О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
12.10.2022 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
12.10. |
година |
2022 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
427 |
по описа за |
2022 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано
е по жалба от М.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***,
подадена чрез адв.Д.И. от АК – ***, с посочен адрес
за призоваване и връчване на книжа– ***, против Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с
което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното
производство по Заявление Вх.№2113-08-912 от 13.06.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали,
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от М.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***.
Жалбоподателят
М.Ш.А. счита в жалбата, че оспореното разпореждане е неправилен и
незаконосъобразен административен акт, постановен в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Излага съображения за това,
като твърди най-напред, че неправилно и незаконосъобразно административният
орган е приел, че са налице предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че
заявлението на М.Ш.А., с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е недопустимо и пенсионното производство следва да
бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен
акт със същия предмет между същите страни. Сочи, че за да достигне до този
извод, административният орган се е позовал на факта, че е налице влязло в сила
Разпореждане №2113-08-167#1/29.03.2022
год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което на жалбоподателя
е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага довод, че
на основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и
че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е
отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда
на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Развива довод, че от съществено значение било обстоятелството, че
влязлото в сила Разпореждане №2113-08-167#1
от 29.03.2022 год., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или
за трети лица и че разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът
относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо и че така, въпросът, дали жалбоподателят М.Ш.А. има право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, не бил решен и не била
налице абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Твърди,
че административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не било преклудирано и че по това
заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт,
с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя. Според
жалбоподателя, в този смисъл следвало да се приеме, че влязлото в сила
разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2 от АПК за
ново упражняване на правото и че изричният отказ на административния орган да
разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен, като
се сочи съдебна практика в този смисъл.
С
оглед това, жалбоподателят счита че не е налице твърдяната от пенсионния орган
пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството,
а именно - липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни, като сочи, че съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган е
задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да
установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и
страни, но че в случая административният орган неправилно е приел, че влязлото
в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя,
представлява влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по
смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Счита, че това е така, тъй като се касае за
индивидуален административен акт, с който, както вече било посочено, не се
признават права, а напротив – отказват се, поради което не можело да се говори
за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. С оглед на
гореизложеното счита, че като е прекратил производството по заявление с
Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год., административният орган е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката следва да му
бъде върната за разглеждане на заявлението по същество. С оглед на изложеното, с
жалбата моли съда да отмени Разпореждане №2113-08-912#4
от 13.09.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ
- Кърджали, с което е прекратено производството по заявлението на жалбоподателя
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с
Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год., като неправилно и незаконосъобразно, а
преписката да бъде изпратена на административния орган за продължаване на административно
производствените действия във връзка с това заявление. С жалбата моли да му
бъдат присъдите направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така
подадената жалба чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали,
е изпратена на съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-743#2 от 30.09.2022
год., като към същата е приложена в заверен препис административната преписка
по издаване на оспореното разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали
с Вх.№2291 на 30.09.2022 година.
Към изпратената
в съда административна преписка е приложено и писмено становище от З. Б. -
старши юрисконсулт в ТП на НОИ - Кърджали, упълномощена с пълномощно №1039-08-2
от 08.03.2022 год. от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали, относно подадената жалба от М.Ш.А., с ЕГН **********, с посочен в
жалбата постоянен адрес ***, срещу Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали. В
становището се твърди, че така подадената жалба е неоснователна, като са
развити подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното Разпореждане №2113-08-912#4
от 13.09.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ
- град Кърджали, с което е прекратено производството по заявлението с
Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от М.Ш.А.,
с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***. В становището моли
съда, като има предвид изложеното в него и като се съобрази с актуалната
практика на Върховния административен съд/с цитирани съдебни определения/, да
постанови определение, с което да отхвърли жалбата на М.Ш.А., като
неоснователна. В становището моли за присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
По
допустимостта на жалбата:
В
разпоредбата на чл.117, ал.1 от е
направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на
териториалното поделение на НОИ е овластен да се
произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с
правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от . В конкретната хипотеза, процесното разпореждане не попада в кръга на
разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат
контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол,
който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. При това положение обжалваното разпореждане подлежи на
съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197
и следв. от АПК, тъй като с него се прегражда
развитието на административното производство по подаденото второ заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ и на добавка, поради което постановеният отказ
да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по
реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния
орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на
индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда
от лицето, направило искането, в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
му.
В
настоящия случай, в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде
обжалвано по реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197
и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Оспореното
Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е получено на датата 20.09.2022
год., срещу подпис, от упълномощено от жалбоподателя лице – адвокат Д.И./с
писмено пълномощно – на л.22/, видно от
оформената разписка за получаване към разпореждането/л.13, стр.2/. Жалбата
против това разпореждане е подадена на 27.09.2022 год. чрез ТП на НОИ –
Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-743 от 27.09.2022 год.,
видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.6/. От това
следва, че жалбата е подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаване на
разпореждането от пълномощника на жалбоподателя, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично
указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба
е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от
закона писмена форма, с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна,
която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната
преписка писмени доказателства, поотдселно и в тяхната съвкупност, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление с Вх.№2113-08-1647 от 18.09.2019 год на
ТП на НОИ – Кърджали/л.59-л.60/, жалбоподателят М.Ш.А. от ***, е поискал отпускането на пенсия за ОСВ
по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като е представил набор от документи,
удостоверяващи осигурителен стаж. По това производство, образувано по
повод посоченото заявление, е постановено Разпореждане
№2113-08-349 от 28.10.2019 год. ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.48/, с което, на жалбоподателя е отказано отпускането на искана лична
пенсия за ОСВ. Отказът е постановен поради липсата на изискуемия се
действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С това
разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 13 години, 07 месеца и
06 дни, като не е зачетен за такъв действителен осигурителен стаж периодът на наборната
военна служба, с обща продължителност от 2 години, 00 месеца и 00 дни. В това
разпореждане е изложен мотив, че периодът на отслужената наборна военна служба,
въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за
действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на
КСО. Поради горното е прието от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, че
жалбоподателят М.Ш.А. няма 15 години действителен
осигурителен стаж, поради което и му е било отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това разпореждане е било получено от упълномощено от жалбоподателя
лице, на датата 04.11.2019 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.49/, като против същото не е била подадена жалба в едномесечния срок по
чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и в самото разпореждане и така, същото е влязло
в законна сила на 05.12.2019 година.
С последващо Заявление с Вх.№2113-08-1127 от 13.08.2021
год. до директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.45-л.46/, жалбоподателят М.Ш.А. от ***, отново е поискал
отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, като към
заявлението не е представил никакви други или нови документи, за придобит осигурителен
стаж.
По това производство, образувано по повод посоченото заявление, е постановено Разпореждане №2113-08-1127#5 от 08.12.2021 год. ръководител
„Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали/л.33/, с което, на жалбоподателя отново е отказано отпускането на искана
лична пенсия за ОСВ, като и този отказ е постановен поради липсата
на изискуемия се действителен осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. С
това разпореждане е зачетен действителен осигурителен стаж от 14 години, 03
месеца и 28 дни, като отново не е зачетен за такъв действителен осигурителен
стаж периодът на наборната военна служба, с обща продължителност от 2 години,
00 месеца и 00 дни. В това разпореждане, както и в предходното, е изложен
мотив, че периодът на отслужената наборна военна служба, въпреки че се зачита
за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен такъв по смисъла
на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Поради горното е прието
от пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали, че жалбоподателят М.Ш.А. няма
15 години действителен осигурителен стаж, поради което и отново му е било
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това разпореждане е било получено от упълномощено от
жалбоподателя лице, на датата 06.01.2021 год., видно от приложеното по
преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД *** /л.34/, като против същото не е била подадена жалба в едномесечния срок по
чл.117, ал.2, т.1 от КСО, указан и в самото разпореждане и така, същото е
влязло в законна сила на 07.02.2021 година.
Жалбоподателят М.Ш.А. от ***, е подал и последващо,
трето поред, заявление, с Вх.№2113-08-167 от 21.02.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали/л.30-л.31/, с което отново е поискал отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на
чл.68, ал.3 от КСО, като към заявлението не е представил никакви други или нови
документи, за придобит осигурителен стаж.
По повод това заявление е издадено Разпореждане
№2113-08-167#1 от 29.03.2021 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали/л.23/, с което, заявлението на жалбоподателя М.Ш.А., с Вх.№2113-08-167 от
21.02.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, е оставено без разглеждане, на
основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК и е прекратено производството по това
заявление. Административният орган в мотивите е описал фактите, касаещи
издаденото предходно разпореждане, с което на жалбоподателя е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ, като е посочил, че същото е влязло в законна
сила на 06.02.2022 год. В мотивите е посочено също, че към така подаденото
второ заявление не са представени никакви нови документи за осигурителен стаж,
представляващи нови писмени доказателства по инициираното административно
производство от заявителя
и не са налични данни за нови факти и обстоятелства,
влияещи върху правото на пенсия. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че
към новото искане с Вх.№2113-08-167/21.02.2022 год. за повторна преценка
относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е налице само промяна
във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3
от КСО и не са налични допълнителни данни за положен осигурителен стаж,
пенсионният орган е приел, че заявлението на М.Ш.А. е недопустимо и пенсионното
производство следва
да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни. С оглед
на това и на основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
административният орган е прекратил производството по Заявлението с Вх.№2113-08-167
от 21.02.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от М.Ш.А. ***.
Това разпореждане е било получено от упълномощено от
жалбоподателя лице, на датата 11.04.2022 год., видно от приложеното по
преписката известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД *** /л.24/, като против същото не е била подадена жалба в 14-дневния срок по
чл.197 от АПК, указан и в самото разпореждане и така, същото е влязло в законна
сила на 26.04.2022 година.
Независимо от горното, жалбоподателят М.Ш.А. от ***,
чрез пълномощник, е подал и последващо, четвърто поред, заявление, с
Вх.№2113-08-912 от 13.06.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.20-л.21/, с което
отново е поискал отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като към заявлението не е представил никакви други или нови документи, за
придобит осигурителен стаж.
По повод това, четвърто поред, заявление е издадено
процесното Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год. на ръководителя по „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, с което, е прекратено производството по заявлението с Вх.№2113-08-912
от 13.06.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от М.Ш.А. от ***, на
основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Административният орган в мотивите към разпореждането
е посочил, че по повод на подадено от лицето заявление с
Вх.№2113-08-167/21.02.2022 год., е издадено Разпореждане
№2113-08-167#1/29.03.2022 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на г-н А. е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и че в мотивите на цитираното разпореждане е посочено, че лицето няма
изискуемия действителен стаж от 15 години, като е прието, че същият има 14
год., 03 мес. и 28 дни действителен осигурителен стаж, като е изискано от
контролните органи при ТП на НОИ - Кърджали, въз основа на данните, съдържащи
се в информационната система на НОИ, да бъдат потвърдени осигурителен стаж и
доход за периода от 13.08.2021 год. до 20.02.2022 год., през който период
лицето е упражнявало дейност като самоосигуряващо се лице - земеделски
производител. Посочено е също, че с Констативен протокол №КП-5-08-********* от
22.03.2022 год. не е потвърден осигурителен стаж за цитирания по-горе период,
предвид това, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин, но не е
произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба и тъй като г-н А.
не упражнявал реално трудова дейност, следователно не е бил изпълнен състава на
чл.10, ал.1 от КСО, като при преценяване правото на исканата пенсия, не е
зачетен за осигурителен стаж периода на самоосигуряване от 13.08.2021 год. до
20.02.2022 год. Отбелязано е, че ежемесечното внасяне на осигурителни вноски,
без лицето реално да упражнява дейност, само по себе си не е правопораждащ факт
и следователно, за г-н А. не е бил изпълнен състава на чл.10, ал.1 от КСО. В
мотивите е посочено също така, че Разпореждане №2113-08-167#1/29.03.2022 год.
на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено на 11.04.2022 год.,
лично от лицето, видно от препоръчаната пощенска пратка на „Български пощи” ЕАД
*** с баркод ***, като същото не било обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради което, според ръктоводител „Пендсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, било влязло в законна сила на 12.05.2022
година.
В мотивите е посочено, на следващо място, че с ново
заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год., М.Ш.А.
отново е поискал отпускане на същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не са представени никакви
нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови
факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия. Предвид гореизложеното
и предвид обстоятелството, че към новото искане с Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год.
за повторна преценка относно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е
налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху правото на
пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за положен
осигурителен стаж, пенсионният орган е приел, че заявлението на М.Ш.А. е
недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и
между същите страни. С оглед на това и на основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, административният орган е прекратил производството по
Заявление с Вх.№2113-08-912/13.06.2022 год., подадено от М.Ш.А. от ***.
При така
установеното фактическо положение, което е безспорно, съдът достигна до
следните правни изводи:
Както
бе обосновано и по-горе в настоящото изложение, жалбата се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество, същата е и основателна.
След
извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира най-напред, че оспореното разпореждане е издадено от
материално и териториално компетентен орган. Издаването на разпореждане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната
такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в
съответното териториално поделение на НОИ,
съгласно чл.98, ал.1, т.1, предл.1/първо/ от
КСО, а по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да
извърши проверката за допустимост на административното производство на всички
основания по последно посочената норма и съответно да прекрати
административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.
В случая, Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год. е издадено от Г. Т. –
ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ в ТП на НОИ – Кърджали. От изложеното
следва, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен по място, материя
и степен административен орган.
На
следващо място, Разпореждане №2113-08-912#4 от 13.09.2022 год. на посочения административен
орган е издадено в писмена форма и съдържа изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му, както е посочено и правното
основание за прекратяване на производството, като освен това, същото е надлежно
изпратено и получено от адресата му, за което свидетелства и надлежно
упражненото, в срок, субективно право на жалба срещу това разпореждане. Тук
следва да се посочи, че в мотивите към оспореното в настоящото производство
разпореждане, ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали се
е позовал, т.е. цитирал е предходно издадено Разпореждане с №2113-08-167#1 от
29.03.2022 год., издадено от длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, т.е.
от самия него /ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали – Г.
Т./, но същевременно, неясно защо, в мотивите са възпроизведени мотивите на
съвсем друго разпореждане, а именно – на Разпореждане №2113-08-1127#5 от
08.12.2021 год., издадено от същия ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ – Кърджали - Г. Т.. Както бе отразено и по-горе в настоящото изложение,
с Разпореждане с №2113-08-167#1 от 29.03.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, е било
оставено без разглеждане, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК и е било
прекратено производството по заявление с Вх.№2113-08-167 от 21.02.2022 год. на
ТП на НОИ – Кърджали, подадено от М.Ш.А., докато с предходно Разпореждане
№2113-08-1127#5 от 08.12.2021 год., издадено от същия ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, е било отказано отпускането на лична
пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, на същия заявител. В мотивите към процедсното разпореждае са описани датите на получаване
на Разпореждането
с №2113-08-167#1 от 29.03.2022 год. – 11.04.2022 год. и на влизане в сила –
12.05.2022 год., като е посочено, че същото не е било обжалвано в едномесечния
срок по чл.117, ал.2 от КСО. Както бе отбелязано и по-горе, това Разпореждането
с №2113-08-167#1 от 29.03.2022 год. е подлежало на обжалване в 14-дневен срок,
а не в едномесечния срок по чл.117, ал.2 от КСО и това изрично е било посочено
в него, а след като не е било обжалвано в този срок, то е влязло в сила не на
12.05.2022 год., а на 26.04.2002 год. От изложеното по-горе може да се направи
извод, че длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, в случая - ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, не е успял да се ориентира в
разпорежданията, които сам той е издавал по повод подаваните заявления за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, от едно и също лице и които разпореждания,
без процесното, не са кой знае колко на брой, а само
три, описани по-горе в настоящото изложение. Посоченото до голяма степен е и индиция за компетентността и професионалните познания и
умения на това конкретно длъжностно лице от състава на ТП на НОИ – Кърджали.
Така
или иначе, независимо от горното, съдът намира за неправилни съображенията на
административния орган, въз основа на които всъщност е оставено без разглеждане
подаденото от М.Ш.А. заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ и е
прекратено производството по същото. На първо място следва да се отбележи, че
независимо от предходно подадените заявления, няма данни, а и твърдения дори,
до настоящия момент на жалбоподателя да е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а и каквато и да е друга пенсия. Не е спорно, че
на 13.06.2022 год., М.Ш.А. е отправил до пенсионния орган поредно/четвърто в
случая/ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, както и че по предходни
такива негови заявления, от компетентния орган е бил постановен влязъл в сила
отказ, тъй като заявителят, според органа, не е отговарял на изискването на чл.68,
ал.3 от КСО, т.е. прието е било, че не е имал 15/петнадесет/ години
действителен осигурителен стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че
не е налице сочената от ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна
предпоставка, за допустимостта на производството по същество. Съгласно чл.27,
ал.2, т.1 от АПК, административният орган е задължен, преди да проведе
производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл
в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, ръководителят
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали неправилно е приел, че влязлото в сила предходно негово Разпореждане №2113-08-1127#5
от 08.12.2021 год./а не посоченото в
мотивите Разпореждане с №2113-08-167#1 от 29.03.2022 год./, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя М.Ш.А. на същото основание, претендирано
и с последващо подаденото заявление, представлява
влязъл в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК.
Във
връзка с това, следва да се посочи следното:
Съгласно
чл.105, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се
погасява по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на
пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да
упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да
подаде заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. От съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане
№2113-08-1127#5 от 08.12.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали, с което е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателя М.Ш.А.,
за ТП на НОИ – Кърджали или за трети лица. Това разпореждане не е било предмет
на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил
разрешен със сила на присъдено нещо. Административното правоотношение по
упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на
жалбоподателя М.Ш.А. да подаде ново заявление за отпускане на пенсия,
не е преклудирано. Следва да се отбележи, че са
променени материалноправните предпоставки и по това
заявление, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ – Кърджали дължи
издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права
на заявителя, респ. по правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст/В т.см. – Определение №9685 от 28.09.2021 год. по
адм.дело №8935/2021 год. на ВАС – VI отд.;
Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело
№10564/2021 год. на ВАС – VI отд.
и мн.други/.
Следва да се отбележи, че цитираните две определения на ВАС, а и много други,
са постановени по дела, по които страни са били физически лица, подали
заявления за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по които пенсионният орган не се
е произнесъл и е прекратил производството по тях, от една страна и ръководителя
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали от друга, т.е. по идентични административноправни спорове, като и двете определения, а
и много други по повод идентични дела, водени в Административен съд – Кърджали,
са били изпратени своевременно за изпълнение на този ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали и са получени от него, поради което
последният би следвало да е пределно наясно с възприетото в тях по такива
идентични случаи.
Предвид
изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в
сила разпореждане, с което на жалбоподателя М.Ш.А. не е признато
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална
пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото.
Отказът на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, да
разгледа по същество искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ
имплицитно се съдържа в обжалваното разпореждане/независимо от липсата на изричен диспозитив
за това, какъвто, по разбиране на настоящия съдебен състав, би следвало да има/,
с което е прекратено производството по подаденото заявление, е
незаконосъобразен.
Предвид
изложеното, обжалваното разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали, като неправилно, следва да бъде отменено, като преписката следва бъде
върната на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане
по същество и произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с
Вх.№2113-08-912 от 13.06.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от
жалбоподателя М.Ш.А. от ***. Съобразно горното, независимо от
постановения предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши преценка и да
се произнесе с разпореждане по същество, с което, при наличие на съответните материалноправни предпоставки, да отпусне исканата от
заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови съответния мотивиран
отказ. При тази нова преценка, по разбиране на настоящия съдебен състав,
пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва категорично да се съобрази и с
трайната и непротиворечива съдебна практика, както на административните
съдилища в страната, така и на Върховния административен съд, съгласно която,
наборната военна служба или наречена още редовна военна служба, отслужена в
частите на БНА, се признава за действителен осигурителен стаж. При това
положение, следва да бъде зачетен като такъв действителен осигурителен стаж и
периодът от 2 год., 00 мес. и 00 дни, през който
жалбоподателят е отслужил наборната военна служба, при преценката за
придобиване право на лична пенсия за ОСВ, от М.Ш.А.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя М.Ш.А., изразена в
подадената жалба против административния акт, за присъждане на направените по
делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение,
посочено в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за осъществена правна защита и
съдействие от един адвокат, съгласно представения и приложен по делото Договор
за правна защита и съдействие, без номер, от 26.09.2022 год./л.10-л.11/, ведно с
подписано пълномощно към него/л.9/. Съдът обаче
намира за основателно и своевременно направеното писмено възражение в
депозирано преди съдебното заседание писмено становище от ответника по жалбата,
на основание чл.75 от ГПК, за прекомерност това адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на адвокатското
възнаграждение следва да бъде взета предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.) от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения,
съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса
за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/ лева. Предвид това, а и предвид
реално осъществената по настоящото дело правна защита и съдействие, която се
изразява всъщност само в изготвянето и подаването на жалбата с посоченото
по-горе съдържание, както и предвид факта, че делото се разглежда по реда на
чл.197 и следв. от АПК, а именно - съдът разглежда
жалбата в закрито заседание и се произнася по нея в едномесечен срок, то
настоящия съдебен състав намира, че размерът на дължимото от ответника по жалбата
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от 400.00/четиристотин/
лева, на 350.00/триста и петдесет/ лева, т.е. на регламентирания минимален
размер на възнаграждението за административни дела от тази категория. Съдът
намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е
напълно справедлив и адекватен на реално осъществените по настоящото
административно дело правна защита и съдействие.
За дължимите на жалбоподателя М.Ш.А., с постоянен адрес – ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Водим
от горното и на основание чл.200, ал.1,
във вр. с чл.197 и вр. с чл.56,
ал.4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№2113-08-912#4 от 13.09.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2,
т.1 от АПК, е прекратено административното производство по Заявление с
Вх.№2113-08-912 от 13.06.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от М.Ш.А., с постоянен
адрес – ***, с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
– Кърджали, за продължаване на действията по административното производство и за
разглеждане по същество на Заявление с Вх.№2113-08-912 от 13.06.2022 год. на ТП
на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
подадено от М.Ш.А., с постоянен адрес – ***,
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Ш.А., с постоянен адрес
– ***, с ЕГН **********, направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизащи в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Преписи от настоящото определение, на основание
чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпратят или връчат на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховен административен съд, чрез
Административен съд – Кърджали, при условията на чл.200, ал.2 от АПК, в
7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С
Ъ Д И Я: