Р
Е Ш Е
Н И Е
№260062
гр.Русе,01.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на деветнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година……..в състав:
Председател: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Боян Войков-мл.с.
при
секретаря Недялка Неделчева и в
присъствието на прокурора….. като
разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 753
по
описа за 2020год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Електроразпределение
север“АД със седалище и адрес на управление- гр.Варна обжалва Решение № 260398 от 11.11.2020г, постановено по гр.д.№ 1136/2020г по описа на РРС, с което съдът е признал за
установено, че П.И.А. не дължи сумата
от 3948.94лв с ДДС, претендирана въз
основа на извършена корекция цена на електроенергия по фактура № 0106132904 от 17.02.2020г за
периода 22.11.2016г до 03.12.2019г, както и сумата от 770.56лв разноски. Излагат се оплаквания
за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на
процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, направените от съда
изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения
иск като неоснователен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият
П.И.А. счита жалбата за неоснователна, а постановеното от
районния съд решение за правилно. Претендира направените във въззивната инстанция разноски.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото няма спор, че П.И.А. е абонат на „Електроразпределение север“АД
със съответен клиентски и абонатен номер за доставка на ел.енергия за битови
нужди за недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в *******. При техническа проверка на СТИ, съгласно
съставения протокол от 03.12.2019год., са
констатирани показанията на дисплея на електромера, същият е бил демонтиран и на негово място е поставен нов. Протоколът
е съставен и подписан от служители на „Електроразпределение север“, както и от двама свидетели, тъй като абонатът не е присъствал на проверката. На демонтирания
електромер е извършена метрологична проверка в БИМ, регионален отдел гр.Русе, при
която при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема- наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която
не е визуализирана на дисплея. В съставения констативен протокол на БИМ № 136 от 05.02.2020г. е
отразено също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия, но не
съответства на техническите характеристики. Преминалата енергия
на тарифа 1.8.3 е 21 407.058
KWh. Въз основа на този протокол е съставено
становище за начисление на допълнително общо количество ел.енергия за периода от 22.11.2016г. до 03.12.2019година, на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена енергия. Издадена е фактура № 0106132904 от 17.02.2020г общо за сумата 3948.94лв.
с ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена ел.енергия за този
период.
Процесното
СТИ е било монтирано на 21.11.2016г, видно от представеният протокол за монтаж, в
присъствието на абоната.
При така установените фактически
обстоятелства окръжният съд намира обжалваното решение е неправилно по следните
съображения:
Проверката на СТИ е извършена на 03.12.2019г, т.е при действието на Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Въззивният съд намира, че
по отношение на извършване на корекция при преминала електроенергия по
невизуализирана тарифа в СТИ, когато това е установено при проверка, извършена
след 30.04.2019г, приложимите правни норми са тези по ПИКЕЕ , приети с Дв,бр.35
от 30.04.2019г. Аргумент за това е и нормата на §2 от ПЗР на ПИКЕЕ/ бр.35 от
30.04.2019г/. В този смисъл е и константната практика на ВКС / виж и Определение
№ 55 от 10.02.2021 по гр.д.№ 3331/20, ВКС, ІVг.о/ Съставеният
по време на проверката констативен протокол напълно съответства на нормите на
чл.49 от ПИКЕЕ относно начинът на извършване на проверката и последващото изпращане на СТИ за проверка в БИМ-Регионален
отдел –Русе. В конкретният случай по време на проверката и в последствие от БИМ
е установено, че при софтуерно прочитане на СТИ е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера така че е налице преминала енергия по тарифа 1.8.3
от 21407.058 KWh, която не е визуализирана
на дисплея. Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите, в които
се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри като преизчисляването
се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49.
В случая се касае за допълнително
начисление на реално потребена, но неотчетена, поради софтуерната намеса,
електроенергия. За дължимостта на цената е без
значение, каква е причината за неотчитането
на действителния обем на потреблението. Причината за неотчитането
има значение единствено за дължимостта
на лихви преди поканата за плащане (ако
причината е в поведението на потребителя, той дължи лихва
от деня на
потреблението, а ако причината не е у него, той дължи
лихва от поканата за плащане. В случая
абонатът дължи тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала през
електромера, т.е е доставена, но не е заплатена от
абоната поради неправилното
й отчитане. По тези
съображения купувачът е заплатил по-малка цена от реално дължимата и следва да
доплати дължимата сума.
От писмените доказателства по делото е
видно, че процесното СТИ е монтирано на 21.11.2016г, т.е е установен периода по чл.55 ПИКЕЕ , за който следва да се
начисли потребената, но неотчетена електроенергия, а
именно 21.11.2016 до 03.12.2019г. Според заключението на вещото лице, прието
в първата инстанция, математически правилно е извършено изчислението на стойностите на определеното задължение за плащане.
При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че абонатът дължи допълнително
начислената му потребена, но неотчетена, респективно
незаплатена електроенергия, за която е издадена фактура от 17.02.2020г в общ
размер на 3948.94лв с ДДС за
посоченият по-горе период.
Отрицателният установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК за недължимост на
тази сума е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради
което решението му е изцяло неправилно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора в тежест на
ищеца по делото са направените от ответника разноски в първата инстанция, които
включват 270лв разноски за призоваване на свидетел и възнаграждение за вещо лице, както и
адвокатско възнаграждение. Съгласно представеният списък за разноски претендираното адвокатско възнаграждение е в раземр на 1212лв с ДДС. В първата инстанция обаче не е представен
договор за правна помощ, респективно
фактура за договоряне и заплащане на такова адвокатско
възнаграждение от ответника “Електроразпределение север”АД на адв.Е.К.,
поради което такова адвокатско възнаграждение не следва да се
присъжда, респективно съдът да се
произнася по въпроса дали същото
е прекомерно. Представеният
в първата инстанция договор за правна
помощ и фактура за плащане касаят
възнаграждение за представителство на “Енерго-про продажби”АД, по отношение на
което дружество производството е прекратено./л.65
и 66/
В тежест на въззиваемия
са и направените от жалбоподателя разноски във въззивната
инстанция. Съгласно представеният списък на разноски, разноските за въззивната инстанция са в размер на 79лв, представляващи
заплатена държавна такса, които следва да се присъдят. Според списъка за разноски, представен във въззивната инстанция, както и представените писмени доказателства договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя е в размер на 1212лв с ДДС. Във въззивната инстанция въззиваемият е направил възражение за прекомерност
на това адвокатско
възнаграждение, което също е основателно и съдът при
съобразяване на чл.7,ал.2,т. 2 от Наредба 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения намира, че дължимото адвокатско възнаграждение, съобразено с цената на иска
е в размер на 506.43лв и 101.29лв
ДДС, т.е в размер на 607.72лв с ДДС. До тази сума възнаграждението за процесуалното предстителство на жалбоподателя следва да се
намали.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК
окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260398 от 11.11.2020г, постановено по гр.д.№ 1136/2020г. по описа на
РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният П.И.А., ЕГН ********** *** срещу „Електроразпределение Север“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс-Е,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258 иск с правно
основание чл.124, ал.1 за установяване недължимост
на сумата от 3 948.94лв/ три хиляди деветстотин
четиридесет и осем лв и 94ст/ с ДДС, претендирана въз основа на извършена корекция
цена на потребена електроенергия по фактура № ********** от 17.02.2020г за периода 22.11.2016г до 03.12.2019г, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.И.А., ЕГН ********** *** да плати на „Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район Владислав Варненчик, Варна таурс-Е, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258 разноски в
първата инстанция в размер на 270лв, както и 79лв разноски във въззивната
инстанция, както и сумата от 607.72лв с включен ДДС, разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: