№ 1940
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110215698 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. Х. Д., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-021111/15.10.2021г. издадено от Началник
група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания, както следва „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
В подадената жалба, жалбоподателят иска от съда да отмени
обжалваното наказателно постановление. Позовава се на допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че ПТП не е настъпило, макар да сочи, че при маневра назад
е чул „мек шум“, но не е излязъл от автомобила. Твърди, че причина за ПТП,
1
което не се е случило, е малкото отстояние от паркоместата до кофата на
бензиноколонката и липсата на обезопасителни съоръжения за последната.
Иска от съда да го отмени като претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателят Р. Х. Д., не се
явява, представлява се от адв. Стаменова, което иска от съда да отмени
обжалвания акт по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.07.2021г., около 08.35 часа, Р. Х. Д. управлявал по АМ Струма с
посока на движение изход към гр. Перник личния си лек автомобил марка
„БМВ“, модел „525Д“ с рег. № *** и в район на км 1-950 спрял на
бензиностанция „ОМВ“ Суходол. Излизайки от бензиностанцията, при
извършване на необезопасена маневра на заден ход реализирал ПТП в
бензиноколонка 3/4, след което напуснал местопроизшествието като не
уведомил собственика, нито компетентните органи на МВР.
Същите пристигнали на място около 11,20 часа по сигнал, подаден от
служител на бензиностанцията (св. Л.), съставили скица и протокол за ПТП,
снели обяснения от свидетелката Л. и съставили докладна записка по
заявеното от нея.
На 28.09.2021г. Ц.Х.Ц., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при 02 ГР
ОПП-СДВР, съставил АУАН с бл. № 221092/28.09.21г. за извършени от Р. Х.
Д. нарушения по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. АУАН
бил съставен въз основа на докладната записка и на основание чл. 40, ал. 3
ЗАНН, което било изрично посочено в акта.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното от Р. Х.
Д. НП № 21-4332-021111/15.10.2021г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелката С.Л. и св. Н.П.; декларация от св. Л. и
2
от жалбоподателя, скица на ПТП; протокол на ПТП; справка-разпечатка за
допуснатите нарушения от Р. Х. Д.; заповед № 8121К-13318/23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът намира, че
изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда
към доказателствената съвкупност по делото. В този смисъл основното
доказателствено средство се явяват показанията на свидетелите Л. и П..
Последният е бил свидетел – очевидец на настъпилото ПТП, а св. Л. го е
възприела посредством видеокамера. И двамата потвърждават, че на
процесната дата, час и място при маневра назад е имало съприкосновения
между лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № ***, управляван
от жалбоподателя и сантираната част на бензинколонка 3/4, намиращ се на
бензиностанция „ОМВ“ Суходол, след което напуснал мястото на
произшествието като неуведомил служителите на обекта, нито органите на
МВР. Следва да се посочи, че макар и на срещупоставени страни в процес
показанията на свидетелите си съответстват, както съответстват от гледна
точка на съдържанието им на останалите събрани по делото доказателства. По
отношение на св. П., следва да се посочи, че показанията му не установяват
съществено различен механизъм на произшествието, а са концентрирани
преимуществено върху причините за настъпването му и последващите
действия, предприети от него и жалбоподателя. Следва да бъдат кредитирани
всички, приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Съдът приема, че подадената жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата
частична отмяна.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
3
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им – заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121з-515.14.05.2018г.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове,
поради което обжалваното НП е съобразено с всички изисквания на
процесуалния закон.
Неоснователни са изтъкнатите в подадената жалба възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, що се отнася до
твърденията, че не е налице реализирано ПТП. Цитираното от самия
жалбоподател легално определение за ПТП е достатъчно ясно и не създава
проблем. § 30. от ЗДвП сочи, че „пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Разпоредбата не поставя изискване всички изброени резултати да се
едновременно налице, нито за интензитета на причинените материални щети.
В случая достатъчно е, че по време на движение е реализирано
съприкосновение между лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и
санитарната част на бензиноколонката.
При извършената служебна проверка на материална законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят
Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението по цитираната
разпоредба, а именно преди да започне движение назад не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен (вкл. че има достатъчно разстояние
да извърши необходимата маневра) и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
4
Нарушението по вида си е такова на просто извършване –
осъществявано чрез противоправно бездействие. Законът не поставя
изискване за формата на вина по отношение на деянието по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
По делото и липсват данни Д. да е целял или допускал съставомерния
резултат, поради което и извършеното следва да се квалифицира именно като
непредпазливо деяние (небрежност).
По отношение на второто от описаните нарушения, съдът намира
следното: Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на участниците
в ПТП, като първото задължение за водач, който е участник в ПТП е да спре,
за да установи вредите (ал. 1, т. 1). В зависимост от установеното – в частност
от вида на причинените вреди – дали се касае за пострадали хора или само за
имуществени такива – законът предписва определено поведение на
участниците. Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП. Цитираната разпоредба предполага, че същият е спрял,
установил е, че от ПТП са причинени единствено имуществени вреди (в
случая вкл. уведомил е собственика на увреденото имущество) и между
участниците в произшествието не е налице съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Едва тогава за него би възникнало задължение да не напуска
местопроизшествието, да уведоми контролните органи на МВР и да
изпълнява дадените му указания.
Такъв не е настоящият случай. Описаното от фактическа страна в НП
всъщност не би могло да се подведе в хипотезите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от ЗДвП, доколкото втори участник в ПТП липсва, предвид факта, че същото
е реализирано с бензиноколонка. В тази хипотеза, дължимото поведение от
страна на водача предполага да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП), което включва по
необходимост уведомяване на собственика на увреденото имущество. Едва
след това може да се мисли необходимо ли е или не уведомяване на
компетентните органи на МВР.
Посоченото несъответствие с дадената правна квалификация
представляват съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което и на това
основание обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част.
С оглед изхода от делото и обективираното искане за присъждане на
5
разноски в полза на жалбоподателя следва да се посочи, че такива са
дължими на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Доколкото обаче по делото
липсват представени доказателства разноски да са били реално направени –
не е представен договор за правна защита и съдействие, нито доказателства за
изплащане на уговорено възнаграждение), такива не следва да бъдат
присъждани.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5
от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
021111/15.10.2021г., издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на Р. Х. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН, чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-
021111/15.10.2021г., издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на Р. Х. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6