№ 15
гр. Берковица, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200179 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 – 63 ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. М. Л.- Кмет на Община Вършец, с адрес: град
Вършец, бул. ”България” № 10 и с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 18/ 07.07.2023 г. на Директора на РИОСВ- Монтана, с което
му е наложено наказание- глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева на
основание чл. 166, т. 3 във връзка с чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП, като се твърди, че на адаминистративнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят също счита, че не е извършил соченото административно
нарушение, тъй като, за да бъде наложена санкция за неизпълнение на
задължително предписание, следва нарушението, за което се твърди, да
представлява несъответствие с конкретно задължение за действие, т.е. да му е
предписано в качеството му на кмет на община Вършец конкретно поведение.
Твърди, че в даденото му предписание не се съдържа изискване за конкретни
действия, свързани със задължението му да следи за предотвратяване на
замърсяване и създаване на организация за почистване на замърсени
територии. Навежда, че с предписанието в т. 1, и единствена, е посочено „Да
предприеме мерки за почистване и недопускане на наличие на
нерегламентирани замърсявания /сметища/, вкл. и на речните легла и
прилежащите им територии, попадащи в границите на населените места от
съответната община". Смята, че така даденото предписание, не създава
никакви конкретни задължения за него, тъй като на практика т. 1 от
1
предписанието повтаря общото правило за поведение, посочено в чл. 19, ал. 1,
т. 15, предл. последно от ЗУО, поради и което така даденото предписание не
представлява годно основание по чл. 166, т. 3 от ЗООС за налагане на санкция
по чл. 165, вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС. Поддържа, че смисълът на всяко
предписание е да даде указания, относно извършването на конкретни
действия или въздържането от такива, които следва в самото предписание да
бъдат индивидуализирани по ясен и недвусмислен начин. Посоченото
предписание предвижда и краен срок за изпълнение, а именно 20.03.2023 г.
Установено е, че констативния протокол е издаден, т.е. проверката е
извършена на 16.05.2023 г., т.е. близо два месеца след дадения срок за
изпълнение на предписанието. Вменен му е период на извършване на
нарушение, през който период не е извършена проверка и не са направени
никакви констатации, което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, а и оттам неправилно е приложен и материалния
закон. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят Л., редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител.
Ответната страна- Директора на РИОСВ Монтана, чрез ст.ю.к.
Хумбаджиев, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата
да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено като
законосъобразно. Представя и писмено становище.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе
предвид релевираните от страните доводи и съображения, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите
реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че с писмо
изх. № 413/03.02.2023 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, на основание
чл. 14. ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в изпълнение
на задълженията на кметовете на общини, вменени в чл. 19. ал. 3. т. 15 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на И. Л. – Кмет на Община
Вършец е дадено предписание да предприеме мерки за почистване и
недопускане на наличие на нерегламентирани замърсявания (сметища), вкл. и
на речните легла и прилежащите им територии, попадащи в границите на
населените места от община Вършец. Предписанието е заведено в
деловодството на община Вършец с вх. № 33 00-223 от 03.02.2023 г. Даден
бил срок за изпълнение: 20.03.2023 г., с отговорник: Кмета на съответната
община.
На 16.05.2023 г. при извършена теренна проверка от експерти на РИОСВ
- Монтана на населените места и преминаващите през тях реки и
принадлежащите им земи в границите на населените места на община
Вършец във връзка с изпълнение на цитираното предписание са констатирани
замърсявания на следните места:
2
1. Отбивката за с. Долна Бела речка, 50 м. след каменен мост, вляво по
черен път (успоредно на р. Ботуня), на около 300 м. от пътя за с. Долна Бела
речка - прибутани отпадъци от трина и смесени битови отпадъци (СБО) в
дола към реката с дължина около 100 - 150 м.;
2. Замърсен терен с площ от около 1 дка със СБО, строителни отпадъци,
пластмаса, дюшек, найлонови пликове, РVС тръби, бидони, кофи, обувки,
фаянс - ПИ № 22019.502.232, землището на село Долна Бела речка
(собственост - общинска публична, вид територия земеделска, НТП - дере).
На място на терена, е установен багер с регистрационен номер М06721 - JCB
и ГАЗ 53 с регистрационен № М4684АТ. По данни на управляващия МПС,
същите са собственост на БКС Вършец. Автомобилът не е включен в
регистрационния документ на община Вършец за събиране и транспортиране
на отпадъци.
3. Пътят за с. Долна Бела речка на около 500 м. след каменен мост, вляво
по асфалтиран път в полски път - стар път за Долно Озирово, на около 1 км.
от пътя за с. Долна Бела речка, в дясно на черния път на площ около 100 кв.
м.- установени са купчини с отпадъци от трина, примесени с гипсови
плоскости, една купчина с отпадъци от излезли от употреба моторни
превозни средства (ИУМПС)- фар, уплътнения, седалки, пластмасови части
от ИУМПС, кори от врати. Замърсената площ е от около 50 кв. м.
4. Терен вдясно преди моста над р. Ботуня в кв. Заножене- до стадиона и
пътя за хижа Бялата вода- ПИ 12961.419.102 по КК и КР на град Вършец. На
площ около 600 кв. м. са установени купчини със земни маси, примесени с
керемиди, тухли, парчета асфалт и бетон, тротоарни плочки и гипсови
отливки.
5. Гр. Вършец - Ромската махала:
5.1. Вляво след моста-над р. -Ботуня, на около 20 м. от-реката - на входа
на кв. „Изток“, началото на ул. „Първа“, срещу шивашки цех - терен около 3
бр. контейнери тип „Бобър“ с разпилени отпадъци от опаковки;
5.2. Вляво на моста, непосредствено до него на двата бряга на р. Ботуня
са установени разпилени отпадъци от пластмасови опаковки — чували и
счупени кофи.
6. Вляво на мост над дере на бул. „България“, на изхода на гр. Вършец в
посока гр. Берковица, са установени купчина пластмасови бутилки.
За установените факти и обстоятелства във връзка с извършената на
16.05.2023 г. проверка, е съставен Констативен протокол № УОма,мм,бг,ад -
46 от 16.05.2023 г. на РИОСВ - Монтана, заведен в деловодството на община
Вършец с вх. № 33 00-835 от 16.05.2023 г.
Предписание изх. № 413/03.02.2023 г. на директора на РИОСВ -
Монтана не е оспорвано от кмета на община Вършец. В РИОСВ - Монтана не
е постъпвало и искане за удължаване срока на изпълнението му (срокът за
изпълнение е бил до 20.03.2023 г.). В Инспекцията не са постъпвали писма от
кмета на община Вършец с информация относно изпълнението на
предписанието.
3
На 18.05.2023 г. е отправена покана до И. М. Л. – Кмет, да се яви за
съставяне на АУАН в сградата на РИОСВ - Монтана. Жалбоподателят не се е
явил и на 30.05.2023 г. и свидетелката М. Н. А., в присъствието на
свидетелите М. М. А. /свидетел при установяване на нарушението и при
съставянето на АУАН/ и Б. С. Г. /свидетел при установяване на нарушението
и при съставянето на АУАН/ - главни експерти при РИОСВ – Монтана,
съставила срещу жалбоподателя И. М. Л. – в качеството си на Кмет на
Кметство Община Вършец акт № УОма-11/ 30.05.2023 г. за нарушение на чл.
166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда, вр. чл.165, ал.1 от
същия. Актът е предявен и връчен на нарушителя с известие за доставяне от
02.06.23 г.
На 09.06.2023 г. жалбоподателят входира възражения, в които посочва, че
неговото вътрешно убеждение е, че не е извършил вменените му в акта
виновни деяния и е изпълнил стриктно предписанията на РИОСВ- Монтана.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП. Същото е
връчено на жалбоподателя на 11.07.2023 г. с известие за доставяне.
