ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 643
гр. Варна, 04.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Т.а
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500188 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Й. И. с ЕГН ********** , чрез
пълномощник адв. М. Т., срещу Решение № 4078/15.11.2024г., поставено по
гр.д. № 3001/2024г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН изцяло
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
от М. Й. И. ЕГН ********** с адрес *********** срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
*********** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи претендираните от ответника суми в размер на 181.95 лв.
главница, 241.26 лв. лихва върху главницата за периода от 17.06.2011 г. до
11.03.2024 г., 194.89лв. неолихвяеми вземания и 125лв. присъдени разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.дело №
9411/2011 по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20118080402660 по описа на ЧСИ Захари
Димитров с рег.№ 808 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд
– Варна, като неоснователен.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда за
липса на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.
Сочи се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че подадените от
взискателя по изпълнителното дело молби са нередовни по смисъла на чл.
426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК вр. чл. 128 ГПК, а нередовната молба не
прекъсва погасителната давност. Насрочването на опис на движими вещи от
своя страна също не прекъсва погасителната давност, както погрешно е приел
първоинстанционният съд в противоречие с разясненията, дадени с ТР №
1
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК, като давността
се прекъсва с извършването на опис и оценка на вещта. Твърди се, че с
посочените молби взискателят е подавал единствено бланкетни искания,
целящи прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но не и целящи
искания за извършване на действия, които да доведат до прекъсване на
погасителната давност. Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение
решаващият състав е стигнал до извод, че съобразно разясненията, дадени с
ТР №2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и изложените съображения, съответни на
постановките на ТР № 2 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 ОСГТК, ВКС,
погасителната давност се прекъсва с подадена от взискателя молба до
съдебния изпълнител, било то и нередовна/бланкетна, но необосновано не е
изложил мотиви за това, защо счита, че бездействието на съдебния
изпълнител (в нарушение на чл. 9 ГПК) с неуказване на взискателя в разумен
срок да отстрани нередовността на подадена молба за действия (молбата е
нередовна дори с незаплащане на дължимата такса за извършване на
действието), счита във вреда на длъжника. Счита се, че бездействието на
съдебния изпълнител е във вреда единствено на длъжника с оглед
постановките на ТР № 2/2024 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 ОСГТК, ВКС.
Това е така, тъй като давността ще се счита прекъсната с нередовната молба
до съдебния изпълнител, ако в по-късен момент съдебния изпълнител
извърши поисканото изпълнително действие, респективно нередовността бъде
отстранена, а по този начин погасителната давност ще се счита прекъсната
към датата на подаване на молбата до съдебния изпълнител, тоест назад във
времето, а не към момента извършване на действието. Счита се, че
индиректно се въвежда фигурата на „вечния длъжник” в изпълнителните
производства, което е изцяло във вреда на длъжника и макар целта на
изпълнителния процес да е бързината. Обжалваното решение е необосновано,
защото съдът не е изложил мотиви защо приема бланкетно подадените до
ЧСИ Захари Димитров молби за прекъснали погасителната давност, след като
са нередовни – липсват платени такси за поисканите изпълнителни действия,
поисканите изпълнителни действия не са извършени към момента и
нередовността не е отстранена към момента.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
иска в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото и въззивното
производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че след
образуването на заповедното производство до постановяване на ТР №2/2013г.
от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност за вземането не е текла. Поддържа
се, че давността за вземането е започнала да тече на 26.06.2015г. и
многократно е прекъсвана в периода 08.09.2015г. – 26.04.2024г. Позовава се на
касационна практика в посока, че ако искането на кредитора е направено
своевременно преди изтичането на давностния срок, но действието не е
предприето не по негова вина, но давността се счита за прекъсната с искането.
Като се позовава на касационна практика също счита, че изпълнителното
действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово
дължима от него такса. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
2
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на М. Й. И. с
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М. Т., срещу Решение №
4078/15.11.2024г., поставено по гр.д. № 3001/2024г. по описа на ВРС, с което Е
ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК от М. Й. Иванов ЕГН ********** с адрес
*********** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: *********** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
претендираните от ответника суми в размер на 181.95 лв. главница, 241.26 лв.
лихва върху главницата за периода от 17.06.2011 г. до 11.03.2024 г., 194.89лв.
неолихвяеми вземания и 125лв. присъдени разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 02.08.2011 г. по ч.гр.дело № 9411/2011 по описа на ВРС,
въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20118080402660 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808 на Камарата
на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна, като неоснователен.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 188/2025 год. на ВОС
за 26.02.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3