РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Ямбол, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Й. Й. и Н. Й. Й., двете непълнолетни,
действащи лично и със съгласието на тяхната майка И.Г.Ж., всички от гр.***, срещу
Решение № 124/22.03.2022г., постановено по гр.д. № 258/ 2022г. по описа на Ямболския
районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от двете въззивници против Й. Г.
Й. искове по чл.150 СК за изменение на месечните им издръжки - за разликата над сумата
270лв. до размера на сумата 400лв. месечна издръжка за Г. и за разликата над сумата 230лв.
до размера на сумата 350лв. месечна издръжка за Н..
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС в обжалваните отхвърлителни
части на исковете за издръжка е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, и е необосновано. Според въззивниците, районният съд не е взел
предвид и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като крайният му извод
относно размера на издръжките, който ответникът следва да заплаща за всяка от ищците, е
неправилен и необоснован. Въззивниците сочат, че неправилно съдът е дал вяра на
показанията на св.П., които показания били противоречиви, заинтересовани и непочиващи
на истината, тъй като св.П. не била очевидец на отношенията между бащата и децата, а
виждала последните инцидентно, колкото да ги познава визуално. Сочи се още, че разходите
на въззиваемия не са такива, че да ограничават възможността му да заплаща адекватна
издръжка на двете момичета, чиито нужди са много по-големи отколкото бащата преценява,
като са изложени подробни съображения в тази насока. Твърди се, че преценката на съда
относно необходимите суми за издръжка и задоволяване на нуждите на двете ищци е
необоснована и това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на решението в
частта, с която са отхвърлени исковите претенции и за двете ищци, при положение, че ЯРС е
направил извода, че ако родителите живееха заедно, семейството е щяло да разполага с една
сума над 2000лв. и за всяко от децата е следвало да се отделят поне по 500 лв. месечно.
По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му
част и за постановяване на друго решение, с което да бъдат уважени изцяло в предявените
1
размери искове на двете ищци, със съответните законни последици. Заявена е и претенция за
присъждане на направените по делото разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции
по същество.
Въззиваемият Й.Й. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната
жалба като неоснователна. Изложил е съображения, според които решението на съда е
законосъобразно и обосновано, постановено в интерес на децата. Твърди, че за да постанови
решението си в частта относно отхвърлените размери на предявените искове, съдът е взел
предвид събраните по делото доказателства и крайният му извод е правилен – че в
предявените размери искове са недоказани и необосновани. Посочил е, че показанията на
св.П. са точни и ясни, основани на неща, които свидетелката е видяла и чула, а наред с това
същата прекарва достатъчно време с децата и е запозната със ситуацията. Въззиваемият е
изложил съображения по отношение на приходите и разходите, които има той и тези, които
има майката на дъщерите му, като по този начин е мотивирал невъзможността да изплаща
по-високи размери на издръжката за двете деца. Поради това моли ЯОС да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното решение. Заявява и
претенция за присъждане на направените разноски по делото.
В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивниците - адв.Г.
Въззиваемият Й.Й. се явява лично и пледира за потвърждаване на решението на
ЯРС в обжалваните му части с основния довод, че не е настъпило изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката за двете деца.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема за установено следното:
С подадената на 31.01.2022г. до ЯРС искова молба, непълнолетните Г. Й. Й. и Н.
Й. Й., двете от гр.***, действащи лично и със съгласието на майка си И.Г.Ж., са предявили
против баща си - ответника Й. Г. Й. от гр.***, субективно съединени искове по чл.150 СК.
За да претендират увеличение на даваната от баща им месечна издръжка - от 220лв. на
400лв. месечно за Г., и от 180лв. на 350лв. месечно за Н., ищците са навели обстоятелства, с
които са обосновали изменение на нуждите си спрямо тези, при които през 2019г. са
определени издръжките им. Твърденията са за нарастване на потребностите им, с оглед
възрастта и изминалия период от време, по-високия размер на средствата за Г., необходими
за корекция на стъпалата и носенето на ортопедични обувки и повишените доходи на
ответника, сравнени с тези на майката на ищците.