Изложената по делото фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
Придружително писмо, Известие за доставяне, НП, Възражение, АУАН,
Придружително писмо, Известие за доставяне, КП, Покана до И. Л.,
Извлечение от система за електронен обмен на съобщения, КП, Предписание,
Извлечение от система за електронен обмен на съобщения, както и от
гласните доказателства – показанията на свидетелите М. Н. А. -
актосъставител, М. М. А. и Б. С. Г.- и двамата свидетели при установяване на
нарушението и при съставяне на АУАН.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
При извършената по силата чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН цялостна проверка, съдът констатира, че и АУАН и НП са съставени в
предвидените от законодателя срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
По делото се установи, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай АУАН е съставен за деяние, представляващо
административно нарушение, поради неизпълнение на конкретно дадени
предписания. Тази форма на проверка е специфична и касае самостоятелно
регламентирано производство.
Съгласно чл. 157 от ЗООС - съставянето на актове за извършени
административни нарушения и издаването на наказателни постановления са
част от текущия и последващия контрол. Контролът е предвиден в този
закон с обхвата по чл. 154 и чл. 155 от ЗООС /текущ и последващ/.
Констативни протоколи се издават на основание чл. 155 от ЗООС в
производство по извършване на текущ контрол. В това производство се
изготвят протоколи за констатираните факти и обстоятелства и се дават
задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за
изпълнението им. Съгласно чл. 156, т. 2 от ЗООС се осъществява последващ
4
контрол за проследяване изпълнението на предписанията, дадени на
контролираното лице по време на текущия контрол. При неизпълнение на
предписанията по чл. 155 от ЗООС е предвидена административно -
наказателна отговорност според чл. 166, т. 3 от ЗООС. Съгласно чл. 167 от
ЗООС - актовете, с които се установяват административни нарушения по този
закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната
среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции или директорите на националните паркове.
Съгласно чл. 168 от ЗООС - наказателните постановления по закона се
съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се
издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от
него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции
или директорите на националните паркове. След като от фактическите
констатации в АУАН и НП става видно, че нарушението е неизпълнение на
предписание, а то е дадено в хода на осъществен контрол по чл. 155, ал. 2 от
ЗООС, то правната квалификация на това нарушение следва да бъде по
същия този закон - ЗООС, съгласно императивната разпоредба на чл. 157 от
ЗООС. Съгласно чл. 166, т. 3 от ЗООС - с наказанията по чл. 165 се наказват
и лицата, които: не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или чл. 157б,
издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове
или от упълномощени от тях длъжностни лица.
В случая изпълнителното деяние, осъществяващо визирания
административнонаказателен състав е неизпълнение на дадено по надлежния
ред и влязло в сила предписание по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗООС, като на
жалбоподателя е бил предоставен и съставения КП.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС вменява задължение на
директорите на РИОСВ да издават предписания, с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им. Тези предписания са задължителни и
представляват волеизявление на компетентния административен орган, като с
тях пряко се засяга правната сфера на техните адресати, тъй като ги
задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те
предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения
спрямо адресатите си. Неизпълнението на тези предписания е въведено като
юридически факт както беше споменато и по – горе в чл. 166, т. 3 от ЗООС.
За да се премине към изпълнение на тези предписания, те трябва да са влезли
в сила, тъй като имат характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.
За осъществяване състава на административното нарушение по чл.
166, т. 3 от ЗООС от обективна страна е необходимо да се установи от страна
на контролните органи на РИОСВ фактът на неизпълнение от страна на
адресата на даденото му предписание в срок, т. е. от една страна следва да се
констатира, че е налице липса на дължимото поведение, описано в
предписанието, а от друга, че е изтекъл крайният срок за предприемане на
дължимото поведение. Задължителното предписание е указване на
5
фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи дейност, т. е. изисква се активно
поведение от страна на адресата в рамките на посочените в предписанието
срокове. В тази връзка, основателно е възражението на Л. за липса на
нарушение, тъй като неизпълнението на задължително предписание следва да
се състои в несъответствие с конкретно задължение за действие, т.е. на
задълженото лице следва да е предписано конкретно поведение, а в случая в
даденото предписание е преповторено общото правило на чл. 19, ал. 3, т.15 от
ЗУО, без да са посочени конкретни действия, обекти, способи и т.н.
Неправилно, с оглед на факта, че процесното нарушение се осъществява
чрез бездействие, е определена и датата на извършване на нарушението –
16.05.2023 г., т. е. датата на която е извършено нарушението не е тази, която
следва датата ,до която е следвало да бъде изпълнено предписанието –
21.03.2023 г., тъй като в случая то е следвало да бъде изпълнено до 20.03.2023
г.
В тази връзка основателни са направените от страна на жалбоподателя
възражения, с които обосновава исканата от него отмяна на НП, тъй като
теренната проверка от служители на РИОСВ Монтана е извършена почти два
месеца след дадения в предписанието срок. Основателно е и твърдението, че е
напълно възможно замърсяване да бъде извършено, с оглед поведението на
народонаселението и след този срок, преди проверката на 16.05.2023 г.
Актът, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно
поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи
административна принуда, е индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който съдебен контрол се
преценяват редица обстоятелства, включително и дали са били налице
материалноправните предпоставки за издаването му и дали правилно е
посочен адресатът му. В случая няма данни издаденото предписание като
индивидуален административен акт да е било оспорено или отменено по
съдебен ред. При положение, че така даденото предписание е влязло в
законна сила, то същото е станало задължително за посоченото като негов
изпълнител лице.
Видно от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение, нарушението е открито на 16.05.2023 г., като
актът е съставен на 30.05.2023 г. Наказателното постановление, което се
обжалва, е издадено на 07.07.2023 год. – повече от един месец след съставяне
на АУАН. Съгласно чл. 52 ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се
произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от
получаването й. А съгласно чл. 34, ал. 3 от Закона за административните
нарушения и наказания, образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставяне на акта. В конкретния случай, този срок е
спазен, поради което правилно не е прекратил административното
производство, а е издал НП, тъй като не е бил изтекъл срокът по чл. 34, ал. 3
от Закона за административните нарушения и наказания. За това съдът
6
намира, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН. Освен това визираният срок е инструктивен, а не преклузивен такъв и
непроизнасянето в този едномесечен срок, но в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, не може да обуслови незаконосъобразност на обжалваното НП на това
формално основание.
В случая няма съществени нарушения, които да водят до накърняване
правата на нарушителя, процедурата по установяване на нарушението и
разкрИ.е на обективната истина.
АНО е обсъдил и преценил възраженията, подадени в писмен вид след
съставяне и връчване на акта и е преценено от АНО със забележка, че намира
същото за неоснователно.
Настоящият съдебен състав констатира, че в кориците на делото липсва
Заповед на Директора на РИОСВ Монтана, от която да е видно кои експерти
на РИОСВ са оправомощени да извършват текущ контрол, да съставят
констативни протоколи и да издават АУАН.
Админисративнонаказателната отговорност на нарушителя е
ангажирана за нарушение на чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.1 от ЗООС, като
съгласно разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС, с наказанията по чл.165 се
наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по
чл.155 или 157б, издадени от министъра на околната среда и водите,
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите
на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица, а
наказанията, които чл.165 от ЗООС съответно предвижда глоба от 2000 до
20000 лева, както и имуществена санкция за юридически лица и еднолични
търговци.
Следва да се отбележи, че актът и наказателното постановление са
издадени срещу лице, което е надлежно оправомощено да носи
отговорност. Съгласно чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО, към който препраща
разпоредбата на чл.59 от ЗООС, Кметът на общината или оправомощено от
него длъжностно лице контролира дейности, свързани с образуване,
събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране
на битови и строителни отпадъци. При анализа на тази разпоредба е видно, че
същата урежда правомощията на кметовете на общините, свързани с
контролната дейност по управление на отпадъците и тези правомощия по
отношение кмета на всяка община следват по силата на самия закон. От
анализа на посочената разпоредба е ясно, че кметовете на общините могат да
делегират тези свои правомощия и на други длъжностни лица, което следва
да стане с изрично оправомощаване, но съгласно закона, делегирането на
такива правомощия може да се извършва само от кмета.
В тази връзка съдът констатира, че т. 1, 2 и 3 от НП, конкретизиращи
констатирани замърсени места, се намират в землището на с. Долна Бела
речка, поради което основателно е възразил жалбоподателя, че не е извършил
нарушението, тъй като е делегирал на кметския наместник на с. Долна Бела
речка превенцията и почистването на урбанизираната територия, речните
7
корита и като цяло землището на селото, за което е издал и Заповед № 44/
08.02.2023 г.
Следва да се отбележи, че при издаване на НП е спазено
императивното изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което не
препятства съдебният контрол за законосъобразност на обжалваното
постановление относно преценката за това дали виновно е осъществен
съставът на вмененото с акта и наказателното постановление нарушение от
наказаното лице, и каква е формата на вината, включително дали може да
намери приложение и чл.28 от ЗАНН. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушили правото на защита на жалбоподателя.
Съдът отбелязва, че в тежест на административно-наказващия орган е
да установи по недвусмислен начин всички признаци от обективната и
субективна страна на процесното нарушение.
На следващо място доказателствената съвкупност е безспорно
установяваща, че проверката за изпълнение на дадените предписания е
извършена на 16.05.2023 г. – т. е. почти два месеца след датата, на която са
изтекли дадените предписания- 20.03.2023 г. Данни за извършена проверка,
непосредствено след изтичане срока на предписанието, не са налични.
Безспорно се установява също, че при теренната проверка относно
изпълнение на предписанията е констатирано, наличие на отпадъци на
няколко обекта, вкл. горящи ИУГ, ръкавици, метални вили, туби с течности.
Подаден е сигнал на 112. Пристигнали са екипи на ПБЗН и РУ- Берковица. От
така констатираното е видно, че на процесните терени ежедневно или
епизодично има присъствие на хора и извършване на дейности, свързани с
натрупване, изгаряне, сортиране на отпадъци и други действия с неясна цел.
Недоказан остава факта, че наличните към момента на проверката 16.05.2023
г. сметища са останали в следствие на непредприети действия от страна на
Кмета на Община Вършец, като отговорно лице, а именно: „Да предприеме
мерки за почистване и недопускане на наличие на нерегламентирани
замърсявания /сметища/, вкл. и на речните легла и прилежащите им
територии, попадащи в границите на населените места от съответната
община", каквото възражение е и направил и Л.. Също така липсва от своя
страна снимков материал на замърсения терен, при което е налице абсолютна
пречка да се направи категоричен извод, че замърсяването на терена е със
същите отпадъци, с които е било към 03.02.2023 г. и че констатираните на
16.05.2023 г. отпадъци не са нови такива. Това не се установява и от гласните
доказателства по делото. При това, предвид обстоятелството, че проверката за
изпълнение на предписанията е извършена след изтичане на срока на
дадените предписания, съдът приема, че не може да се приеме за доказано, че
е налице бездействие от страна на жалбоподателя и неизпълнение на
дадените с писмо изх. № 413/ 03.02.2023 г. предписания на Директора на
РИОСВ Монтана. А недоказаността на това обстоятелство /което е в тежест
на наказващия орган/ е пречка да се направи извод за обективна и субективна
съставомерност на деянието, предмет на обвинението в атакуваното НП.
Констатираната недоказаност на обвинението изключва и възможността
настоящата инстанция да анализира правилността на наложената санкция. Ето
8
защо подобен анализ не следва да се излага, а НП следва да се отмени.
Имайки предвид изложеното по-горе, съдът прие, че наказателното
постановление, макар и издадено от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия, се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
По разноските:
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 500 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18/ 07.07.2023 г. на Директора на
РИОСВ- Монтана, с което на И. М. Л.- Кмет на Община Вършец, с адрес: град
Вършец, бул. ”България” № 10 и с ЕГН **********, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер 3000,00 (три хиляди) лева на
основание чл. 166, т. 3 във връзка с чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РИОСВ- Монтана да заплати на И. М. Л.- Кмет на Община
Вършец, с адрес: град Вършец, бул. ”България” № 10 и с ЕГН **********
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Монтана по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9