Решение по дело №84/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260023
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20204150200084
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 260023

 

гр.Свищов, 29.10.2020 год.

 

                        Свищовският районен съд в публично заседание на 29.09.2020 година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 84 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

 

                        Жалба против НП № 20-0352-000197 от 10.03.2020  г. на Началника на РУ на МВР гр. Свищов.

 

                              Жалбоподателят П.И.Ч.  обжалва  Наказателно постановление № 20-0352-000197 от 10.03.2020  г. на Началника на РУ на МВР гр. Свищов, с което  му  е наложено на основание  чл. 175 ал. 3 пр.  1  от ЗДвП  глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и на основани Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки.  Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съшествени нарушения на материалния и процесуалния закон. Заявява, че в деня на проверката управлявал автомобил, който бил на негов приятел, който го помолил да го закара до гр. Свищов, защото бил употребил алкохол и решил да му помогне. Посочва, че го попитал дали автомобила е редовен, при което приятелят му му предоставил документите – регистрационен талон, застраховка Гражданска отговорност и документ за годишен технически преглед. Твърди, че при проверката му обяснили, че ще му напишат акт, защото автомобилът бил дерегистриран, при което той попитал приятели си за какво става въпрос при положение че представените документи били редовни, при което той му отвърнал, че не знае за какво става въпрос. Счита, че извършеното от него не осъществява от субективна страна състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, тъй като въпреки извършената проверка на предоставени от приятелия му документи, по никакъв начин не е могъл да разбере, че автомобила е с прекратена регистрация.   Моли  наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа жалбата. В хода по същество  не взема становище. В писмено становище преди съдебно заседание, процесуалният му представител взема становище наказателното постановление да бъде отменено по следните съображения –  липса на субективна страна на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП –жалбоподателят  не е знале, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно, поради което и не е знаел, че не следва да го управлява по пътища, отворени за обществено ползване. Посочва, че прекратяването на регистрацията на МПС на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП не настъпвала автоматично по силата на закона с изтичане на определен срок, а било факт след извършено от компетентните органи  отбелязване в автоматизираната информационна система. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

 

                       Ответникът по жалбата РУ на МВР гр. Свищов,  редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище по нея.

           

                        След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното:

                        С Наказателно постановление № 20-0352-000197 от 10.03.2020  г. на Началника на РУ на МВР гр. Свищов,  издадено въз основа на АУАН GA123573 от 01.03.2020г.  на жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е  наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки , за това, че на 01.03.2020г. в 00,45 часа в гр. Свищов, по ул.„Патриарх Евтимий” в посока към с. Царевец управлява лек автомобил „Деу Ланос” с регистрационни табели номер *****, собственост на С.Д.К. от с. Маринка, като МПС-то е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл. 143 ал. 15 от ЗДвП,  като извършил следното нарушение: 1. Управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,  с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.03.2020г., видно от разписката в долния край на документа.

                       Приложен по делото е АУАН № 186, серия GA, бл. № 123573 от 01.03.2020г.   съставен от актосъставителя  С.И.– мл. автоконтрольор при РУ МВР Свищов против П.И.Ч. ,  в което фактическото описание на нарушенията  е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочена е като нарушена  разпоредбата  на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП. 

                        В административно-наказателната преписка се съдържат и възраженията на жалбаподателя срещу АУАН с вх. № 352000-1185 от 05.03.2020г. , в което посочва, че не е бил запознат, че автомобила е бил дерегистриран, а същия въпросния ден му бил предоставен от приятел. С писмо от 09.03.2020г. на РУ Свищов, жалбоподателят бил уведомен, че производството по преписката ще продължи с издаването на НП. Съгласно справка  рег. № 352р-4183 от 09.03.2020г. е предложено на Началника на РУ Свищов  по съставения АУАН от 01.03.2020г. срещу П.И.Ч. да бъде издадено наказателно постановление.

                        Видно от справка прекратяване на регистрация автомобил  Деу Ланос с рег. № ***** е със собственик предстоящ Живка Найденова Бузукова, собстевник притежаващ свидетелство за регистрация  С.Д.К.. Видно от справката за автомоиба, на 02.10.2019г. е отразено прекратяване на регистрацията на автомобила по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС. Отразено е, че на 01.08.2019г. е регистриран договор за продажба на автомобила – служебна промяна на регистрацията на МПС. Според справка за първоначална регистрация  същия автомобил е със собственик С.Д.К., отразено е, че рег. номер е със статус невалиден – служебно прекратянавне по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.