Ответникът Й.Й. е оспорил исковете с възраженията, че от последното изменение
на издръжките за двете деца е изминал период от две години и осем месеца, през който
нуждите на децата не са нараснали съществено, тъй като те живеят с майка си в същия
апартамент, учат в същия град и ползват същия градски транспорт; че децата не боледуват
често, а плоскостъпието на Г. е често срещан проблем, за който липсват актуални
медицински документи, като същият проблем има и ответникът; че месечното му
възнаграждение не надвишава чувствително това на майката и децата получават стипендии
от 42лв. месечно.
От фактическа страна с представените удостоверения за раждане на ищците по
делото е установено, че ищците са рождени деца на И.Г. Й. - тяхна майка и Й. Г. Й. - баща.
Ищцата Г.Й. е родена на ***г. и понастоящем е **- годишна, а Н.Й. е родена на ***г. и
понастоящем е на **г. и **месеца. И двете деца учат в Природо математическа гимназия
"*** в гр.***, като през учебната 2021/2022г. Г. е редовна ученичка в 10в клас, а Н. в 8г
клас.
От приложеното гр.д.№1337/2019г. по описа на ЯРС е установено, че с влязлото в
сила на 14.08.2019г. Решение №450/17.06.2019г. на ЯРС по това дело, е изменен размера на
месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща за детето Г. - от 160лв. на 220лв.
месечно и за детето Н. - от 140лв. на 180лв. месечно. При определяне на дължимите от
ответника месечни издръжки за двете деца по обсъжданото гр.д.№1337/2019г. по описа на
ЯРС, бащата е реализирал месечен брутен доход в размер на 1 134,63лв., а майката на
децата- 790,83лв.
По делото ищците са представили писмени доказателства, включително и пред
въззивната инстанция, за направени разходи за задоволяване на нуждите им за храна, дрехи,
2
учебни помагала и учебници, за транспорт, за консумативи, вкл. за закупуване на дърва за
огрев през зимния сезон, компютър със слушалки, климатик, мобилен телефон; представили
са и доказателства, че децата са боледували от инфлуенца А и от Ковид - 19 (включително
майка им), за лечението на които заболявания са извършени разходи.
Установено е, че през 2017г. при детето Г. е установено наличието на "плоско
стъпало" - заболяване, сочещо на "придобити деформации на крайниците", като за
корекцията на стъпалото по делото са представени доказателства за закупувани
ортопедични обувки. От представените служебни бележки е установено, че децата Г. и Н.
получават стипендии, като през учебните 2019/2020г., 2020/2021 г. и 2021/2022г. Г. е
получила стипендия в размер на общо 462,00 лв., или по 21лв. месечно, а Н. за учебната
2021/2022г. през първия срок е получила стипендия в размер на 84,00лв., или 21лв. месечно.
За реализираните от родителите на ищците доходи по делото са събрани писмени
доказателства. Видно е от удостоверение за брутен доход, издадено от "БИМ", че майката на
децата И.Г.Ж. в периода юни 2021 г.-декември 2021г. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на общо 8389,18лв., или 1 198,45лв. средно-месечно. От
представеното удостоверение, издадено от Военно формирование *** е установено, че
бащата-ответник Й.Й. като военнослужещ, в периода 01.06.2021г.- 01.12.2021г. е реализирал
брутно трудово възнаграждение от общо 11 297,70 лв., или 1 613,95лв. средно-месечно.
Ответникът е представил писмени доказателства, установяващи, че той живее под
наем в жилище от жилищния фонд на МО, за което има сключен договор от 11.03.2016г., с
договорен размер на месечния наем от 33,64 лв. и консумативи, платими авансово в размер
на 94лв. (според представеното пред въззивната инстанция допълнително споразумение към
наемния договор от 28.04.2022г.). За себе си ответникът също е установил, че страда от
плоско стъпало и други придобити деформации.
Разпитана в качеството на свидетел, бабата на ищците по майчина линия Я.Ж. е
дала показания, според които заплащаната от ответника месечна издръжка за двете деца е
недостатъчна, като освен издръжката, други средства бащата не плащал, купувал подаръци
на шест месеца и по коледните празници давал на децата по 20лв. Децата растяли и имали
нужди от закупуване на шуби, якета, обувки, посещавали училище, но нямали възможност
за извънкласни занимания, нито възможност за закупуване на козметика във връзка с кожни
проблеми в пубертета. За детето Г. били необходими специални обувки, чехли, боти и
ботуши, без които изпитвало болки в колената.
