Р Е Ш Е Н И
Е
№ 27 02.01.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на втори декември
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 7326/2018
година по описа на БРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
във втора фаза по извършване на делбата. С влязло в сила съдебно решение № 1835/16.07.2019г.
по гр. № 7326/2018г. по описа на Бургаския районен съд е допуснато извършването
на съдебна делба между И.Б.М., ЕГН ********** *** 6 и А.Б.М.-С.,
ЕГН ********** *** по отношение на
следния недвижим имот: недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *****.***.***.*.*, с адрес гр.Б., находящ се в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 100
кв.м., прилежащи части: таванско помещение, две избени помещения и 1/6 ид.ч от
общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.***,
при квоти: 5/6 ид.ч за И.Б.М., ЕГН ********** и 1/6 ид.ч. за А.Б.М.-С.,
ЕГН **********.
Допуснато е да се извърши съдебна делба между И.Б.М., ЕГН **********
***, А.Б.М.-С., ЕГН ********** *** и Б.Х.С., ЕГН ********** *** и по отношение на следния недвижим имот: поземлен
имот ***.*** по плана на новообразуваните имоти в с.о. К., землище на с.И., при
граници: север – НПИ ***.***, изток – НПИ ***.****, запад – НПИ ***.**** и юг –
НПИ ***.****, с площ от 1000 кв.м., ведно с построената в имота полумасивна
сграда с площ от 20 кв.м., при
квоти: 1/6 ид.ч за И.Б.М.,
ЕГН **********, 1/6 ид.ч. за А.Б.М.-С., ЕГН ********** и 4/6 ид.ч. общо
за А.Б.М.-С., ЕГН ********** и Б.Х.С.,
ЕГН ********** *** в режим на СИО.
С протоколно определение съдът прие
за разглеждане претенцията на И.М. да бъдат
осъдени другите ответници да му заплатят сумата от 166.66 лева, платени за
изработване на проект за изменение на плана на новообразуваните имоти, касаещо
имота в с.И.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира следното:
Допуснати
до делба са два недвижими имота, единият от които представляващ апартамент в
гр.Б., а другият е поземлен имот в с.о. К., ведно с построената в него
полумасивна сграда.
Критериите
за определяне на способа, чрез който следва да бъде ликвидирана
съсобствеността, са няколко. От значение е броят на имотите, допуснати до
делба, дали същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от
единствения имот могат да се обособят реални дялове за всички съсобственици;
дали единственият неподеляем имот е жилище и др.
В случая, видно от изготвената и неоспорена в тази си
част техническа експертиза, двата имота са неподеляеми. Апартаментът в гр.Б. не
може да се раздели на две отделни жилища, тъй като квотата на съделителката С.
не позволява да й се обособи реална част като отделен имот. Дори и без да се
вземат предвид квотите на съделителите, имотът отново е неподеляем, понеже
неудобствата при разделянето му биха били значителни. Следва да се изградят
нова баня и тоалетна, като за това ще се наложи да се прокара канализационна
тръба през кухнята, което е недопустимо, освен това следва да се изградят нови
зидове, които ще ограничат достъпа до кухнята, трябва да се отвори вход от
стълбището и да се обособи вход от трапезарията към дневната, като така новият
апартамент ще се състои изцяло от преходни стаи. Ето защо цялото жилище е
счетено от вещото лице за неподеляемо. Неподеляем е и имотът в с.о. К., понеже
от сградата не могат да се образуват две самостоятелни жилища, които да
съдържат по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и
складово помещение. Самият поземлен имот е също неподеляем, тъй като няма
достатъчните лице и повърхност, изискуеми по чл.19, ал.1 ЗУТ.
В
първото съдебно заседание съделителят И.М. отправи претенция да му се възложи
имота в гр.Б. по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Претенцията е предявена в срок,
поради което е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
По
същество претенцията е основателна. Според чл.349, ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете
на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко
съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за
поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока
цена. В случая И.М.
наистина няма друго жилище. Той притежава право на ползване върху друг имот, но
правото на ползване е ограничено вещно право, различно от правото на
собственост, изискуемо от закона, поради което притежанието му е без значение в
конкретния случай. М. е собственик и на имот, представляващ земеделска земя по §4 ЗСПЗЗ и построена в нея сграда,
но тази сграда не е със статут на жилище по смисъла на §5, т.30 от ПЗР на ЗУТ. Тя се
намира в бивш ползвателски имот, предназначен за земеделско ползване и в нея не
може да се живее целогодишно. Ето защо тази сграда не е жилище по смисъла на
закона. Налага се извод, че М. няма друго жилище освен процесното.
Данните
по делото сочат, че този съделител живее в делбения имот както понастоящем,
така и при откриване на наследството на неговия баща Б.М., починал през 1993г. В
тази връзка са събрани показанията на св.К., живуща в съседна кооперация. Тя е
заявила, че блокът е бил построен през 1961г., като от построяването на блока И.
