РЕШЕНИЕ
№ 2645
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330115444 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, на
Кооперация „Капитал“, ЕИК ********* против Я. В. П., ЕГН ********** и Е. И. П., ЕГН
********** за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца суми от по 5 500 лева –
всеки от тях, представляващи вземания за неустойка, уговорена в т. 3.1, вр. с т.2.2 от
сключено между страните на ******г. споразумение.
В исковата молба се твърди, че ответниците са длъжници по изп. дело № ***** г., по
описа на *****; че на ***** г. са сключили споразумение с ищца, който е взискател в
изпълнителния процес, с което се задължили в срок до **** г. да му преведат сумата от 55
000 лева, като неизпълнението на това задължение е скрепено с неустойка. Иска се
присъждане на неустойката, както и на сторените разноски по делото.
Ответниците не подават отговор на исковата молба и не вземат становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни, като съображенията за
това са следните:
Установява се от приетите по делото доказателства, че спрямо ответниците е
образувано изпълнително производство за сумите от 30 000 лева – главница; 7 133, 90 лева –
лихва; 742, 58 лева – държавна такса и 1087 лева – адв. възнаграждение, за който суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № **** от **** г., които вземания
произтичат от договор за заем. В хода на изпълнителния процес страните са сключили
споразумение от **** г. , с което ответниците са се задължили в срок до ***** г. да
преведат взискателя сумата от 55 000 лева, а той е поел задължение да поска вдигане на
наложения запор върху трудово възнаграждение, както и при изпълнение да прекрати
изпълнителния процес. Неизпълнението в срок на така поетото задължение е скрепено с
1
неустойка, която е в размер на 11 000 лева – 1/5 от сумата 55 000 лева.
Въз основа на тази фактическа обстановка, установена с представените към исковата
молба писмени доказателства, съдът с определение № ***** от **** г. отхвърли искането за
допусне обезпечение на предявените искове, приемайки, че те не са вероятно основателни.
Съображенията за отхвърляне на искането за допускане на обезпечение бяха сведени до
това, че със сключеното между страните споразумение от ****г. длъжниците в
изпълнителния процес, ответници в настоящия, са поели задължение да престират сума,
която е с приблизително 15 000 лева по-висока от размера от дължимите общо в полза на
взискателя суми. Взискателят се е задължил да поиска прекратяване на изпълнителния
процес, ако получи в срок удовлетворение по споразумението. Споразумението има
характер на извънсъдебна спогодба по чл. 365, ал. 1 ЗЗД, която първоинстанционният съд
прие за нищожна, поради противоречието й със закона, по съображения, че в същата не се
съдържат взаимни отстъпки, тъй като поетото от възискателя насрещно задължение не е
същинско задължение, а последица от плащане в хода на изпълнителния процес – чл. 433,
ал.1, т.1 ГПК; длъжниците са се задължили да изпълнят повече от дължимото.
С определение № **** от **** г. по в.ч.гр.д. № **** г. на ОС-П. е потвърдено
определение № **** от ***** г., като въззивната инстанция се солидаризира с изводът, че
процесното споразумение е нищожно, изтъквайки, че неустоечната клауза би била нищожна
и на самостоятелно правно основание, а именно поради противоречието й с добрите нрави.
В определението за насрочване на делото първоинстанционният съд обяви, че
служебно ще се произнесе по действителността на сключеното между страните
споразумение, като и по действителността на неустоечната клауза. Следва да се изтъкне, че
съдът разполага с подобно правомощие, когато недействителността може да бъде изведена
от самата сделка– ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът представи допълнителни писмени
доказателства, с които обосновава тезата, че споразумението не е нищожно, тъй като
ответниците дължат на ищеца и други суми, които са включени в предмета на така
постигната спогодба, като в писмената защита се изтъква, че към ****** г. размерът на
задълженията по изп.дело № ****** г. е общо 79 117 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че сключеното споразумение от ****г., имащо
характер на извънсъдебна спогодба, е нищожно, като този извод не се променя от
представените от ищеца писмени доказателства. На първо място следва да се изтъкне, че
пороците правните сделки, сочещи на извод за нищожност, се изследват към момента на
тяхното сключване, тъй като нищожността не може да бъде санирана чрез настъпването на
нови юридически факти. Изключение от това правило са единствено действията без
представителна власт – чл. 42, ал. 2 ЗЗД, какъвто не случаят. Предметът на споразумението
от **** г. – т.е. задълженията, за които страните са се спогодили, е очертан с т. 1.1 от
същото. Тоест, предмет на споразумението са посочените в този пункт задължения. Към тях
не могат да бъдат прибавяни и други задължения, за да се преценява дали те евентуално не
са обхванати от спогодбата. Предмет на тълкуване може да бъде единствено изявената от
страните воля. След като в самото споразумение са описани задълженията, предмет на
същото, то именно тези задължения са релевантни и само те могат да се приемат за обект на
договаряне. Видно е, че сборът от задълженията по т. 1.1 от споразумението възлиза на
сумата от около 40 000 лева. За погашението именно на тази сума (общо) ответниците са
поели задължение да престират сумата 55 000 лева, срещу което ищецът се задължил да
вдигне запора върху трудовите им възнаграждения. Следва да се посочи и това, че за да
обоснове тезата си, че спогодбата съдържа взаимни отстъпки, ищецът прилага заповед за
изпълнение от ***** г., която обаче е издадена след сключване на споразумението,
твърдейки, че присъдените със заповедта 39 366,10 лева - неустойка също са предмет на
споразумението. В споразумението обаче подобна сума не фигурира.
2
Ето защо съдът, изхождайки от изявленията на страните, обективирани в
приложеното по делото споразумение, намира, че същото е нищожно на основание чл. 26,
ал. 1, предл. I ЗЗД поради противоречието му със закона. Това е така, тъй като спогодбата не
съдържа взаимни отстъпки. За да е налице спогодба, е необходимо да са налице две
насрещни волеизявления на страните, чрез които всяка от тях се задължава спрямо другата
да направи отстъпки, за да се разреши или избегне съществуващ правен спор между тях.
Недопустимо е едната страна да добива само права, а другата само задължения – това е
договор за дарение, а не спогодба. Спогодба, според която едната страна поема задължение
да плати в срок задължение, което е по-голямо от задължението, произтичащо от
правоотношението, което би се погасило с изпълнението на спогодбата, а другата се
съгласява да вдигне наложените запори на трудови възнаграждения, е нищожна, поради
противоречие със закона. Порокът е толкова съществен, тъй като при подобна спогодба по
същество липса контра престация, т.е. лисва отстъпката от кредитора. Нещо повече,
спогодбата би създала мнимо основание за неоснователно обогатяване, тъй като е поето
задължение за плащане на повече от дължимото. Настоящият съдебен състав е на мнение, че
нищожността не е на основание противоречие с добрите нрави, тъй като за да е налице това
основание е необходимо или договорът да противоречи обществения морал, или да е налице
нееквивалентност на престациите. В разглежданата хипотеза общественият морал не
накърнен, от друга страна обаче, не са налице две насрещни престации, за да се изследва
дали те биха били еквивалентни.
След като сключеното между страните споразумение е нищожно, то нищожна е и
уговорената с него неустойка, която е акцесорна. Настоящият съдебен състав намира, че
следва в допълнение да подчертае и това, че дори и договорът да се приеме за действителен,
то неустойката отново не би породила права и задължения. В случая е договорена
неустойка, обезпечаваща вредите от прекратяване на спогодбата, т.е. вредите от развален
договор – чл. 88, ал. 1 ЗЗД, тъй като страните постигнали съгласие, при неизпълнение на
спогодбата в срок, същата да се счита за прекратена – т 2.6. Това са онези вреди, който са
настъпили, но не биха настъпили, ако не съществуваше в правния мир прекратения
/развален/ договор, т.е. вредите от негативния интерес на кредитора. Вреди за кредитора,
който сочи, че е направил отстъпки, сключвайки спогодбата, запазвайки основното
правоотношение, ако същата не бъде изпълнена, обаче не настъпват. Това е така, тъй като
при неизпълнение на спогодбата не се погасява за задължението, предмет на
съществуващото между страните правоотношение, уредено със споразумението, което
задължение по правило следва да е по-високо от задължението, поето със спогодбата, за да
се приеме изобщо, че е налице спогодба. С разясненията на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Ето защо, дори разгледана сама за себе си
неустоечната клауза е нищожна. Вредите от разваляне на спогодбата не се съизмерят, с
вредите, които кредиторът би претърпял от забава в изпълнението на задължението по
правоотношението, уредено със спогодбата, ако изобщо би могло да се приеме, че такива
вреди ще настъпят, тъй като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по основното правоотношение
се дължи и за периода на забавата, попадащ в рамките на срока за доброволно изпълнение
3
на сключената спогодба. Тоест, от самия факт, че страните са направили опит да уредят
правния спор със спогодба, в която е установено, че ще се счита за прекратена при
неизпълнение, вреди за кредитора не настъпват, а още пък по-малко вреди в претендирания
размер.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените субективно съединени искове, с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, на Кооперация „Капитал“, ЕИК ********* против Я. В. П., ЕГН ********** и Е.
И. П., ЕГН ********** за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца суми от по 5 500
(пет хиляди и петстотин) лева – всеки от тях, представляващи вземания за неустойка,
уговорена в т. 3.1, вр. с т. 2.2 от сключено между страните на **** г. споразумение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4