го да са синдикални членове на
организация, подписала този колективен трудов договор или да са се присъединили към него
за горепосочения времеви период.
В случая, от данните, удостоверени в представената извадка на членска карта,
съставена от трето за незаинтересовано от изхода на спора лице в кръга на служебната му
дейност – председателя на СО на *** – р-н „Връбница“, поради което съдът приема, че е
годна да установи удостоверените в нея обстоятелства, става ясно, че в периода от
01.04.2023 г. до 31.12.2024 г. ищцата е членувала в структурна организация на Синдикат на
българските учители (***) към *** (***), заплащайки членския си внос за посочения период
от време, като именно посочената синдикална организация е една от страните, подписали
колективния трудов договор от 06.12.2022 г. и анекса от 10.08.2023 г. към него, без обаче въз
основа на този документ да може да се направи извод, че членственото правоотношение
между нея и СО на *** – р-н „Връбница“ е съществувало и към релевантната по делото дата
– 01.01.2023 г. Действително съгласно чл. 9 от Устава на *** сам по себе си фактът на
неплащане на членския внос в продължение на 3 последователни месеца, не води до
автоматично прекратяване на членственото правоотношение със съответния член, доколкото
се изисква и изрично решение на синдикалната организация, но по делото няма данни, че
същото е съществувало и в периода преди 2023 г., за да се приеме, че въпреки неплащане на
членския внос за м. януари, м. февруари и м. март 2023 г. то е продължило да действа и
занапред. Ето защо, с оглед изрично заявеното от ответника оспорване в тази насока, съдът
намира, че само въз основа на данните, удостоверени в представената извадка на членска
карта, на която единствено се позовава ищцата, няма основание да се приеме, че
съществуването на отразеното в нея членствено правоотношение е било налице към
01.01.2023 г., още повече, че от нейна страна изобщо не се излагат твърдения в тази насока.
Съдът не споделя довода, че релевантна е датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г., а не
датата на влизането му в сила – 01.01.2023 г., тъй като направата на такъв извод би бил в
противоречие с вече възприетото по-горе тълкуване на отделните му клаузи.
При липсата на ангажирани по делото доказателства в подкрепа на твърдението, че към
посочената дата П. Р. В. е била синдикален член и/или присъединило се лице към
синдикална организация, която е страна по процесния колективен трудов договор от
06.12.2022 г., тя следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на посоченото
обстоятелство, като съдът счете, че както той, така и анексът към него от 10.08.2023 г. не я
обвързват, което е самостоятелно основание да се приеме, че в нейна полза не се следват
претендираните трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ и обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ съобразно предвиденото с него увеличение от 15 %.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и при направата на евентуален извод за
доказаност на членственото правоотношение между ищцата и СО на *** – р-н „Връбница“
към счетената за релевантна дата – 01.01.2023 г., респ. към твърдяната от нея такава –
10.08.2023 г., обуславящо действието на колективния трудов договор от 06.12.2022 г. и
анекса към него по отношение на нея, до какъвто настоящият съдебен състав не достигна, в
нейна полза отново не биха се следвали претендираните суми съобразно увеличението от 15
%. Това е така, тъй като в клаузата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от същия, на която се основава
исковата претенция, е предвидено допълнително изискване за изплащане на предвиденото с
изменението от 10.08.2023 г. увеличение от 15 % на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал, а именно: ако към момента на увеличението, т. е.
01.01.2023 г., размерът на индивидуалната работна заплата на съответния педагогически
специалист, каквато безспорно се явява ищцата, в качеството си на „*** при ответника, е в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или е по-висок от тях. В
случая, от данните в таблицата на стр. 2 от заключението по съдебносчетоводната
6
експертиза се установява, че размерът на начисленото и получено от П. Р. В. брутно трудово
възнаграждение за м. януари 2023 г. възлиза на 1 251,36 лв., която сума нито е в диапазона
между старата - 1 486 лв. съгласно колективния трудов договор от 06.12.2022 г. и новата - 1
709 лв. съгласно анекса от 10.08.2023 г. минимална работна заплата, предвидена за заеманата
от нея длъжност, нито е по-висока от която и да е от тях, поради което следва да се приеме,
че тя не попада в кръга на лицата, имащи право на предвиденото с чл. 27, ал. 3, т. 2
увеличение от 15 %. В тази връзка следва да се отбележи, че както в обстоятелствената част
на исковата молба, така и в хода на процеса вкл. и с писмената защита по делото, от страна
на ищцата са изложени ясни и точни твърдения, обосноваващи основанието на заявената от
нея искова пртетенция, а именно: приложението на клаузата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от
колективния трудов договор от 06.12.2022 г. и анекса от 10.08.2023 г. към него, твърдейки, че
в нейна полза се следва предвиденото с нея увеличение от 15 %, поради което съдът не
могъл да счете, че същото се дължи на друго различно от въведеното основание, тъй като
това означава да се допусне отклонение от принципна диспозитивното начало, уреден в чл. 6
ГПК. В случая, този извод на съда не лишава ищцата от възможността в отделен процес
отново да предяви същите искови претенция, но обосновавайки тяхната дължимост въз
основа на твърдението напр., че размерът на изплатените в нейна полза суми за трудово
възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ не съответства на
установния с колективния трудов договор от 06.12.2022 г. и анекса от 10.08.2023 г. размер на
минималната работна заплата, предвиден за земаната от нея длъжност, в случай, че счита, че
това е така, каквито доводи тя не е навела по настоящото дело, поради което изобщо не
следва да се обсъждат.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ са неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, който е претендирал
единствено такива за адвокатско възнаграждение, което следва да му се присъди в размер на
540 лв. с ДДС, което съдът счете за доказано с оглед представените договор за правна защита
и съдействие от 25.06.2024 г., фактура № **********/28.06.2024 г. и извлечение от банкова
сметка с посочено в нея основание на паричния превод. Релевираното от ищцата възражение
за неговата прекомерност съдът счете за частично основателно, поради което намали същото
до размера от 450 лв. без ДДС, съобразявайки обема на извършената дейност от
пълномощника на ответника, материалния интерес по делото, както и неговата
продължителност с оглед приключването му в едно открито съдебно заседание, без
събирането на допълнителни доказателства, освен първоначално допуснатите, както и без
последващи процесуални усложнения. С оглед изхода на спора в полза на ищцата не се
следват разноски. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК дължимата държавна
такса по предявените искове и депозит за съдебносчетоводната експертиза следва да останат
за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Р. В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ****,
БУЛСТАТ *** с адрес: **** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от общо 2 252,48 лв., от
7
която: 1 751,88 лв., представляваща останала неплатена част от брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 22.06.2023 г. и 500,52 лв., представляваща
останала неплатена част от обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Р. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ****, БУЛСТАТ *** с
адрес: **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 540 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8