Другата разпитана свидетелка А.П., посочена и доведена от ответника, е посочила
при разпита, че бащата също страда от плоскостъпие, но лекарят му предписал обикновенни
ортопедични стелки, закупувани еднократно. За бащата- ответник тази свидетелка е
поддържала, че не разполага с много средства и след като заплати месечните си разходи не
му остават достатъчно средства за покриване на всички нужди. Ответникът пътувал до
работата си с личен автомобил, тъй като нямало обществен транспорт до работното му
място, живеел във военно общежитие в гр.*** при обикновени жилищни условия, но пестял
отоплението и не разполагал дори с кабелна телевизия. Децата споделяли със св.П., че нямат
пари за джобни и искали от баща си, а когато били при баща си той им купувал дрехи и
всичко друго, което е необходимо.
Пред въззивната инстанция разпитаният свидетел А.Н., воден от въззивниците е
посочил, че ищците - децата Г. и Н. живеят в жилищни и битови условия, които не могат да
бъдат определени като луксозни, че децата са облечени нормално и са задоволени нуждите
им от храна и дрехи; че пътуват с градски транспорт до училище, а майка им не притежава
лек автомобил.
Разпитана в качеството на свидетел пред настоящата инстанция, майката на
въззиваемия и баба на въззивниците Е.Й.. е поддържала показания, според които пред нея
децата не са споделяли, че имат специални нужди или че мизерстват, а когато посещавали
баба си и баща си и изявявали желание за закупуване на нещо, същото им било закупувано и
предоставяно. Според тази свидетелка децата са здрави, боледуват епизодично и нямат
хронични заболявания.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил частично
предявените искове за издръжка по чл.150 СК, увеличавайки дължимата от ответника
издръжка за ищцата Г. от 220 на 270лв. месечно, а за ищцата Н. от 180лв. на 230лв. месечно,
като за разликата над размера от 270лв. до 400лв. за Г. и за разликата над 230лв. до 350лв. за
Н., е отхвърлил исковете. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че са се
3
увеличили нуждите на децата във връзка с възрастта им и изминалия период от време от
последното определяне на издръжките им, както и че във възможностите на родителите е да
отделят общо 500лв. месечно за издръжката на Г. и 400лв. месечно за Н., от които суми във
възможностите на бащата, който реализира месечен доход от 1613,98лв., ще е да заплаща
270лв. за Г. и 230лв. за Н., а майката, която полага и преките грижи по отглеждането и
възпитанието на децата, ще следва да поеме разликата от 230лв. за Г. и 170лв. за Н.. Съдът е
приел, че линията на бедност в страната възлиза на 413 лв., а минималната издръжка по
чл.142, ал.2 СК се присъжда при ниски доходи на родителите, като в случая двамата
родители на ищците реализират доходи по трудови правоотношения и следва да осигурят с
посочените суми условия на живот на децата, каквито те биха имали, ако родителите
живееха заедно.
В частта на уважените размери на исковете по чл.150 СК - до размера на сумата
270 лв. месечна издръжка за детето Г. и до размера на сумата 230лв. месечна издръжка за
детето Н., решението на ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила.
В частта, с която исковете по чл.150 СК са отхвърлени за разликата над 270 лв. до
размера на сумата 400лв. месечна издръжка за детето Г., и за разликата над сумата 230лв. до
размера на сумата 350лв. месечна издръжка за детето Н., които части са в предмета на
въззивното обжалване, решението на ЯРС е валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията за този извод са следните:
Предявените искове за изменение на издръжките за двете ищци Г. и Н. правилно
са квалифицирани от първостепенния съд по чл.150 СК. Съгласно тази норма и
разпоредбата на чл.142,ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена, като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143,ал.2 СК
правило е, че задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е
безусловно, като законът (чл.142,ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката - той
е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към момента е
710лв., или минималният законов размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие
дете възлиза в размер на 177,50лв. месечно.
За да бъде уважен иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено изменение
на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Според задължителната съдебна практика на ВКС -
Постановление №5/1970г. на Пленума, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. С издръжката следва да се осигуряват условия на
живот, каквито децата биха имали, ако родителите живеят заедно, съгласно ППВС
№5/1981г.
Предвид тези разяснения на закона, съдебната практика и доказаните по делото
факти, в разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно изменение в
нуждите на двете деца - ищците, които имат право на издръжка от своите родители. От
последното определяне на размерите на издръжките за двете деца е изминал период от почти
три години (две години и десет месеца), през който период трайно и съществено са се
променили потребностите на децата. И двете деца са преминали в други възрастови групи.
Г. е ученичка в десети клас и съответно са нараснали обичайно присъщите й нужди от храна
и облекло, от средства за закупуване на учебни помагала и пособия и за извънкласни форми
на обучение, спорт и културни развлечения. Н. е навършила **години, продължила е
образованието си в гимназия. Нуждите й безспорно са нараснали през изминалия 3-годишен
период, като и качествено са се изменили - появили са се нужди, свързани с обучението в
гимназия, за закупуване на учебници и помагала, за дрехи, храна, спорт, появили са се и
нужди, свързани със задоволяване на културни интереси, за извънкласни форми на
обучение. И на двете деца са присъщи нужди, свързани с ползване на компютри за
училищната подготовка и от телефони за съвременните форми за комуникация. Тези
изброени нужди доближават и двете ищци до нуждите на пълнолетните и ще запазят траен
характер.
Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите им
възможности да участват в издръжката на децата си, т. е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС
№ 5/1970г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на
4
ВС. Пред първата съдебна инстанция са представени доказателства за получавано от
майката средно -месечно брутно трудово възнаграждение от 1 198,45лв., а за бащата средно
-месечно брутно трудово възнаграждение от 1 613,95лв. И двамата родители са здрави и в
трудоспособна възраст, реализират месечни доходи над средната работна заплата за
страната и нямат задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие низходящи,
освен към двете ищци.
След като съобрази тези обстоятелства, както и обстоятелството, че задължението
на бащата да заплаща издръжка на непълнолетните ищци е безусловно, а майката на ищците
има и непосредствената грижа за отглеждането, възпитанието и издръжката им,
ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за
издръжката на детето Г., което е на ** години, са необходими средства от 600лв. месечно - с
оглед изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало,
ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи
се полагат от майката, съобразно съотношението на материалните възможности на двамата
родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за това дете, или сума в
размер на 320 лв. месечно, а разликата от 280лв. следва да се престира от майката. Съдът
следва да увеличи месечната издръжка, дължима от бащата до посочената сума от 320 лева,
като съобрази заболяването плоскостъпие на Г. и бързо настъпващите инфлационни процеси
в страната от началото на 2022г., които негативни последици не следва да се поемат изцяло
от родителя, който полага непосредствените грижи за детето.
За детето Н., което е на 14г. и 10месеца, съдът намира, че са необходими общо
540 лв. месечно – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че
непосредствените грижи се полагат от майката, съотношението на материалните
възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката
за това дете, т. е. сума в размер на 280 лв. месечно, а разликата от 260лв. следва да се
престира от майката. Съдът следва да увеличи дължимата от бащата месечна издръжка до
сумата от 280 лева, съобразявайки и бързо настъпващите инфлационни процеси от началото
на 2022 г., които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който
полага непосредствените грижи за детето.
Тези размери на издръжките за двете деца, при отчитане и на получаваните от тях
суми от стипендии, напълно отговарят на порасналите нужди на ищците и на материалните
възможности на бащата и според съда ще бъдат осигурени условия на живот на децата,
каквито те биха имали, ако родителите живеят заедно.
Неоснователни са възраженията на ответника, сега въззиваем, че не е настъпило
изменение в обстоятелствата, при които последно са били определени издръжките за двете
деца, тъй като по делото са установени както изменението в нуждите на децата с оглед
възрастта и изминалия период от време, така и нарасналите материални възможности и на
задължения за издръжка баща. Неоснователно бащата-ответник, за да обоснове по-ниски
размери на заплащаните от него издръжки за децата, се позовава и на предлаганите от
правителството мерки за индексация на детските надбавки и за данъчни облекчения на
родителите, отглеждащи ненавършили пълнолетие деца, тъй като тези мерки не са норми на
обективното право към момента.
