РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. гр. Добрич, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500307 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №
29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд К.,вписано в
регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 26/09.04.2020 год. в том І стр.85-87 и
определение № 260004/06.01.2021 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд
К.,с които 1./“Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.К., *** е осъдено да заплати на Р. Л.. Р., ЕГН **********,от гр.К., *** на
основание чл. 200 ал. 1 КТ сумата от 35 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания
вследствие на получени при трудова злополука, настъпила на 21.07.2016 год.
травматични увреждания, изразяващи се в : травматичен шок; ***; ***; ***;
****; ***; ***; ***; ***, ведно със законната лихва от 21.07.2016 год. до
окончателното изплащане на вземането, като 2./ иска за горницата над сумата
от 35 000.00 и до пълния размер от 160 000.00 лв. е бил отхвърлен и 3./ “Б.“
1
ООД е осъдено да заплати на адв.Я.П. Я. – АК С., с адрес гр.С., *** сумата
от 1 580.00 лв. за процесуално представителство и защита по гр.д.
№413/2019 год. по описа на РС К., а по сметка на Каварненски районен съд на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК, сумата от 1 600.00 лв., представляваща разноски
за производството за държавна такса и депозит за съдебно-медицинска
експертиза,4./в която част КРС е отказал по реда на чл. 248 от ГПК да
измени решението си .
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от
страните жалби както следва:
1./жалба рег.№ 1440/03.06.2020 год. на ответника “Б.“ООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.К.,*** срещу решение №
29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд К. в частта на
уважаване на иска по чл.200 ал.1 от КТ за сумата от 35 000 лв. ;
2./ жалба рег.№ 1752/25.06.2020 год. на ищеца Р. Л.. Р.,ЕГН
**********,от гр.К.,*** срещу решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№
413/2019 год. на Районен съд К. в частта на отхвърляне на иска по чл.200 ал.1
от КТ за горницата над 35 000 лв. и до пълния размер на заявяването му от
160 000 лв.;
3./частна жалба рег.№ 260581/22.02.2021 год. на ответника
“Б.“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.К.,***
срещу определение № 260004/06.01.2021 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на
Районен съд К.,с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК
за изменение на решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на
Районен съд К. в частта за отговорността за разноски.
В жалбите се настоява за обезсилване на първоинстанционния съдебен
акт и прекратяване на производството по делото,респ. за отмяната му и
решаване на спора по същество от въззивния съд,който постанови уважаване
на претенцията в цялост,респективно отхвърлянето й.
Страните считат,че първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения при разглеждане на делото,както следва :ищецът ,че
в нарушение на разпоредбата на чл.133 от ГПК били разгледани възражения
на ответника,незаявени в срока за отговор на исковата молба и за тях
2
събирани доказателства,с което били нарушени основни принципи на
гражданския процес като равнопостановеност и състезателно начало,а
ответникът,че претенцията била заявена с нередовна искова молба по
смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК,становище за което било изразено в
срока по чл.131 от ГПК,а след уточнението й в съдебно заседание,на страната
било отказано да се приемат възраженията й срещу иска ,както и да бъде
привлечено трето лице помагач,счетени от съда за преклудирани.
Страните изразяват своето несъгласие с размера на присъденото
обезщетение за вреди от трудова злополука,причинила временна
нетрудоспособност.Ищецът счита,че същото е силно занижено пред вид
множеството тежки травми,вкл.съчетани и на жизненоважни органи, респ.
ответникът че е определено без отчитане съществено значими факти и
събрани доказателства,обуславящи приложението на разпоредбата на чл.201
ал.1 и ал.2 от КТ.
Жалбата на работника е отчасти основателна,а на работодателя е
изцяло неоснователна въз основа на фактически констатации и правни
доводи ,както следва:
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се
установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или
недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен
състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.
Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства
на предявеното искане, поради което производството и решението са
допустими .
С искова молба рег.№ 2691/23.07.2019 год. е заявена претенция по
чл.200 ал.1 от КТ на работника Р.Л. Р. срещу работодателя “Б.“ООД,гр.К. за
неимуществени вреди от трудова злополука,причинила му временна
нетрудоспособност.Изложени са твърдения,че пострадал от трудова
злополука на дата 21.07.2016 год.,настъпила по време на извършваната от
него трудова дейност на демонтаж и разчистване на *** в с.В.,общ.К..В
изпълнение на дадените му указания,около 09.00 часа предприел демонтиране
от остатъци от етернитови платна,закрепени към една от металните покривни
3
греди.За целта се изкачил по предоставената му стълба до покривната
греда,придвижил се по нея до остатъците от покривните елементи и започнал
демонтажа.За губил равновесие и паднал от покривната греда от височина от
3 метра върху бетонния под на сградата.
По спешност го приели в ЦСМП К. ,а след извършен преглед бил
насочен за оперативно лечение към МБАЛ“Света АННА-Варна“АД.
В резултат на трудовата злополука претърпял множество травматични
увреждания: 1./травматичен шок; 2./***;3./ ***; 4./***; 5./****;6./ ***;7./ ***;
8./***;9./ ***.
Описаните увреждания му донесли изключителни болки и
затруднения, както и необходимостта от обгрижване и помощ, налагаща
ангажиране на близките му. Лечението му продължило повече от нормалното,
като се наложило да претърпи тежка операция на гърба,която му донесла
нови болки и страдания. Била му поставена гипсова имобилизация на крака.
Всичко това наложило отсъствието му от работа за един продължителен
период от време.Ищецът твърди , че все още не може да се възстанови
напълно, продължавал да изпитва болки във врата и гърба, в коляното като
куцал и се уморявал много бързо при ходене. Постоянно изпитвал
отпадналост и липса на физически сили.Търпял огромни болки и неудобства в
ежедневнието,вън от горното , неприятният инцидент му причинил и
психическа травма.
С оглед на горното е отправено искане за осъждане на ответното
търговско дружество да му заплати обезщетение за претърпените от
трудовата злополука вреди в размер на 160 000 лв.
Препис от исковата молба с указания за представяне на отговора по
чл. 131 от ГПК е бил връчен на ответника на дата 08.08.2019 год.
До изтичане на едномесечния срок по чл.131 ал.1 от ГПК,
“Б.“ООД,гр.К. е депозирал единствено молба рег.№ 3136/03.09.2019 год.,с
която е изразил становище за нередовност на исковата молба по смисъла на
чл. 127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК,тъй като били изложени твърдения за два
различни типа вреди-неимуществени (за болки и страдания) и имуществени
(за неполучаване на трудово възнаграждение и за лечение),респективно
4
отправено било искане за заплащане на сума за обезщетяването на вредите в
общ размер от 160 000 лв.Следвало на ищеца да бъдат дадени указания за
конкретизиране поотделно на вредите ,както в обстоятелствената част на
исковата молба ,така и отправеното искане до съда :какви имуществени и
неимуществени вреди по основание и размер, претендира, излагане на
обстоятелства за периода на отсъствие от работа,получавано трудово
възнаграждение, заплащал ли е и в какъв размер суми за лечението си
.Преди ищецът да отстрани посочените нередовности на исковата
молба,ответникът не бил в състояние да вземе отношение по исковите
претенции,да ангажира доказателства и трети лица,което го лишавало от
възможност за защита.Моли срока за отговор съгласно чл.131 от ГПК да му
бъде предоставен след уточнението на исковите претенции.
С определение № 490/27.09.2019 год.,постановено по реда на чл. 140
от ГПК,районен съд К. е посочил,че счита исковата молба и писмения
отговор за отговарящи на изискванията на чл. 127,чл.128,чл.131 и чл.132 от
ГПК и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведеното на дата 16.01.2020 год. съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца е заявил становище,че поддържа
исковата си молба,с която е заявил единствено претенция за обезщетяване на
имуществени вреди .В нея били изложени твърдения само за претърпени
болки , страдания и причинени неудобства,въобще не били споменати
имуществени вреди-неполучени трудови възнаграждения или направени
разходи за лечение.
В проведеното на дата 16.01.2020 год. съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника е заявил,че с оглед така
извършеното уточнение от ищеца,счита претенцията за заявена само за
неимуществени вреди.
В подадената въззивна жалба рег.№ 1440/03.06.2020 год., ответникът
“Б.“ООД отново възпроизвежда становището си от молба рег.№
3136/03.09.2019 год. за наличието на противоречиво изложени в исковата
молба: фактическо основание на претенцията,характер на претенцията и вида
на търсената защита,съставляващи нередовност на исковата молба по
смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК.Посочва се,че задължение на въззивния
5
съд е да предприеме действията по отстраняване на нередовността по реда на
чл. 129 ал.4 от ГПК,а неотстраняването на порока счита за
основание,обжалваното решение да бъде обезсилено.
Оплакването е неоснователно.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният
предмет на делото се въвежда от ищеца – поначало с исковата молба.
Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба
(изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената
съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения
петитум съдът определя правната квалификация на иска. Когато с петитума
ищецът претендира парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част
на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди,
които е претърпял, и как те са му причинени от страна на ответника. В
обстоятелствената част на искова молба рег.№ 2691/23.07.2019 год. са
изложени твърдения за вида ,степента и тежестта на причинените като
резултат от трудова злополука телесни увреждания, търпените физически
болки и остатъчни явления ,страдания и душевни притеснения ,неудобства в
ежедневието,тяхната продължителност и интензитет.В случай на претенция
за имуществени вреди,то те следва да са ясно описани – в какво точно се
изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (понасяне на
разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и
др.) или/и твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на
имуществото му (нереализирани трудово доходи и пр.).Когато ищецът
претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на
исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана
– в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите
твърдяни вреди.
Изложените твърдения в исковата молба съставляват правнорелевантни
факти, от които произтича само едно материално право за обезщетяване на
неимуществени вреди,съответно на което е и заявеният петитум за
заплащане на обезщетението ,определено по размер на сумата от 160 000
.Липсва каквато и да е неяснота относно вида и обема на потърсената от
ищеца съдебна защита.Ищецът не е твърдял да са му причинени имуществени
6
вреди и не е сочел факти за намаление на имуществото си ,респ.пропуснати
ползи.Всички изложени твърдения са посочени като обуславящи
настъпването за ищеца на болки и страдания за продължителен период от
време,т.е. на неимуществени вреди , ако и да са такива,които могат да
обуславят настъпването и на имуществени вреди.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните-така чл. 6 ал.2 от ГПК.С оглед този принцип и след
като ищецът не е формулирал нарочно твърдение,че му е причинена и
имуществена вреда,исковата молба покрива всички изисквания за редовното
заявяване на претенцията по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК,поради
което не е възникнало задължение за съдилищата за предприема действията
по чл.129 ал.2 от ГПК (Районен съд К.) и чл.129 ал.4 от ГПК (Окръжен съд
Добрич) .
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269
изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на
решението е ограничена до посоченото в нея.
Работодателят счита,че тъй като му е връчен за отговор,препис от
нередовна искова молба , е бил лишен от възможността да заяви
възраженията си ( по чл.201 ал.1 и ал.2 от КТ),да отправи исканията си (по
чл.219 ал.1 от ГПК) и да посочи и представи доказателства :да възрази,че не
отговаря за вреди по чл. 200 ал.1 от КТ,тъй като пострадалият
работник,умишлено е причинил увреждането,че отговорността му следва да
бъде намалена,тъй като пострадалият работник е допринесъл за трудовата
злополука,като е допуснал груба небрежност,да поиска привличане на трето
лице помагач на негова страна-застрахователно дружество.Пред въззивната
инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства
.
Възраженията по чл. 201 от КТ и чл.215 от ГПК са
преклудирани.Съобразно правилото на чл. 219 ал.1 от ГПК,ответникът може
да привлече трето лице,когато това лице има право да встъпи,за да помага
,като правото следва да е упражнено с отговора на исковата молба,независимо
от субективното му мнение,че същата е нередовна и очакването,че в следващ
7
момент,ще му бъде връчена нова,поправена искова молба.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба по смисъла на чл.131
от ГПК,тъй като подадената от негова молба рег.№ 3136/03.09.2019 год. не е с
такова съдържание .
Искането за привличане на застраховател е направено с писмено
становище ,представено в първото по делото съдебно заседание от дата
16.01.2020 год. и устно в същото съдебно заседание,т.е. след като на дата
08.09.2019 год. е изтекъл срока по чл. 131 ал.1 от ГПК.
В случая, законосъобразно искането му не е било уважено ,а
несъгласието си с произнасянето на първоинстанционния съд е следвало да
заяви не едва с въззивната жалба,а като обжалва по реда на чл.220 от
ГПК,определението от проведеното на дата 16.01.2020 год. съдебно заседание
,с което третото лице не е било конституирано.
Възражението си по чл.201 от КТ ,ответникът също е заявил с писмено
становище ,представено в първото по делото съдебно заседание от дата
16.01.2020 год. и устно в същото съдебно заседание,т.е. след като на дата
08.09.2019 год. е изтекъл срока по чл. 131 ал.1 от ГПК.
След като исковата молба е редовна,ответникът не е бил в обективна
невъзможност да подаде отговор на исковата молба и заяви възраженията си
.При липса на депозиран отговор на исковата молба в едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК ,респ. липса на направено в срока за отговор с молба рег.№
3136/03.09.2019 год. възражение за умишлено причиняване на вредоносния
резултат и проявена груба небрежност от работника, съдът не дължи
служебно произнасяне по възражението,а за ответника са настъпили
последиците по чл. 133 от ГПК. С изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти,каквито
несъмнено известни са на работодателя тези, във връзка с настъпването на
вредоносния резултат (подал е декларация от 22.07.2016 год. за трудова
злополука с описани причини за настъпването й,запознат със ) -така
определение № 1220/05.11.2014 год. по гр.д.№ 3635/2014 год. на ВКС,ІV г.о.
;определение № 133/07.02.2017 год. по гр.д.№ 3843/2016 год. на ВКС,ІV г.о.
8
Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са
представени нови доказателства ,респ. не е се спори между страните относно
следното: ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество
по силата на трудов договор №142/08.05.2011 год. и длъжностна
характеристика за длъжността „***“ ;трудовото правоотношение е било
прекратено по взаимно съгласие ,считано от 01.02.2019 год.;работодателят е
подал декларация за трудова злополука от дата 22.07.2016 год. (приложение
към чл.3 ал.1 от Наредбата за установяване,разследване ,регистриране и
отчитане на трудовите злополуки;резултатите от извършеното разследване по
реда на чл. 58 ал.1 от КСО на злополуката,станала на дата 21.07.2016 год. са
документирани в протокол № 7/24.08.2016 год.;с разпореждане №
27/25.08.2016 год. и на основание чл. 60 ал.1 от КСО,злополуката,станала с
ищеца е приета за трудова по смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО:внезапното
увреждане на здравето на пострадалия,изразяващо се в ***,*** е настъпило
през време на извършваната работа и в пряка връзка с действията,чрез които
тя се изпълнява,увреждането се е получило при падане от покрив на ***.
Не е налице спор между страните и относно уврежданията,причинени на
ищеца : 1./травматичен шок; 2./***;3./ ***; 4./***; 5./****;6./ ***;7./ ***;
8./***;9./ ***,а същите се установяват и от приложената по делото
документация и заключение рег.№ 595/18.02.2020 год. на вещото лице д-р Д.
А. Д.,изготвил назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза.Претърпял е оперативна намеса по повод ***,при което му е била
поставена педикулна фиксация на ТН6-7-9-10 на Stryker с цел
вертикализация. Имобилизирана е била и *** с гипсова лонгета,предвижвал
се с патерица.Посочените увреждания са резултат от падане от височина и
удар на описаните анатомични области в подлежащата
настилка.Уврежданията обуславят :***- трайно затруднение в движението на
горния крайник за период не по-малък от 2 месеца;*** -трайно затруднение в
движението на снагата за период не по-малък от 3-4 месеца; *** -трайно
затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 6-7 месеца;***
–трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-
малко от 3-4 месеца.Травмата от *** принципно отшумява по дълго време,но
сочения от вещото лице срок е съобразен с поставянето на имплант,което
способства по-бързото вертикализиране на пациента и по-бързото му н
9
възстановяване.Контузията на *** (*** са обусловили разстройство на
здравето временно опасно за живота.Медицинската документация сочи на
правилно и адекватно лечение и липса на настъпили усложнения в хода
му,което води до извод,че възстановяването на ищеца настъпва в посочените
по-горе срокове.Най-тежката травма е ***,тя е съпроводена с най-
продължителни болки ,дискомфорт и нарушена работоспособност.Най-
тежките травми поглъщат като времетраене на оздравяването останалите
травми-те отзвучават в периода на най-тежката травма.При наличието на
съчетани травми,болките и страданията са по силни и продължителни.
Ищецът е ползвал отпуск по болест ,считано от инцидента на дата
21.07.2016 год. и за времето до 07.02.2017 год.В експертно решение № 0420
от 022/07.02.2017 год. на ТЕЛК “МБАЛ Добрич“АД ,гр.Добрич е извършено
освидетелстване на ищеца по повод водеща диагноза и общо
заболяване:“***“ ,като е дадена оценка на работоспособността му-
работоспособен,оправдана е временната му неработоспособност до 07.02.2017
год. и е препоръчано на работодателя трудоустрояване на място при
ограничени физически натоварвания.
М. Е. М. (брат на съпругата на ищеца) свидетелства,че е живял в дома
на ищеца по време на настъпване на инцидента и на възстановителния
период.При падане от покрив,ищецът пострадал жестоко-имал множество
травми- счупвания по тялото,вкл. и психическа травма.Не искал даже да се
връща на работа,но го направил защото имал нужда от пари.Преди инцидента
не се спирал,винаги правел нещо в къщата се приберял.Бил весел и
усмихнат.Сега наблягал на почивката ,защо гърбът му се напрягал,болял го
крака.Лесно се изнервял,станал раздразнителен.По време на оздравителния
период ,ищецът много се оплаквал ,че гърба го боли ужасно.Не можел сам да
отиде до тоалетната,да се изкъпе сам,залитал при предвижване,няколко пъти
падал с патериците.Съпругата на ищеца и свидетеля му помагали в
ежедневието-да стане от леглото,обслужвали го,тъй като имал нужда от
помощ поради невъзможност да ползва единия си крак.Много се притеснявал
да не остане инвалид,да седне в количка,мислил си ,че никога няма да ходи
като преди.И сега се оплаквал от болки,като се застуди времето,вземал
болкоуспокоителни лекарства.Година след като се завърнал на
работа,напуснал ответното дружество и си намерил по-лека работа-сега
10
работел като ***.Свидетелите К. Й. Т. и С. Г. Х. (служители на ответното
търговско дружество ) дават показания,че ищецът е отсъствал след
злополуката от работа за времето от лятото на 2016 год. до месец
февруари/март 2017 год.След завръщане на работа,продължил да изпълнява
същата длъжност на ***,работел както преди,всичко било нормално,не
претендирал за по-лека работа.Ищецът бил жизнен,не се оплаквал,че нещо го
боли,отношението му към колегите не било променено-почивали,говорили и
се шегували като преди.
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки по чл.200 ал. 1 КТ за
ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя за
заплащане на обезщетение за претърпените от работника неимуществени
вреди – полученото внезапно травматично увреждане е в резултат от
злополука, настъпила по повод изпълняваните трудови функции, която е
призната с влязъл в сила административен акт за трудова по смисъла на чл. 55
ал.1 КСО; налице е причинна връзка между увреждането и неблагоприятните
последици от него – временна нетрудоспособност , както и преживени от
пострадалият ищец болки, страдания, дискомфорт и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 1 от КТ, за вреди от трудова
злополука, причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя при настъпила трудова злополука е
обективна, безвиновна и е израз на риска, възложен върху него именно в това
му качество и като адресат на задължението да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд. При настъпило увреждане от трудова злополука
за работодателя възниква задължение за обезщетение. Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий
за справедливост ,съдът определя въз основа на фактите и обстоятелствата
за вида ,степента и тежестта на причинените телесни увреждания, търпените
физически болки и остатъчни явления ,страдания и душевни притеснения
,неудобства в ежедневието,тяхната продължителност и интензитет.
Обсъдени в контекста на възрастта на работника-млад на ** години, в
трудоспособна възраст,без да е констатирано трайно намаление на
11
работоспособността и затруднения да изпълнява трудовите си
ангажименти;обстоятелствата при което са получени увреждането-падане от
височина,само по себе си травмиращо, доказаните конкретно търпени
страдания и житейски дискомфорт от наслагването на болката от няколко
травми;извършените медицински манипулации (*** и гипсова
имобилизация),засегната от *** (***) и снагата, ,ограничаващи активността
и предизвикващи оплаквания и понастоящем при студено време и при
съобразяване,че установените затруднения и неудобства в ежедневието и
последиците на увреждането са с продължителност от 7 месеца, въззивният
съд намира,че негативните изживявания на работника следва да бъдат
овъзмездени със заплащане от работодателя на сумата от 45 000 лв.
С оглед на горното,обжалваното решение следва да бъде отчасти
отменено в отхвърлителната му част и постановено уважаване на
претенцията и за още 10 000лв.,а в останалата част да бъде потвърдено.
Относно отговорността за разноски:
С оглед цената на иска по чл.200 ал.1 от КТ в размер от 160 000 лв. и
размер от 4 730 лв. на предвиденото минимално адвокатско възнаграждение
по чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ,както и изхода по спора-основателност на
иска и въззивната жалба на ищеца в размера от 45 000 лв. на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата,следва да бъде присъдено на основание чл.38 ал.2 от с.з.
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 330.31 лв.,определено
съразмерно на уважената част от иска,дължимо за всяка от инстанциите.При
присъждане на възнаграждението на адвоката ,предоставил безплатна правна
помощ,Районен съд К. не е изхождал от тези съображения ,а от
съображения,че защитавания материален интерес не е цената на иска,а само
уважената част на претенцията от 35 000 лв. и е определил възнаграждението
по правилото на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,като го е присъдил в
пълен размер.Няма разлика относно присъждането на разноски за
адвокат,независимо от това дали предоставената адвокатска защита му е
12
заплатена от страната ( ищеца) или е безплатна,разноските винаги се
възмездяват от ответника съобразно правилото на чл.78 ал.1 от ГПК.
