№ 104
гр. Варна, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900627 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Е. И. П. с ЕГН **********
с адрес ****, чрез пълномощник адв. Я. Д. САК с адрес **** срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София р-н Оборище, бул. Княз Дондуков 68, с която е
предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 60 000лв., като частичен
иск от 90 000 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.06.2021г. в гр.
Варна, на кръстовището между бул. Сливница и бул. Съборни по вина на
водача на л.а. Мицубиши Колт с рег. № **** В. С. С. с ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
08120002318714, издадена от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
*********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесените травматични увреждания – фрактура на шийката на дясната
бедрена кост, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от
случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на заявлението по чл. 380 от КЗ – 13.06.2024г. до окончателното й
плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.06.2021 г., около 16:40 ч. в
гр. Варна, на кръстовището между бул. „Сливница" и бул. „Съборни" е
реализирано ПТП при участието на лек автомобил „Мицубиши Колт" с peг. №
**** и велосипедиста Е. И. П. с ЕГН **********.
Счита се, че ПТП настъпва изцяло по вина на водача на л.а. „Мицубиши
Колт" при следния механизъм - лекият автомобил се движи по бул. „Съборни"
в средната пътна лента с посока към ул. „Цар Асен" с намерение да премине
направо през кръстовището, образувано с бул. „Сливница" и да продължи
движението си по ул. „Цар Асен". След като приближава кръстовището
1
водачът на автомобила спира на линията за изчакване преди кръстовището, за
да пропусне намиращите се на тротоара двама пешеходци, които обаче не
предприели пресичане на булеварда, като водачът потеглил напред и навлязъл
върху разположената на кръстовището хоризонтална пътна маркировка „М9 -
Велосипедна пътека". По същото време велосипед, управляван от Е. П., се
движи по бул. „Сливница" в посока центъра на града като приближил
кръстовището и предприел пресичане на бул. „Съборни" в рамките на
велоалеята. Тъй като водачът на автомобила преди да потегли и да
предприеме перпендикулярно пресичане на велосипедната пътека не се е
огледал на двете страни и не възприел приближаващия велосипедист, макар и
да е имал достатъчно време и отлична видимост без каквито и да било
визуални препятствия и обективна възможност за това, в резултат на което не
го пропуска и навлиза в траекторията му на движение. Последва удар в
пределите на маркировката между двете превозни средства с поваляне на
велосипедиста на пътната настилка. По този начин водачът на лекия
автомобил нарушил правила за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП и чл. 102 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като станал и причината
за настъпване на инцидента. Твърди се, че същият е имал възможност да го
предотврати в случай, че прояви достатъчно внимание и предпазливост към
пътната обстановка и просто обърне погледа си на ляво към посоката, от която
приближавал велосипедиста и изчака преминаването по велоалеята на
уязвимия участник в движението, какъвто е водачът на двуколесно пътно
превозно средство. От друга страна, велосипедистът изобщо не е могъл да
възприеме автомобила като опасност, тъй като последният е спрял преди
кръстовището в състояние на покой, подвеждайки го по този начин, че ще го
изчака да премине, а същевременно велосипедистът се е движил по
велосипедна пътека и разчитал, че ще бъде опазен от водача на МПС.
Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалият 51-годишен
велосипедист Е. П., видно от медицинската документация, е получил
Фрактура на шийката на дясната бедрена кост (фемур). Непосредствено след
настъпилото ПТП ищецът е транспортиран от екип на ЦСМП и приет в
Клиниката по ортопедия и травматология към „МБАЛ Света Анна - Варна"
АД. Предвид обективното му състояние и установено тежко счупване в
областта на дясната ТБС пострадалият е подложен на оперативно лечение,
при което е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация с 3 бр. титаниеви канюлирани винта.
Твърди се, че към настоящия момент, три години след инцидента, все
още не е настъпило възстановяване на пострадалия от полученото
травматично увреждане с продължаващи оплаквания от постоянна лека до
умерена болка в областта на дясната тазобедрена става, засилваща се при
рязка промяна на времето и при физическа активност, характерни за такъв вид
фрактура. Поради настъпило известно скъсяване на долния десен крайник,
водещо от своя страна до анталгична (накуцваща) походка се налага
пострадалият постоянно да използва ортопедична стелка и е лишен от
възможността за по-интензивно натоварване, тичане, спортуване,
продължително ходене и т.н., респ. да съобразява дейностите и ежедневието
си със своето състояние.
Твърди се, че от момента на инцидента до днешна дата пострадалият е
преустановил тогавашната си трудовата дейност, доколкото вече е неспособен
да полага по-тежък физически труд. С оглед на увреденото обективно
2
състояние на пострадалия и за целите на оздравителния процес се наложило
последният да ползва отпуск по болест с общ период от 157 календарни дни.
Сочи се, че в резултат на преживяното ПТП Е. П. е изпитал интензивни
и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с
цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение.
Твърди се, че предвид характера на получената травма водещ симптом
бил изключително силната болка в дясната част на таза. Пострадалият
първоначално не можел да мести десния си крак, поради което се наложил
преобладаващ първоначален постелен режим. Впоследствие се извършвало
придвижване с помощни средства /патерици/, като било необходимо оказване
на първоначална чужда помощ и съдействие при извършването на някои от
ежедневните му дейности, поставяйки го по този начин в състояние на
зависимост от негови близки.
ПТП се отразило негативно и върху психиката на пострадалия. От
момента на инцидента се проявили тревожност, напрегнатост и
раздразнителност предвид невъзможността му да работи така както преди
инцидента.
Твърди се, че по случая е образувано Досъдебно производство №
241/2021г. по описа на ОД на МВР - гр. Варна, отдел „Пътна полиция", пр.пр.
№ 8529/2021 г. по описа на РП- Варна. След приключване на разследването с
Постановление от 09.07.2024 г. на РП- Варна наказателното производство е
прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК- поради направено изрично искане за
това от страна на пострадалия.
На следващо място се твърди, че към датата на настъпване на събитието
отговорността на водача на лек автомобил „Мицубиши Колт" с peг. № **** е
застрахована в „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК ********* със
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с период на
застрахователното покритие от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г.
Твърди се, че на осн. чл. 380 от КЗ пострадалият е заявил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 310В013195/13.06.2024г.,
по която е образувана ликвидационна преписка с № ********* от 13.06.2024г.
Сочи се, че с писмо изх. № *********/26.09.2024г. застрахователят е отказал
да изплати претендираното обезщетение, тъй като намира, че пострадалият е
изцяло виновен за настъпилото ПТП, респ. за уврежданията.
Молбата е за уважаване на исковата претенция в цялост, както и за
присъждане на законна лихва за забава от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция до окончателното плащане на задължението, както
и на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер.
Намира, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по
безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахования
в дружеството водач, в пряка причинно-следствена връзка, с което ищецът да е
претърпял всички посочени в исковата молба вреди.
Поддържа се изцяло изразеното в отказното писмо, че отговорността за
настъпване на процесното е ПТП е изцяло у ищеца, който в качеството си на
участник в движението - водач на пътно превозно средство (съгласно § 6, т. 19
3
от ЗДвП, "Велосипед" е ППС най-малко с две колела, което се привежда в
движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, а съгласно т. 25
"Водач" е лице, което управлява ППС), не се е съобразил с правилото на
дясностоящия (чл. 48 от ЗДвП) при преминаване през нерегулирано с
вертикатна или хоризонтална сигнализация кръстовище с равнозначни
пътища, с което неправомерно поведение е станал основна причина за
настъпване на ПТП. Счита се за безспорно, че всички водачи на ППС следва
да се съобразяват с приложимите за тях правила за движение по пътищата.
Така и велосипедистите следва да отдадат предимство на останалите
участници в движението, когато пресичат пътно платно, което според
правилата за движение по пътищата се явява път с предимство. Дали пътят с
предимство е обозначен с вертикална (пътен знак, светофар) или
хоризонтална (стоп лента и др.) пътна сигнализация или се прилага правилото
на дясностоящия, е без значение по отношение на задължението за водачите да
отдадат предимство. Видно от приложените към исковата молба документи от
приключилото НП, водачът на МПС е спрял пред пешеходната пътека, за да
даде предимство на пресичащите пешеходци и след това бавно е потеглил,
като ударът с велосипедиста за него е бил непредотвратим. Реално
велосипедистът се явява удрящото ППС.
Оспорват се въведените в исковата молба причини, обстоятелства и
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на
същото отговорност носи застрахован в дружеството по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач.
Счита се претенцията за неимуществени вреди за силно завишена и
неотговаряща на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на
утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери
на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи. Счита се, че не
всички претендирали вреди са последица от процесното ПТП, като се оспорва
пряката причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в
исковата молба последици.