Предвид изложеното, решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска за
изменение на издръжката на ищцата Г. над размера на сумата 270лв. месечно до размера от
320 лв. месечно, както и иска за изменение на издръжката за ищцата Н. над размера на
сумата 230лв. месечно до размера на сумата 280лв. месечно, ще следва да се отмени, тъй
като е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл.142, ал.1 СК.
Въззивният съд следва да произнесе друго решение, с което исковете за посочените суми се
уважат. За разликата над сумата 320лв. месечна издръжка за Г., до пълния предявен размер
от 400лв. и за разликата над сумата 280 лв. месечна издръжка за Н., до пълния предявен
размер от 350лв., исковете са неоснователен и правилно са отхвърлени от районния съд, в
която обжалвана част решението следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78,ал.1
ГПК ищците-въззивници имат право на разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
като такива следва да им се присъдят в размер на сумата 85,72лв.- допълнително разноски
пред първата инстанция. Въззивниците не са направили разноски пред въззивнита
инстанция и такива не им се присъждат за тази инстанция.
Въззиваемият Й.Й. също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
5
от исковете за издръжка, но същият не е направил разноски нито пред първата, нито пред
въззивната инстанция и разноски не му се присъждат.
На ответника по исковете за издръжка, сега въззиваем, следва да се възложи
заплащането и на сумата 144лв. – дължими държавни такси до пълния изискуем размер на
ДТ, изчислени върху уважената част от исковете за издръжка по чл.150 СК.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 124/22.03.2022г. , постановено по гр.д. № 258/ 2022г. по
описа на Ямболския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата Г.
Й. Й. от гр.***, непълнолетна, родена на ***г., действаща лично и със съгласието на майка
си И.Г.Ж. от гр.***, против Й. Г. Й. от гр.*** иск по чл.150 СК за изменение на месечната
издръжка за детето Г. над размера на сумата 270лв. месечно до размера на сумата 320лв.
месечно, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от ищцата Н. Й. Й.,
непълнолетна, родена на 24.08.2007г., действаща лично и със съгласието на майка си И.Г.Ж.
от гр.***, против Й. Г. Й. от гр.*** иск по чл.150 за изменение на месечната издръжка за
детето Н. над размера на сумата 230лв. месечно до размера на сумата 280 лв. месечно,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. Г. Й. от гр.***, обл.***, ул."***"№**, с ЕГН **********, да
заплаща на Г. Й. Й. от гр.***, непълнолетна, с ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си И.Г.Ж. от гр.***, двете с адрес в гр.***, к-с "***"бл.**, вх.*, ап.***,
още 50 (петдесет) лева месечна издръжка - общо 320 (триста и двадесет) лева, считано от
31.01.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане или до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
задължението за издръжка.
ОСЪЖДА Й. Г. Й. от гр.***, обл.***, ул."***"№**, с ЕГН **********, да
заплаща на Н. Й. Й. от гр.***, непълнолетна, с ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си И.Г.Ж. от гр.***, двете с адрес в гр.***, к-с "***"бл.*, вх.*, ап.**,
още 50 (петдесет) лева месечна издръжка - общо 280 (триста и двадесет) лева, считано от
31.01.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане или до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
задължението за издръжка.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124/22.03.2022г. , постановено по гр.д. № 258/
2022г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
по чл.150 СК за изменение на издръжката за детето Г. за разликата над сумата 320лв. до
пълния предявен размер от 400лв. месечно, както и в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл.150 СК за изменение на издръжката за детето Н. за разликата над
сумата 280лв. до пълния предявен размер от 350лв. месечно.
Решение № 124/22.03.2022г. в останалата му част, с която исковете за издръжка
по чл.150 СК са уважени до размера на 270лв. месечна издръжка за Г. и до размера на 230лв.
месечна издръжка за Н., като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Й. Г. Й. от гр.***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. Й. Й. от гр.***, непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на майка си И.Г.Ж. от гр.*** и на Н. Й. Й. от гр.***, непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на майка си И.Г.Ж. от гр.***, всички с посочени данни, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 85,72лв. - допълнително разноски по делото пред първата
инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Й. Г. Й. от гр.***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати по
сметката на ЯОС, по Бюджета на съдебната власт, сумата 144лв. - дължими ДТ до
пълния изискуем размер на ДТ върху уважената част от исковете за издръжка.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7