                    Разпитан в съдебно заседание актосъставителят И.  –мл.автоконтрольор при РУ МВР   гр. Свищов заяви,  че на датата на акта бил на работа заедно с колегата му К..  Изнесе, че малко след полунощ в района на стадиона спрели за проверка лек автомомил Деу Ланос, с водач – жалбоподателя. Видно от показанията му, след като направили справка в служебния таблет, се установило, че автомобила е служебно дерегистриран по реда на чл. 143 ал.1 5 от ЗДвП – регистрацията му била прекратена служебно. Обясни, че са минали повече от два месеца, откакто била прехвърлено МПС – на новия собственик. Новият собственик следвало в едномесечен срок да прехвърли автомобила на негово име и ако не го направи, втория месец подлежало на глоба, а след това се отразявало в системата, че се прекратява регистрацията на автомобила. Същият заяви, че жалбоподателят обяснил, че взел колата да се повози, бил с компания, които били на дискотета.  Заяви, че жалбоподателят подписал акта и му бил връчен екземпляр от него.  

                        Св. К. заяви, че спрели лек автомобил Деу Ланос за проверка, при която се установило, че е автомобила е с прекратена регистрация. Това установили след справка с мобилните таблети. Не си спомнял дали водачът е имал възражения срещу акта, подписал акта

 

            Видно от справка за нарушител/водач, по отношение на жалбоподателя има влезли в сила  единадесет наказателни постановления за нарушения по ЗДвП , първото от които през 2010 година, а последното през 2019 година, глобите по повечето от които са заплатени.

            Компетентността на Началника на РУ Свищов за издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП се установи с приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

 

                       Жалбата е процесуално допустима. По същество е  основателна.  

 

                       При дотук описаната фактическа обстановка, съдът намира обжалваното постановление за незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

            По делото не се спори, че на 01.03.2020г. жалбоподателят е управлявал МПС, което МПС е било със служебно прекратена регистрация  на основание чл. 143 ал. 15 ЗДвП. С оглед установеното от показанията на актосъставителя И. и св. К. съдът намира, че са налице всички  елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същевременно за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата ,отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които да може да се направи извода, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, а такива доказателства по делото не се събраха. Административно-наказващият орган не е ангажирал доказателства за наличие на субективната страна на нарушението. Следва да се посочи, че прекратяването на регистрацията на основание чл. 143 ал. 15 ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна система. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП прави деянието несъставомерно, тъй  като жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно се е случило това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по  пътищата, отворени за обществено ползване.  В случая жалбоподателят е  само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма представени доказателства той  да е знаел по друг начин за тази прекратена регистрация, а от съставения при проверката АУАН, няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при управлението документи,  а и автомобилът е бил с белезите за редовна регистрация – табели и талон.

                  След като липсва субективна страна на нарушението, неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП и наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

            С оглед на горното атакуваното  наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

 

        При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител.  В настоящия случай  адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако  размерът на дължимото възнаграждение не е определен между страните с договора (както е в настоящия случай) този размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази, че чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер на дължимото възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 300 лева; представителството е в две съдебни заседания, изготвено е и писмено становище по делото, същевременно процесния случай не разкрива голяма фактическа и правна сложност, разпитани са двама свидетели, размера на наложената административна санкция глоба е в размер на 200 лева, поради което и справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, който  следва да се присъди е 300,00 лева.  Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху  юридическото лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – В.Търново.

 

Водим от горното, съдът

 

                                                           Р Е Ш И :

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление №  20-0352-000197 от 10.03.2020  г. на Началника на РУ на МВР гр. Свищов,  издадено въз основа на АУАН GA123573 от 01.03.2020г., с което   на П.И.Ч. с ЕГН ********** ***  на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е  наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки , за това, че на 01.03.2020г. в 00,45 часа в гр. Свищов, по ул.„Патриарх Евтимий” в посока към с. Царевец управлява лек автомобил „Деу Ланос” с регистрационни табели номер *****, собственост на С.Д.К. от с. Маринка, като МПС-то е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл. 143 ал. 15 от ЗДвП,  като извършил следното нарушение: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,  с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП,  КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

           

          ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата  да заплати на адв. Р.Н.Р. ***, съдебен адрес ***  сумата от 300,00 лева  /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Великотърновски Административен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: