№ 878
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201070 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от Т. Л.. Л.. против НП № 22-0433-000022/04.03.2022 г. на Началника на
сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ към ОД на МВР-Варна , с което на
основание чл. 179 ал.6 т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано. Излага
се становище, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е
уточнено кои точно странични стъкла на автомобила са облепени, поради което
въззивникът е лишен от възможността да разбере какво конкретно нарушение се
твърди, че е осъществил. Цитира се нормата на чл. 105 ал.2 от ЗДвП, според която
ограничаване на видимостта и намаляване прозрачността на стъклата на предните
странични врата се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете
страни на автомобила, с каквито е разполага превозното средство, управлявано от
жалбоподателя. Сочи се, че като аргумент от нормата на чл. 37 ал.2 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г., следва изводът, че при констатиране на не повече от две
незначителни технически изправности автомобилът може да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване. Излага се становище, че нито актосъставителя, нито
АНО има съответната компетентност да извърши преценка дали с поставянето на
процесното фолио е нарушено качеството на страничните стъкла, съотв. такъв вид
неизправност няма посочена в Наредба № Н-32/2011 година, както и не е цитирана
1
такава в Приложението към чл. 31 от Наредбата. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично като поддържа
жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде
отменено. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпили са писмени бележки от юк Лукова със становище по същество на делото и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.02.2022 г. около 21.45 часа ч. въззивникът управлявал л.а.БМВ 5 ЕР
РЕИХЕ с регистрационен номер В0888 ТХ в гр. Варна, по бул. Княз Борис в посока от
бул. Сливница към бул. Цар Освободител. До № 66 същият бил спрян за проверка от
полицейски служители при Първо РУ към ОД на МВР-Варна - свид. Е. и свид.М..
При проверката било установено, че предните странични стъкла на автомобила са
силно затъмнени със залепено фолио. При така установените факти на свид. С.Е.
съставил на въззивника АУАН № 402410/16.02.2022 г. за извършено нарушение на чл.
139 ал.1 т.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 179 ал.6 т. 1 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната му
отговорност като му наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление НП № 22-0433-000022/04.03.2022 г.е издадено
от компетентен орган - от Началника на сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ
към ОД на МВР-Варна – Варна, видно приобщеното по делото копие на Заповед №
8121-1632/02.12.2021 г.
2
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН. При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е
индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение,
позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се
защитава.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за ограничено право на
защита на същия, поради неясно описание на нарушението досежно стъклата, които са
били облепени с фолио. В съдържанието на НП е визирано, че се касае за страничните
стъкла, които ограничават видимостта на водача, което сочи, че се касае за предни
странични стъкла.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни, а според разпоредбата на чл. 10, ал. 1,
т. 6, буква "в" от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
(ППЗДвП), във връзка с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН
за единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно
остъкляване и техния монтаж на превозните средства, моторното превозно средство е
технически неизправно когато има счупени или повредени външни стъкла или стъкла,
които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.
Законодателят не е посочил кои са стандартизационните документи, но от факта,
че в чл. 9 от ППЗДвП сочи, че се разрешава движението на пътно превозно средство по
пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за
експлоатация, на изискванията на ППЗДвП и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3
от ЗДвП, следва, че именно в тези актове /респективно актове, към които те препращат/
са и съответните стандарти. Когато едно МПС е със залепено на предните странични
стъкла фолио, то обективно не отговаря на изискванията на производителя, защото
фолиото не е сложено от производителя, а от собственика на превозното средство.
Пред съда не бяха ангажирани доказателства опорвергаващи направените в
съставения АУАН констатации. Нещо повече, в жалбата не се оспорва факта, че
предните странични стъкла са били облепени с тъмно фолио, но счита, че това не води
до неизправност на автомобила. Следователно няма спор по делото, че предните
странични стъкла на управлявания от жалбоподателя лек автомобил са били облепени
с тъмно фолио. Спорен по делото е въпросът дали поставянето на тъмно фолио на
3
предните странични стъкла на автомобила води до техническа неизправност на същия.
Настоящият съдебен състав намира, че поставянето на тъмно фолио /за разлика
от фабричното потъмняване/, редуцира прозрачността на стъклата и представлява
техническа неизправност на автомобила, респ. в този случай стъклата не отговарят на
съответните изисквания на стандартизационните документи (в този смисъл Решение №
6844/23.05.2018 г. по адм. дело № 7860/2017 г. на ВАС, VII о., Решение №
10583/16.08.2018 г. по адм. дело № 7811/2017 г. на ВАС, VII о.).
В процесния случай, видно от събраните по делото доказателства, установеното
затъмняване на предните странични стъкла на автомобила се дължи на поставено
върху тях фолио, което аргументира извода за наличие на техническа неизправност на
процесното МПС. Освен това, безспорно е по делото, че жалбоподателят е управлявал
въпросния автомобил с поставено тъмно фолио на предните странични стъкла на
посочените в АУАН и НП дата и място.
Предвид изложеното и с оглед презумптивната доказателствена сила на АУАН,
по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в случая не беше оборена, съдът намира,
че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което
правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
Правилно описаното нарушение е отнесено към санкционната разпоредба по чл.
179, ал. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно която който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, се наказва с глоба от 50 /петдесет/ лева. при констатирани
незначителни неизправности. Понятията незначителни, значителни и опасни
неизправности са легално дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП, като
основният разграничителен критерий между трите групи неизправности е
въздействието им върху безопасността на превозното средство, безопасността на
движението по пътищата и околната среда. Конкретните хипотези на неизправност и
тяхната класификация са определени в Наредба № Н-32/ 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, към
която изрично препраща разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП. В приложение 5, част
І, т. 3. 2, б. "б" към наредбата са описани случаите на неизправност на автомобила при
стъкло или прозрачна плоскост /включително светлоотразително или цветно фолио/,
които не отговарят на спецификациите в изискванията /извън зоната за почистване на
устройствата за почистване на предното стъкло/. Следователно, за да се квалифицира
една неизправност на стъклото като значителна, трябва да засяга зоната за почистване
на устройствата за почистване на предното стъкло. В случая се касае за предни
странични стъкла, поради което неизправността следва да се квалифицира като
незначителна.
Съдът намира, че процесното административно нарушение не представлява
4
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай е налице когато с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. За да се приеме, че
случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност,
както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В
конкретния случай не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение
е с по-ниска обществена опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от
този вид. В този смисъл не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
Като взе предвид, че административната санкция е определена в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същата.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП –
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна РУ-Аксаково не е
самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат
възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а
5
именно ОД на МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на въззивника за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0433-000022/04.03.2022 г. на Началника на сектор
„Охранителна полиция“ при Първо РУ към ОД на МВР-Варна , с което на Т. Л.. Л..
на основание чл. 179 ал.6 т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Л.. Л.. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6