№ 186
гр. Пазарджик, 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. П.
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело №
20225200900190 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Ищецът Й. Г. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Т.,
редовно упълномощен.
За ответника ЗД „Лев Инс“ АД се явява адв. А. И., редовно
упълномощен.
Вещото лице В. Д. Ф. се явява лично.
Вещото лице П. М. М. се явява лично.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА постъпило копие от ДП № 963/2021 г. по описа на
РУ – гр. Пазарджик, пр. пр. № 6009/2021 г. по описа на РП – Пазарджик.
Постъпила е молба вх. № 5327/07.06.2023 г. от ищеца, с която представя
2 бр. епикризи от 21.11.2022 г. и от 09.12.2022 г., издадени от „МБАЛ –
Пазарджик“ АД и 3 бр. болнични листове за периода от 08.02.2022 г. –
13.03.2022 г., както и резултати от изследвания.
Адв. И.: Предоставям на съда.
1
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА копие от ДП № 963/2021 г. по описа на РУ – гр.
Пазарджик, пр. пр. № 6009/2021 г. по описа на РП – Пазарджик.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представени с молба вх. № 5327/07.06.2023 2 бр. епикризи от 21.11.2022 г. и
от 09.12.2022 г., издадени от „МБАЛ – Пазарджик“ АД и 3 бр. болнични
листове за периода от 08.02.2022 г. – 13.03.2022 г., както и резултати от
изследвания.
Адв. Т.: В днешното съдебно заседание представям 2 бр. Епикризи,
Амбулаторни листове и 1 бр. болничен лист.
Адв. И.: Да се приемат.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства представените в
днешното съдебно заседание от пълномощника на ищцовата страна 2 бр.
Епикризи, издадени от „МБАЛ – Пазарджик“ АД, 4 бр. Амлураторни листове
и 1 бр. болничен лист за периода 08.12.2022 г. – 29.12.2022 г.
СЪДЪТ докладва постъпило на 21.09.2023 г. заключение на вещото
лице по допусната Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Констатира, че същото е постъпило в рамките на
законоустановения срок по чл. 199 от ГПК и пристъпва към снемане
самоличността на вещите лица и изслушване на депозираното заключение.
В. Д. Ф. – на ** г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото, предупреден за наказателната
отговорност за даване на невярно или заинтересувано заключение по чл. 291
от НК.
П. М. М. – на ** г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото, предупреден за наказателната
отговорност за даване на невярно или заинтересувано заключение по чл. 291
от НК.
2
Вещото лице Ф.: Поддържам заключението. Това е главен път в посока
с. М.. Водачът на автомобила е бил с предимство. Има значение от коя страна
е велосипедът когато го буташ – дали велосипедът е отляво на велосипедиста,
ходейки като пешеходец или отдясно. Заключението на експертизата е, че е
управлявал велосипеда.
Вещото лице М.: Поддържам заключението. Това дали велосипедът е
бил бутан отляво или отдясно има отношение към контактните травми. Ние
сме се запознали с досъдебното производство, но при отговора на този въпрос
и на механизма на самото произшествие, направихме съпоставка между
медицинските данни – уврежданията, които е получил и тези, които са
установени по самия автомобил и съответно по велосипеда, доколкото такива
съществуват – повредата на бронята на лекия автомобил. По отношение на
травмите аз мога да кажа следното: Счупването на ставната ямка на лявата
тазобедрена става винаги има индиректен характер. То се получава по два
основни механизма, като тук е вторият, а именно удар в трохантерната зона
на бедрото. Освен това при пострадалия има и гръдно-коремна травма от
лявата страна на тялото, а именно счупване на три ребра от левите ребра.
Съпоставено с повредите по автомобила, в частност установените
деформации по предния капак и бронята, ние с инж. Ф. сме приели този
механизъм, който сме отразили в експертизата.
Вещото лице Ф.: От автотехническа гледна точка, съпоставени
повредите, които са настъпили в предната дясна част на автомобила и тези по
велосипеда, много ясно свидетелстват за факта, че велосипедистът е бил
върху велосипеда и го е управлявал, а не го е бутал, защото деформацията,
която се е получила на велосипеда от удара на автомобила, е в зоната от 30
см. до 50 см. над земното ниво и тя е точно в сбора на рамките на велосипеда
и над задвижването, над педалите. Ако велосипедът беше бутан, тоест ако
велосипедистът не е бил върху него възкачен със собственото си тегло, не би
се получила тази голяма деформация на велосипеда. Тя се получава тогава,
когато велосипедистът със собственото си тегло натежава и при този удар,
който е под центъра на тежеста, тогава се получава това огъване на
велосипеда. При другите варианти на бутане и ходене пеша на велосипедиста,
велосипедът ще бъде ударен и отхвърлен на 3-4 метра и няма да се получи
3
това деформиране. Травмите на човека не могат да се получат при този
механизъм и деформациите по капака на автомобила – тялото е било горе на
капака, калника и се е ударило, падайки в страничното дясно огледало.