С оглед цената на иска по чл.200 ал.1 от КТ в размер от 160 000 лв. и
размер от 4 730 лв. на предвиденото минимално адвокатско възнаграждение
по чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,ответното търговско дружество е заплатило
такова в размер на сумата от 4 800 лв.,което не е прекомерно по смисъла на
чл. 78 ал.5 от ГПК с оглед лекото превишение спрямо минималното и с оглед
фактическата и правна сложност на делото.Претенцията е отхвърлена за
горницата над 45 000 лв.,поради което и по правилото на чл.78 ал.3 от ГПК и
съобразно отхвърлената част от иска,възлизаща на 115 000 лв. на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за процесуалното представителство от
адвокат в размер на сумата от 3 450 лв. за първата инстанция.Претендират се
разноски и за сумата от 200 лв.,възнаграждение на вещо лице ,изготвило
назначената по делото съдебно-техническа експертиза.Искането е
неоснователно, възнаграждението не е заплатено от ответника,а от
бюджетните средства на съда. Ответникът е заплатил и сумата от 2400
лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производство по обжалване решението на КРС.Ответното
дружество е обжалвало решението в неговата осъдителна част,като
въззивната жалба е неоснователна,т.е. разноски за въззивното производство-
заплатена ДТ от 700 лв. и посоченото възнаграждение от 2 400 лв. не следва
да бъдат присъждани като разноски.Дължима е единствено сумата от 15 лв.,
за обжалване на определението по разноските,с оглед извършеното ново
разпределение от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на
Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под №
26/09.04.2020 год. в том І стр.85-87 в частта,в която “Б.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.К., *** е осъдено да
заплати на Р. Л.. Р., ЕГН **********,от гр.К., *** на основание чл. 200 ал. 1
13
КТ сумата от 35 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания вследствие на получени при трудова
злополука, настъпила на 21.07.2016 год. травматични увреждания, изразяващи
се в : травматичен шок; ***; ***; ***; ****; ***; ***; ***; ***, ведно със
законната лихва от 21.07.2016 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен
съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 26/09.04.2020 год. в
том І стр.85-87 в частта на отхвърляне на претенцията по чл.200 ал.1 от КТ за
присъждане на неимуществени вреди от трудова злополука за горницата над
35 000 лв. и до размера от 45 000 лв.,като вместо това п о с т а н о в я :
ОСЪЖДА “Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.К., *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Л.. Р., ЕГН **********,от гр.К., *** на
основание чл. 200 ал. 1 КТ допълнително сумата от 10 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания вследствие на получени при трудова злополука, настъпила на
21.07.2016 год. травматични увреждания, изразяващи се в : травматичен шок;
***; ***; ***; ****; ***; ***; ***; ***, ведно със законната лихва от
21.07.2016 год. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на
Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под №
26/09.04.2020 год. в том І стр.85-87 в частта на отхвърляне на предявения от
Р. Л.. Р., ЕГН **********,от гр.К., *** срещу “Б.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.К., *** иск по чл. 200 ал.1 от КТ за
присъждане на неимуществени вреди от трудова злополука за горницата над
45 000 лв. и до пълния размер на заявяването му от 160 000.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на
Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под №
26/09.04.2020 год. в том І стр.85-87 и определение № 260004/06.01.2021 год.
за отказа да бъде изменено в частта за осъждането на “Б.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.К., *** да заплати по
сметка на Каварненски районен съд на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, сумата от
1 600.00 лв., представляваща разноски в производството :за държавна такса в
размер на 1 400 лв. и депозит за съдебно-медицинска експертиза в размер на
14
200 лв.
ОТМЕНЯ решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен
съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 26/09.04.2020 год. в
том І стр.85-87 и определение № 260004/06.01.2021 год. за отказа да бъде
изменено в частта за осъждането на “Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.К., *** да заплати на адв.Я.П. Я. – АК С., с адрес
гр.С., *** за оказаната безплатна помощ и съдействие на Р. Л.. Р., ЕГН
**********,от гр.К., *** по гр.д.№413/2019 год. по описа на РС К. адвокатско
възнаграждение за горницата над размера от 1 330.31 лв.
ОТМЕНЯ определение № 260004/06.01.2021 год. за отказа да бъде изменено
решение № 29/19.03.2020 год. по гр.д.№ 413/2019 год. на Районен съд
К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под № 26/09.04.2020 год. в том І
стр.85-87 в частта за дължимите в първоинстанционното производство
разноски на “Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.К., *** ,като вместо това
п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА Р. Л.. Р., ЕГН **********,от гр.К., *** ДА ЗАПЛАТИ на “Б.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., *** сумата
от 3 450 лв.,съставляваща разноски за процесуалното представителство от
адвокат .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата “Б.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.К., *** ДА ЗАПЛАТИ на
адв.Я.П. Я. – АК С., с адрес гр.С., *** адвокатско възнаграждение в размер
от 1 330.31 лв. за оказаната безплатна помощ и съдействие на Р. Л.. Р., ЕГН
**********,от гр.К., *** по в.гр.д.№ 307/2021 год.
ОСЪЖДА “Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.К., *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Добрич на основание чл.
78 ал. 6 ГПК допълнителна ДТ в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16