Конкретно се сочи, че фрактурата на десен долен крайник е лекувана
успешно, в рамките на обичайният период за това, като няма данни за
необичайни негативни остатъчни последици. Не се установяват травми годни
да обусловят болки и страдания за по - продължителен от обичайния период
от време, нито такива годни да обусловят описаните от ищеца последици
типични за много по - сериозни травми и продължително стресово
преживяване. Оспорват се твърденията за остатъчни негативни здравословни
последици с перманентен характер.
При условие на евентуалност, в случай, че се докаже неправомерно
поведение от страна на водача на МПС, чиято ЗЗГОА е покрита при
ответника, във връзка с което ищецът да търпи неимуществени вреди предмет
на настоящото производство, се въвежда възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, като се твърди, че последният също е нарушил правилата за
движение по пътищата, като в качеството си на участник в движението
(велосипедист) е управлявал велосипеда си: без да се съобрази с разпоредбата
на чл. 48 от ЗДвП, съгласно която е следвало да отдаде предимство на ППС
движещи се от дясната му стана на пътното платно, което пресича; с
незаконосъобразна скорост, като се сочи, че съгласно чл. 20, ал. 2 отЗДвП,
водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
4
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие; без да отдава дължимото внимание
при управление на велосипед и съобразява с конкретната пътна обстановка.
Счита се, че ако ищецът бе спазил правилата за предимство, управлявал
велосипеда си със законосъобразна скорост и бе отдавал нужното внимание
при управление на ППС, би имал обективната възможност да избегне
настъпването на процесното ПТП, като своевременно преустанови
движението си с велосипеда или алтернативно заобиколи МПС.
Настоява се за отхвърляне на заявената искова претенция и присъждане
на разноските, сторени в съдебното производство.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
заявената искова претенция.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 758/25.06.2021 г.,
съставен от дежурен полицейски служител при ОД на МВР Варна, е
констатиран настъпилият между превозните средства сблъсък. С първото
действие на разследващите органи - оглед на местопроизшествие е образувано
ДП № 241/2021г. по описа на ОД на МВР Варна за престъпление по чл.343,
ал.3, пр. последно, б. „а", пр. второ, вр. чл.343, ал.1, б „б“, вр с чл. 342, ал.1
НК, в който подробно са закрепени обективните елементи на ПТП и
находките, установени непосредствено след инцидента. Образувано е
наказателното производство по ДП № 241/2021 г. по описа на ОД на МВР
Варна за престъпление по чл. чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а", пр. второ, вр.
чл.343, ал.1, б „б“, вр с чл. 342, ал.1 НК. Същото е прекратено с
Постановление от 09.07.2024 г. на РП – Варна, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК-
поради направено изрично искане за това от страна на пострадалия Е. И. П..
Не се спори, а и след извършена справка в електронния сайт на
Гаранционен фонд, се установява, че към 21.06.2021г. МПС с рег. Номер ****
има активна застраховка ГО при ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със срок на валидност от 18.08.2020г.
до 17.08.2021г.
По делото е представена в препис претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, входирана пред „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* с вх. № 310В013195/13.06.2024г. от
пострадалия, по която ответникът не е извършил плащане.
За установяване на механизма на ПТП, съотв. за наличието на данни за
съпричиняване на настъпилите вреди от пострадалия, по искане на страните е
назначена и изслушана САТЕ, чието заключение като обосновано и
мотивирано съдът кредитира.
Вещото лице като черпи данни от материалите по делото докладва
основните факти на настъпилото ПТП, а именно че на 25.06.2021г., около
16.40 часа, в гр. Варна, на кръстовището между бул. ,,Сливница“ и бул.
,,Съборни“ е реализирано пътно транспортно произшествие. Л.а. ,,Мицубиши
Колт", с рег.№****, с водач В. С. С., ЕГН**********, движещ се по бул.
,,Съборни“ в средната пътна лента, в посока ул. ,,Цар Асен" предприема
спиране преди пешеходната пътека при кръстовището с бул. ,,Сливница" за
пропускане на пешеходци. След потегляне и преминаване през пешеходната
5
пътека и следващата я велосипедна пътека допуска удар с преминаващия от
ляво на дясно по пътеката велосипедист. Ударът за автомобила е бил спрямо
предната му част в зоната на предна броня, преден десен фар и преден капак,
а за велосипедиста в неговата дясна странична част. В резултат на
настъпилото ПТП е причинена телесна повреда на велосипедиста Е. И. П.
ЕГН **********.
Вещото лице докладва, че основна причина за настъпилото ПТП е
несъобразяване на участниците в него с пътната обстановка и сложното
кръстовище. Сочи, че водачът на автомобила не се е съобразил с движещия се
велосипед от лявата му страна, движещ се по процесната част от пътното
платно в момента на потегляне на автомобила след пропускане на пешеходци.
А велосипедистът не се е съобразил с поведението на автомобила, потеглящ за
преминаване на кръстовището, без ясни данни за намерение да го пропусне да
премине по велосипедната пътека.
Експертът сочи, че при потегляне от спряла позиция, водачът е следвало
да съобрази поведението си със всички участници в движението и
пешеходците, в резултат на което да пропусне движещият се от лявата му
страна велосипедист.
Излага, че сложното кръстовище на бул. ,,Съборни" и бул. ,,Сливница“ е
било съставено от три пътни ленти в посока ул. ,,Цар Асен“ и една в обратна
посока, допълнена от островна част и ускорителна лента за автомобилите
извършващи десен завой от бул. ,,Сливница“ към бул. ,,Съборни“.
Автомобилите навлизащи в кръстовището от бул. ,,Съборни“ към ул. ,,Цар
Асен“ или извършващи ляв завой към бул. ,,Сливница“ пресичат сложно
кръстовище с положена пешеходна пътека и велосипедна пътека. Излага още,
че кръстовището е сигнализирано надлежно с хоризонтална и вертикална
маркировка, като се ползва с предимство за движение в посока бул.
,,Сливница“ и ул. ,,Цар Асен“.
Докладва, че велосипедистът се е движил по велосипедна пътека,
успоредна на движението на бул. ,,Сливница", пресичайки платното за
движение на бул. ,,Съборни", което е било с отлична асфалтова настилка,
сигнализирано надлежно за всички посоки на движение на участници в
движението и пешеходци. Експертът е установил, че ударът е настъпил на
около 14-16 метра след стъпване на велосипедиста спрямо ширината на
пътното платно използвано за движение от автомобила, в ширината на
велосипедната пътека. Автомобилът е бил позициониран в средна лента на
платното на бул. ,,Съборни" с посока на движение към ул. ,,Цар Асен".
Сочи, че видимостта в кръстовището е отлична при отсъствие на
автомобили между точките на начална позиция на участниците в ПТП (по
делото няма технически данни за конкретни автомобили или натоварване на
движението към момента на ПТП).
Поради липсата на основни технически данни по делото, вещото лице е
разгледало и допуснало няколко скорости на движение на велосипедиста и
автомобила с цел установяване на удовлетворяващи изчисления спрямо
наличните данни от огледния протокол и снимковия албум. Според доклада
скоростта на движение на автомобила е била между 17-20 км/ч, а тази на
велосипедиста около 25 км/ч.
Според вещото лице, ако велосипедистът е намалил значително
скоростта си на движение и се е движил с повишено внимание или е спрял, до
6
момента на ясно разпознаване намеренията на автомобилния водач да го
пропусне да премине по велосипедната алея, той е имал възможност да
отреагира за да предотврати ПТП-то посредством прекратяване на
пресичането на пътното платно или бавно движение до отминаване на
автомобила.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че и велосипедистът е бил
видим още в началното на встъпване на използваната част от пътното платно
от автомобила на булеварда или към момента, в който автомобилът е потеглил
или е преминавал стоп линията. Не може да определи с точност кога, тъй като
няма категорични данни къде точно е спрял автомобилът за дадените в
исковата молба данни за пропускане на пешеходци. Категоричен e, че
скоростта на автомобила е била ниска, което е позволило да спре в указаната
позиция на велопътеката. Категоричен е още, че велосипедистът е бил видим,
с намерението си да се движи по велоалеята, тъй като времетраенето, което е
необходимо, съобразено с неговата начална позиция до крайната му позиция
при удара с времетраенето, което е необходимо на автомобила за да достигне
скорост и да спре в крайната позиция, отговаря велосипедистът да се е
намирал вече в началото на велоалеята.
Експертът сочи, че в конкретния случай, ако се разглежда, че на
практика са с равнопоставено положение и двамата участника в движението,
то автомобилът се пада дясно стоящ, но тъй като се касаи за велосипедист, т.е.
за така нар. „уязвим участник в движението“ и предвид факта, че той
преминава по велоалея, която е сигнализирана и разположена след пешеходна
пътека счита, че е следвало автомобилът да пропусне пешеходеца.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на
настъпилите за ищеца травматични увреждания, по искане на ишеца е
назначена и изслушана СМЕ със специалист ортопед-травматолог, чието
заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът
кредитира.
След преглед на ангажираните по делото медицински документи и
преглед на ищеца вещото лице докладва, че в резултат на ПТП Е. П. е получил
счупване на шийката на дясната бедрена кост, което обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни.
Излага, че счупването причинява много силни болки, като се губи опорната
функция на долния крайник, болките се усилват при всяко движение. След
операцията болките бързо губят интензитета си. Сочи, че прилагането в
болницата и след изписването на обезболяващи медикаменти е при нужда.
Вещото лице докладва, че счупването е в областта на шийката на
бедрената кост, а тя е елемент от тазобедрената става. Не са засегнати
ставните повърхности на ставата, но храненето на главата на бедрената кост се
осъществява от съдове, които преминават през шийката, счупването ги
прекъсва. Това се отразява на плътността на костта и състоянието на хрущяла
покриващ главата. В резултат настъпват по-рано артрозните промени по
тазобедрената става.
Според доклада, на ищеца е направена метална остеосинтеза
(съединяване на костните фрагменти с метал) с поставянето на три
канюлирани винта. Експертът сочи, че при счупване на бедрената шийка
метода на лечение при млади хора е този, при по възрастни ставата се заменя с
изкуствена, като друго лечение няма. При противопоказания за оперативно
7
лечение костните фрагменти не сраствали, образувало се лъжлива става, но
крайника губи опорната си функция и ходенето е възможно самf с помощта на
патерици. Излага, че при този вид операция нe се обездвижвал крайника, но не
се разрешава натоварване до поява на белези за костно срастване. Не се налага
спазване на постелен режим, но не се разрешава натоварване на крайника]
може да се ходи с две патерици. Кракът може да се поставя на пода на
собствената тежест. Сочи, че според приложената медицинска документация
на 19.10.2021 г. на ищеца му е разрешено да започне физиотерапия и
рехабилитация. Вещото лице сочи още, че през първия месец, до приучване за
ходене с две патерици без да стъпва на крайника, ищецът имал нужда от
чужда помощ за някои от ежедневните си дейности. Отново отбелязва, че в
първите няколко месеца се ходи с две патерици без да се натоварва крайника.
Обикновено при благоприятно протичане на възстановяването към третия
месец започва постепенното натоварване и това продължава до около 6-тия
месец. Заключва, че възстановителния период е около 6 месеца.
При извършения за целите на експертното обследване преглед на ищеца
е установено скъсяване на крайника около 1 см. Клякането не е затруднено. В
областта на ставата по външната повърхност на кожата се виждат три
точковидни белега. Констатирано е скъсяване на шийката на дясната бедрена
кост, което е причината за скъсяването на крайника. На рентгеновото
изследване, представено на експерта се наблюдават начална артрозни промени
на ставата. Възможно е при промяна на метеорологичните условия и след
физическо натоварване да има болки и чувство на напрежение в травмираната
става. За в бъдеще възможно ускорено развитие на артрозните промени.
В съдебно заседание експертът уточнява, че артрозните изменения в
дясната ТБС не водят до ограничение. Има намаление на дебелината на
хрущяла и израстване на съединителната тъкан по краищата там, където се
залавя ставната капсула. Това са началните артрозни промени, които могат
дълго време да не водят до клинична изява. Т.е. да няма болка, да няма
ограничения в движенията. Експертът е измерил скъсяването на десния
крайник, а и на снимката, която била направена на винтовете също се вижда. В
съдебно заседание вещото лице пояснява особеностите на кръвоснабдяването
на шийката и главата на бедрената кост. Сочи, че кръвоносните съдове се
движат вътре в костта. Счупването на шийката прекъсва тези кръвоносни
съдове и остава остатъка от шийката, която е към главата на бедрената кост
без кръвоснабдяване докато зарасне/срасне. Затова при по-млади хора за
предпочитане е да се направи този вид операция, за да може да се спаси
ставата, докато при по-възрастни хора не срастват двата фрагмента и за
предпочитане е да се смени ставата с изкуствена. Поради причина, че е
смутено храненето на мястото на фрактурата, за да сраснат двата костни
фрагмента, трябва счупените гредички да се преработят от организма, който
си ги резорбира, за да може да ги използва после за строежа на новите. Затова
и винтовете се слагали успоредно, за да може остатъкът от шийката да се
нахлупи на бедрената част.
Вещото лице уточнява още, че винтът трябва да бъде колкото е
дължината на шийката до бедрената кост. Винтовете се навиват до края, като
се слагали през кожата. Първо се поставяло един водач – една игла, която с
рентгеновото телевизионно устройство наглася да влезе главичката до
определено пространство, като по остатъка се мери колко трябва да бъде
винта. След това по тази игла се навива винта, като по тази причина ищеца
8
има три точковидни белега по кожата в областта на бедрото по страничната
повърхност. Сочи още, че винтът стърчи, защото там където е счупената коста
има счупени гредички. Те са подлагали на резорбция, тъй като там хранене
няма. Частта, която е към ставата - главата и частта на шийката няма
кръвоносни съдове и няма кой да я храни, скъсани са кръвоносните съдове,
вследствие на фрактурата. Очаква се да се нахлупи едната част върху другата,
за да може да има контакт между двата костни фрагмента и да може да
срасне, съотв. да се възстанови кръвоснабдяването, което се възстановява,
като пораснат нови кръвоносни съдове по хода на старите. Заради тази
резорбция има загуба на костно вещество на мястото на фрактурата, тъй като
се резорбират счупените гредички. Винтът стърчи, защото има дефект. Това
стърчене се получавало още на първия месец, защото мускулатурата тегли
двата предмета един до друг. Сочи, че ищецът в момента няма никакви
ограничения на движенията, тъй като костите му са сраснали. Единствено е
заплашен от по-ранно развитие на артрозни промени, защото известно време
хрущяла и костта е била без хранене. Експертът препоръчва на ищеца да
махне винтовете, тъй като след време може да се наложи да се слага
изкуствена става, а те ще му пречат. Още повече, че когато се махнат и се
развива, се получава релева повърхност, по която също порастват кръвоносни
съдове и се подобрява храненето на главата. Заключва, че началните артрозни
промени, които е констатирал, не може да се каже дали са на 100% свързани в
резултат от счупването, поради липса на снимка от преди инцидента.
Единствено бил заплашен от по-рано развитие на тази артроза и коксартроза.
За установяване на твърденията на ищеца за претърпените от него болки
и страдания е разпитан свидетеля Е.ия Господинова П.а, съпруга на ищеца.
Показанията на св. Е.ия П.а кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал, поради което липсва основание да не бъдат изцяло
кредитирани и при съобразяване с възможна заинтересованост на лицето от
изхода на спора (арг. от чл.172 от ГПК).
Свидетелката е разбрала за инцидента от съпруга си, който и се обадил
по телефона около 16,30ч.-17ч и за 3-4 минути е отишла при него. Тогава
живеели до лятно кино Тракия. Когато пристигнала видяла съпруга си да лежи
на велоалеята на пешеходна пътека с болки, като не можел да се движи.
Пристигнала и бърза помощ. Откарали ищеца в спешна помощ, където му
направили снимка и установили счупване към таза. В събота го оперирали.
Когато го изписали от болницата отначало бил с проходилка; тя се грижела за
хигиената му, да го изкъпи, да му приготви и сложи храна. В емоционален
план се чувствал зле, че не може абсолютно нищо да прави в тези месеци.
Впоследствие от стреса и уплахата започнали да му падат зъбите. Лечението
му продължило около 6 месеца. Сочи, че след като минали тези месеци,
ищецът не се е възстановил напълно, тъй като походката му била нарушена.
Скъсен му бил крака и ползвал стелки „петички“, които били различни на
двете стъпала. Инцидентът се е отразил зле и на работата му. Бил съдружник
във фирма за монтаж на асансьори, но „го мохнали“ след като се е върнал от
болничен, тъй като мислели, че няма да може да се справя. Впоследствие
създал своя фирма, но междувременно претърпели много загуби. Наложило се
да продаде и къщата, тъй нямало как да плащат ипотечния си заем. Към
момента ищецът се занимавал с монтаж на асансьори. Докторите му
препоръчали да си направи операция и да се махне имплантите, но на този
етап нямали финансова възможност. Семейството сменило квартира, което
9
също ще се отрази на доходите им.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимно допълващите се писмени и гласни
доказателства, се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл.380 КЗ и депозирания отказ от негова страна,
същият се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
Гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Не се спори между страните в процеса, че е настъпило твърдяното в
исковата молба пътно-транспортно произшествие и към датата на
настъпването му е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" към „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* за
л.а. Мицубиши Колт, с рег. № ****. Гражданската отговорност на виновния в
случая водач на МПС за причинените от него неимуществени вреди на ищеца
е покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по
сключения застрахователен договор със срок на валидност от 18.08.2020г. до
17.08.2021г.
От събраните по делото доказателства - констативен протокол, протокол
за оглед на местопроизшествието и съдебна автотехническа експертиза, по
безспорен и категоричен начин се доказа твърденият от ищеца механизъм на
ПТП, като единствената причина за инцидента е поведението на водача на
лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, който е нарушил
правилата за движение на ЗДвП и подзаконовите актове, като е навлязъл върху
разположената на мястото пътна маркировка М9 „Велосипедна пътека“, не е
възприел преминаващия от ляво на дясно спрямо посоката му на движение
велосипедист, не е предприел намаляване на скоростта или спиране и не го е
пропуснал да премине.
В протоколите са фиксирани данни непосредствено след инцидента,
които се потвърждават и кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото.
Прекратителното постановление по отношение на наказателното
производство е резултат и проявление само на волята на пострадалия, каквато
възможност му дава уредбата на чл.343, ал.2 НК.
Предвид изложеното, доказано е по делото, че процесното ПТП е
противоправно причинено от застрахования водач, който е лице от кръга на
изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ, като липсва оборване на презумпцията
за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства,
съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира в цялост като
обективно и компетентно дадена, както и разпитът на свидетеля Е.ия П.а,
чиито показания, включително отчитайки разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът
10
кредитира като логични и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал, установяват по безпротиворечив начин
настъпването на телесни и психически увреждания за ищеца, намиращи се в
пряка причинно-следствена връзка с осъщественото противоправно поведение
от застрахования при ответното дружество водач.
Въз основа на ангажираните писмени доказателства и заключението по
САТЕ сеналага извода, че водачът е нарушил задължението си по чл.5, ал.2, т.1
във вр. с чл.25, ал.1
от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, както и
преди да
започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Изложените изводи
мотивират обосновано становище за противоправния характер на поведението
на водача на
лекия автомобил, който е предприел маневрата, без да се съобрази с
движещото се по пътя двуколесно ППС, с което е осъществил нарушение на
чл.5, ал.2, т.1 във вр. с
чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Поради изложеното, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на
водача на МПС-то, за което е действала застраховка „Гражданска
отговорност“.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални
страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В конкретния случай ищеца е здрав човек в работоспособна възраст,
който е полагал труд по договор. Травмите, получени в резултат на ПТП, са
възпрепятствали осъществяването на нормална трудова дейност, поради
принудителен отпуск по болест за срок от около 6 месеца. Според вещото
11
лице и към настоящия момент, когато вече е приключил оздравителния
процес, е налице последствие от травматичното увреждане, тъй като е налице
скъсяване на крайника на ищеца около 1 см, като металното изделие все още
не е отстранено, както и на рентгеновото изследване се наблюдава и начални
артрозни промени. Доказа се наличието на травми на психиката, доколкото
след инцидента ищеца е изпитвал психически дискомфорт, свързан със
затрудненията при изпълняване на ежедневни дейности, както и уплаха.
Несъмнено е изпитвал физическа болка, затруднения и неудобства.
Същевременно следва да се отчетат обстоятелствата, че липсват данни
оздравителния процес да е продължил много по-дълго от обичайното, както и
факта, че по делото липсват данни за симптоми, които да са налагали нуждата
от специализирана психиатрична или психологична помощ.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
средна по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 60 000 лева.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на
възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване
на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия, с
които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици
и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от ответника
действия /така Решение №134/18.11.2020г. по т.д. №1422/2019г. на ВКС, II
т.о./.
В случая ответникът навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочил, че пострадалият в качеството си на участник
в движението (велосипедист) е управлявал велосипеда си без да се съобрази с
разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, съгласно която следвало да отдаде
предимство на ППС движещо се от дясната му страна на пътното платно,
което пресича, както и че се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост, без да е отдал дължимото внимание при управление на велосипед.
На база събраните в настоящото производство доказателства и
заключението по САТЕ, се установи, че ПТП е настъпило на велосипедна
пътека, като при това пострадалият вече е бил преминал 14-17 метра от
пътното платно, където е настъпил и удара. Съгласно дефиницията по § 1, т.
13 от ДР на Наредба № 2/2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътна
маркировка велосипедната пътека е част от платното за движение, очертана с
пътна маркировка, сигнализирана с пътни знаци и предназначена за
преминаване на велосипедисти, която е продължение на велосипедната алея
върху платното за движение.
Следователно движейки се по велосипедна алея и след това на
12
кръстовището по велосипедна пътека, която е в зоната на пешеходната пътека
и където е станал удара с автомобила, същият не е нарушил правила за
движение по ЗДвП, съответно е имал предимство и не е следвало да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна.
На следващо място основната грижа на обществото и на законодателя е
да се осигури безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите
участници в него, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства
съгласно чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП. Възложените задължения на водачите на превозни
средства в това отношение имат императивен характер, като правото им да
преминат през велосипедни пътеки е подложено на значителни ограничения и
забрани. Ето защо възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
Отделно неоснователно се явява и възражението, че последният не е
съобразил поведението си с изискванията, които се субсумират под
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото вещото лице е установило, че
велосипедистът се е движил със съобразена скорост и е бил видим още в
началото на встъпване на използваната част от пътното платно от водача на
автомобила.
Доколкото съдът намира за основателна претенцията за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., то претенцията за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата също се дължи. Претендираната дължима законна лихва върху
сумата за обезщетение за неимуществени вреди следва да се изчисли от най -
ранната дата измежду следните: датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 ГПК
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, съобразно разпоредбата на чл. 429 ал.3 от КЗ. В случая,
ответното застрахователно дружество е уведомено за претенцията на ищеца на
13.06.2024г. и ответникът не е изплатил обезщетение, поради което
претенцията следва да бъде уважена съобразно чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на
която е предявена застрахователна претенция от увреденото лице –
13.06.2024г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и в съответствие с направеното искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 3 300
лева – за заплатена държавна такса и депозити за вещи лица.
Доколкото адвокатското възнаграждение е договорено при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и предвид уважения размер на иска застрахователят
следва да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение в размер на 6
540 лева.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с минималния по чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с минималния размер на дължимото възнаграждение в
производство по обезпечаване на бъдещ иск по чл. 7, ал. 7 от същата и
доколкото процесуалният представител на ищеца е взел активно поведение в
хода на размяна на книжата и е участвал присъствено в двете проведени
съдебни заседания.
13
Действително съдът не е обвързан от предвидените минимални размери
на адвокатското възнаграждение предвиден в НМРАВ, като в тази насока
съобразява и Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и
C-428/16, като доколкото адвокатската работа изисква адекватно на
извършената работа заплащане, то при съобразяване с вида и качеството й при
определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се
изходи от правилото на чл. 36 ЗАдв., което изисква справедлив размер на
възнаграждението. Този справедлив размер се определя от съда, като се вземе
предвид фактическата и правна сложност на производството във всеки един
етап от него.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София р-н Оборище, бул. Княз Дондуков
68, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. П. с ЕГН ********** с адрес ****, сумата от
60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, като частичен иск от 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.06.2021г. в гр. Варна, на
кръстовището между бул. Сливница и бул. Съборни по вина на водача на л.а.
Мицубиши Колт с рег. № **** В. С. С. с ЕГН **********, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 08120002318714,
издадена от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените
травматични увреждания – фрактура на шийката на дясната бедрена кост,
както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
заявлението по чл. 380 от КЗ – 13.06.2024г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София р-н Оборище, бул. Княз Дондуков
68, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. П. с ЕГН ********** с адрес ****, сумата от 3
300 лв. / три хиляди и триста лева / представляваща сторените от ищеца
разноски в производството, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София р-н Оборище, бул. Княз Дондуков
68, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д. - член на Адвокатска колегия - София, със
съдебен адрес: ****, сумата от 6 540 лв. /шест хиляди петстотин и
четиридесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за
осъществена от последния безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в
процесуално представителство и защита на ищеца Е. И. П. с ЕГН **********
с адрес ****, в производството по т. д. № 627/2024г. по описа на Окръжен съд
– Варна, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15