РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Шумен, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630103417 по описа за 2021 година
Производството е образувано по конститутивен иск, с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК, от Н. ЕР. М., против СТ. П. М., за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне за вината.
Ищцата твърди, че през 1991 г. заживели в дома на родителите на
ответника в град Плевен. През 1992 г. се родила дъщеря им Ф. С. А., а през
1995 г. се е родил синът им Д. С. А., които вече били пълнолетни и имали
свои семейства. В началото отношенията им били добри, разбирали се и
прекрасно си гледали децата заедно. На 04.02.2000 год. сключили граждански
брак, първи по ред и за двамата. През 2000 г. отишли да работят в Белгия.
Няколко години след това решили и купили със спестявания жилище в град
Плевен, като ответникът се прибирал в България, за да организира ремонта
му. Прибиранията на ответника в България зачестили като поведението му се
променило коренно - държал се грубо и арогантно. Не след дълго разбрала от
близки, че ответникът има извънбрачна връзка в България. След разговор с
него, отношенията им още повече се влошили. Ответникът напуснал дома им
и заживял с другата жена. Твърди, че от пет години били във фактическа
раздяла и не поддържали никакви контакти. Намира, че бракът им е
1
абсолютно безпредметен. Моли съдът да постанови решение, с което да
прекрати бракът им, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне
по въпроса за вината. Семейното жилище, собственост на родителите на
ответника, находящо се в град Плевен, ул. “Осъм“ № 37 било напуснато от
двамата.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му
особен представител, намира исковата молба за допустима и основателна.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба. Ответникът, чрез назначения особен
представител, поддържа отговора.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак на 04.02.2000 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 36, от
длъжностното лице по гражданско състояние Община Плевен /л. 5/. Децата на
страните Ф. С. А. /л. 6/ и Д. С. А. /л. 7/ са навършили пълнолетие. От
показанията на свидетеля Е. Е. - майка на ищцата, чиито показания съдът
кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че страните са
разделени повече от пет години. Всеки живее свой собствен живот. Според
свидетелката причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
поведението на ответника.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Съдът
основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни
доказателства. Предвид установяното, съдът намира, че запазването на брака
е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, което би било
2
вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. В исковата молба и в хода на процеса ищцата
изрично заявява, че не желание съдът да не се произнася по този въпрос.
Ответната страна също не прави искане за произнасяне по вината, поради
съдът намира, че не следва да се изследва този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете относно семейното
жилище с правно основание чл. 56, ал. 1 СК и фамилното име на ищцата.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на
брака. Процесуалните представители твърдят, че семейното жилище по
смисъла на Семейния кодекс е жилището на родителите на ответника, което
било напуснато и от двамата. Ищцата не е направила и искане за промяна на
фамилното име. Ето защо съдът не следва да се произнася по тези въпроси.
Относно разноските.
Ищцата не претендира разноски. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
разпределена по равно между страните. В този смисъл в тежест на ответника
следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030
14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 25 лева и 5 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
Прекратява гражданския брак между Н. ЕР. М., с ЕГН **********,
постоянен адрес: град Ш., *** и СТ. П. М., с ЕГН **********, постоянен
адрес: град П., ***, сключен на 04.02.2000 г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние Община Плевен, за което е съставен Акт за граждански
брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Осъжда СТ. П. М., с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., *, да
плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4