винаги е живеел в апартамента, находящ се на третия етаж. Имало период, когато
майката на И. и А. – леля Е. отишла да живее в гр.София, за да помага на дъщеря
си, а бащата дядо Б. останал да живее при И. и жена му. Дълги години И. се
грижил за баща си, който страдал от онкологично заболяване. Свидетелката
изрично заявява, че И.М. винаги е живял в жилището и не го е напускал през
годините. Не знае той да е живеел на друг адрес. Предвид тези показания, за БРС
е несъмнено, че М. е живеел в жилището при смъртта на общия наследодател, негов
баща, през 1993г., а и продължава да живее там и сега. Налице е трайно фактическо състояние, продължително
във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с
цел използването му по предназначение, както изисква т.7 от ТР № 1/2004г. на ВКС по гр.дело № 1/2004г. М. е живял в имота при откриване на наследството на своя баща, от което
наследство той черпи правата си /т.9 от ТР № 1/2004г. на ВКС по гр.дело № 1/2004г./.
Не е
налице и т.нар. смесена съсобственост, която да изключва приложението на
чл.349, ал.2 ГПК. Според т.8 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от
един юридически факт /прекратена съпружеска
имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др./, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши
с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан - чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл.348 ГПК. В случая, както беше установено с решението по допускане
на делбата, жилището в гр.Б. е било собствено на родителите Б. и Е. в условията
на СИО. След смъртта на Б., неговата ½ ид.ч. от вече прекратената СИО е
била наследена поравно от преживялата съпруга и двете деца. През 2003г. Е. е
прехвърлила на сина си И. своите 2/3 ид.ч. от жилището. Въпреки тази сделка, не
е налице т.нар. смесена съсобственост. Когато са извършени разпоредителни сделки между
сънаследниците не е налице смесена съсобственост, а следователно няма и пречка за възлагане на
имота по реда на чл.288,
ал.3 ГПК (отм.), ако, разбира
се, са налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не
променя наследствения характер на имота,
а само уголемява квотата в съсобствеността на
някой от наследниците /Решение № 239 от 6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. №
81/2011 г., I г. о., ГК/. В случая майката Е. и синът И. са наследници на Б.М., поради което
сделката, с която Е. е прехвърлила своите ид.ч. от имота в полза на друг
сънаследник, не води до смесена съсобственост, защото имотът запазва
наследствения си характер. Ето защо няма пречка имотът да се възложи по реда на
чл.349, ал.2 ГПК. Налице са предпоставките на тази разпоредба – ищецът е
наследник, който е живял в жилището при откриване на наследството, не притежава
друго жилище по смисъла на §5, т.30 от ПЗР на ЗУТ, отделно се касае за апартамент, който е неподеляем
на два имота.
Следва
решение, с което в дял на И.М. се постави жилището в гр.Б.
Според
разписанието на чл.349, ал.2 ГПК, в този случай дяловете на останалите съделители следва да се уравнят с друг имот или с пари. В настоящата хипотеза делът на А.С.
трябва да се уравни с пари. Изготвената експертиза е дала заключение, че
пазарната стойност на апартамента в гр.Б. възлиза на 180750 лева, от които
150625 лева за И.М. и 30125 лева за А.С.. Експертизата в тази част беше
оспорена от С., изложени бяха и мотиви за оспорването, но в крайна сметка нова
експертиза не беше поискано да бъде извършена, ето защо БРС кредитира
заключението на вещото лице като вярно, обективно и добре обосновано. Следователно
следва решение, с което за уравнение на дела на С. се осъди М. да й заплати
сумата от 30125 лева.
След
като жилището в гр.Б. се възлага на М., имотът в с.о. К. трябва да бъде
поставен в общ дял на съпрузите С., които притежават от него общо 5/6 ид.ч. По
този начин ще се постигне целта на делбеното производство, а именно реалното
разпределение на двата имота между съделителите. Доколкото съделителят С.
притежава част от имота само в режим на неделима СИО, БРС счита, че няма пречка
имотът в с.о. К. да се възложи в общ дял на двамата съпрузи при следните квоти:
4/6 ид.ч. при условията на СИО за двамата съпрузи, 1/6 ид.ч. за А.С. по
наследяване и 1/6 ид.ч. за А.С., получена при делбата. Също според
експертизата, стойността на имота в с.о. К., земя и сграда, възлиза на 17612
лева, от които 2935.33 лева за И.М., 2935.33 лева за А.С. и 11741.34 лева за А.С.
и Б.С. в режим на СИО. Ето защо за уравнение на дела му в този имот, А.С.
трябва да се осъди да заплати на И.М. сумата от 2935.33 лева.
По
претенцията по сметки:
Данните
сочат, че е бил изработен проект за изменение на плана на новообразуваните
имоти по отношение на имот ***.**** в м.К., землище на с.И. След промяната на
ПНИ, в картата е нанесен имот ***.***, който е един от делбените имоти. За
изработване на този проект, И.М. е заплатил 200 лева в полза на Гео Кад ЕООД,
видно от представения приходен касов ордер. Следователно, платените суми са във
връзка с делбения имот и представляват претенция по сметки. М. има само 1/6 от
имота, поради което е дължал за промяната на плана 33.34 лева, съразмерно на
правата си в имота. Останалите 166.66 лева са дължими от съпрузите С.,
доколкото те двамата имат общо 5/6 ид.ч. Ето защо А.С. дължи 27.78 лева за
своята 1/6 ид.ч., а общо съпрузите С. дължат 138.88 лева за частта в СИО, т.е.
по 69.44 лева.
Претенцията
не е погасена по давност, защото сумата за промяна на ПНИ е платена през 2018г.
и давност до момента не е изтекла. Що се отнася до заплатените от А.С. 100 лева
по повод на ПНИ, то тази сума е в полза не на Гео Кад ЕООД, а в полза на Община
Бургас, което навежда БРС на извод, че плащането, макар и все свързано с ПНИ, е
по друг повод, а не за физическото изработване на проекта за промяна на плана.
Тези платени 100 лева могат да се търсят от С. в отделно производство,
доколкото са предявени едва във второто заседание по извършване на делбата,
извън срока по чл.346 ГПК и съответно не са приети от съда за разглеждане като
претенция по сметки. Не може тази сума да е и предмет на възражение за
прихващане, тъй като такова възражение е направено едва при устните състезания,
поради което е преклудирано.
Следва
решение, с което в полза на И.М. се присъдят общо 166.66 лева, платени за
изработване на проект за изменение на ПНИ, от които 97.22 лева се заплатят от А.С.,
а 69.44 лева се заплатят от Б.С..
По
разноските:
Според чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78.
На основание чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите
дължи държавна такса по сметка на Бургаския районен съд съобразно неговата част
в съсобствеността. Ето защо И.М. дължи такса от 6142.41 лева, доколкото
притежава дялове в двата имота на обща стойност 153560.33 лева. А.С. има дялове
на обща стойност 38931 лева, поради което дължи такса от 1557.24 лева, а Б.С.
има дял на стойност 5870.67 лева, следователно дължи такса от 234.83 лева.
След
като претенцията по сметки е уважена, съпрузите С. следва да заплатят в полза
на съда такса върху тази претенция от общо 50 лева, т.е. по 25 лева всеки от
тях.
Разноските за експертиза са понесени от страните съобразно квотите им, поради което не се налага да бъдат присъждани в тежест на другата страна. Що се отнася до платените от страните адвокатски възнаграждения, тъй като делбата е особено производство, в което всеки съделител е ищец и едновременно ответник по иска, тези хонорари следва да останат в тежест на всяка страна така, както са били заплатени.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И.Б.М., ЕГН ********** *** , на основание чл.349, ал.2 ГПК, следния недвижим имот: недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *****.***.***.*.*, с адрес гр.Б., находящ се в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 100
кв.м., прилежащи части: таванско помещение, две избени помещения и 1/6 ид.ч от
общите части на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.***.
ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати на А.Б.М.-С., ЕГН ********** ***
сумата от 30125 лева /тридесет хиляди сто
двадесет и пет лева/, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила,
за уравнение на дела й.
УКАЗВА на И.Б.М., ЕГН **********, че следва да заплати
паричното уравнение заедно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане на
решението в сила.
ПОСТАВЯ
В ОБЩ ДЯЛ на А.Б.М.-С., ЕГН ********** *** и Б.Х.С., ЕГН **********
*** следния недвижим имот: поземлен имот ***.*** по плана на новообразуваните
имоти в с.о. К., землище на с.И., при граници: север – НПИ ***.***, изток – НПИ
***.****, запад – НПИ ***.**** и юг – НПИ ***.****, с площ от 1000 кв.м., ведно
с построената в имота полумасивна сграда с площ от 20 кв.м., при следните
квоти: 4/6 ид.ч. общо
за А.Б.М.-С., ЕГН ********** и Б.Х.С.,
ЕГН ********** в режим на СИО и 2/6 ид.ч. за А.Б.М.-С., ЕГН ********** в
индивидуална собственост.
ОСЪЖДА А.Б.М.-С., ЕГН ********** *** да заплати на И.Б.М., ЕГН ********** *** сумата
от 2935.33 лева /две хиляди деветстотин тридесет и пет лева и тридесет и
три стотинки/, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила, за уравнение на дела му.
ОСЪЖДА А.Б.М.-С., ЕГН ********** *** и Б.Х.С., ЕГН ********** *** да заплатят на И.Б.М.,
ЕГН ********** *** сумата от общо 166.66
лева /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща заплатени от него разходи за изработване на проект за изменение на плана на
новообразуваните имоти по отношение на имот ***.**** в м.К., землище на с.И., от
който е образуван имот ***.***, като от тази сума А.Б.М.-С. дължи 97.22 лева, а Б.Х.С. дължи 69.44 лева.
ОСЪЖДА И.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса за извършване
на делбата в размер на 6142.41 лева /шест
хиляди сто четиридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА А.Б.М.-С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна
такса за извършване на делбата в размер на 1557.24
лева /хиляда петстотин петдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/,
както и държавна такса върху уважената част от претенциите по сметки в размер
на 25 лева /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Б.Х.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса за извършване
на делбата в размер на 234.83 лева
/двеста тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, както и държавна такса
върху уважената част от претенциите по сметки в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
А.С.