Опасната зона е изчислена на 44.5 метра – това е изчислено при скоростта, с
която се е движел автомобилът. Скоростта, с която се е движил автомобилът е
60 км/ч. Ограничението е 50 км/ч. При скорост от 50 км/ч. е било
предотвратимо от водача произшествието.
Вещото лице М.: Ние отговорихме на въпроса по отношение на
механизма – има възкачване на тялото върху предния капак на автомобила с
увреждане на дясното странично огледало на автомобила и падане върху
пътната настилка, тоест тук действат комбинация от фактори, които са довели
до описаните травми в лявата половина на тялото. По отношение на въпроса
дали това може да се получи: Височината на самия автомобил и регулирането
на седалката по отношение на височината на велосипедиста, който ще го кара,
попада далеч под гръдната зона, така че увреждане на гръдната зона и
коремната зона на велосипедиста в резултат на удар при бутане на велосипеда
не може да стане.
Вещото лице Ф.: Относно косвения път, който съм използвал за
изчисляване на скоростта на автомобила: Не пряко, а пряко определяне на
скоростта се извършва тогава, когато имаме обективно спиране от
автомобила и спирачни следи. Тук съм използвал данните, че конкретно на
огледа на местопроизшествието, в този участък към зоната, която е пресичал
велосипедистът, е излизал от главния път и има пряка видимост за водача от
49 метра. В случая подходът ми е бил, че в момента на навлизане в тази зона
на пряка видимост, водачът на автомобила от техническа гледна точка не е
предприел своевременно спиране, а е предприел отклонение на автомобила
наляво, за да заобиколи велосипедиста, за което той е изразходвал известно
време. Единствената вариация, която може да се получи, това е именно в това
време. Аз съм заложил време за завъртане на волана 3/10, но то може да е
повече, може да е и по-малко. По отношение на велосипедиста – от това от
кой момент той представлява опасност за движението на автомобила мога да
кажа, че това си е чисто правен въпрос. Моментът на възникване на
опасността трябва да бъде зададен от съда, разследващия орган и т. н. Аз съм
обсъдил нещата от техническа гледна точка така, както са съчетани, съм
съпоставил изказванията на пострадалия велосипедист и на водача на
4
автомобила. Аз не мога да предполагам в моите изчисления. Възможен е и
този вариант – водачът да се е движел с по-ниска скорост, но същевременно
тези негови действия са зависели от действията на велосипедиста. Ако
велосипедистът се движи по-бавно, с по-ниска скорост, той ще изминава това
разстояние за по-дълго време, а за това време водачът на автомобила, вместо
да реагира по-навреме, той ще удължи времето за извършване на някаква
маневра – дали ще тръгне да заобикаля, дали ще спира и т. н. и в такъв случай
се получава същия резултат, тъй като той е навлязъл в лявата лента и
произшествието не може да се избегне. И двата обекта на произшествието се
движат към една конфликтна точка. По този начин дали скоростта на
автомобила ще бъде по-ниска или времето за движение на велосипедиста ще
бъде по-голямо и съответно скоростта му – по-ниска, мястото на удара е в
лявата лента. Ако водачът беше останал в дясната лента при двата варианта
на движение, тоест и с по-високата и с по-ниската скорост, която е възможно
да е карал, тогава произшествието нямаше да се случи – щеше да се получи
разминаване. Проблемът е бил, че водачът се е опитал да избегне удара като
завие наляво. Не е изчислено в експертизата това, което последно казах.
Основният извод е, че ако водачът е запазил движението си в дясната лента,
произшествието е било предотвратимо. Изчислям когато ми е поставена
задача да разгледам варианти. Тези изчисления аз съм ги направил в чернови
вид вкъщи. Това са субективни неща – никой не може да каже колко време се
е забавил велосипедистът и в кой момент е тръгнал да пресича. Аз съм
разгледал основния въпрос – въпросът, в който той се явява, спира на средата
на лентата за движение, тоест представлява обект за автомобила като
опасност и в един момент тръгва да пресича. Този момент, в който той тръгва
да пресича, водачът на автомобила започва да реагира. Това е стандартната
ситуация. Всяка друга ситуация, за да определя и изчисля известни вариации,
трябва да ми бъде поставена задача, да ми бъде даден момент на възникване
на опасността, да ми бъде дадено действие, начин на действие на
велосипедиста, начин на действие на водача на автомобила. Аз съм
съпоставил показанията, които ги има към този момент, но те не знам колко
са меродавни и на базата на тези показания съм направил тези изчисления
така, както са ми поставени въпросите. Разгледал съм механизъм, в който
велосипедистът навлиза, спира по средата на пътя в дясната пътна лента и
след това продължава към лявата пътна лента, считано от посоката на
5
автомобила. След като водачът е отклонил автомобила, той вече се е
приближил и вече велосипедистът попада в опасната му зона за спиране. Това
време, за което той е завъртял волана и е отклонил автомобила в лявата лента,
велосипедистът вече навлиза в опасната му зона за спиране и водачът тогава е
реагирал за спиране, но не са му стигнали четири метра и половина, за да
спре при определената скорост от 60 км/ч. Ако водачът, в рамките на
опасната си зона, е опитал да отклони автомобила отново надясно, той е имал
техническа възможност, тъй като това е съвременен автомобил „Мерцедес“, с
антиблокираща спирачна система и независимо, че е в спирачен път, той
може да заобиколи препятствието, което вече е било в лявата лента. В първия
момент той завърта волана и навлиза в лявата лента, реагира за спиране, а ако
в този момент е завъртял надясно волана е било възможно произшествието да
се избегне – той ще се прибере и ще мине зад велосипедиста. В спирачен път
може да се върне в своята лента, но няма такива действия от негова страна.
Така е решил – така е направил, всичко е предположение. Нищо не е уточнено
в този случай – местопроизшествието не е запазено, вдигнали са велосипеда,
очевидци няма, велосипедистът е закаран в клиниката, делото е на етап
досъдебно производство, още няма никакво решение по него, има експертиза
направена, която също не изяснява механизма. Единственото възможно да се
определи е скоростта. В конкретния случай не е проведен следствен
експеримент, за да се уточни кой къде е бил. Има един изготвен протокол за
оглед съобразно обстановката, която са намерили. Качен е пострадалият и е
закарал в болницата, след това са се върнали обратно и спира там където е
бил велосипедът, изходната му позиция, на отбивката, а това всичко има
значение, има и значение къде по широчина се е движил автомобилът за
възникване на видимостта към велосипеда, къде по широчина излиза
велосипедистът, тъй като в този участък има оширения по края си. По
отношение на велосипедиста съм отбелязал, че той е имал по-добра
техническа възможност, ако е бил по-вдясно на оширението, тоест не е бил в
средата или по-вляво. Аз съм приел, че е бил в средата, тъй като не е изяснено
къде е мястото на удара. По отношение на автомобила съм предположил, че е
бил в средата на собствената си дясна лента с оглед на това, че там е
интензивен участък на движение на автомобили и превозни средства.
Видимостта към обекта „велосипедист“ е определена обективна и тя е
съобразно пътната обстановка на местопроизшествието – наличието на храсти
6
отдясно на водача и отляво на велосипедиста, наличието на мантинела,
наличието на мост. Видимостта там, понеже е завой, е ограничена, затова аз
съм приел, че автомобилът трябва да е в средата на собствената лента, тъй
като пътното платно не е много широко – там е от порядъка на осем метра.
Той е осъществил спиране и ударът е протекъл при по-ниска скорост, не е
протекъл при тази скорост от 60 км/ч. и съобразно деформациите в предната
дясна част на автомобила – спукване на броня, счупване на фар от контакта с
велосипеда, деформациите по велосипеда и фактът, че нямаме данни по
автомобила да има задействани еърбеци, скоростта е била от порядъка на до
25-28 км/ч. към момента на удара. Преди това той е спирал, а за да спре в
непосредствена близост след мястото на удара, значи скоростта му е била 60
км/ч., даже и повече. Едва ли е била под 50 км/ч., не мога да кажа – аз съм
изследвал този механизъм спрямо конкретните обстоятелства и фактически
данни, които имаме. Това е най-вероятният механизъм на произшествието от
техническа гледна точка. Огледът е извършен в тъмната част на деня,
произшествието е станало през деня, в светлата. Никакви следи няма по
асфалта – аз съм цитирал протокола за оглед. Възможен е механизъм и при
скорост от 40 км/ч. за водача, при което опасността възниква в един по-късен
момент при по-кратка дистанция от посочените 49 метра. Пак може да
настъпи удар – идентичен, но при скорост от 40 км/ч. и дистанция на
велосипедиста от 35 метра, но тук нещата пак са субективни, защото не се
знае къде е спрял автомобилът и къде е бил паднал велосипедистът. Не се
знае точното място на удара. За място на потегляне приемем средата на
дясната лента, тъй като съобразно показанията на водача и на велосипедиста,
съм приел, че тогава е възникнал опасният момент за водача на автомобила.
Изначално данните са, че велосипедистът се включва в лявата лента с
тенденцията да отива в посока гр. Пазарджик, но приемам този ъгъл и от
обективните находки, а именно деформациите по велосипеда и положението
на автомобила в момента на удара. Тази методика за изчисляване на
скоростта по дължината на следите, се прилага тогава, когато има по-ясни и
обективни данни, има разстояние на отхвърляне, има ясно определено място
на удара. Тези обективни следи, които са настъпили по автомобила
съответстват на точно тази скорост, която аз казах. Не съм използвал тази
методика за конкретния случай, тъй като няма достатъчно технически данни.
7
Адв. Т.: Нямам други въпроси. Оспорвам експертизата в частта, в която
е достигнато до заключението, че доверителят ми се е возил на велосипеда, а
не го е бутал. В медицинската част моля заключението да се приеме.
Адв. И.: Нямам други въпроси. Да се приеме медицинската експертиза.
Оспорвам автотехническата експертиза най-вече в частта на стр. 24, в която
са посочени техническите причини за настъпване на произшествието като
видно от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, за определяне на
конкретния механизъм на ПТП и скоростта на лекия автомобил, а оттам и
предотвратимостта на удара, има прекалено много неизвестни, за да може с
категоричност да се каже както каква е била скоростта на автомобила, така и
какъв е бил механизмът на произшествието. Противопоставям се и на това, че
вещото лице дава правно становище в автотехническата експертиза, което
има възможност да окаже влияние на съда при формиране на вътрешното му
убеждение – в т. 1 на стр. 24 е заявило: „В конкретната пътна ситуация, при
наличието на пътен знак А27, водачът е бил длъжен да предвиди появата на
евентуална опасност.“ Кой какво е длъжен да прави и да не прави според
закона не е работа на вещото лице и подобни изводи могат да окажат влияние
върху вътрешното убеждение на съдебния състав, а това е недопустимо за
една автотехническа експертиза. Ето защо оспорвам и на това основание
изводите, които са уж технически, но по съществото си са правно виждане на
вещото лице.
Съдът намира, че изготвеното и изслушано в днешното съдебно
заседание заключение следва да бъде прието и приобщено като писмено
доказателство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото изготвеното и
изслушано в днешното съдебно заседание заключение по допуснатата
Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвяне на
заключението в размер на определеното първоначално такова от 700 лева или
по 350 лева за всяко едно от вещите лица, което ДА СЕ ИЗПЛАТИ от
внесения от страните депозит.
8
Адв. Т.: С оглед изявлението ми, че оспорваме автотехническата
експертиза в посочената по-горе част, моля да допуснете повторна
автотехническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
исковата молба относно механизма като вещото лице разгледа приложените в
настоящото заседание материали от досъдебното производство, съобрази
свидетелските показания и даде отговор на поставените в исковата молба
въпроси, както и да отговори на допълнителен въпрос: С каква скорост се е
движел пешеходецът, бутащ велосипед и автомобилът, с оглед установеното
място на удара.
Адв. И.: Възразявам по искането на насрещната страна. Дори ищецът, в
дадените показания, е заявил, че не помни дали е бутал или е карал колелото,
а единствените сигурни показания са на водача на лекия автомобил, който е
казал, че е карал колелото. С оглед разясненията на вещото лице в днешното
съдебно заседание, което поясни, че има много неизвестни, за да не може да
се даде категоричен отговор как точно е настъпило ПТП-то, а оттам считам и
че не може да се направи извод категорично дали е действано противоправно
от страна на виновния водач, дали действително е карал с превишена скорост,
дали действително ударът е бил непредотвратим за него или е бил
предотвратим, искането за допълнителна експертиза при тези доказателства,
според мен, също не би могло да хвърли повече светлина. На този етап за мен
искът остава недоказан. Оспорвам извода на вещото лице, че категорично
може да се направи извод, че скоростта е била над 50 км/ч. и искам също
повторна експертиза от друго вещо лице, което да отговори възможно ли е
при други скорости да се получи този механизъм на ПТП и дали ударът е бил
непредотвратим при тях съответно от водача на лекия автомобил, възможен
ли е механизъм според свидетелските показания.
Съдът счита, че с оглед частичната необоснованост на заключението на
вещото лице по САТЕ, се налага допускане на повторна такава, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА повторна САТЕ, в която вещото лице да отговори на
всички въпроси, поставени в първоначалната задача.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В. М..
9
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносим по равно от двете
страни в 7-дневен срок от днес.
Вещото лице ДА СЕ УВЕДОМИ за задачата след внасяне на депозита
на основание чл. 160, ал. 2 от ГПК.
Адв. Т.: Нямам други искания.
Адв. И.: Нямам други искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 17.11.2023 г. от 10:00 ч., за които
дата и час страните уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10