Р Е Ш Е Н И Е № 166
град Самоков 03.11.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Симеон
Стойчев
При участие
на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 972 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по исковата молба на М.А.Б. с ЕГН **********
и М.А.Н. с ЕГН ********** срещу Д., представлявана от посочените М.Р.Р.и Б.и М.на
Ф.. С исковата молба се твърди, че ищците са собственици на имот пл. № *** от
кв. 2 по регулационния план на к.к. „Б.б.“, о.С., С.о., съгласно нотариален акт
за собственост № ***, т. I, дело № ***/1991 г. на Р.с.С., представляващ ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО с площ 868
кв. м., образуващо имот пл. № *** от кв. 2 по плана на
с. Б.б.. С.о., при съседи: улица от две страни, А. К. и Б. Б., който имот
придобили по наследство и доброволна делба от А. Т. П. и М. Г. П., които с
нотариален акт нот. акт № ***, т. IV, дело № ****/1975 г., са признати за
собственици. Имота се владеел и ползвал от наследодателите и от ищците повече
от 50 години. През 2016 г., узнали, че за същия
имот има издаден АДС №4542/20.VI.1982 г., с който имотът е актуван като
държавен с предназначение за балнеосанаториум с основание за промяна в
собствеността на имота - посочена Заповед № 0-960 от 21.06.1977 г. на ОНС-С.,
за това, че имотът е заплатен на собствениците с плат. нар. № 5202/11.02.1980
г. Твърди се, че нито ищците нито техните наследодатели не са получавали
обезщетение от отчуждаване на имота. Твърди се, че отчуждаването не е
завършено, тъй като сумата за обезщетяването не е платена, а основанието за
актуване на имота като държавен е отпаднало, поради непровеждането на
отчуждаването на имота, собствеността на който са придобили на оригинерно
основание – давностно владение. Предявява се установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за установяване по отношение на Д. правото на собственост
на ищците по отношение на процесния имот. От ответниците са постъпили отговори с които иска се оспорва, твърди се
че имотът е отчужден с влязла в сила заповед и представлява държавна
собственост, че неполучаването на обезщетението не е елемент от фактическия
състав на отчуждителната процедура а
води до погасяването на вземането с изтичане на петгодишна давност, че
ищците не са придобили право на собственост върху процесния имот.
Предявен е установителен иск за право на собственост с
правно основание чл. 124 от ГПК.
В съдебното заседание процесуалните представители на
ищците излагат подробни съображения за основателност на исковата претенция.
Представят се съображения и в писмена защита за това, че процесният имот се
владее и ползва от ищците повече от 50 години, че не е провеждано отчуждителното производство и не
е реализирано мероприятието върху имота, поради което ищците и техните
праводатели никога не са губили владението върху процесния имот, а същият никога
не е станал държавен.
Процесуалния представител на ответника оспорва
предявения иск, излага подробни съображения за неоснователност на претенцията.
Представя подробна писмена защита, в която се сочи, че отчуждителната процедура
е приключила, като сумата определена със Заповед №0-960/21.06.1977 г. на ОНС -
гр. С. е изплатена на бившите собственици с платежно нареждане № 5202 от
11.02.1980 г., като имота е отчужден изцяло в полза на Д. по реда на ЗТСУ, в
резултат на приключило отчуждително производство и е станал изцяло държавна
собственост, откогато не е текла придобивна давност до 1996 г. и след това предвид на
§ 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, в сила от 01.06.2006 г.
е наложения мораториум за придобиване по давност, като в настоящата му редакция
е удължен до 31.12.2017 г.
Съдът като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, за да се произнесе намери за установено следното
от фактическа страна:
Установи се от събраните гласни доказателства, че свидетеля
К. знае имота, който сега е ливада с площ около 1000 кв. м. и че откакто помни, това място е на семейството на
ищците, като до 1986 г.
го обработвали след което с доброволна делба се паднало в дял на ищците. На
свидетелката не и е известно да са получавани пари за обезщетение за
отчуждаване на имота.
Установи се от писмените доказателства, че с НА № 187,
том ІV дело № ****/1975 г. А. П. и М. П. са признати за собственици на дворно място пл. № ***, кв.ІІ с 868 кв.м. в
село Б.б.. С договор за доброволна делба от 28,11,1990 г. двете ищци получават
в дял процесния имот - дворно място пл. № 128, кв.ІІ с 868 кв.м. в село Б.б.. С
НА № 163, том І дело № ***/1991 г. ищците са признати за собственици по
давност, наследство и делба на процесния имот - дворно място пл. № ***, кв.ІІ с
868 кв.м. в село Б.б.. По делото се събраха скици на имота, както и
доказателства за заплащането на местни данъци и такси, свързани с процесния
имот. Установи се, че ищците са наследници на А. П. и М. П. от събраното по
делото удостоверение на занследници.
Установява се от събраните по делото писмени
доказателства, че въз основа на докладна записка от 17,09,1976 г. във връзка с
предвидено строителство на балнеосанаториум в с. Б.б. е предложено отчуждаване
на имоти в кв.1 и 2 по регулационния план на селото и с разпореждане на Председателя на ИК на ОНС С. отчуждителното
производство е открито. С протокол № 3 на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ е
предложен конкретния имот, собственост на А. и М. П. с площ 868 кв. м., образуващ
имот пл. № *** от кв. 2 по плана на с. Б.б., предложена е оценка на имота и
начин на обезщетяването на собствениците. С молба на л. 85 от делото А. и М. П.
са посочили желания от тях начин на обезщетяване за отчуждаването на имота, а
именно парично обезщетяване. Със Заповед № 0-960/21,06,1977 г. на Председателя на С. ОНС е отчужден в полза на Д.
недвижим имот, находящ се в с. Б.б., съставляващ парцел от кв. ІІ, пл. № *** на
А. и М. П. и със същата заповед е определена оценката на имота, както и начина
на обезщетяване на отчуждените собственици. С разписка на л. 84 от делото А. и
М. П. са получили съобщение за отчуждаването на имота площ 868 кв. м., образуващ
имот пл. № *** от кв. 2 по плана на с. Б.б. на 26,06,1977 г., като по делото
липсват данни заповедта за отчуждаване да е била обжалвана, поради което се
приема, че същата е влязла в сила. С писмо на л. 82 от делото се установява, че
М. на т. приема да заплати за отчужденията на незастроени имоти по отчуждително
производство за обект „балнеосанаториум с. Б.б.”. По делото се събра и платежно
нареждане на БНБ от 08,02,1980 г. за сумата от 9401,20 лв. която е преведена от
К. Б. в ДСК С. за обезщетения за отчуждени терени за строителство на профилакториум.,
като сумата е постъпила на 11.02.1980 г. С АДС № 4542, съставен на 20,04,1982
г., на основание Заповед №
0-960/21,06,1977 г. на Председателя
на С. ОНС и след като е заплатен на собствениците с пл.нар. от 11.02.1980 г., е
актуван като държавна собственост имот на бившите собственици А. и М. П. – пл.
№ ***, кв. ІІ по рег. пл. на с. Б.б., отреден за балнеосанаториум. Отбелязано
е, че имотът е предоставен за оперативно управление на ОбНС С. и върху имота е
отстъпено право на ползване на М. на т.. Установи се, че ищцата М.Б. е подала
заявление за отписване на процесния имот от актовите книги за държавна
собственост, което е отказано от областния управител на С.о., отказът е
обжалван и с определение по адм.д. № ***/2016 г. на АССО жалбата е оставена без
разглеждане. Установи се от събраната по делото съдебно техническа експертиза,
че процесния поземлен имот представлява самостоятелен имот с площ от 868 кв.м.,
отразен по кадастралния план на к.к. Б.б., одобрен със заповед № 0720/1971 г, с
планоснимачен № 128 в кв. 2. Част от него в размер на 778 кв.м. е отреден за
УПИ I - за Балнео санаториум и част в размер на 90 кв.м.за улица с о.т.
46-47-48. същият е идентичен на имота,
описан в АДС № 4542/20.04.1982 г. Към момента на съставяне на двата документа
действа плана, одобрен със заповед № 0720/1971г. ПИ № *** е отразен в
приложените към материалите по делото извадка от регулационния план на к.к. Б.б.,
одобрен с Решение на Общ. С. С. № 2051 от 09.09.2011г. и извадка от
регулационния план, одобрен със заповед № 0720/1971г., както и в скиците,
приложени към исковата молба. По действащия регулационен план на к. к. Б.б.,
одобрен Решение на Общ. С. С. № 2051 от 09.09.2011 г. границите на ПИ № 128 са
непроменени. Процесния имот попада в границите на регулационния план одобрен
със заповед № 0720/1971г., като част от него в размер на 778 кв. м. е отредена за
УПИ I , кв. 2 - за балнеосанаториум и част от 90 кв.м. - е отредена за улица,
по новия план за регулация, за същия ПИ № *** е отреден УПИ XIV в кв. 18 - за
Обществено вилно строителство. Към момента на извършения оглед на място
процесния имот представлява ливада, не е ограден и не представлява част от
имот, идентичен на бившия УПИ I в кв.2 по плана от 1971г. също неограден.
Предвидената със същия план улица с о.т. 46-47-48 не е реализирана на място. Не
е реализирано и друго строителство на територията на имота както и на бившия
УПИ I - за балнеосанаториум.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
В тежест на ищеца бе да докаже че е собственик на
сочените придобивни основания на процесния имот, както и че претендирания имот
е идентичен с актувания. Горното разпределение на доказателствената тежест бе
указано и с доклада по делото. Съдът намира, че ищците не установиха че са собственици
по давност, делба и наследство на процесния имот. Съдът намира за доказано, че по
отношение на процесния имот е проведена и приключила отчуждителна процедура по
реда, предвиден в ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ/отм./. Заповедта № 0-960/21,06,1977 г. на Председателя на С. ОНС е влязла в сила и
определеното за изплащане обезщетение е внесено в ДСК. Ищците твърдят, че нито
те, нито техните наследодатели не са получавали обезщетение от отчуждаване на
имота, че отчуждаването не е завършено, тъй като сумата за обезщетяването не е
платена, а основанието за актуване на имота като държавен е отпаднало, поради
непровеждането на отчуждаването на имота, собствеността на който са придобили
на оригинерно основание – давностно владение. В Решение № 587 от 29.06.2010 г.
по гр. д. № ****/2009 г., на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
е прието, че съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства,
започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от
ЗТСУ (отм.), по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е
завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ (отм.) и
отменения чл. 102 ЗС. В ал. 2 на § 9 от ПР на ЗУТ е уредена хипотезата, когато
недвижимия имот не е завзет до същата дата, като в този случай заповедите за
отчуждаване и за обезщетяване се отменят и производството по преписката се
прекратява от кмета на общината. Алинея 3 на § 9 от ПР на ЗУТ изисква в
държавния и общинския бюджети да се предвидят средства за обезщетяване на
собствениците по ал. 1 от този текст. При тълкуване на алинея първа във връзка
с алинея трета се налага изводът, че предвидената възможност в § 9 от ЗУТ се
отнася само за отчуждителните производства, които към момента на влизане в сила
на ЗУТ не са приключили, защото по тях не е изплатено все още обезщетението,
въпреки, че имота е завзет. В случаите, в които имота не е завзет до същата
посочена в текста дата - 30.10.1998 г., административното производство също е
висящо и това определя компетентността на кмета да го прекрати. В конкретния
случай, незавземането на имота и неосъществяването на мероприятието, за което е
било отчуждението не е от значение, доколкото се установи, че за него е
приключило отчуждителното производство със заплащането на обезщетението,
определено със заповед № 0-960/21,06,1977 г. на Председателя
на С. ОНС, а сумата е внесена в ДСК. Неоснователен се явява доводът за незаплатено
обезщетение предвид правилото, уредено в чл. 272 от ППЗТСУ (отм.), че
обезщетенията в брой, дължими за отчуждаване на недвижими имоти за мероприятия
на Д., кооперации и обществени организации по закона, се плащат чрез или по
нареждане на съответните технически служби на общините. В този смисъл, представеното
платежно нареждане установява, че е било налице плащане чрез ДСК.
С факта на приключилото отчуждително производство
съдът намира, че същото има правопрекратително действие по отношение на ищците
и техните праводатели, като същите са загубили правото на собственост върху имота, и последващото фактическо владение
по отношение на същия имот не е довело до наново възникване на оригинерно
основание на право на собственост, поради установената забрана за придобиване
на имоти – държавна собственост и последващия мораториум върху давността за
придобиване на същите. Ето защо съдът намира иска за неоснователен и недоказан,
поради което следва да го отхвърли срещу Д., представлявана от М. на р. р. и б..
По отношение М. на Ф., същият представлява Д. по правилото на чл. 31 ГПК, освен
когато в закон е предвидено друго. В същия член, във втората алинея се
предвижда, че по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна
собственост, Д. се представлява от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Ето защо производството по отношение на предявения иск срещу
министъра на финансите следва да бъде прекратено.
При този изход на делото в полза на ответника М.Р.Р.И
Б.следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. по
реда на чл. 25 НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Разноски в полза на страната М.на Ф. по прекратеното производство не следва да
се присъждат, доколкото страната бе представлявана от същия юрисконсулт.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 ГПК иска на М.А.Б.
с ЕГН ********** и М.А.Н. с ЕГН ********** срещу Д., представлявана от М.Р.Р.И
Б.за установяване, че ищците са собственици на имот пл. № *** от кв. 2 по
регулационния план на к.к. „Б.б.“, о.С., С.о., представляващ ПРАЗНО ДВОРНО
МЯСТО с площ 868 кв. м.,
при съседи: улица от две страни, А. К. и Б. Б., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.Б. с ЕГН ********** и М.А.Н. с ЕГН **********
да заплатят на Д., представлявана от М.Р.Р.И Б.сумата от 150 лв. – разноски за
юрисконсулстко възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на М.А.Б. с ЕГН ********** и М.А.Н. с ЕГН **********
срещу М.на Ф., като недопустим.
Решението подлежи на обжалване пред С. о. с. в
двуседмичен срок от връчването на препис, а по отношение на постановеното
прекратяване – в едноседмичен срок от връчването на препис пред С. о. с..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: